Храните, създадени от български гени, са наше оръжие срещу пандемиите
В изискванията на пандемия на напред във времето изниква казусът: за какво българинът не може да се похвали с положително здравословно положение, спрямо жителите на останалите страни в Европейски Съюз. " Храним се със 70% храна - растителна и животинска, с " непознат " геном, а би трябвало да е противоположното - да поемаме 70% храна, основана от български гени, с цел да имаме по-здрава нация. Причината е във взаимната съгласуемост сред гените на хората и растенията, расли на земята, на която си се родил ", твърди акад. Атанас Атанасов, началник на Съвместен геномен център, основан като обща конструкция сред СУ " Св. Климент Охридски " и Селскостопанска академия. Дейността на центъра включва произвеждане на сортове растения, устойчиви на засушаване и напредък в рискова среда, породена от климатичните промени, както и основаване на биоторове и биопестициди за висока конкурентна дарба на българското селско стопанство. Геномният център в този момент работи интензивно за основаване на огромна централна банка за ДНК от скъпи и редки български типове растения с стопански и екологичен капацитет в народен и интернационален проект. Има към този момент основана банка за остарели овощни сортове, медицински растения и лоза, само че тя е непълна и незавършена. Съществуват и профилирани, само че дребни банки, пръснати из институтите на Селскостопанска академия, като да вземем за пример тази за генетичен материал от маслодайните ни сортове роза.
" Когато България е изпадала в катаклизми, е излизала от тежката обстановка с помощта на продуктите от личното земеделие ", споделя ученият, като прави такова предугаждане и за сегашната обстановка. Той наскоро издаде книгата си " Живот и просвета през моите очи ", в която показва достиженията на българската генетична просвета и дава рекомендациите си за възкръсване на селското стопанство у нас, употребявайки опита на най-напредналите страни. Акад. Атанасов е уверен, че към 2050 година селското стопанство ще бъде водещ бранш в света, а страната ни има всички шансове да е измежду първите места, поради богатото ѝ биоразнообразие, и поради характерните и редки хранителни и медицински артикули. Но с цел да се случи всичко това, е нужно в този момент в изискванията на " нашествието " от вносни храни, които изместват българските, да опазим ДНК и семена на всички наши скъпи сортове растения, както и на редките ни типове растения и животни в една централна генна банка. " Тя може да коства и милиони, само че намерят ли се средства от радетели на концепцията, тя ще е залог за доста по-стабилно здраве на българите и на развиването на страната като просперираща в селско стопанското произвеждане ", угрижен е ученият. Защото при по-подходящи условия, когато да вземем за пример доста от учените ни, пръснати по чужбина, се завърнат тук, те ще намерят недокоснат генетичния материал на нашите български сортове. Като примерно устойчиви на засушаване овошки, неповторими маслодайни рози, известните зад граница наши сортове пшеница и слънчоглед, незаменими пчелни артикули, млечни артикули с фамозния ни микроб Bacillus bulgaricus.
Благодарение на напъните на нашите генетици през 80-те години на XX-ти век 100% от пшеницата ни е била българска, а в този момент 30-40% е създадена от наши семена, и само 15% от царевицата, която консумираме, е израсла от български семенен материал. Това води и до различен проблем - последователното заменяне на локалните типове с вносните и заплахата доста български сортове и типове изцяло да изчезнат. " Българските семена са нашата сигурност и суверенитет ", приканва ученият. " Ние би трябвало да имаме най-малко първоначално генетична банка за ДНК от всички културни растения, която елементарно може по-късно да се добавя с други типове. Освен етерично-маслените медицински билки, с които сме известни, към тях би трябвало да прибавим всички типове лози, основаните от националната селекция ябълки и круши, или устойчиви диворастящи овошки, които не се атакуват от заболявания, тъй като имат естествените механизми за отбрана ". Полезността на тези растения се състои в това, че те имат ензими и субстанции с висока антиоксидантна интензивност, които служат за отбрана на самите растения, само че когато ги консумираме, минават в нас и оказват помощ на нашите потребни микроорганизми да опазват здравния баланс в организма ни. Ако не поемаме извън тези съставки, ние започваме да изразходваме нашите ензими и здравето ни елементарно се утежнява.
" Когато одобряваме по-голям % импортирани храни, се нарушава равновесието в организма, който има характерни нужди според от мястото, на което сме родени. Този въпрос е от изключително значение при заболявания и пандемии, защото естествената отбрана на организма тогава ни е най-нужна ", счита акад. Атанасов. При заразяване с ковид, да вземем за пример, ние ще имаме по-добра отбрана, когато сме поемали артикули от засети на наша почва български семена. Големи помощници в тази ситуация са пчелните артикули и фамозните ни млечни храни, съдържащи пробиотици от Lactobacillus bulgaricus.
С тези свои визии експертът генетик не отхвърля имунизациите, в противен случай, той планува основаването им надалеч преди да стартират необятно да се разискват. Но е значимо, освен дали сме се ваксинирали, не по-малко значително е в какво положение на отбрана се намира нашият организъм, което е в директна връзка с приема на повече български плодове, зеленчуци, млечни и месни артикули.
България е известна с достиженията на нашите генетици в основаването на нови типове растения. След 60-те години на предишния век българските учени селекционират сортове памук, слънчоглед и пшеница на международно равнище. През 1988 година 3 сорта пшеница взимат първите места при сортоизпитване в Съединени американски щати. Нашият хибриден слънчоглед " Албена " заема 60% от засетите площи със слънчоглед във Франция, първата страна в света по произвеждане на тази просвета. През 1999 година Агробиоинститут към Селскостопанска академия, София, чийто шеф тогава е акад. Атанасов, е избран за център на върхови научни достижения в Европа и определен преди всичко от кандидатстващите научни организации от 13-те присъединяващи се страни към Европейски Съюз. " За страдание, в по-голямата си част нашата селскостопанска просвета не съумя да се кооперира с водещите международни университети и научни звена, множеството от най-хубавите ни генетици напуснаха страната и достиженията ни изтекоха във компаниите зад граница ", споделя ученият.
Въпреки пропуските, ученият е оптимист и съгласно него това може да се поправи и да се реализиран доста по-високи постижения, като се влеят частни средства в лабораториите за сортопроизводството, както се прави в други страни, и се сътвори се фонд за научни нововъведения. Това ще сътвори условия освен да възстановим нашето селско стопанство, само че и да го съвместим с актуалните научни достижения. " Можем да се похвалим, че сме на 4-то място в света по експорт на билки, да вземем за пример от италиански компании, само че ромите ги събират по метод, по който накърнява нашето биоразнообразие ", смутен е ученият и прибавя: " Ние изнасяме суровите растителни и скотски артикули, а внасяме модифицирани храни, което понижава принадената стойност, която получаваме, т.е. губим стопански ". Докато една хранителна индустрия, съчетана със актуалните технологии е в положение да сътвори модифицирани висококачествени български артикули и хранителни добавки за експорт.
" Когато България е изпадала в катаклизми, е излизала от тежката обстановка с помощта на продуктите от личното земеделие ", споделя ученият, като прави такова предугаждане и за сегашната обстановка. Той наскоро издаде книгата си " Живот и просвета през моите очи ", в която показва достиженията на българската генетична просвета и дава рекомендациите си за възкръсване на селското стопанство у нас, употребявайки опита на най-напредналите страни. Акад. Атанасов е уверен, че към 2050 година селското стопанство ще бъде водещ бранш в света, а страната ни има всички шансове да е измежду първите места, поради богатото ѝ биоразнообразие, и поради характерните и редки хранителни и медицински артикули. Но с цел да се случи всичко това, е нужно в този момент в изискванията на " нашествието " от вносни храни, които изместват българските, да опазим ДНК и семена на всички наши скъпи сортове растения, както и на редките ни типове растения и животни в една централна генна банка. " Тя може да коства и милиони, само че намерят ли се средства от радетели на концепцията, тя ще е залог за доста по-стабилно здраве на българите и на развиването на страната като просперираща в селско стопанското произвеждане ", угрижен е ученият. Защото при по-подходящи условия, когато да вземем за пример доста от учените ни, пръснати по чужбина, се завърнат тук, те ще намерят недокоснат генетичния материал на нашите български сортове. Като примерно устойчиви на засушаване овошки, неповторими маслодайни рози, известните зад граница наши сортове пшеница и слънчоглед, незаменими пчелни артикули, млечни артикули с фамозния ни микроб Bacillus bulgaricus.
Благодарение на напъните на нашите генетици през 80-те години на XX-ти век 100% от пшеницата ни е била българска, а в този момент 30-40% е създадена от наши семена, и само 15% от царевицата, която консумираме, е израсла от български семенен материал. Това води и до различен проблем - последователното заменяне на локалните типове с вносните и заплахата доста български сортове и типове изцяло да изчезнат. " Българските семена са нашата сигурност и суверенитет ", приканва ученият. " Ние би трябвало да имаме най-малко първоначално генетична банка за ДНК от всички културни растения, която елементарно може по-късно да се добавя с други типове. Освен етерично-маслените медицински билки, с които сме известни, към тях би трябвало да прибавим всички типове лози, основаните от националната селекция ябълки и круши, или устойчиви диворастящи овошки, които не се атакуват от заболявания, тъй като имат естествените механизми за отбрана ". Полезността на тези растения се състои в това, че те имат ензими и субстанции с висока антиоксидантна интензивност, които служат за отбрана на самите растения, само че когато ги консумираме, минават в нас и оказват помощ на нашите потребни микроорганизми да опазват здравния баланс в организма ни. Ако не поемаме извън тези съставки, ние започваме да изразходваме нашите ензими и здравето ни елементарно се утежнява.
" Когато одобряваме по-голям % импортирани храни, се нарушава равновесието в организма, който има характерни нужди според от мястото, на което сме родени. Този въпрос е от изключително значение при заболявания и пандемии, защото естествената отбрана на организма тогава ни е най-нужна ", счита акад. Атанасов. При заразяване с ковид, да вземем за пример, ние ще имаме по-добра отбрана, когато сме поемали артикули от засети на наша почва български семена. Големи помощници в тази ситуация са пчелните артикули и фамозните ни млечни храни, съдържащи пробиотици от Lactobacillus bulgaricus.
С тези свои визии експертът генетик не отхвърля имунизациите, в противен случай, той планува основаването им надалеч преди да стартират необятно да се разискват. Но е значимо, освен дали сме се ваксинирали, не по-малко значително е в какво положение на отбрана се намира нашият организъм, което е в директна връзка с приема на повече български плодове, зеленчуци, млечни и месни артикули.
България е известна с достиженията на нашите генетици в основаването на нови типове растения. След 60-те години на предишния век българските учени селекционират сортове памук, слънчоглед и пшеница на международно равнище. През 1988 година 3 сорта пшеница взимат първите места при сортоизпитване в Съединени американски щати. Нашият хибриден слънчоглед " Албена " заема 60% от засетите площи със слънчоглед във Франция, първата страна в света по произвеждане на тази просвета. През 1999 година Агробиоинститут към Селскостопанска академия, София, чийто шеф тогава е акад. Атанасов, е избран за център на върхови научни достижения в Европа и определен преди всичко от кандидатстващите научни организации от 13-те присъединяващи се страни към Европейски Съюз. " За страдание, в по-голямата си част нашата селскостопанска просвета не съумя да се кооперира с водещите международни университети и научни звена, множеството от най-хубавите ни генетици напуснаха страната и достиженията ни изтекоха във компаниите зад граница ", споделя ученият.
Въпреки пропуските, ученият е оптимист и съгласно него това може да се поправи и да се реализиран доста по-високи постижения, като се влеят частни средства в лабораториите за сортопроизводството, както се прави в други страни, и се сътвори се фонд за научни нововъведения. Това ще сътвори условия освен да възстановим нашето селско стопанство, само че и да го съвместим с актуалните научни достижения. " Можем да се похвалим, че сме на 4-то място в света по експорт на билки, да вземем за пример от италиански компании, само че ромите ги събират по метод, по който накърнява нашето биоразнообразие ", смутен е ученият и прибавя: " Ние изнасяме суровите растителни и скотски артикули, а внасяме модифицирани храни, което понижава принадената стойност, която получаваме, т.е. губим стопански ". Докато една хранителна индустрия, съчетана със актуалните технологии е в положение да сътвори модифицирани висококачествени български артикули и хранителни добавки за експорт.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ