Борис Карлов - великанът сред акордеонистите в България и Сърбия
" В Югославия го имаха за господ - на ръце го носеха... И никакво сръбско - единствено български хора свирехме ", декларира братът на легендата в изявление
Известно е, че още при започване на 20-и век акордеонът навлиза в българската национална музика. За първи път е видян в група с цигулка, кларинет и барабан в първомайското село Дълбок извор, където преди 10 години се откри и музей на националната музика. Десетилетия по-късно в това село се организира и първият огромен празник на сватбарските оркестри с надсвирване.
Първият изявен реализатор, считан за учредител на акордеонното свирене в България е Борис Карлов. След него акордеонът се приема за " национален инструмент " и непроменяемо участва в състава на оркестрите от сватбарски вид. Тази година се навършват 100 година от рождението на легендата и 60 година от кончината му, за което ни подсети неговият наследник Ангел Карлов.
Роден през 1924 година в българо-ромско семейство, Борис Карлов засвирва 12-годишен на акордеон Хонер. Развитието му в музиката направлява Карло Алиев - неговият татко. Кларинетист и флигорнист, незабравим ромски музикант, Карло е основател и началник на именитата Софийска кореняшка група. Изпълненията на групировката звучат онлайн по Радио София от 1935 година и са измежду най-обичаните по това време. След гибелта на татко си през 1936 година Борис Карлов поема управлението на групата. Става най-известното име на семейството, основава неповторим жанр и стартира концертна активност с групата Наша ария, в която пеят Борис Машалов, за който писахме през вчерашния ден , Мита Стойчева, Радка Кушлева, Гюрга Пинджурова и Костадин Гугов . Неповторимите " карловски " хорА и до през днешния ден звучат в ефира на Българското радио и по света. Преди 15 години фолклористът Ив Моро от Канада идва у нас и изследва музикалната му активност, като събира и издава всичките му осъществявания в двоен албум и брошура. Любопитното е, че Борис е владеел еднообразно добре тамбурата, флигорната и барабаните, само че акордеонът надвива пред всички.
Италианската компания Скандали създава специфичен акордеон с името му и множеството от хитовите му записи са направени с него, споделя синът му Ангел, който по избор на татко си почнал да свири на цигулка, само че след това се разминал с музиката. Имал е специфични кърпички, с които почиствал акордеона си след всяко присъединяване. Пазеше го като очите си, спомня си наследникът му.
Борис Карлов умира по време на концерт в сръбския град Кралево през 1964 година на 40 година Вече е бил болен от бъбречна непълнота и неговата брачна половинка Василка го е придружавала, с цел да му носи акордеона по време на турнето. Издигат му монумент, НЕ в България, а в Кралево, Сърбия, в двора на една от гимназиите, която носи името му.
Брат му Христо Карлов, също акордеонист, споделя в изявление: " Пътувах петнадесет години с групата на Борис Карлов. По концертите ни държаха на сцената до един-два часа през нощта - овации, бисове... В Югославия го имаха за господ - на ръце го носеха... И никакво сръбско - единствено български хора свирехме. Бях втори акордеонист в бисерите му " Дудионо хоро ", " Граовско ", " Шопско хоро "... ".
Емблематични мелодии, които в този момент се извършват от генерации акордеонисти след Борис Карлов.
Музикантът има две деца - Свобода и Ангел, четирима внуци и петима правнуци.
Източник: Марица
Известно е, че още при започване на 20-и век акордеонът навлиза в българската национална музика. За първи път е видян в група с цигулка, кларинет и барабан в първомайското село Дълбок извор, където преди 10 години се откри и музей на националната музика. Десетилетия по-късно в това село се организира и първият огромен празник на сватбарските оркестри с надсвирване.
Първият изявен реализатор, считан за учредител на акордеонното свирене в България е Борис Карлов. След него акордеонът се приема за " национален инструмент " и непроменяемо участва в състава на оркестрите от сватбарски вид. Тази година се навършват 100 година от рождението на легендата и 60 година от кончината му, за което ни подсети неговият наследник Ангел Карлов.
Роден през 1924 година в българо-ромско семейство, Борис Карлов засвирва 12-годишен на акордеон Хонер. Развитието му в музиката направлява Карло Алиев - неговият татко. Кларинетист и флигорнист, незабравим ромски музикант, Карло е основател и началник на именитата Софийска кореняшка група. Изпълненията на групировката звучат онлайн по Радио София от 1935 година и са измежду най-обичаните по това време. След гибелта на татко си през 1936 година Борис Карлов поема управлението на групата. Става най-известното име на семейството, основава неповторим жанр и стартира концертна активност с групата Наша ария, в която пеят Борис Машалов, за който писахме през вчерашния ден , Мита Стойчева, Радка Кушлева, Гюрга Пинджурова и Костадин Гугов . Неповторимите " карловски " хорА и до през днешния ден звучат в ефира на Българското радио и по света. Преди 15 години фолклористът Ив Моро от Канада идва у нас и изследва музикалната му активност, като събира и издава всичките му осъществявания в двоен албум и брошура. Любопитното е, че Борис е владеел еднообразно добре тамбурата, флигорната и барабаните, само че акордеонът надвива пред всички.
Италианската компания Скандали създава специфичен акордеон с името му и множеството от хитовите му записи са направени с него, споделя синът му Ангел, който по избор на татко си почнал да свири на цигулка, само че след това се разминал с музиката. Имал е специфични кърпички, с които почиствал акордеона си след всяко присъединяване. Пазеше го като очите си, спомня си наследникът му.
Борис Карлов умира по време на концерт в сръбския град Кралево през 1964 година на 40 година Вече е бил болен от бъбречна непълнота и неговата брачна половинка Василка го е придружавала, с цел да му носи акордеона по време на турнето. Издигат му монумент, НЕ в България, а в Кралево, Сърбия, в двора на една от гимназиите, която носи името му.
Брат му Христо Карлов, също акордеонист, споделя в изявление: " Пътувах петнадесет години с групата на Борис Карлов. По концертите ни държаха на сцената до един-два часа през нощта - овации, бисове... В Югославия го имаха за господ - на ръце го носеха... И никакво сръбско - единствено български хора свирехме. Бях втори акордеонист в бисерите му " Дудионо хоро ", " Граовско ", " Шопско хоро "... ".
Емблематични мелодии, които в този момент се извършват от генерации акордеонисти след Борис Карлов.
Музикантът има две деца - Свобода и Ангел, четирима внуци и петима правнуци.
Източник: Марица
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ