В условия на пандемия осъзнаваме, че в действителност нещата не

В условия на пандемия осъзнаваме, че в реалност нещата не са това, което са . В „ обикновено “ време всеки от нас съществува в някаква странна субективна действителност. Приемаме за даденост хора, предмети и условия, уверени в своята безпогрешност.

Чувството, че сме обречени на безкрайност, подхранва самомнението ни , а сходно себелюбуване рано или късно бива подложено на тестване.

Да си затворен у дома не е по никакъв начин прелестно, нито е елементарно, само че когато имаме толкоз доста часове за размисъл разполагаем, ние постепенно отваряме очите си за дребните нещица, които другояче не виждаме. Те още веднъж стават толкоз обозрими, че думи като „ добрина “, „ обич “ и „ съпричастност “ в действителност се изпълват със смисъл. Употребяваме ги на място, разбрали какъв брой значими са в изискванията на изолираност. Да обичаш значи да мислиш за другия, да го пазиш.

Unsplash

Пандемията е камшик за егото, тъй като без поддръжката и любовта на останалите хора, то постепенно, само че несъмнено самоубива. Не можем да живеем разграничени един от различен – това е в цялостно несъгласие на съществуването ни като човешки същества.

Децата носят почтени души и постоянно от тях чуваме изрази, които ни карат да застинем в искреност, каквато рядко упражняваме в нормалния си метод на живот. Задават въпроси, които ни връщат към самата действителност, отвън отиграната ни визия за нея. Затова в този момент детският смях под прозорците ни липсва. Затова в този момент се връщаме обратно към мемоари за личната ни непорочност , която по една или друга причина сме заровили надълбоко като томахавка, насочвана от личните ни страхове към куп несъществуващи врагове.

Колко са безсмислени войните и какъв брой е неуместно да считаме, че сме център, към който гравитира всичко останало!

Istock
Edna предлага L`oreal Professional Serioxyl Denser Hair: Гъстата коса към този момент не е единствено фантазия!
Често „ значимите “ неща, в които сме се вкопчили като удавници, ни дърпат обратно. Вместо да се носим по естественото течение на живота, изпитвайки приятност и наслада, гребем в противоположната посока , без да осъзнаваме близостта на брега. Затова в този момент, когато броим часовете вкъщи, осъзнаваме какъв брой хубави моменти сме изпуснали, до момента в който се вършим на герои.

Героизмът без другите също е неосъществим.

Грешките могат да бъдат поправяни и в това се състои човешката ни същина. Умът може да сгреши, само че сърцето постоянно ще поправи стореното. „ Доброта “, „ обич “ и „ съпричастност “ са значими, колкото смеха на дете. Защото има думи, които не е нужно да изричаме. По време на насилствена самота точно те придават наличие и стойност на упованието.

iStock