Унгария избира нов парламент в ключов вот за политическото бъдеще на страната
В Унгария през днешния ден се организират парламентарни избори, които ще дефинират състава на 199-местното Национално заседание и бъдещия политически курс на страната.
Вотът се чака да бъде измежду най-оспорваните през последните години, като главната борба е сред ръководещата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан и опозиционната групировка „ Тиса “, водена от Петер Мадяр.
Орбан: Парите на унгарците няма да бъдат пращани в Украйна
Партията на Орбан ръководи Унгария от 2010 година и е преобладаваща политическа мощ повече от десетилетие. От своя страна „ Тиса “ се утвърди като съществена опозиционна опция с проевропейска и антикорупционна стратегия.
Унгарската изборна система съчетава мажоритарен и симетричен детайл и дефинира метода, по който гласовете ще се превърнат в мандати в Националното заседание след изборите.
Базираният в Будапеща мозъчен концерн " Политически капитал " (Political Capital) изяснява това в свой изчерпателен материал, отдаден на механизмите на парламентарните избори в страната.
Гласоподавателите с непрекъснат адрес в Унгария гласуват с две бюлетини – едната е за национална партийна листа на участващите в изборите партии, а другата - за кандидат в едномандатния регион, към който принадлежи гласоподавателят. Гражданите без непрекъснат адрес могат да гласоподават единствено за партийните листи, като имат право да упражнят правото си на глас и по пощата. Лицата с адрес в страната гласоподават присъствено – в секции на територията на Унгария или в дипломатическите представителства в чужбина.
За да бъде регистриран кандидат в едномандатен регион, е належащо той да събере минимум 500 валидни подписа. Политическа партия може да записва национална листа, в случай че има кандидати в поне 71 от общо 106 региона, включително в Будапеща и в най-малко 14 области в страната.
Парламентът на Унгария се състои от 199 депутати, като 106 от тях се избират мажоритарно в едномандатните региони, а останалите 93 – посредством съразмерно систематизиране на гласовете за националните партийни листи. В едномандатните региони печели претендентът с най-вече гласове, без за това да е належащо безусловно болшинство, така като изборите са в един тур.
При разпределението на мандатите от партийните листи се ползват прагове: 5% за независими партии, 10% за обединения от две партии и 15% за обединения от три или повече партии. Гласовете за обединения, които не съумеят да съберат задоволително поддръжка, с цел да преминат прага, не участват в разпределението на мандатите.
Системата включва и т.нар. „ обезщетителни “ или „ фрагментни “ гласове. Това са гласовете за изгубилите кандидати в едномандатните региони, които се прибавят към резултата в националната листа на съответната партия. По този метод се компенсира резултатът от мажоритарния вот и се ускорява пропорционалността на крайния резултат.
Допълнителен детайл на изборната система е присъединяване на приетите национални малцинства. В Унгария те са общо 13 и имат възможност да издигат лични листи, обособени от партийните. Ако дадена малцинствена листа доближи избрана преференциална квота от гласове, малцинството може да получи пълновръстен депутатски мандат. В противен случай съответната общественост изпраща в парламента така наречен „ представител “, който няма право на глас, само че има възможност да участва в парламентарната работа и да пази ползите ѝ.
Сред тези общности е и българската. Българите в Унгария са публично прието национално малцинство, наброяващо към четири хиляди души, и разполагат със лично самоуправление и парламентарно посланичество посредством сегашния представител от българската малцинствена квота в Националното заседание на Унгария Симеон Варга.
Този представител участва в дейността на Народното събрание, включително в комисии и диспути, само че няма право да гласоподава, в случай че малцинствената листа не доближи нужната квота за пълновръстен мандат.
