Мъдрият самурай
В Япония в малко селце близо до столицата живял умен самурай. Веднъж, до момента в който преподавал урок на своите възпитаници, към него се доближил млад войник, звестен със своята грубост и свирепост. Неговият обичан способ била провокацията: той изкарвал съперника си отвън кожата му и в сляпата си гняв съперникът му правел неточност след неточност, като в последна сметка губел багра.
Младият войник почнал да наскърбява стареца: замерял го с камъни, плюел го и го обиждал. Но старецът останал спокоен и траял занятието си. В края на деня, изтощен и нервиран, младокът си тръгнал. Учениците били сюрпризирани, че старецът понесъл всички обиди без да каже нищо всичките обиди и го попитали:
– Защо не го предизвикахте на двубой? Нима се страхувате от неуспех?
Старият самурай отвърнал:
– Ако някой пристигна при вас с подарък и вие не го приемете, на кого принадлежи подаръкът?
– На своя предходен притежател – споделил един от учениците.
– Същото важи и за завистта, омразата и обидите. Докато не ги приемеш, те принадлежат на този, който ги носи.
