Израелски учени откриха подпис на Софроний Врачански в Йерусалим
В Йерусалим е открит достоверен автограф на Софроний Врачански, разгласи проф. Николай Овчаров, базирайки се на фотографското изследване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската работа по антики, оповестено в том 15 на израелското научно списание „ Атикот “. „ Според известие на Българска телеграфна агенция, препечатано след това от десетки медии, при профилирано фотографско проучване в православни манастири в Стария град на Йерусалим „ изскачат “ десетки надписи на български език. В плана са употребявани мултиспектрални и RTI изображения, с цел да се разкрият избледнелите маркировки “, показва Овчаров. „ Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и покрайнините му. Предполага се, че датират от османския интервал “, изясняват двамата откриватели.
В хода на работата си Майкъл Чернин и Шай Халеви съумяват да прегледат и документират надраскани по стените надписи-графити в манастирите „ Св. Св. Теодор Тирон и Тедодор Стратилат “, „ Св. Йоан Продром “ и „ Св. Харалампий “. Проучването в трите обители обгръща огромен епиграфски материал, оставен от гръцки, славянски и румънски поклонници, датиран от XVIII-XIX век. В тази публикация са показани 26 български надписа, които са единствено дребна част от огромния корпус, квалифициран от двамата създатели. Чернин и Халеви заключават, че всеобщото поклонничество на българи в Йерусалим стартира през втората половина на ХVІІІ век и е обвързвано с началото на икономическия разцвет в българските земи по това време, т. е. с началото на Възраждането. Това се схваща от местата, откъдето идват поклонниците – значими търговски центрове за епохата като Банско и Разлог, Копривщица, Габрово и Стара Загора в централната, пристанищни градове по брега на Дунава като Видин, Свищов и Русе. Другата огромна вълна от хаджии идва във втората половина на ХIХ век, когато още веднъж се следи всеобщо българско поклонническо придвижване. Бумът на поклонничество в Светите земи продължава и след оповестяването на независимостта на България през 1878 година
Надписите на пристигналите в Йерусалим хора нормално са къси, като дават името, мястото, откъдето идва индивидът, и постоянно – датата. На пръв взор в тях няма доста историческа информация, само че такова умозаключение е лъжливо, разяснява проф. Овчаров. „ В това ни убеждава още първият оповестен текст от манастира „ Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “ в Светия град, който е подпис и гласи: „ Хаджи Стойко от Котил. Година 1776 “. Градът е разпознат от учените от Израел като Котел, център на текстилната промишленост в епохата.
„ Аз си направих труда да прочета в оригинал цялата публикация на двамата израелски сътрудници и тя безусловно ме раздруса. Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е мощно развален. Но доста по-важни са техните мнения след разчитането на текстовете. Позволявам си да предам безусловно целия откъс от проучването, тъй като той трансформира доста визията ни за историята на нашето закъсняло ранно Възраждане “, акцентира проф. Николай Овчаров.
В публикацията се споделя: „ Котел е прочут като отечество на един от стълбовете на българското Възраждане – българския публицист и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначението му за свещеник на град Враца – Софроний Врачански. Софроний е роден през 1739 година в фамилията на търговец на добитък. В младостта си той работи като тъкач, а по-късно през 1762 година е ръкоположен за духовник. В историята на българската просвета Софроний се смята за учредител на новобългарския литературен език, като главното му литературно дело е автобиографията му „ Житие и страдалчество грешнаго Софрония “, написана на български, а не на църковнославянски език. Това есе разказва историята на живота му в България под османска власт през XVIII век. Последните си 10 години (1803–1813) Софроний прекарва в Букурещ, където умира. През 1964 година Софроний Врачански е канонизиран за светец от Българския патриарх Кирил.
Един откъс в автобиографията на Стойко/Софроний свидетелства, че през 1775 година създателят е тръгнал на шестмесечно поклонение в Света гора. Това обаче е изразено единствено в едно изречение, без детайлности за престоя му там. Известно е, че и други православни поклонници през XVIII век…пътували от Атон през Солун до Светите земи (Яфа). При удобни ветрове и течения това странствуване продължавало почти три седмици. Следователно Софроний умерено би могъл да посети Йерусалим през 1775 или 1776 година, откакто е бил [преди това] на Света гора.
Макар че в автобиографията на Софроний не се загатва пътешестване до Йерусалим, в нея се мълчи и за други значими събития от живота му, като срещата с фамозния Паисий Хилендарски. Това може да се изясни със скромността на създателя. Пътуването му до Йерусалим в последна сметка му спечелило почетното звание „ хаджи “. Така предлагаме упоменатия в този надпис „ Стойко от Котил ” да се разпознава със Стойко Владиславов (Софроний Врачански)... “,заключават израелските откриватели.
В тази посока не престават и разсъжденията на Николай Овчаров: „ По този метод съгласно двамата авторитетни сътрудници от Израел към този момент разполагаме с достоверния подпис на втория, наред с Паисий Хилендарски, популярен основоположник на българското Възраждане. Известна е срещата на двамата колоси на националната концепция от XVIII в. – Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, в Котел през 1765 година Тогава атонският духовник демонстрира преди малко написаната „ История славянобългарска “, от която котленецът прави така наречен Първи Софрониев дубликат “. Така, и съгласно Овчаров, е разпознат истинският автограф на Стойко Владиславов от времето преди да стане врачански свещеник.
В хода на работата си Майкъл Чернин и Шай Халеви съумяват да прегледат и документират надраскани по стените надписи-графити в манастирите „ Св. Св. Теодор Тирон и Тедодор Стратилат “, „ Св. Йоан Продром “ и „ Св. Харалампий “. Проучването в трите обители обгръща огромен епиграфски материал, оставен от гръцки, славянски и румънски поклонници, датиран от XVIII-XIX век. В тази публикация са показани 26 български надписа, които са единствено дребна част от огромния корпус, квалифициран от двамата създатели. Чернин и Халеви заключават, че всеобщото поклонничество на българи в Йерусалим стартира през втората половина на ХVІІІ век и е обвързвано с началото на икономическия разцвет в българските земи по това време, т. е. с началото на Възраждането. Това се схваща от местата, откъдето идват поклонниците – значими търговски центрове за епохата като Банско и Разлог, Копривщица, Габрово и Стара Загора в централната, пристанищни градове по брега на Дунава като Видин, Свищов и Русе. Другата огромна вълна от хаджии идва във втората половина на ХIХ век, когато още веднъж се следи всеобщо българско поклонническо придвижване. Бумът на поклонничество в Светите земи продължава и след оповестяването на независимостта на България през 1878 година
Надписите на пристигналите в Йерусалим хора нормално са къси, като дават името, мястото, откъдето идва индивидът, и постоянно – датата. На пръв взор в тях няма доста историческа информация, само че такова умозаключение е лъжливо, разяснява проф. Овчаров. „ В това ни убеждава още първият оповестен текст от манастира „ Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “ в Светия град, който е подпис и гласи: „ Хаджи Стойко от Котил. Година 1776 “. Градът е разпознат от учените от Израел като Котел, център на текстилната промишленост в епохата.
„ Аз си направих труда да прочета в оригинал цялата публикация на двамата израелски сътрудници и тя безусловно ме раздруса. Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е мощно развален. Но доста по-важни са техните мнения след разчитането на текстовете. Позволявам си да предам безусловно целия откъс от проучването, тъй като той трансформира доста визията ни за историята на нашето закъсняло ранно Възраждане “, акцентира проф. Николай Овчаров.
В публикацията се споделя: „ Котел е прочут като отечество на един от стълбовете на българското Възраждане – българския публицист и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначението му за свещеник на град Враца – Софроний Врачански. Софроний е роден през 1739 година в фамилията на търговец на добитък. В младостта си той работи като тъкач, а по-късно през 1762 година е ръкоположен за духовник. В историята на българската просвета Софроний се смята за учредител на новобългарския литературен език, като главното му литературно дело е автобиографията му „ Житие и страдалчество грешнаго Софрония “, написана на български, а не на църковнославянски език. Това есе разказва историята на живота му в България под османска власт през XVIII век. Последните си 10 години (1803–1813) Софроний прекарва в Букурещ, където умира. През 1964 година Софроний Врачански е канонизиран за светец от Българския патриарх Кирил.
Един откъс в автобиографията на Стойко/Софроний свидетелства, че през 1775 година създателят е тръгнал на шестмесечно поклонение в Света гора. Това обаче е изразено единствено в едно изречение, без детайлности за престоя му там. Известно е, че и други православни поклонници през XVIII век…пътували от Атон през Солун до Светите земи (Яфа). При удобни ветрове и течения това странствуване продължавало почти три седмици. Следователно Софроний умерено би могъл да посети Йерусалим през 1775 или 1776 година, откакто е бил [преди това] на Света гора.
Макар че в автобиографията на Софроний не се загатва пътешестване до Йерусалим, в нея се мълчи и за други значими събития от живота му, като срещата с фамозния Паисий Хилендарски. Това може да се изясни със скромността на създателя. Пътуването му до Йерусалим в последна сметка му спечелило почетното звание „ хаджи “. Така предлагаме упоменатия в този надпис „ Стойко от Котил ” да се разпознава със Стойко Владиславов (Софроний Врачански)... “,заключават израелските откриватели.
В тази посока не престават и разсъжденията на Николай Овчаров: „ По този метод съгласно двамата авторитетни сътрудници от Израел към този момент разполагаме с достоверния подпис на втория, наред с Паисий Хилендарски, популярен основоположник на българското Възраждане. Известна е срещата на двамата колоси на националната концепция от XVIII в. – Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, в Котел през 1765 година Тогава атонският духовник демонстрира преди малко написаната „ История славянобългарска “, от която котленецът прави така наречен Първи Софрониев дубликат “. Така, и съгласно Овчаров, е разпознат истинският автограф на Стойко Владиславов от времето преди да стане врачански свещеник.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ