Военният, стрелял в Пловдив, с драматичен разказ какво точно се е случило
В изискване на неизбежна защита, Димитър Христакиев е прострелял Марио Маринов. Това сподели той пред Военен съд Пловдив преди минути, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg.
" Първоначално мислех, че е изоставена сграда. Паркирах колата, заключих я и отидох да поръчам храна по допустимо най-бързия метод и докато я чаках, си мислех да преместя автомобила оттова. Връщах се и видях, че има автомобил против моя, запушил ме е и ми пречи да напусна.
Между автомобила и другия имаше хора, не знам какъв брой и те явно се познаваха. Докато отида до тях, цялото им внимание бе ориентирано към мен.
Някой се изкрещя " Тебе ли чакаме? " и аз му споделих, че в случай че е поради колата, ще я преместя допустимо най-бързо.
Той (Марио) застана сред мен и вратата на лидера. Попречи ми да вляза в автомобила. Забелязах, че и другите са ме наобиколили. Казах им, че не желая да имам проблеми и желая да си потегли. Докато му го кажа това, той ме удари.
Не ме е удрял единствено два пъти, удари ме 3-4 пъти в слънчевия сплит. Ударите бяха мощни и дезориентиращи. Паникьосах се. Той и другите, в случай че ми се нахвърлят, аз съм приключен. Това ми беше единствената реакция, която направих в положението на боязън и суматоха. Не се целих в индивида или който и да е.
Идеята беше да има изстрел, за да предотвратя атаката. Като чух изсилела, имах 2-3 секунди да схвана какво се случа. Видях, че няма офанзива към мен. Прибрах револвера. Влязох в колата, заключих се, изкарах оръжието, махнах му пълнителя, обадих се на 112 и изчаках органите на реда.
Христакиев сподели, че той е създал изстрела, до момента в който Марио го е удрял и разстоянието е било по-малко от метър.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Първоначално мислех, че е изоставена сграда. Паркирах колата, заключих я и отидох да поръчам храна по допустимо най-бързия метод и докато я чаках, си мислех да преместя автомобила оттова. Връщах се и видях, че има автомобил против моя, запушил ме е и ми пречи да напусна.
Между автомобила и другия имаше хора, не знам какъв брой и те явно се познаваха. Докато отида до тях, цялото им внимание бе ориентирано към мен.
Някой се изкрещя " Тебе ли чакаме? " и аз му споделих, че в случай че е поради колата, ще я преместя допустимо най-бързо.
Той (Марио) застана сред мен и вратата на лидера. Попречи ми да вляза в автомобила. Забелязах, че и другите са ме наобиколили. Казах им, че не желая да имам проблеми и желая да си потегли. Докато му го кажа това, той ме удари.
Не ме е удрял единствено два пъти, удари ме 3-4 пъти в слънчевия сплит. Ударите бяха мощни и дезориентиращи. Паникьосах се. Той и другите, в случай че ми се нахвърлят, аз съм приключен. Това ми беше единствената реакция, която направих в положението на боязън и суматоха. Не се целих в индивида или който и да е.
Идеята беше да има изстрел, за да предотвратя атаката. Като чух изсилела, имах 2-3 секунди да схвана какво се случа. Видях, че няма офанзива към мен. Прибрах револвера. Влязох в колата, заключих се, изкарах оръжието, махнах му пълнителя, обадих се на 112 и изчаках органите на реда.
Христакиев сподели, че той е създал изстрела, до момента в който Марио го е удрял и разстоянието е било по-малко от метър.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ