Исторически научен пробив: Идентифицираха бактерията, причин...
В незабравим пробив учените съумяха за първи път да проследят смъртоносната бактерия до епицентъра на най-ранната известна пандемия. Плаката на Юстиниан, която опустошила източното Средиземноморие преди 1 500 години, е разказана неведнъж в историческите текстове, само че досега микробът, виновен за нея, оставаше мистерия, заяви „ Евронюз “.
Изследователите идентифицираха следи от бактерията Yersinia pestis в всеобща гробница под руините на Джераш в Йордания, предоставяйки първото непосредствено биологично доказателство за Плаката на Юстиниан.
„ В продължение на епохи разчитахме единствено на писмени сведения за опустошителната болест, само че липсваха каквито и да е твърди биологични доказателства за съществуването на чума “, сподели Рейс Хай Дзянг, водещ създател на проучването и доцент в Колежа по публично опазване на здравето на Университета на Южна Флорида.
„ Нашите находки дават изчезналото звено от пъзела, предлагайки първия пряк генетичен взор върху това по какъв начин пандемията се е развила в сърцето на империята “, добави Хай Дзянг.
Плаката на Юстиниан стартира през 541 година сл. Хр. и се счита за първата документирана пандемия в света. Обхващайки източното Средиземноморие и Византийската империя, историците считат, че е една от най-смъртоносните епидемии в историята, с почти 15 до 100 милиона жертви в границите на два века рецидиви.
Мистерията към причинителя на чумата към този момент е разкрита: съгласно учените това е била Yersinia pestis – същата бактерия, която провокира по-късните епидемии, в това число Черната гибел през 1346 година Зоонозната бактерия се популяризира главно посредством бълхи, които атакуват гризачи, изключително плъхове, живеещи в непосредствен контакт с хора, а в пневмоничната си форма може да се предава и непосредствено сред хора.
С помощта на модерни ДНК технологии проучването, ръководено от интердисциплинарен екип от Университета на Южна Флорида и Университета Флорида Атлантик, проучва осем човешки зъба, открити в погребални камери под античния римски хиподрум на Джераш.
ДНК анализът сподели, че жертвите са носели съвсем идентични варианти на Y. pestis, потвърждавайки наличието на бактерията в империята сред 550 и 660 година сл. Хр. Резултатите сочат бърза и смъртоносна зараза, съвпадаща с историческите сведения за всеобщи жертви.
„ Обектът в Джераш предлага рядка опция да забележим по какъв начин античните общества са реагирали на бедствия в публичното опазване на здравето “, сподели Дзянг.
Свързано проучване демонстрира, че Y. pestis циркулира измежду човешките популации хилядолетия преди епидемията на Юстиниан. То също по този начин допуска, че по-късните пандемии – в това число Черната гибел и спорадични случаи през днешния ден – не са зародили от един-единствен източник, а без значение от скотски резервоари.
Изследователите идентифицираха следи от бактерията Yersinia pestis в всеобща гробница под руините на Джераш в Йордания, предоставяйки първото непосредствено биологично доказателство за Плаката на Юстиниан.
„ В продължение на епохи разчитахме единствено на писмени сведения за опустошителната болест, само че липсваха каквито и да е твърди биологични доказателства за съществуването на чума “, сподели Рейс Хай Дзянг, водещ създател на проучването и доцент в Колежа по публично опазване на здравето на Университета на Южна Флорида.
„ Нашите находки дават изчезналото звено от пъзела, предлагайки първия пряк генетичен взор върху това по какъв начин пандемията се е развила в сърцето на империята “, добави Хай Дзянг.
Плаката на Юстиниан стартира през 541 година сл. Хр. и се счита за първата документирана пандемия в света. Обхващайки източното Средиземноморие и Византийската империя, историците считат, че е една от най-смъртоносните епидемии в историята, с почти 15 до 100 милиона жертви в границите на два века рецидиви.
Мистерията към причинителя на чумата към този момент е разкрита: съгласно учените това е била Yersinia pestis – същата бактерия, която провокира по-късните епидемии, в това число Черната гибел през 1346 година Зоонозната бактерия се популяризира главно посредством бълхи, които атакуват гризачи, изключително плъхове, живеещи в непосредствен контакт с хора, а в пневмоничната си форма може да се предава и непосредствено сред хора.
С помощта на модерни ДНК технологии проучването, ръководено от интердисциплинарен екип от Университета на Южна Флорида и Университета Флорида Атлантик, проучва осем човешки зъба, открити в погребални камери под античния римски хиподрум на Джераш.
ДНК анализът сподели, че жертвите са носели съвсем идентични варианти на Y. pestis, потвърждавайки наличието на бактерията в империята сред 550 и 660 година сл. Хр. Резултатите сочат бърза и смъртоносна зараза, съвпадаща с историческите сведения за всеобщи жертви.
„ Обектът в Джераш предлага рядка опция да забележим по какъв начин античните общества са реагирали на бедствия в публичното опазване на здравето “, сподели Дзянг.
Свързано проучване демонстрира, че Y. pestis циркулира измежду човешките популации хилядолетия преди епидемията на Юстиниан. То също по този начин допуска, че по-късните пандемии – в това число Черната гибел и спорадични случаи през днешния ден – не са зародили от един-единствен източник, а без значение от скотски резервоари.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ