Pavell & Venci Venc’: Дано не се влюбим в една и съща жена
В сполучливото хип-хоп дуо единият е вдлъбнат до уши, другият е в кастинг интервал
– Павел и Венци, с какво новата ви ария е по-различна от предходните?
Pavell: Малко по-тъмна, по-смела, по-страшна, по-директна и отразяваща действителността.
Venci Venc’: Различна е с посланието. Сваляме маските на една изкривена истина.
– Изобщо по какъв начин вършиме песните си? Първо ви хрумва концепцията и след това надграждате? Как тъкмо креативният развой върви при вас?
Pavell: Правенето на музика с времето се трансформира в развой толкоз натурален за мен, колкото храненето, спането и дишането… В свободното си време, когато желая да си умря, просто сядам в студиото и диря тези четири акомпанимента, които ще ме разтоварят и заредят прелестно. Същото е и когато съм сърдит.
Venci Venc’: Често сме предизвикани от действителни лица и събития. В този случай се изразихме малко по-широко метафорично, само че с лека иронична усмивка. Темата е доста настояща освен в света на обществените мрежи, а в общуването сред хората изобщо.
– Смятате ли, че сте по-различни от останалите рап реализатори – пеете за обич, а не за нормалните тематики в жанра?
Pavell: Въпреки че основата на нашето творчество е рап, с времето толкоз видоизменихме жанра, че малко на брой ни разпознават като рапъри. Обичайните и типични тематики за рапа са ни към този момент непознати и скучни, надраснахме ги…
Venci Venc’: Ние в никакъв случай не сме си слагали ограничаващи етикети, не се самоопределяме като нещо друго от актьори. Вярвам, че всички сме и идентични, и разнообразни в този свят. Никой не е над никого, а другояче на всички ни се случват едни и същи неща, единствено по друго време и с разнообразни хора. Това рефлектира върху музиката ни несъмнено.
– Кои са най-големите ви съперници в музикалния отрасъл?
Pavell: Обичаме да се съревноваваме. Конкуренцията построява, стимулира и подвига равнището, само че се конкурираме най-много със самите себе си. Всеки път, в който погледнеш встрани в непознатата паничка, може да се опариш неприятно.
Venci Venc’: Всеки актьор е неповторим самичък по себе си и носи своите нюанси. Иначе сцената щеше да е сива. Парче от пая и място под слънцето има за всички.
– Има ли българска рап ария, която толкоз харесвате, че съжалявате, че не е ваша?
Pavell: „ Бяхме деца “ на Шамара и Бенджамини.
Venci Venc’: Hasta manana на Вирго.
– Смятате ли, че да си рап реализатор е отговорност? Прецизирате ли текстовете на песните си? Бихте ли позволили вулгарни текстове в репертоара си?
Pavell: Правим го. Колкото осъзнато, толкоз и неумишлено. С времето отговорността ни, не като рап, а като известни реализатори, ни накара да се замисляме какви думи тъкмо да използваме. Няма тематика, която да не можеш да опишеш както с вулгарни, по този начин и с естествени думи.
Venci Venc’: А и имаме задоволително вулгаризми в ранното си творчество.
– Как тъкмо се запознахте? Когато се видяхте за първи път, какво си помислихте един за различен, само че почтено?
Pavell: На покрива. Батман среща Супермен! Беше магическо и нищо не помня, хаха!
Venci Venc’: Беше толкоз мрачно и цялостно с мацки, че един брат за поддръжка беше добре дошъл…
– Как се роди вашият дует? С коя обща ария започнахте кариерата си?
Venci Venc’: „ Бакшиш за лека нощ ”. Силно състояние. Една драма плюс решението на драмата с ария. В 4:30 сутринта.
Pavell: Това е ария, родена от потребността да не подвигаме доста звук в квартирата на сестра ми! Заради което просто намалихме микрофона и колоните до най-малко и шептяхме завити с одеяло, с цел да не събудим никого в жилището с тънки гипсокартонени стени…
– Двамата изглеждате мощна бойна единица, само че има ли нещо, поради което можете да се скарате грубо!?
Venci Venc’: “Бийтълс” се скараха, кои сме ние да не си го позволим някой ден. Но в този момент сме бетон. Помпа двуцевка. С брат ми пазим гърба си.
Pavell: Само доверчив простак би споделил, че нищо в никакъв случай не може да го скара с някого. Естествено и ние сме хора и позволяваме неточности. И зависи от тежестта на грешките какъв брой ще сме склонни на взаимни отстъпки един към различен.
Константинос Марицас:
Първият човек е бил хермафродит във всички религии
Джендърите са разумна последица от цивилизацията: не се развъждат и работят като всички други, разсъждава върху необятно обсъжданата тематика философът
– Г-н Марицас, една от тематиките, която необятно разглеждате в най-новата ви книга, е джендърството. Само течащият в обществото спор ли ви предизвика да я напишете или тематиката ви интересува доста преди да възникне публичният интерес към нея?
– Най-новите ми книги са две: The origin and transformation of Gender и The origin and transformation of Sexes. Издаването им и дебатът напълно инцидентно съответстваха. Книгите ми са артикул от многогодишно проучване и издание и на други филисофски книги. Повече от три години ги пиша и сега на издаването се разгорещи дебатът. Съвсем инцидентно, макар че би било добра реклама за мен, че сякаш съм планувал или дори провокирал дебата. Не, елементарна, най-обикновена случайност.
– В древността обществата не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И въпреки всичко, имало ли е случаи, които са ги шокирали? Може би са превъзпитавали или по някакъв метод са въздействали на „ друго възприемащите се ”?
– Ако приказваме за праисторията, тогава съм сигурен, че не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И то по доста аргументи. Първата е, че са имали доста по-съществени проблеми от това да се занимават със половите пристрастености на всеки един. Второ, тогава обществото не е било като нашето, и най-важното може би е, че моногамията не е съществувала. Моногамията и фамилията са много „ нови “. При полигамията хомосексуалността не е била проблем. Тогава мощният, приспособеният, по дарвиновата доктрина, е оплождал всичките дами. Както в днешни дни всеки кокошарник има един петел и доста кокошки, един жребец за доста кобили, един бик за кравите. С напредъка на цивилизацията, със основаването на обществото, фамилията и най-много религията, се появяват тематиките към хомосексуалността. Тогава религиите се заемат да обяснят този феномен. Във всички религии, в това число и в християнството, първият човек е бил хермафродит (и Адам е хермафродит, според Библията, Битие 1:27 – „ И Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори. “) Другаде, да вземем за пример в гръцката митология, Хермафродит е бил провидение, дете на Хермес и Афродита. И по този начин обществото е приемало всичките човеци, не се е „ шокирало “ от разликите. Целта на тогавашното общество е била оцеляването му в една враждебна естествена среда и основаването на удобни условия за идващите генерации, за… нас.
– Обяснявате, че нуждата от работна ръка е една от аргументите да се толерира или възприема джендърството през днешния ден. Смятате ли, че природата позволява джендърството при хората поради някаква друга причина?
– Може и по този начин да се формулира. Просто споделих, че природата, в наши дни – цивилизацията, от единствено себе си намира точката на равновесие. Джендърите са човеци, които по физиология не се развъждат. Така че те са едно решение, което идва като разумна последица от цивилизацията: първо, не се развъждат, т.е. способстват за понижаване на хиперпопулацията, и второ, работят както всички други. Като работа имам поради следното: един мъж мъчно би станал детска бавачка или маникюрист, само че един джендър – с наслада. И колкото технологията напредва, толкоз работата ще става „ по-изтънчена “. Вече строителите и миньорите са доста по-малко, в сравнение с преди, само че служителите се усилват с огромен темп. Не инцидентно приведох образец за специалността „ маникюрист “. Ще си разреша да изтъквам от моята книга: „ Египтологът Грег Рейдер, в тирада в Далас, докладвал за гробницата на Нианкхнум и Кхнумотеп. Двамата мъже били маникюристи във фараонския двор 2400 година прочие Хр. в античния египетски град Саккара и били заровени дружно като женена двойка “. Те не са строили пирамиди, не са воювали; били… маникюристи. Може би те са първите познати джендъри, признати от обществото. Относно последното, в случай че природата го позволява при хората поради някаква друга причина, ще ви отговоря с един анекдот:
Срещат се две планети в Космоса.
– Как си? – пита едната.
– Не съм добре – дала отговор другата. – Хванах „ хора “!
– О, не се притеснявай! Това минава от самосебе си – дала отговор първата.
Тоест, природата не се интересува от нашето оцеляване. Ние сами би трябвало да се погрижим за себе си и за планетата Земя.
—————————————
* Андреа въодушевена от Мароко и Албания
* Рокаджийката Милена претърпяла кошмарна нощ с Фатик
* Тити Папазов разгласен за баща на годината
* Николина Чакърдъкова се снабди с внучка
* Екранният Боран от “Завръщане” побеля и надебеля
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 25 АПРИЛ
– Павел и Венци, с какво новата ви ария е по-различна от предходните?
Pavell: Малко по-тъмна, по-смела, по-страшна, по-директна и отразяваща действителността.
Venci Venc’: Различна е с посланието. Сваляме маските на една изкривена истина.
– Изобщо по какъв начин вършиме песните си? Първо ви хрумва концепцията и след това надграждате? Как тъкмо креативният развой върви при вас?
Pavell: Правенето на музика с времето се трансформира в развой толкоз натурален за мен, колкото храненето, спането и дишането… В свободното си време, когато желая да си умря, просто сядам в студиото и диря тези четири акомпанимента, които ще ме разтоварят и заредят прелестно. Същото е и когато съм сърдит.
Venci Venc’: Често сме предизвикани от действителни лица и събития. В този случай се изразихме малко по-широко метафорично, само че с лека иронична усмивка. Темата е доста настояща освен в света на обществените мрежи, а в общуването сред хората изобщо.
– Смятате ли, че сте по-различни от останалите рап реализатори – пеете за обич, а не за нормалните тематики в жанра?
Pavell: Въпреки че основата на нашето творчество е рап, с времето толкоз видоизменихме жанра, че малко на брой ни разпознават като рапъри. Обичайните и типични тематики за рапа са ни към този момент непознати и скучни, надраснахме ги…
Venci Venc’: Ние в никакъв случай не сме си слагали ограничаващи етикети, не се самоопределяме като нещо друго от актьори. Вярвам, че всички сме и идентични, и разнообразни в този свят. Никой не е над никого, а другояче на всички ни се случват едни и същи неща, единствено по друго време и с разнообразни хора. Това рефлектира върху музиката ни несъмнено.
– Кои са най-големите ви съперници в музикалния отрасъл?
Pavell: Обичаме да се съревноваваме. Конкуренцията построява, стимулира и подвига равнището, само че се конкурираме най-много със самите себе си. Всеки път, в който погледнеш встрани в непознатата паничка, може да се опариш неприятно.
Venci Venc’: Всеки актьор е неповторим самичък по себе си и носи своите нюанси. Иначе сцената щеше да е сива. Парче от пая и място под слънцето има за всички.
– Има ли българска рап ария, която толкоз харесвате, че съжалявате, че не е ваша?
Pavell: „ Бяхме деца “ на Шамара и Бенджамини.
Venci Venc’: Hasta manana на Вирго.
– Смятате ли, че да си рап реализатор е отговорност? Прецизирате ли текстовете на песните си? Бихте ли позволили вулгарни текстове в репертоара си?
Pavell: Правим го. Колкото осъзнато, толкоз и неумишлено. С времето отговорността ни, не като рап, а като известни реализатори, ни накара да се замисляме какви думи тъкмо да използваме. Няма тематика, която да не можеш да опишеш както с вулгарни, по този начин и с естествени думи.
Venci Venc’: А и имаме задоволително вулгаризми в ранното си творчество.
– Как тъкмо се запознахте? Когато се видяхте за първи път, какво си помислихте един за различен, само че почтено?
Pavell: На покрива. Батман среща Супермен! Беше магическо и нищо не помня, хаха!
Venci Venc’: Беше толкоз мрачно и цялостно с мацки, че един брат за поддръжка беше добре дошъл…
– Как се роди вашият дует? С коя обща ария започнахте кариерата си?
Venci Venc’: „ Бакшиш за лека нощ ”. Силно състояние. Една драма плюс решението на драмата с ария. В 4:30 сутринта.
Pavell: Това е ария, родена от потребността да не подвигаме доста звук в квартирата на сестра ми! Заради което просто намалихме микрофона и колоните до най-малко и шептяхме завити с одеяло, с цел да не събудим никого в жилището с тънки гипсокартонени стени…
– Двамата изглеждате мощна бойна единица, само че има ли нещо, поради което можете да се скарате грубо!?
Venci Venc’: “Бийтълс” се скараха, кои сме ние да не си го позволим някой ден. Но в този момент сме бетон. Помпа двуцевка. С брат ми пазим гърба си.
Pavell: Само доверчив простак би споделил, че нищо в никакъв случай не може да го скара с някого. Естествено и ние сме хора и позволяваме неточности. И зависи от тежестта на грешките какъв брой ще сме склонни на взаимни отстъпки един към различен.
Константинос Марицас:
Първият човек е бил хермафродит във всички религии
Джендърите са разумна последица от цивилизацията: не се развъждат и работят като всички други, разсъждава върху необятно обсъжданата тематика философът
– Г-н Марицас, една от тематиките, която необятно разглеждате в най-новата ви книга, е джендърството. Само течащият в обществото спор ли ви предизвика да я напишете или тематиката ви интересува доста преди да възникне публичният интерес към нея?
– Най-новите ми книги са две: The origin and transformation of Gender и The origin and transformation of Sexes. Издаването им и дебатът напълно инцидентно съответстваха. Книгите ми са артикул от многогодишно проучване и издание и на други филисофски книги. Повече от три години ги пиша и сега на издаването се разгорещи дебатът. Съвсем инцидентно, макар че би било добра реклама за мен, че сякаш съм планувал или дори провокирал дебата. Не, елементарна, най-обикновена случайност.
– В древността обществата не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И въпреки всичко, имало ли е случаи, които са ги шокирали? Може би са превъзпитавали или по някакъв метод са въздействали на „ друго възприемащите се ”?
– Ако приказваме за праисторията, тогава съм сигурен, че не са приемали хомосексуалността като публичен проблем. И то по доста аргументи. Първата е, че са имали доста по-съществени проблеми от това да се занимават със половите пристрастености на всеки един. Второ, тогава обществото не е било като нашето, и най-важното може би е, че моногамията не е съществувала. Моногамията и фамилията са много „ нови “. При полигамията хомосексуалността не е била проблем. Тогава мощният, приспособеният, по дарвиновата доктрина, е оплождал всичките дами. Както в днешни дни всеки кокошарник има един петел и доста кокошки, един жребец за доста кобили, един бик за кравите. С напредъка на цивилизацията, със основаването на обществото, фамилията и най-много религията, се появяват тематиките към хомосексуалността. Тогава религиите се заемат да обяснят този феномен. Във всички религии, в това число и в християнството, първият човек е бил хермафродит (и Адам е хермафродит, според Библията, Битие 1:27 – „ И Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори. “) Другаде, да вземем за пример в гръцката митология, Хермафродит е бил провидение, дете на Хермес и Афродита. И по този начин обществото е приемало всичките човеци, не се е „ шокирало “ от разликите. Целта на тогавашното общество е била оцеляването му в една враждебна естествена среда и основаването на удобни условия за идващите генерации, за… нас.
– Обяснявате, че нуждата от работна ръка е една от аргументите да се толерира или възприема джендърството през днешния ден. Смятате ли, че природата позволява джендърството при хората поради някаква друга причина?
– Може и по този начин да се формулира. Просто споделих, че природата, в наши дни – цивилизацията, от единствено себе си намира точката на равновесие. Джендърите са човеци, които по физиология не се развъждат. Така че те са едно решение, което идва като разумна последица от цивилизацията: първо, не се развъждат, т.е. способстват за понижаване на хиперпопулацията, и второ, работят както всички други. Като работа имам поради следното: един мъж мъчно би станал детска бавачка или маникюрист, само че един джендър – с наслада. И колкото технологията напредва, толкоз работата ще става „ по-изтънчена “. Вече строителите и миньорите са доста по-малко, в сравнение с преди, само че служителите се усилват с огромен темп. Не инцидентно приведох образец за специалността „ маникюрист “. Ще си разреша да изтъквам от моята книга: „ Египтологът Грег Рейдер, в тирада в Далас, докладвал за гробницата на Нианкхнум и Кхнумотеп. Двамата мъже били маникюристи във фараонския двор 2400 година прочие Хр. в античния египетски град Саккара и били заровени дружно като женена двойка “. Те не са строили пирамиди, не са воювали; били… маникюристи. Може би те са първите познати джендъри, признати от обществото. Относно последното, в случай че природата го позволява при хората поради някаква друга причина, ще ви отговоря с един анекдот:
Срещат се две планети в Космоса.
– Как си? – пита едната.
– Не съм добре – дала отговор другата. – Хванах „ хора “!
– О, не се притеснявай! Това минава от самосебе си – дала отговор първата.
Тоест, природата не се интересува от нашето оцеляване. Ние сами би трябвало да се погрижим за себе си и за планетата Земя.
—————————————
* Андреа въодушевена от Мароко и Албания
* Рокаджийката Милена претърпяла кошмарна нощ с Фатик
* Тити Папазов разгласен за баща на годината
* Николина Чакърдъкова се снабди с внучка
* Екранният Боран от “Завръщане” побеля и надебеля
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 25 АПРИЛ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ