„Оцелях, това са години, подарени от медицината“: Разказ от първо лице за живота с изкуствено сърце
В Университетската болница „ Св. Екатерина “ в София лекарите водят ежедневна борба за човешкия живот. Проф. Димитър Петков и неговият екип дават вяра на пациенти с най-тежките сърдечни диагнози. Бойко Шиваров е един от тези хора. Той живее втори живот с помощта на актуалната медицина и новаторските технологии.
През 2018 година Бойко чува тежката диагноза остра сърдечна непълнота. Животът му се трансформира фрапантно и стартира дълга битка. Бойко Шиваров получава своето изкуствено сърце тъкмо един ден след своя 50-годишен празник. Това е най-големият подарък, който той е получавал в миналото в живота си.
„ През лятото на 2024 година ме одобриха, и на 23 юли ми е рожденият ден. На 24 юли ми сложиха изкуствено сърце – подарък за юбилея ми, 50 години живот. Най-големият подарък. “
Новият живот на Бойко тежи тъкмо 3 кг. Устройството включва акумулатори и компютър, който ръководи работата на помпата. Бойко носи тази „ чанта с значими документи “ на всички места със себе си. Преди интервенцията той не е можел да стигне даже до тоалетната без непозната помощ.
„ Устройството е доста комфортно, плътно, малко. Много хора дори не знаят, че е изкуствено сърце, и споделят: „ Ти тази чанта доста ли значими документи носиш със себе си? “ Казвам – значими са ми. Това са двете акумулатори и компютърчето, което ръководи помпата. Има зарядно и две аварийни. Ако този кабел се прекъсне, сърцето стопира да работи. “
Близо 20 души в България живеят с изкуствено сърце към сегашния миг. Само през предходната година лекарите са сложили девет такива устройства. Проф. Димитър Петков изяснява, че Бойко страда от дилатативна кардиомиопатия. При това положение сърцето губи способността си да изпомпва кръв към тялото.
„ Той е с дилатативна кардиомиопатия – положение, при което сърцето губи способността си да се редуцира интензивно и помпената функционалност понижава. То не може да достави задоволително кръв на организма. Намираше се в извънредно тежко положение, съвсем не можеше да се движи и нямаше друга опция – нито лекарства, нито други устройства, които можеха да оказват помощ. Тогава взехме решение и поставихме изкуственото сърце. “
Медицината напредва бързо и предлага нови благоприятни условия за оцеляване. Вече се вграждат устройства от ново потомство като Heart mate III. Те са по-щадящи за организма и обезпечават по-дълъг интервал на оцеляване. В България единствено един човек е получил донорско сърце през миналата година. Това прави изкуствените сърца единствена опция за доста пациенти.
„ В момента тези съвременни устройства обезпечават дълготраен живот. Има пациент, който живее с такова сърце от 12–14 години. “
Към днешна дата 875 души у нас чакат за трансплантация на органи. От тях 36 пациенти се нуждаят незабавно от ново сърце за оцеляване. Липсата на донори остава най-големият проблем за българската здравна система.
„ Нагласата в обществото е да не се подаряват органи за трансплантация. Хубаво е да се усили броят на донорите в България, с цел да може тази опция да има още по-добър край за пациентите. “
Преди тежката интервенция на Бойко са сложени дефибрилатор и пейсмейкър. Проф. доктор Иво Петров показва, че актуалните дефибрилатори са извънредно сигурни и оказват помощ в сериозни моменти. Бойко си спомня за сложните моменти, когато сърцето му е спирало.
„ Почнаха тъгите. Сложиха ми дефибрилатор – два пъти стопира сърцето, включва се дефибрилаторът. Сложиха пейсмейкър, само че отново се влошавах. Не можех даже до тоалетната да отида – прилошава ти. Като ми споделиха, че нямам никакъв късмет с това сърце да продължа да пребивавам, бях доста изплашен. Най-много ме беше боязън, че няма да мога да видя децата си. “
Изкуственото сърце Heart mate III е най-иновативното решение за терминална сърдечна непълнота. Проф. Димитър Петков неотдавна вгради такова устройство на 37-годишен мъж. В Клиниката по сърдечна хирургия към УМБАЛ „ Чирков “ сполучливо бе опериран и 35-годишен пациент. Тези триумфи демонстрират високото равнище на българската кардиохирургия.
„ Това са години, подарени от актуалната медицина и от експертите. “
Бойко Шиваров продължава да се усмихва и да има вяра в положителното. Той счита, че психическата мощ е основна за неговото възобновяване. Върши домакинска работа и се усеща съвсем като здрав човек.
„ Прескочих трапа – по какъв начин няма да се усмихвам. Проф. Петков ме издърпа от дупката, съвсем като здрав човек. Върша си работата у дома, усещам се добре. Малко по-бавно, почивам, само че пребивавам обикновено. Най-важното се случи – оцелях. Всичко останало е бонус. “
Днес Бойко гледа на живота с нови очи. Той се старае да живее пълноценно и да не мисли за заболяването. Вярва, че чудесата се случват на тези, които имат вяра в тях.
„ Гледам постоянно да съм ухилен, да виждам положителното. Не си разрешавам да мисля, че животът ми е завършил. Старая се да пребивавам по този начин, като че ли всичко е както преди. Ако се сгромолясаш душевен, няма да ти помогне никой – човек самичък би трябвало да си помогне. “
Доверието сред доктор и пациент е в основата на всеки триумф. Бойко намира успокоение в увереността на своите лечители.
„ Очите на лекарите бяха вяра за мен – уверени и спокойни, че всичко ще е наред. “
Проф. Петков акцентира смисъла на вярата в лечебния развой. Тя оказва помощ на пациентите да преминат през най-трудните тествания.
„ Най-голямото нещо, което можеш да дадеш на човек, е вярата, че ще му окажеш помощ. Когато повярва той, гони го до последно. “
