Няма да празнувам с много хора, да не стане като с Григор Димитров
В забързаното си всекидневие Ивайло Маринов отдели време, с цел да поговори с „ Меридиан Мач “ за славната си кариера, за актуалното мъчно състояние у нас поради ковид и за очакванията си за бъдещето.
- Ивайло, по какъв начин ще отпразнуваш 60-годишния си празник? Ще събереш ли доста посетители в твоето заведение край морето?
- А-а, не… Спазвам всички противоепидемични ограничения. Няма да чествам с доста хора в този момент. Да не кажат, че новото огнище на болестта е тръгнало от празненството на Ивайло Маринов. Да не стане като с шампионата, на който участваше Григор Димитров и с купона след него. Сега ще го отбележа единствено в стеснен фамилен кръг. По-нататък, като се пооправи ситуацията с ковид, ще събера повече хора. Защото желая да поканя кмета на Варна, който доста ми оказва помощ, министъра на спорта и още доста другари.
- Какво те прави най-щастлив сега, а и като погледнеш обратно през тези 60 години?
- Много огромно благополучие ми е внучката Ивайла от щерка ми Неда, кръстена на мен. На три години е, скоро и на нея ще честваме рожден ден. Иначе в кариерата ми не може да бъде друго най-голямото достижение, с изключение на олимпийската купа. Много съм признателен, че ме позволиха до Сеул, тъй като и това можеше да не се случи.
- Казвал си, че до момента в който не си се бил качил в самолета за Сеул и ти самия не си бил сигурен, че ще участваш…
- Така беше. Знаете, че преди този момент две години не ме пускаха в чужбина. Къде от боязън да не избягам, къде поради други интереси… Но добре, че до мен от самото начало бе брачната половинка ми Пенка, с която тогава още не се бяхме оженили. Тя ме остави в спорта, аз бях отчаян и ни виждах светлина в тунела. Тя обаче непрекъснато ми повтаряше: И твоят ден ще пристигна. Караше ме да упражнявам, когато на мен изобщо не ми беше до тренировки. Но този ден пристигна и станах олимпийски първенец.
- През 1989-а във Варна бе проведен страховит бенефис за теб, за който в твоя чест пристигна събирателен тим на Европа. Това обаче не бе краят на твоята кариера, която продължи чак до 1995-а…
- В края на 1990-а Николай Джелатов напусна треньорския пост и на негово място пристигна Мишо Таков. Той занапред прохождаше в треньорството, имаше потребност от моята помощ. Дойде във Варна, с цел да ме помоли да се върна в националния и да му оказа помощ. Така от началото на 1991-а отново назад бях в тима и станах по-късно за четвърти път европейски първенец в Гьотеборг.
- Не те позволиха обаче до олимпиадата в Барселона 1992 поради правилото, че боксьори, навършилите 32 години преди старта на Игрите, нямат право да участват…
- Касаеше се за 12 дни. Аз навърших 32 на 16 юли, а олимпиадата стартира на 25 юли. Писахме писма и до АИБА, и до МОК, само че те бяха непреклонни, какво да се прави.
- Можеше да станеш експерт в Съединени американски щати и да подпишеш със настоящия управител на Кобрата Ивайло Гоцев, само че в последния миг отказваш контракта, за какво?
- Не ме устройваха много неща в контракта. Той беше 5-годишен, само че можех да се прибирам единствено по един дънер в годината в България. Исках фамилията ми да е до мен, само че в контракта това го нямаше. Освен това имаше и други неща, които не ми харесваха.
- Имаш купища медали и титли, къде държиш всички тези оценки?
- Повечето са вкъщи, само че една част подарих за експозиция в Юнашкия салон. Доста медали и грамоти, пояси и бронзовото ми отличие от олимпиадата в Москва 1980 са там и варненци, както и гостите на града могат да ги видят.
- С какво се занимават синовете ти?
- Севдалин е треньор в моя клуб „ Ивайло Маринов “, а Огнян е в Германия.
Това е Ивайло Маринов
Роден: 13 юли 1960 година
Родно място : Варна
В България се състезава единствено за Черно море.
В края на кариерата си две години е играч на Партизан Белград, а след това и на немския Аален
УСПЕХИ
Олимпийски първенец от Сеул 1988
Бронзов олимпийски медалист от Москва 1980
Световен първенец от Мюнхен 1982
Носител на Световната купа от Монреал 1981
Бронз от Световната купа в Рим 1983
Европейски първенец от Тампере 1981
Европейски първенец от Варна 1983
Европейски първенец от Атина 1989
Европейски първенец от Гьотеборг 1991
Европейски вицешампион от Будапеща 1985
Балкански първенец за 1985 година
Девет пъти първенец на България: 1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1992
В кариерата си е изиграл 296 срещи и има едвам 16 загуби
Боксьор №1 на България за ХХ век
Спортист №1 на Варна за ХХ век
Почетен жител на Варна
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, " Меридиан Мач "
- Ивайло, по какъв начин ще отпразнуваш 60-годишния си празник? Ще събереш ли доста посетители в твоето заведение край морето?
- А-а, не… Спазвам всички противоепидемични ограничения. Няма да чествам с доста хора в този момент. Да не кажат, че новото огнище на болестта е тръгнало от празненството на Ивайло Маринов. Да не стане като с шампионата, на който участваше Григор Димитров и с купона след него. Сега ще го отбележа единствено в стеснен фамилен кръг. По-нататък, като се пооправи ситуацията с ковид, ще събера повече хора. Защото желая да поканя кмета на Варна, който доста ми оказва помощ, министъра на спорта и още доста другари.
- Какво те прави най-щастлив сега, а и като погледнеш обратно през тези 60 години?
- Много огромно благополучие ми е внучката Ивайла от щерка ми Неда, кръстена на мен. На три години е, скоро и на нея ще честваме рожден ден. Иначе в кариерата ми не може да бъде друго най-голямото достижение, с изключение на олимпийската купа. Много съм признателен, че ме позволиха до Сеул, тъй като и това можеше да не се случи.
- Казвал си, че до момента в който не си се бил качил в самолета за Сеул и ти самия не си бил сигурен, че ще участваш…
- Така беше. Знаете, че преди този момент две години не ме пускаха в чужбина. Къде от боязън да не избягам, къде поради други интереси… Но добре, че до мен от самото начало бе брачната половинка ми Пенка, с която тогава още не се бяхме оженили. Тя ме остави в спорта, аз бях отчаян и ни виждах светлина в тунела. Тя обаче непрекъснато ми повтаряше: И твоят ден ще пристигна. Караше ме да упражнявам, когато на мен изобщо не ми беше до тренировки. Но този ден пристигна и станах олимпийски първенец.
- През 1989-а във Варна бе проведен страховит бенефис за теб, за който в твоя чест пристигна събирателен тим на Европа. Това обаче не бе краят на твоята кариера, която продължи чак до 1995-а…
- В края на 1990-а Николай Джелатов напусна треньорския пост и на негово място пристигна Мишо Таков. Той занапред прохождаше в треньорството, имаше потребност от моята помощ. Дойде във Варна, с цел да ме помоли да се върна в националния и да му оказа помощ. Така от началото на 1991-а отново назад бях в тима и станах по-късно за четвърти път европейски първенец в Гьотеборг.
- Не те позволиха обаче до олимпиадата в Барселона 1992 поради правилото, че боксьори, навършилите 32 години преди старта на Игрите, нямат право да участват…
- Касаеше се за 12 дни. Аз навърших 32 на 16 юли, а олимпиадата стартира на 25 юли. Писахме писма и до АИБА, и до МОК, само че те бяха непреклонни, какво да се прави.
- Можеше да станеш експерт в Съединени американски щати и да подпишеш със настоящия управител на Кобрата Ивайло Гоцев, само че в последния миг отказваш контракта, за какво?
- Не ме устройваха много неща в контракта. Той беше 5-годишен, само че можех да се прибирам единствено по един дънер в годината в България. Исках фамилията ми да е до мен, само че в контракта това го нямаше. Освен това имаше и други неща, които не ми харесваха.
- Имаш купища медали и титли, къде държиш всички тези оценки?
- Повечето са вкъщи, само че една част подарих за експозиция в Юнашкия салон. Доста медали и грамоти, пояси и бронзовото ми отличие от олимпиадата в Москва 1980 са там и варненци, както и гостите на града могат да ги видят.
- С какво се занимават синовете ти?
- Севдалин е треньор в моя клуб „ Ивайло Маринов “, а Огнян е в Германия.
Това е Ивайло Маринов
Роден: 13 юли 1960 година
Родно място : Варна
В България се състезава единствено за Черно море.
В края на кариерата си две години е играч на Партизан Белград, а след това и на немския Аален
УСПЕХИ
Олимпийски първенец от Сеул 1988
Бронзов олимпийски медалист от Москва 1980
Световен първенец от Мюнхен 1982
Носител на Световната купа от Монреал 1981
Бронз от Световната купа в Рим 1983
Европейски първенец от Тампере 1981
Европейски първенец от Варна 1983
Европейски първенец от Атина 1989
Европейски първенец от Гьотеборг 1991
Европейски вицешампион от Будапеща 1985
Балкански първенец за 1985 година
Девет пъти първенец на България: 1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1992
В кариерата си е изиграл 296 срещи и има едвам 16 загуби
Боксьор №1 на България за ХХ век
Спортист №1 на Варна за ХХ век
Почетен жител на Варна
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, " Меридиан Мач "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ