Седмицата: Голата олимпиада! Промяна до разглабяне чрез преценяне
В зимна олимпиада сме от миналата седмица. Китайците показват за първи път по какъв начин един и същи град може да одобри и зимна след лятна олимпиада. Е, не просто отчасти, за допълнение на естествена снежна завивка, а напълно на неестествен сняг е зимната, само че пък няма да го карат снега от Антарктида, да вземем за пример. Не че няма да им е по силите примерно логистиката. То китайците като едното нищо могат и лятна олимпиада на Антарктида да провеждат, въпреки всичко и те като нас имат население там – изследователска станция поддържат.
Ама това са си китайски работи, китайска политика – да се оправят! Ние сняг си имаме – в последно време все по-дълбок политически сняг и зиме, и лете. В който политическите, властовите олимпийци си подават моркова като щафета. Зимъска да ни вършат на снежни индивиди, през лятото – на морковена салата. Докато ни залъгват на олимпийския принцип, че е по-важно присъединяване – да сме живи, та да гласуваме, и с някое и друго олимпийско мото – примерно като настоящото в Пекин сега „ Заедно за споделено бъдеще “.
Какво ще е бъдещето на новите политически олимпийци у нас, става все по-неясно. Но пък от ден на ден става споделеното мнение, че не са дружно. Петте сякаш сплетени кръга в олимпийската емблема на настоящата властова сглобка взеха да дрънчат на демонтиране, откакто всеки от тях почна да залага единствено на личното си обмисляне – на личната полза. Според новата граматика – разглабяне посредством преценяне.
Точно през миналата олимпийска седмица лъсна и тази нашата политическа олимпиада. Гола взе да лъсва, очевидно отново по образеца на въпреки всичко прокрадналата се голота и в Пекин, колкото и всичко там да е коронавирусно опаковано. Откриването на олимпиадата там не мина без полугол знаменосец. Традицията бе спазена от представителя на Американска Самоа Нейтън Икон Кръмптън, откакто хорото поведе преди четири години Пита Тауфатофуа от Тонга, който в Пьонгчанг се появи по джапанки и обичайното за острова му облекло. Сега Нейтън си развя знамето по джапанки, гол до кръста и обичайната къса поличка за под кръста. Единствено с противопандемична маска повече в голия дрескод.
Освен в голото лъсване – единствено политическо към този момент у нас, има обаче и друга аналогия с Нейтън. Не е в джапанките българската диря. По-точно не напълно в джапанките, тъй като представителят на Американска Самоа е минал през „ Принстън “, а настоящите ни баш ръководещи олимпийци – през „ Харвард “. И в двата случая, надяваме се, не боси, а най-малко по джапанки са излезли.
Също и нашите властови олимпийци са с маски. Ама освен сякаш коронавирусно на устата и носа, а задачите са маскирани таман за прикриване на напълно олимпийския им принцип. Няма да има медали, спечелили в ръководството, ще има „ просто Участие “ за интереса от разглабянето, разпарчетосването на властта. Което започва по джапанки в снега! Като първият политпартиен олимпийски принцип е всички – и на битово, и на бизнес равнище, да стискат зъби голи в студа, до момента в който се запролети и сметките за отопление спаднат заради отпадане на потребността от отопление. Че нали всичко единствено ще се проучва я до април, я до май, я до юни, към този момент, а за парлама ще се подава по някоя джапанка за на сакат крайник да се кара.
И тъкмо въз основата на тези правила на необут крайник, стартира новата ни гола олимпиада - смяна до цялостно разглабяне посредством преценяне единствено на интереса (им).
Стартът на разглобяването към този момент е реалност напълно на високо равнище – там при огнярите на олимпийския политпартиен огън. Замерят се със запалки президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков. По-отдолу им палят клечки под задниците съдружните сътрудници – останалите 3 кръга от 5-те олимпийски. Мятането на огън по президента е най-малко да му припомнят, че 6-те му месеца еднолична власт мъчно ще му се повторят, че въпреки всичко, най-малко на хартия има настоящ парламент и постоянно държавно управление. Държавният глава пък никак не чака какъвто и да е толеранс, с цел да показва че не той просто кара влака, а пилотира самолета, и то освен от София до Скопие, а със зареждане за по-висш пилотаж през „ Булгаргаз “.
Така към този момент отново се заприказва за „ до април “, но към този момент не какво (ли) ще направи тогава държавното управление, а че „ я изкара, я не “ дотогава. А съдружният сътрудник Христо Иванов напряко извади, в случай че не най-дългата, то най-директната съчка от сякаш общия кибрит, и я драсна с предизвестие на глас сякаш единствено към своите от „ Да, България “ - да са готви за нови парламентарни избори. Още в тая олимпийска година, несъмнено!
Ама това са си китайски работи, китайска политика – да се оправят! Ние сняг си имаме – в последно време все по-дълбок политически сняг и зиме, и лете. В който политическите, властовите олимпийци си подават моркова като щафета. Зимъска да ни вършат на снежни индивиди, през лятото – на морковена салата. Докато ни залъгват на олимпийския принцип, че е по-важно присъединяване – да сме живи, та да гласуваме, и с някое и друго олимпийско мото – примерно като настоящото в Пекин сега „ Заедно за споделено бъдеще “.
Какво ще е бъдещето на новите политически олимпийци у нас, става все по-неясно. Но пък от ден на ден става споделеното мнение, че не са дружно. Петте сякаш сплетени кръга в олимпийската емблема на настоящата властова сглобка взеха да дрънчат на демонтиране, откакто всеки от тях почна да залага единствено на личното си обмисляне – на личната полза. Според новата граматика – разглабяне посредством преценяне.
Точно през миналата олимпийска седмица лъсна и тази нашата политическа олимпиада. Гола взе да лъсва, очевидно отново по образеца на въпреки всичко прокрадналата се голота и в Пекин, колкото и всичко там да е коронавирусно опаковано. Откриването на олимпиадата там не мина без полугол знаменосец. Традицията бе спазена от представителя на Американска Самоа Нейтън Икон Кръмптън, откакто хорото поведе преди четири години Пита Тауфатофуа от Тонга, който в Пьонгчанг се появи по джапанки и обичайното за острова му облекло. Сега Нейтън си развя знамето по джапанки, гол до кръста и обичайната къса поличка за под кръста. Единствено с противопандемична маска повече в голия дрескод.
Освен в голото лъсване – единствено политическо към този момент у нас, има обаче и друга аналогия с Нейтън. Не е в джапанките българската диря. По-точно не напълно в джапанките, тъй като представителят на Американска Самоа е минал през „ Принстън “, а настоящите ни баш ръководещи олимпийци – през „ Харвард “. И в двата случая, надяваме се, не боси, а най-малко по джапанки са излезли.
Също и нашите властови олимпийци са с маски. Ама освен сякаш коронавирусно на устата и носа, а задачите са маскирани таман за прикриване на напълно олимпийския им принцип. Няма да има медали, спечелили в ръководството, ще има „ просто Участие “ за интереса от разглабянето, разпарчетосването на властта. Което започва по джапанки в снега! Като първият политпартиен олимпийски принцип е всички – и на битово, и на бизнес равнище, да стискат зъби голи в студа, до момента в който се запролети и сметките за отопление спаднат заради отпадане на потребността от отопление. Че нали всичко единствено ще се проучва я до април, я до май, я до юни, към този момент, а за парлама ще се подава по някоя джапанка за на сакат крайник да се кара.
И тъкмо въз основата на тези правила на необут крайник, стартира новата ни гола олимпиада - смяна до цялостно разглабяне посредством преценяне единствено на интереса (им).
Стартът на разглобяването към този момент е реалност напълно на високо равнище – там при огнярите на олимпийския политпартиен огън. Замерят се със запалки президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков. По-отдолу им палят клечки под задниците съдружните сътрудници – останалите 3 кръга от 5-те олимпийски. Мятането на огън по президента е най-малко да му припомнят, че 6-те му месеца еднолична власт мъчно ще му се повторят, че въпреки всичко, най-малко на хартия има настоящ парламент и постоянно държавно управление. Държавният глава пък никак не чака какъвто и да е толеранс, с цел да показва че не той просто кара влака, а пилотира самолета, и то освен от София до Скопие, а със зареждане за по-висш пилотаж през „ Булгаргаз “.
Така към този момент отново се заприказва за „ до април “, но към този момент не какво (ли) ще направи тогава държавното управление, а че „ я изкара, я не “ дотогава. А съдружният сътрудник Христо Иванов напряко извади, в случай че не най-дългата, то най-директната съчка от сякаш общия кибрит, и я драсна с предизвестие на глас сякаш единствено към своите от „ Да, България “ - да са готви за нови парламентарни избори. Още в тая олимпийска година, несъмнено!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ