Легендата Цачо Андрейковски: Житните бегачи изгониха публиката от бокса
В зала „ София” стартираха боевете в 70-то юбилейно издание на боксовия шампионат „ Странджа”, най-старият в света. Цачо Андрейковски е един от рекордьорите, печелили 4 пъти трофея. Известен е с убийственото си ляво кроше, което му носи над 100 победи с нокаут. Самият той няма международна и европейска купа, само че паметни са успехите му над не един и двама олимпийски първенци. Той е повторен сребърен медалист на Стария континент. А за цялата си кариера единствено един път е губил от кубински играч, и то поради аркада. Зад гърба си има над 40 години треньорска работа. А до неотдавна се изявяваше и като арбитър в профибокса. Ето какво показа легендата в навечерието на шампионата.
Първата ми купа е най-запомняща
На „ Странджа” имам 8 участия, от тях 7 съм спечелил. Четири пъти ми дадоха купата за най-хубав боксьор и един път бях подгласник. Но когато аз се състезавах, шампионатът още се наричаше „ Странджата”. В годините обаче взеха решение, че Кирил Николов – Странджата, на който е кръстен, бил партизанин, престъпник и обесвал хората. Така тихомълком го прекръстиха на „ Странджа”. Разбира се, паметна за мен е първата купа през 1974-а, тъй като е първа. Тогава на финала победих с нокаут кубинеца Мартинес, олимпийски първенец от Мюнхен 72. Преди срещата бяха ме отписали. Аз, дебютант против шампион… Обречен да загуби. Но във втория рунд го хвърлих в нокдаун, отброиха му и аз по детински отидох да го довърша. В този миг самият аз паднах в нокдаун. Ударът беше толкоз мощен, че не знам по какъв начин съм се свестил. Но съумях да се изправя, раздрусах главата си и с мощен ляв прав проснах кубинеца на пода.
Не помни къде са му облеклата след незабравим нокаут
А след срещата и аз бях зле – не помнех с кого съм играл. В съблекалнята не знаех къде са ми облеклата, къде ми е шкафчето. Добре, че пристигна жена ми. На няколко пъти я питах против кого съм боксирал и дали съм победил или изгубил. И тя всякога ми споделяше, че съм направил страховит мач и съм нокаутирал олимпийския първенец Мартинес. Звучи необикновено. После на два пъти бих различен кубинец – Анхел Ерера, два пъти №1 в света. А след международното по футбол имаше един материал на кубински публицист, в който имаше дребен откъс и за Ерера. Там пишеше по този начин: „ Нашият популярен и огромен боксьор не беше просто обичай, а пребит от Цачо Андрейковски “. Да, нямам купа, само че съм побеждавал доста първенци. Това да не е малко? А на олимпиадата Москва 80 бях ограбен. Как да биеш руснак посред Съюз на съветските социалистически републики? А и тогава те не бяха толкоз мощни. На европейското в Катовице 75 на Рибаков отново му подариха успеха, а след това 45 минути публиката скандираше и не даваше идващият край да стартира.
При нокаутьорите най-важно е възприятието за миг
Най-важното при нокаутьорите, какъвто бях и аз, е да притежаваш възприятието за миг, по този начин нареченият тайминг, в който да удариш. От огромно значение е това, което се случва сред самите удари на двамата боксьори – по какъв начин се подготвяш да го нацелиш, лъжливите придвижвания, дишането… Само някои съумяват и това се назовава гений. Удрящите боксьори се раждат. Най-изявен нокаутьор бе Майк Тайсън. Хич не харесвах гаменските му прояви, само че на кръга той бе най-класният, с най-хубаво възприятие за тайминг, в който да нанесе удара. За него не се чудеха дали ще бие, а по кое време. И аз съумях да открадна от този поминък – от азиатци, кубинци, руснаци, даже от българи. Но в годините удрящите се отдръпнаха от бокса. Правилата се промениха и житните бегачи, точкуващите, както аз ги назовавам, изгониха публиката.
Сегашният бокс е нерешителен опит за възобновяване на остарелия
Сегашният бокс е нерешителен опит за възобновяване на остарелия. Нагледах се на боксьори, които не удрят. А единствено пипат и бягат. Зрелищният бокс стартира да идва, само че още не е пристигнал. Мохамед Али бе най-хубавият. Сега ми харесва Антъни Джошуа. И изключително украинецът Василий Ломаченко – с противоположен гард, спретнат, нападателен, удрящ и мощен. Това е нещото, в което виждам светлина. В човешкия организъм има 642 мускула, ние даже 100 от тях не знаем защо служат. И в случай че се спрем на 100, за какво един боксьор да не удря със 70 % от опциите си, а да го прави единствено с 30? А другояче от Международната федерация се пробват да обединят аматьорския и професионалния бокс, само че това няма по какъв начин да стане. Представете си в леката атлетика да определиш кой е по-добър в случай, че единият е спринтьор, а другият маратонец. Разликата е голяма. Не може да си дилетант, само че и експерт.
Върхът за Кубрат Пулев бе мачът с Кличко
Да, Кубрат Пулев подписа неотдавна контракт с американска промоутърска компания, само че не мисля, че ще направи освен това от това. Апогеят в неговата кариера, бе че стигна до мач с Владимир Кличко. Не самият пердах. Познавам Кобрата от дълго време, изпуснато момче. Не може да се плезиш на противника, да имитираш и да чуваш възгласи „ у-у-у”. Та украинецът бе доминатор дълги години в тежка категория. Много приветствах, това че Кубрат отиде при германците, само че и те не съумяха да го трансформират. А тези 20:0 победи по какъв начин ги направи ли? Все против противници, които бяха в залеза на кариерата си….
В бокса първо би трябвало да победиш себе си
Специално за професионалния бокс съм срещу младите да играят, тъй като е рисков и рисков. Но ми се ще повече хора да упражняват бокс, тъй като е доста потребен спорт и може да ни помогне и в живота. Когато застанеш пред огледалото започваш последователно и в детайли да учиш всяко едно деяние, като писмеността – вярно да се движиш, да координираш, да дишаш, да взимаш вярното решение, и то за малко време. Тези неща са нужни и в живота. За жал някои мои сътрудници стартират да преподават бокс от буквата „ й”, а след това … боксьорите не могли да четат и пишат…
Толерирам дамите и съм най-щастливият татко
Толерирам женския бокс. Бях един от първите, които вкараха девойките в залата около братчета и съученици. Тогава ме заплашиха, че ще ме глобят, тъй като не беше разрешено. В самото начало идваше при мен и Дейзи Ланг. Голямата ми щерка Никол, която е на 16 години, също играе бокс. Състезава се за ЦСКА и към този момент два пъти е шампионка на България. Макар че, когато тръгнахме да я протоколирам в спортното учебно заведение искаше да е в паралелка „ волейбол “. Но когато влязохме в кабинета на шефа внезапно сподели: „ Бокс “. Бях прелестно сюрпризиран, само че и изплашен. Сега обаче съм най-щастливият татко!
Красимира Станкова, " Труд "
Първата ми купа е най-запомняща
На „ Странджа” имам 8 участия, от тях 7 съм спечелил. Четири пъти ми дадоха купата за най-хубав боксьор и един път бях подгласник. Но когато аз се състезавах, шампионатът още се наричаше „ Странджата”. В годините обаче взеха решение, че Кирил Николов – Странджата, на който е кръстен, бил партизанин, престъпник и обесвал хората. Така тихомълком го прекръстиха на „ Странджа”. Разбира се, паметна за мен е първата купа през 1974-а, тъй като е първа. Тогава на финала победих с нокаут кубинеца Мартинес, олимпийски първенец от Мюнхен 72. Преди срещата бяха ме отписали. Аз, дебютант против шампион… Обречен да загуби. Но във втория рунд го хвърлих в нокдаун, отброиха му и аз по детински отидох да го довърша. В този миг самият аз паднах в нокдаун. Ударът беше толкоз мощен, че не знам по какъв начин съм се свестил. Но съумях да се изправя, раздрусах главата си и с мощен ляв прав проснах кубинеца на пода.
Не помни къде са му облеклата след незабравим нокаут
А след срещата и аз бях зле – не помнех с кого съм играл. В съблекалнята не знаех къде са ми облеклата, къде ми е шкафчето. Добре, че пристигна жена ми. На няколко пъти я питах против кого съм боксирал и дали съм победил или изгубил. И тя всякога ми споделяше, че съм направил страховит мач и съм нокаутирал олимпийския първенец Мартинес. Звучи необикновено. После на два пъти бих различен кубинец – Анхел Ерера, два пъти №1 в света. А след международното по футбол имаше един материал на кубински публицист, в който имаше дребен откъс и за Ерера. Там пишеше по този начин: „ Нашият популярен и огромен боксьор не беше просто обичай, а пребит от Цачо Андрейковски “. Да, нямам купа, само че съм побеждавал доста първенци. Това да не е малко? А на олимпиадата Москва 80 бях ограбен. Как да биеш руснак посред Съюз на съветските социалистически републики? А и тогава те не бяха толкоз мощни. На европейското в Катовице 75 на Рибаков отново му подариха успеха, а след това 45 минути публиката скандираше и не даваше идващият край да стартира.
При нокаутьорите най-важно е възприятието за миг
Най-важното при нокаутьорите, какъвто бях и аз, е да притежаваш възприятието за миг, по този начин нареченият тайминг, в който да удариш. От огромно значение е това, което се случва сред самите удари на двамата боксьори – по какъв начин се подготвяш да го нацелиш, лъжливите придвижвания, дишането… Само някои съумяват и това се назовава гений. Удрящите боксьори се раждат. Най-изявен нокаутьор бе Майк Тайсън. Хич не харесвах гаменските му прояви, само че на кръга той бе най-класният, с най-хубаво възприятие за тайминг, в който да нанесе удара. За него не се чудеха дали ще бие, а по кое време. И аз съумях да открадна от този поминък – от азиатци, кубинци, руснаци, даже от българи. Но в годините удрящите се отдръпнаха от бокса. Правилата се промениха и житните бегачи, точкуващите, както аз ги назовавам, изгониха публиката.
Сегашният бокс е нерешителен опит за възобновяване на остарелия
Сегашният бокс е нерешителен опит за възобновяване на остарелия. Нагледах се на боксьори, които не удрят. А единствено пипат и бягат. Зрелищният бокс стартира да идва, само че още не е пристигнал. Мохамед Али бе най-хубавият. Сега ми харесва Антъни Джошуа. И изключително украинецът Василий Ломаченко – с противоположен гард, спретнат, нападателен, удрящ и мощен. Това е нещото, в което виждам светлина. В човешкия организъм има 642 мускула, ние даже 100 от тях не знаем защо служат. И в случай че се спрем на 100, за какво един боксьор да не удря със 70 % от опциите си, а да го прави единствено с 30? А другояче от Международната федерация се пробват да обединят аматьорския и професионалния бокс, само че това няма по какъв начин да стане. Представете си в леката атлетика да определиш кой е по-добър в случай, че единият е спринтьор, а другият маратонец. Разликата е голяма. Не може да си дилетант, само че и експерт.
Върхът за Кубрат Пулев бе мачът с Кличко
Да, Кубрат Пулев подписа неотдавна контракт с американска промоутърска компания, само че не мисля, че ще направи освен това от това. Апогеят в неговата кариера, бе че стигна до мач с Владимир Кличко. Не самият пердах. Познавам Кобрата от дълго време, изпуснато момче. Не може да се плезиш на противника, да имитираш и да чуваш възгласи „ у-у-у”. Та украинецът бе доминатор дълги години в тежка категория. Много приветствах, това че Кубрат отиде при германците, само че и те не съумяха да го трансформират. А тези 20:0 победи по какъв начин ги направи ли? Все против противници, които бяха в залеза на кариерата си….
В бокса първо би трябвало да победиш себе си
Специално за професионалния бокс съм срещу младите да играят, тъй като е рисков и рисков. Но ми се ще повече хора да упражняват бокс, тъй като е доста потребен спорт и може да ни помогне и в живота. Когато застанеш пред огледалото започваш последователно и в детайли да учиш всяко едно деяние, като писмеността – вярно да се движиш, да координираш, да дишаш, да взимаш вярното решение, и то за малко време. Тези неща са нужни и в живота. За жал някои мои сътрудници стартират да преподават бокс от буквата „ й”, а след това … боксьорите не могли да четат и пишат…
Толерирам дамите и съм най-щастливият татко
Толерирам женския бокс. Бях един от първите, които вкараха девойките в залата около братчета и съученици. Тогава ме заплашиха, че ще ме глобят, тъй като не беше разрешено. В самото начало идваше при мен и Дейзи Ланг. Голямата ми щерка Никол, която е на 16 години, също играе бокс. Състезава се за ЦСКА и към този момент два пъти е шампионка на България. Макар че, когато тръгнахме да я протоколирам в спортното учебно заведение искаше да е в паралелка „ волейбол “. Но когато влязохме в кабинета на шефа внезапно сподели: „ Бокс “. Бях прелестно сюрпризиран, само че и изплашен. Сега обаче съм най-щастливият татко!
Красимира Станкова, " Труд "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ