Българите демонстрират своеобразен туристически патриотизъм след кризата
В изискванията на коронакризата България закономерно получава преимущество пред външните туристически дестинации в проектите на българите за лятна отмора. Извънредната обстановка основава съществени цялостни спънки пред туризма. Наред с това обаче, заявява се и самобитен туристически национализъм.
Това демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл “, извършено по телефона измежду 1000 българи, преди летния туристически сезон. Изследването е част от постоянната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “ и Националния ръб по туризъм. То разрешава съпоставяне с ранните проекти на българите, тествани през декември 2019 година Проучването е извършено преди оповестяване на част от разпоредбите и ограниченията, свързани с опцията за отмора у нас и в чужбина (карантина, заявления и пр.).
Мнозинство от 70%, по традиция, прави оценка капацитета на България за летен туризъм като добър или доста добър. Една четвърт са на противоположното мнение, а малко на брой се двоумят. Кризата към ковид очевидно не трансформира кардиналната визия за преимуществата на туризма у нас.
Както може да се чака обаче, рецесията е направила българите доста по-предпазливи във връзка с съответните проекти: по отношение на декември, заявените планове за проведена отмора (на море, планина и т.н.) в летния сезон са намалели близо три пъти. Сред тези, които не престават да плануват отмора това лято, структурата на проектите се трансформира очевидно в интерес на българските дестинации – с 10 пункта нараства делът на желанията за лятна морска отмора в България, основно за сметка на море в чужбина. Но базата е мощно стеснена – поради общия спад. А това значи сериозен безспорен спад и при проектите за морски почивки у нас.
Както може да се чака, доста по-видим е спадът при желанията за лятна отмора на море в чужбина – изчисленията демонстрират понижаване от към 1 милион и 100 хиляди души, планиращи такава отмора преди месеци, до към 300 хиляди души в този момент. Близо две трети от тези, които въпреки всичко имат намерение да отидат на море на открито, се насочват към Гърция, а трийсетина % – към Турция.
Регистрира се и вълна на самобитен „ туристически национализъм “. В настоящия в последно време спор, над 80% от интервюираните, да вземем за пример, избират позицията, че е належащо родният туризъм да се поддържа – посредством избор на такава дестинация за отмора пред други възможности в чужбина. Подкрепа за оказване на държавна помощ за българския туризъм пък показват 72% от пълнолетните жители. Подкрепата е значително автоматизирана и това демонстрира явен публичен инстинкт в рецесията поради ковид.
За над 80% от планиращите лятна отмора желанията са за пътешестване с автомобил. Регистрира се предстоящ отвод от авиотранспорта.
Планираната дълготрайност на лятната отмора (9 дни средно) нищожно нараства. Относителният дял на планувани по-високи разноски също нараства (1321 лева средно). Но и в двата случая би трябвало още веднъж да се направи ангажимента, че базата е мощно стеснена.
Проучването е извършено сред 1 и 5 май измежду 1000 души по метода на телефонното изявление. Абсолютна оптималната неточност е ± 3.1 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява условно на към 58 хиляди души – съгласно настоящите статистически източници.
Това демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл “, извършено по телефона измежду 1000 българи, преди летния туристически сезон. Изследването е част от постоянната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “ и Националния ръб по туризъм. То разрешава съпоставяне с ранните проекти на българите, тествани през декември 2019 година Проучването е извършено преди оповестяване на част от разпоредбите и ограниченията, свързани с опцията за отмора у нас и в чужбина (карантина, заявления и пр.).
Мнозинство от 70%, по традиция, прави оценка капацитета на България за летен туризъм като добър или доста добър. Една четвърт са на противоположното мнение, а малко на брой се двоумят. Кризата към ковид очевидно не трансформира кардиналната визия за преимуществата на туризма у нас.
Както може да се чака обаче, рецесията е направила българите доста по-предпазливи във връзка с съответните проекти: по отношение на декември, заявените планове за проведена отмора (на море, планина и т.н.) в летния сезон са намалели близо три пъти. Сред тези, които не престават да плануват отмора това лято, структурата на проектите се трансформира очевидно в интерес на българските дестинации – с 10 пункта нараства делът на желанията за лятна морска отмора в България, основно за сметка на море в чужбина. Но базата е мощно стеснена – поради общия спад. А това значи сериозен безспорен спад и при проектите за морски почивки у нас.
Както може да се чака, доста по-видим е спадът при желанията за лятна отмора на море в чужбина – изчисленията демонстрират понижаване от към 1 милион и 100 хиляди души, планиращи такава отмора преди месеци, до към 300 хиляди души в този момент. Близо две трети от тези, които въпреки всичко имат намерение да отидат на море на открито, се насочват към Гърция, а трийсетина % – към Турция.
Регистрира се и вълна на самобитен „ туристически национализъм “. В настоящия в последно време спор, над 80% от интервюираните, да вземем за пример, избират позицията, че е належащо родният туризъм да се поддържа – посредством избор на такава дестинация за отмора пред други възможности в чужбина. Подкрепа за оказване на държавна помощ за българския туризъм пък показват 72% от пълнолетните жители. Подкрепата е значително автоматизирана и това демонстрира явен публичен инстинкт в рецесията поради ковид.
За над 80% от планиращите лятна отмора желанията са за пътешестване с автомобил. Регистрира се предстоящ отвод от авиотранспорта.
Планираната дълготрайност на лятната отмора (9 дни средно) нищожно нараства. Относителният дял на планувани по-високи разноски също нараства (1321 лева средно). Но и в двата случая би трябвало още веднъж да се направи ангажимента, че базата е мощно стеснена.
Проучването е извършено сред 1 и 5 май измежду 1000 души по метода на телефонното изявление. Абсолютна оптималната неточност е ± 3.1 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява условно на към 58 хиляди души – съгласно настоящите статистически източници.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ