Малките бизнеси не могат да задържат служители, а мярката 60 на 40 не им помага, показва анкета на БСК
в условия на рецесия. Това демонстрират данните от извършено онлайн анкетно изследване в интервала 2-8 май 2020 година, осъществено от БСК измежду 584 шефове и притежатели на компании в цялата страна.
Резултатите отразяват преди всичко положението измежду микро- и дребните предприятия в търговията и услугите - бранш, който доминира в Брутният вътрешен продукт и е най-вече обиден от рецесията и рестриктивните мерки свързани с ковид.
Масови съкращения и неефективни ограничения за помощ
Принудени да, а.
Възползвалите се от мярката 60/40 са едвам към 4%. Само 6% възнамеряват да аплайват, а 8.5% се двоумят.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните ограничения, които предлага българското държавно управление за поддръжка на бизнеса, 38% имат частична изясненост, а 15% въобще не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, подбудени от ковид.
Едва, а 32% към момента се двоумят дали да пристъпят към сходен ход.
Категорични, че от работодателите.
От какво се нуждае дребният бизнес
До 20 000 лева./месец са нужните ликвидни средства за покриване на разноските в идващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за към 57% от интервюираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хиляди лева на месец, а всяка десета – от над 100 000 лева ликвидни средства за месечна прехрана.
, срещу са 5.6%, а към 9% се двоумят.
74% от участниците в анкетата са уверени, че е належащо краткотрайните ограничения в поддръжка на бизнеса да продължат и след края на рецесията. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценяват.
(разсрочване на отговорности до края на 2021 година, основаване на опция за прилагане на данъчни облекчения, освобождение от заплащане на част от патентен налог или локални такси). Така считат 65% от участниците в анкетата.
Според 53% най-важни са финансовите ограничения, включително заеми при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с избран фокус – за опазване на заетостта, за образование и други 22% от интервюираните чакат характерни за обособени браншове ограничения, като да вземем за пример, ваучери за туристически услуги, краткотрайна финансова помощ за компаниите от бранша, понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули и услуги и други
Задлъжнялост
Почти половината от интервюираните (48%) заявяват, че рецесията не е довела до нарастване на отговорностите им към други компании,.
, а 1.7% са интервюираните, които имат над 200 000 лева растеж на отговорностите към контрагенти.
Аналогично е ситуацията със отговорностите към страната. 45% от интервюираните нямат регистрирани отговорности към страната, в резултат на рецесията, 5.5% сред 50 и 100 хиляди лева, а над 100 хиляди лева дължат 1.4% от интервюираните.
58% от участниците в анкетата нямат невзети от други компании суми за услуги и/или артикули, 34% чакат вземания в размер на до 100 хиляди лева, 5.6% - над 200 хиляди лева, а сред 100 и 200 хиляди лева неполучени вземания заявяват 2.4% от интервюираните.
Резултатите отразяват преди всичко положението измежду микро- и дребните предприятия в търговията и услугите - бранш, който доминира в Брутният вътрешен продукт и е най-вече обиден от рецесията и рестриктивните мерки свързани с ковид.
Масови съкращения и неефективни ограничения за помощ
Принудени да, а.
Възползвалите се от мярката 60/40 са едвам към 4%. Само 6% възнамеряват да аплайват, а 8.5% се двоумят.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните ограничения, които предлага българското държавно управление за поддръжка на бизнеса, 38% имат частична изясненост, а 15% въобще не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, подбудени от ковид.
Едва, а 32% към момента се двоумят дали да пристъпят към сходен ход.
Категорични, че от работодателите.
От какво се нуждае дребният бизнес
До 20 000 лева./месец са нужните ликвидни средства за покриване на разноските в идващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за към 57% от интервюираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хиляди лева на месец, а всяка десета – от над 100 000 лева ликвидни средства за месечна прехрана.
, срещу са 5.6%, а към 9% се двоумят.
74% от участниците в анкетата са уверени, че е належащо краткотрайните ограничения в поддръжка на бизнеса да продължат и след края на рецесията. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценяват.
(разсрочване на отговорности до края на 2021 година, основаване на опция за прилагане на данъчни облекчения, освобождение от заплащане на част от патентен налог или локални такси). Така считат 65% от участниците в анкетата.
Според 53% най-важни са финансовите ограничения, включително заеми при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с избран фокус – за опазване на заетостта, за образование и други 22% от интервюираните чакат характерни за обособени браншове ограничения, като да вземем за пример, ваучери за туристически услуги, краткотрайна финансова помощ за компаниите от бранша, понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули и услуги и други
Задлъжнялост
Почти половината от интервюираните (48%) заявяват, че рецесията не е довела до нарастване на отговорностите им към други компании,.
, а 1.7% са интервюираните, които имат над 200 000 лева растеж на отговорностите към контрагенти.
Аналогично е ситуацията със отговорностите към страната. 45% от интервюираните нямат регистрирани отговорности към страната, в резултат на рецесията, 5.5% сред 50 и 100 хиляди лева, а над 100 хиляди лева дължат 1.4% от интервюираните.
58% от участниците в анкетата нямат невзети от други компании суми за услуги и/или артикули, 34% чакат вземания в размер на до 100 хиляди лева, 5.6% - над 200 хиляди лева, а сред 100 и 200 хиляди лева неполучени вземания заявяват 2.4% от интервюираните.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ