След 37 години диктатура на Мугабе военните извършиха военен преврат в Зимбабве
В Зимбабве е осъществен боен прелом, а 93-годишният президент Робърт Мугабе, който е отпред на страната съвсем четири десетилетия е под домакински арест. През последните години страната стана образец за необикновено висока инфлация, а даже и най-дребни суми в зимбабвийски долари наподобяват внушителни – защото към този момент броенето им е в трилиони.
Зимбабве е новото име на Южна Родезия, която носи страната до 1980 година Колонизатори от Южна Африка, водени от Сесил Роудс, идват по тези места в края на XIX в. Именно Роудс дава името си на територията. През 1923 година тя става английска колония.
През 1965 година министър председателят от бялото сегрегационистко малцинство Иън Смит скъсва с Англия и афишира едностранно самостоятелност, с цел да избегне идването на чернокожото болшинство на власт. От 1972 до 1979 година Иън Смит въвлича страната в кръвопролитна война (най-малко 27 хиляди убити) против чернокожите националисти, които са водени от Робърт Мугабе и Джошуа Нкомо.
През април 1980 година след Конференцията от Ланкастър хаус Южна Родезия става Зимбабве. Страната ликува, а светът приветства раждането на един образец за подражателство за Африка.
На стадион в столицата Хараре стотици хиляди души участват с горделивост и неспокойствие на издигането на новото знаме и слушат международната реге звезда Боб Марли да извършва една от песните си в възхвала на независимостта.
Канаан Банана става президент, което е чисто почетна служба, а действителната власт се държи от премиера Робърт Мугабе.
През 1987 година Мугабе става държавен глава след изменение на конституцията, с което се вкарва президентски режим на ръководство.
В годините след идването му на власт президентът поражда доста очаквания. Той подава ръка на бялото малцинство и вкарва обществена политика, която благоприятства подценяваното до тогава чернокожо болшинство.
Всичко обаче се прекатурва през февруари 2000 година, когато властта му е разтърсена от отхвърлянето с референдум на негов план за нова конституция.
Робърт Мугабе оставя ветераните от войната за самостоятелност да нахлуят във фермите, множеството от които се управляват от бели и над 4000 фермери напущат земите си измежду безпорядък и принуждение.
През 2002 година президентът е избран отново в противоречиви избори, белязани от прояви на принуждение и заплашванията.
През 2008 година Движението за демократична смяна (ДДП), основна опозиционна партия под управлението на Морган Цвангираи печели болшинство в Народното събрание, който от независимостта е бил под контрола на Африканския народен съюз на Зимбабве – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ).
Мугабе обаче остава президент, откакто Норман Цвангираи, въпреки и да води на първия тур, се отдръпва след вълна от репресии против опозицията.
През 2013 година Мугабе още веднъж печели президентските избори (с 61%), а партията му взема болшинство от две трети в Народното събрание.
Въпреки че страната е богата на минерални запаси (платина, злато, диаманти, никел), икономическото и финансовото ѝ състояние са бедствени.
Някога житница на южната част на африканския континент, в Зимбабве настъпи фрапантен спад на земеделското произвеждане след въвеждането на аграрната промяна.
През 2009 година държавното управление е насила да одобри като локална валута щатския $ и южноафриканския ранд – това става факт след срутва на националната валута – зимбавийския $, предизвикал стремглав скок на цените, достигащ до 500 милиарда %.
В края на 2016 година държавното управление вкарва нова валута, индексирана върху курса на щатския $ в опит да понижи приключването на доларите към чужбина. Тези „ облигационни записи ” обаче не водят до упования резултат.
Днес рецесията се показва в всеобща безработица – близо 90% от дейното население, срутва на голям брой публични услуги и дефицита на пари в брой.
През октомври т.г. Зимбабве дори не разрешава вноса на плодове и зеленчуци, с цел да пести валута. /faktor.bg
Зимбабве е новото име на Южна Родезия, която носи страната до 1980 година Колонизатори от Южна Африка, водени от Сесил Роудс, идват по тези места в края на XIX в. Именно Роудс дава името си на територията. През 1923 година тя става английска колония.
През 1965 година министър председателят от бялото сегрегационистко малцинство Иън Смит скъсва с Англия и афишира едностранно самостоятелност, с цел да избегне идването на чернокожото болшинство на власт. От 1972 до 1979 година Иън Смит въвлича страната в кръвопролитна война (най-малко 27 хиляди убити) против чернокожите националисти, които са водени от Робърт Мугабе и Джошуа Нкомо.
През април 1980 година след Конференцията от Ланкастър хаус Южна Родезия става Зимбабве. Страната ликува, а светът приветства раждането на един образец за подражателство за Африка.
На стадион в столицата Хараре стотици хиляди души участват с горделивост и неспокойствие на издигането на новото знаме и слушат международната реге звезда Боб Марли да извършва една от песните си в възхвала на независимостта.
Канаан Банана става президент, което е чисто почетна служба, а действителната власт се държи от премиера Робърт Мугабе.
През 1987 година Мугабе става държавен глава след изменение на конституцията, с което се вкарва президентски режим на ръководство.
В годините след идването му на власт президентът поражда доста очаквания. Той подава ръка на бялото малцинство и вкарва обществена политика, която благоприятства подценяваното до тогава чернокожо болшинство.
Всичко обаче се прекатурва през февруари 2000 година, когато властта му е разтърсена от отхвърлянето с референдум на негов план за нова конституция.
Робърт Мугабе оставя ветераните от войната за самостоятелност да нахлуят във фермите, множеството от които се управляват от бели и над 4000 фермери напущат земите си измежду безпорядък и принуждение.
През 2002 година президентът е избран отново в противоречиви избори, белязани от прояви на принуждение и заплашванията.
През 2008 година Движението за демократична смяна (ДДП), основна опозиционна партия под управлението на Морган Цвангираи печели болшинство в Народното събрание, който от независимостта е бил под контрола на Африканския народен съюз на Зимбабве – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ).
Мугабе обаче остава президент, откакто Норман Цвангираи, въпреки и да води на първия тур, се отдръпва след вълна от репресии против опозицията.
През 2013 година Мугабе още веднъж печели президентските избори (с 61%), а партията му взема болшинство от две трети в Народното събрание.
Въпреки че страната е богата на минерални запаси (платина, злато, диаманти, никел), икономическото и финансовото ѝ състояние са бедствени.
Някога житница на южната част на африканския континент, в Зимбабве настъпи фрапантен спад на земеделското произвеждане след въвеждането на аграрната промяна.
През 2009 година държавното управление е насила да одобри като локална валута щатския $ и южноафриканския ранд – това става факт след срутва на националната валута – зимбавийския $, предизвикал стремглав скок на цените, достигащ до 500 милиарда %.
В края на 2016 година държавното управление вкарва нова валута, индексирана върху курса на щатския $ в опит да понижи приключването на доларите към чужбина. Тези „ облигационни записи ” обаче не водят до упования резултат.
Днес рецесията се показва в всеобща безработица – близо 90% от дейното население, срутва на голям брой публични услуги и дефицита на пари в брой.
През октомври т.г. Зимбабве дори не разрешава вноса на плодове и зеленчуци, с цел да пести валута. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ