В знак на почит и уважение към добрите традиции, часове

В знак на респект и почитание към положителните обичаи, часове преди настъпващата Нова 2025 година избрах да беседвам с проф. Андрей Пантев. " Мъдрецът от Дунава " е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Самоопределя се като " елементарен човек, учтив да обича книгата, която пък е възпитала у него доста полезности като добротата и други " Той е член-академик на Световната академия „ Платон “, някогашен учител и депутат, за който единомислещо критиците настояват, че е измежду най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание.

- Проф. Пантев, накъде, съгласно Вас, потегли този свят – войни, кавги, разделения, неустановеност, липса на мощни политически водачи?

- Върви към едно безмозъчно сблъскване, което е предшествано от местни войни, от поклонение към удоволствията. Днешният свят за разлика от всички преди този момент, няма морални престижи, няма етични абсолюти. Несъмнено сегашният формат на развиване на света ще бъде провален и изменен, само че към този момент не знаем в каква посока.

- Геополитическият анализатор проф. наскоро предсказа, че България умира. Вие какво мислите по този въпрос?

- Познавам този доста ерудиран младеж. Никой няма да жали, че българите ще изчезнат, само че и светът е в самоубийствено положение, което е сериозно. Днес всички пороци се показват за добродетели, всякаква експанзия – за защита, всякаква концепция за преустрояване на света се приема за нелепост, тъй че  разбирам опасенията на проф. Христов и напълно споделям паниките му. Същевременно съвсем всяка ера живее с сходни страхове и изразът „ О, времена, о, нрави ” е присъщ за всички времена обратно. 

Сега фалшът прекомерно натрапчиво се показва за позитив. 

Липсват културните абсолюти от времената на Достоевски, Хемунгуей, Ерих Мария Ремарк и мн.др. Днес публичността се занимава с дребнотемия като това кой какъв шампоан използва и коя звезда  с каква марка паста си мие зъбите.

- Следите ли публично политическият живот у нас и на открито и отразяването му в медиите и какво мислите за това?

- Прецизното следене на публично политическия живот в България е самообида. Всичко е толкоз униформено, сиво и еднообразно, че няма нищо, което да провокира интереса. Виждаме, че хора, които имат необикновен, съдбоносен темперамент като унгарския министър председател да вземем за пример и други, които виждат развиването на света по друг метод, биват етикирани като " диктатори ". 

Вече естественото се дефинира като ненормално и назад. 

Онези, които приказват доста за експанзия, неведнъж са нейни носители.

- Отмират ли партиите като обединения, които да съставляват гласоподавателите?

- Аз се отнасям скептично към понятието „ партии ”, защото множеството нямат идейна и идеологическа основа. Тези организации са роднински, другарски, корпоративни групировки. Фактически партии в класическия смисъл на думата няма. Както към този момент няма ляво и дясно. Всички са за пазарна стопанска система, всички са за интеграция и европеизъм. Същевременно се получава тъкмо противоположното в държанието им  - диаметралност, несъгласие и непрекъснати кавги за всичко.

- Като ляв човек по какъв начин оценявате развиването на и по тъкмо това, че от 2014 година насам за първи път левите имат ръководител на Народното събрание? Също по този начин, не е ли парадоксално най-бедната страна в Европейски Съюз да няма мощна лява партия?

- Лявото беше мощно компроментирано от позорното срутване на комунизма. Какво значи да си ляв! Означава, че когато да вземем за пример по тв популяризират чер хайвер, ти, в случай че си ляв, ще се сещаш за бедната пенсионерка, която вечеря самун и кисело мляко. Вижте, България не е толкоз бедна страна като наблюдаваш и съдеш от автомобилните колони, които пътуват за отмора в Гърция, Турция или цялостните заведения за хранене. 

Тук нещастието ни е в големите неравенства и обществени контрасти. 

Историческият аналог сочи, че революциите избухват не в бедните страни, а там, където има мощни неравенства и обществени пропасти. А ние сме първенци в Европейски Съюз и по неравенства. Също по този начин желая да напомня, че една обществена и политическа позиция е значима тогава, когато не е възнаградена с постове и кресла след това. Не може да водиш 10 души на протест и да бъдеш облаготелестван с властови пост поради това. 

Заплатеният подвиг изгубва своето обаяние и смисъл. 

Не бива да викаш по площадите единствено и единствено с цел да станеш някакъв шеф. Угнетяваща е тази взаимозависимост – който се развика на властта, след това става неин притежател.

- Като историк по какъв начин се отнасяте към новото пренаписване на учебниците по история?

- Това, което е било потисническо в историята ни, би трябвало да бъде отречено. Но е неуместно и лицемерно да се твърди, че сме прескачали трупове, отивайки на работа заран. Има страдалци, към които отдаваме своята респект, само че не може да се твърди, че всичко е било черно и кално, тъй като просто не е правилно.

- Произволно ли се използват понятия като „ фашизъм ” и „ комунизъм ”?

- Трудността на филантропичните науки е в това, че не подлежат на точни дефиниции. Фашизъм е имало в избрани страни по друг метод. Забраната на второ мнение, прекъсването на медии, цензурата в тях, игнорирането на избрани създатели и произведения – всичко това са признати избрания за фашизма. За страдание управляващите навсякъде не проумяват, че колкото повече не разрешават нещо, толкоз повече хората имат интерес към него.

- Ако стилът дефинира индивида, то накъде върви индивидът в последните години?

- Това е израз на Андре Стил. Смисълът на човешкото битие е, че дадена политическа динамичност, би трябвало да дава положително на обособения човек. Демокрацията не е самоцел. Тя би трябвало да влезе във всеки дом и да е прочувствено чувство за индивида, а в случай че носи добрини на хората, то тя е витална. Иначе превъзнасянето на изоставени и забравени хрумвания, обрича всяко общество.

- След часове посрещаме Новата 2025 година, какви са вашите очаквания за бъдещето?

- Календарното летоброене е условно. Ние, българите, сме преживявали и по-тежки времена в историята ни обратно. Надявам се, че оня живец, който живее в нашите внуци, носи и генът на нашите предци. Има тъканна и прочувствена природа, която ще ни избави от обезличаване. Няма да сме велики, няма да сме солта на земята и център на вселената. Но, когато някой извън идва тук да вижда един народ, който има своя физиономия и личен образ.