,fit(968:545)&17:35:47)
Забравеният шампион на Шотландия
В южната част на Глазгоу има редица паркове – “Куинс Парк ”, “Маунт Флорида Парк ”, “Полък Парк ” и други. Ако човек тръгне в северна посока от митичния стадион “Хемпдън Парк “, минавайки около редицата от сивопокривни здания в покрайнината, след към 400 метра ще се озове в още един. Поредното зелено парче от ландшафта на Острова. Нищо изключително – трева, пътеки, кучета, катерички и тиня и локви през 300 от 365 дни в годината. Но в случай че слезе още малко по-надолу, ще види бетонни тераси и стълби. Без седалки и без табели. Това е " Каткин Парк " – тогавашният дом на Търд Ланарк, третият тим от Глазгоу, с изключение на Рейнджърс и Селтик, който е ставал първенец на Шотландия.
 )
Клубът е основан в една друга ера – през 1872 година, като тим на доброволчески боен полк от Глазгоу. Затова и името му звучи необичайно, а не като комерсиална емблема. Идеята за основаването идва от бойците от поделението, въодушевени от първия в историята на футбола интернационален мач, приет от ФИФА. Той е изигран две седмици по-рано – още веднъж в Глазгоу, когато един против различен се изправят Шотландия и Англия. Търд Ланарк построява постоянна организация и скоро стартира да взе участие в шампионата за Купата на Шотландия, която печели през 1889 година Клубът става един от създателите на Шотландската футболна лига през 1890 година, а 14 години по-късно – през 1904-а, става първенец на страната.
 )
В идващите шест десетилетия, като се изключи къс интервал, отборът е част от елита на шотландския футбол, печели още един път Купата на Шотландия и играе още два финала. През 60-те години на XX век стартира упадъкът на клуба и през 1967 година той е разформирован поради неприятно финансово ръководство – единствено няколко години преди да отпразнува вековния си празник.
Ако се върнем към историята на “Каткин Парк ”, градът взима извънредно решение – просто да го остави. Стадионът не е съборен, не е продаден и не е трансфорат в мол или жилищен квартал. Той не е именит със своите титли или митични мачове. Тук няма табели, скулптури на футболисти или туристи, които желаят да видят къде е играла някоя легенда. Последният съдийски сигнал на формален мач на този терен е прозвучал през април 1967 година, когато Ланарк и Куин ъф дъ Саут приключват 3:3. Оттогава обаче футболът продължава. Противно на всякаква бизнес логичност, градът взима решение за стадиона – и то е… да не взема решение нищо. Вече близо 60 години мястото е сцена на непрекъсната игра от деца, дилетанти или просто хора от квартала. “Каткин Парк ” е оставен без защита, а покрайнините му са завършени като публичен парк, само че теренът е непокътнат с помощта на самодейността на локалната общественост, която поддържа тревата в допустим тип и от време на време разчертава белите линии.
 )
Съдбата на стадиона е обяснима с обстоятелството, че в Глазгоу съвсем всяко зелено леке от градския ландшафт е обвързвано с историята на футбола, изключително в най-ранните му стъпки. В края на XIX и началото на XX век градът не просто се възпламенява по играта, а се трансформира в един от главните мотори на нейното развиване. Тук, както споменахме се играе първият приет от ФИФА формален мач – през 1872 година. Няколко десетилетия по-късно още веднъж сред Шотландия и Англия, още веднъж тук, слагат невъобразим връх от близо 150 000 фенове на един дуел. Именно в Глазгоу стартира по-осъзнатото въвеждане на тактиката във футбола. Докато англичаните залагат повече на самостоятелната игра, шотландците утвърждават играта с пасове и груповите старания пред единичните качества. Тук се ражда и едно от първите същински дербита – Олд Фърм сред Селтик и Рейнджърс, което остава жива емблема на шотландския футбол и до през днешния ден.
 )
Ако Англия основава разпоредбите на играта, то Глазгоу в огромна степен основава нейната просвета. В този смисъл “Каткин Парк ” не е музей и не желае да бъде подобен. Той е живо доказателство, че футболът в този град не се пази зад витрини, а се изживява във всеки миг. Тук последният съдийски сигнал е даден от дълго време, само че играта продължава.
Клубът е основан в една друга ера – през 1872 година, като тим на доброволчески боен полк от Глазгоу. Затова и името му звучи необичайно, а не като комерсиална емблема. Идеята за основаването идва от бойците от поделението, въодушевени от първия в историята на футбола интернационален мач, приет от ФИФА. Той е изигран две седмици по-рано – още веднъж в Глазгоу, когато един против различен се изправят Шотландия и Англия. Търд Ланарк построява постоянна организация и скоро стартира да взе участие в шампионата за Купата на Шотландия, която печели през 1889 година Клубът става един от създателите на Шотландската футболна лига през 1890 година, а 14 години по-късно – през 1904-а, става първенец на страната.
В идващите шест десетилетия, като се изключи къс интервал, отборът е част от елита на шотландския футбол, печели още един път Купата на Шотландия и играе още два финала. През 60-те години на XX век стартира упадъкът на клуба и през 1967 година той е разформирован поради неприятно финансово ръководство – единствено няколко години преди да отпразнува вековния си празник.
Ако се върнем към историята на “Каткин Парк ”, градът взима извънредно решение – просто да го остави. Стадионът не е съборен, не е продаден и не е трансфорат в мол или жилищен квартал. Той не е именит със своите титли или митични мачове. Тук няма табели, скулптури на футболисти или туристи, които желаят да видят къде е играла някоя легенда. Последният съдийски сигнал на формален мач на този терен е прозвучал през април 1967 година, когато Ланарк и Куин ъф дъ Саут приключват 3:3. Оттогава обаче футболът продължава. Противно на всякаква бизнес логичност, градът взима решение за стадиона – и то е… да не взема решение нищо. Вече близо 60 години мястото е сцена на непрекъсната игра от деца, дилетанти или просто хора от квартала. “Каткин Парк ” е оставен без защита, а покрайнините му са завършени като публичен парк, само че теренът е непокътнат с помощта на самодейността на локалната общественост, която поддържа тревата в допустим тип и от време на време разчертава белите линии.
Съдбата на стадиона е обяснима с обстоятелството, че в Глазгоу съвсем всяко зелено леке от градския ландшафт е обвързвано с историята на футбола, изключително в най-ранните му стъпки. В края на XIX и началото на XX век градът не просто се възпламенява по играта, а се трансформира в един от главните мотори на нейното развиване. Тук, както споменахме се играе първият приет от ФИФА формален мач – през 1872 година. Няколко десетилетия по-късно още веднъж сред Шотландия и Англия, още веднъж тук, слагат невъобразим връх от близо 150 000 фенове на един дуел. Именно в Глазгоу стартира по-осъзнатото въвеждане на тактиката във футбола. Докато англичаните залагат повече на самостоятелната игра, шотландците утвърждават играта с пасове и груповите старания пред единичните качества. Тук се ражда и едно от първите същински дербита – Олд Фърм сред Селтик и Рейнджърс, което остава жива емблема на шотландския футбол и до през днешния ден.
Ако Англия основава разпоредбите на играта, то Глазгоу в огромна степен основава нейната просвета. В този смисъл “Каткин Парк ” не е музей и не желае да бъде подобен. Той е живо доказателство, че футболът в този град не се пази зад витрини, а се изживява във всеки миг. Тук последният съдийски сигнал е даден от дълго време, само че играта продължава.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ