Кого и какво поддържа България в Украйна?
В Украйна се гърми и се убиват хора. Това се дефинира по друг метод – като „ военно-техническа интервенция “, „ война “, „ путиновска експанзия “, „ отбрана на донбаските републики “ и така нататък Всички военни интервенции, сражения, войни, експанзия, отбрани и така нататък са неизбежно зло, са по американски казано „ потрес и смут “, несъмнено дълбока човешка покруса. Истината е, че се стреля, гърми, бомбардира, умират и се травматизират хора. Колкото повече оръжия гърмят, толкоз повече кръв и гибел има. Но същинската обстановка се замъглява целево и пропагандно (както постоянно по време на война), изключително мощно от украинско-американската страна.
Защо се стигна до този въоръжен спор? Причини доста, само че две са водещите. Първата е дефицитът на естествени запаси на Земята и стремежът да се употребяват хищнически големите естествени запаси на по-слабата стопански страна Русия. Втората е глобализмът и отстояваната позицията, че в света би трябвало да има една страна водач, страна, която да държи под чехъла си финансово, военно, стопански и информационно-технологически другите страни, и това да е Съединени американски щати.
Само, че в обособени сфери и действия през последните десетилетия се образуваха няколко по-малки водачи. Китай стана самобитно повтаряне на Англия от края на XIX век – фабриката на света. По сходен път вървят и други страни, изключително Индия. Русия направи важен пробив в новите технологии във военното дело и стана водеща военна мощ в света. Сега в света протича развой на образуване на нов многополюсен ред. Но остарелият еднополярен глобално-неолиберален свят не отстъпва и се стреми посредством разнообразни дейности като стопански наказания против избрани незадоволително покорни страни, посредством военни бази в целия свят, посредством забрани за прилагане на нови технологии, посредством мощна осведомителна едностранна информация и така нататък, посредством случайното отпечатване на долари и тяхното потребление за угнетяване и стопанско заличаване на своите съперници се стреми да резервира своето владичество. В такава обстановка, когато се трансформира света и най-много технологиите, както и количеството и качеството на производството на артикули и услуги за ползване, стартират огромните войни за преразпределение на света, такива каквито са Първата и Втората международна война. Сега светът е пред Трета международна война. Войната в Украйна е съзнателно провокирана посредством преврата от 2013 година и последвалото милитаризиране на тази страна.
Сега сцена на борбата сред остарелия неолиберален глобалистки и новия многополярен свят е съвсем цялото постсъветско и източноевропейско пространство, т.е. земите към Русия, в които настъпват под диригентската палка на Съединени американски щати НАТО и Европейски Съюз. В тази борба се използваха и употребяват основно три всеобщи пропагандни средства и целеви акции за обезпечаване на световната мощност на Съединени американски щати:
Първо, неограничен антикомунизъм и антисъветизъм, приравняване на комунизъм и фашизъм, безогледна декомунизация, довела да унищожаването на десетки хиляди предприятия в някогашните социалистически страни и осигурила пазар за западния транснационален капитал (ТНК). Това става под името „ народна власт “ или „ пазарна стопанска система “, налагане на нов „ цивилизационен избор “ или пък „ евроатлантически полезности “. А в действителност става дума за втълпяване на безконечен персонален нарцисизъм, тотално владичество на парите и облагата, обогатяване на богатите, обедняване на бедните, джендъризъм, проституция и принуждение, т.е. победа на глобалисткия неолиберализъм, довел да „ края на историята “ (по Фукуяма).
Второ, фашизацията на Украйна и развиване до краен лимит на русофобията, сравнима единствено с нацисткия антисемитизъм . Това се извършваше и прави към момента под формата на нов ултранационализъм , като контраст на образуването на руския човек. като оръжие против комунизма, против плановата стопанска система и плановото стопанство, против колективизма, равенството и солидарността сред хората.
Това ултранационалистическо оръжие се използваше против Съветския съюз още от времето на измяната на Горбачов, наречено „ перестройка “ (т.е. „ катастройка “) и бе в основата на решенето на тримата огромни предателите-властолюбци Елцин, Кравчук и Шушкевич за прекратяването на Съветския съюз. Разрушаването на единството на хората в Съветския съюз бе последвано от оповестяването на национална самостоятелност на 15 някогашни републики. За да съществуват сходни изкуствени държавни политико-административни структури бе нужна нова некомунистическа основа. И тя бе открита в ултранационализма. Чрез него руснаците (повече от половината население на Украйна) трябваше да станат украинци, руснаците в Литва да станат литовци, а тези в Латвия и Естония надлежно латвийци и естонци. Русите от Литва, Латвия и Естония нямаше по какъв начин посредством естествена държавно-политическа асимилация да станат литовци, латвийци и естонци, тъй като езиковите, културно-историческите и религиозни характерности са прекомерно разнообразни. Една част от русите напуснаха тези три страни и се преселиха в Русия или в други страни. Останалите руснаци бяха лишени от цивилен права, от правото на образование на майчин език, даже им бяха изменени имената с добавката на присъщите за обособената страна окончания на фамилните имена. Например Черняев стана Черняускас. В прибалтийските републики антикомунизма и русофобията се сляха в едно под мотото на неофашизма. Най-уродлива бе формата в Украйна, където украинизацията бе доста по-лесна, тъй като народностната основа на етносите (руси, украинци и русини) е обща, религията е обща, битът и традициите са прекомерно общи, а валякът на двете международни войни на тази територия по този начин премеси съветското, украинското и други популации, че в доста случаи нямаше внезапна граница.
В Украйна историческото образуване на украинизма стартира от Австрия и продължава от немските фашисти и почитателите на Бандера. В модерни условия този развой на украинизация се развива и доусъвършенства посредством директната интервенция на Съединени американски щати, Германия, Франция, Полша, а в този момент и на Англия. Действието се доразвива от вътрешната страна посредством локалната политическа наведена класа (Кравчук, Кучма, Ющенко, Юл. Тимошенко, Порошенко и др.), паравоенни формирования („ Десен бранш “, „ Азов “, „ Айдар “ и други ), олигарси, владеещи освен големи индустриални мощности, само че и цели (феодализирани) региони. Този украинизъм доби прекомерно огромни размери, в прорез с общочовешките хуманни ползи на руснаци и на другите по-малки етноси в Украйна и се трансформира в укрофашизъм.
Събитията през 2013/2014 в Крим и Донбас бяха предизвестени от неофашисткият прелом (т.е. Майдан), подготвян от Съединени американски щати и осъществен посредством помощта на Германия (Меркел) и Франция (Оланд), финансиран от Съединени американски щати с 4.7 милиарда $ (по признанието на Нюланд) и с присъединяване на полски снайперисти. Отнемането на правата на русите, възбраната на съветския език, пълзящата смяна на именната система на голямото голям брой хора (Владимир стана Володимир, българинът Никола стана Микола и т.н.) и други доведоха до нежеланието на хората от най-големия етнос в Украйна (руският) да живеят по този непознат на тях метод. През последните 30 години се образува едно ново украинско фашизирано младо потомство с последна русофобия и поклонничество пред бандеровския фашизъм, образува се дух на изкуствено възвеличаване на всичко украинско. На въоръжение от украинските нацисти бяха употребявани фашистката теза за расовото предимство – русите бяха определяни обществено в митинги и обществени изказвания на виновни партийни и държавни ръководители на Украйна като като по-нисша раса, като някакви си там москаляци, ватници, колоради, бе изгдиган и всеобщо скандиран фашисткият лозунг на Бандера – „ Слава Украине – героям популярност “, на митинги и факелни шествия бе всеобщо скандирано „ Москаляку на гиляку “ (Московците на бесилото). Бяха неразрешени редица политически партии като свалената от власт от майдановците „ Партия на районите “, „ Комунистическа партия на Украйна “ и други леви партии, въведени бяха в всеобща приложимост фашистките знаци освен на книжен и текстилен притежател, само че и в Интернет и като всеобщи персонални идентификационни татуировки. Забранени бяха честванията на успеха над фашизма във Втората международна война, съборени паметниците на руските военни началници, и на управителни дейци на Съветския съюз, даже родени и работили в Украйна.
В сходство с Атлантическата харта (14 август 1941 г.), подписана от Рузвелт и Чърчил и включилия се към нея Съветски съюз след войната трябваше да има „ свободното изложение на желанието на заинтригуваните нации “ (чл. 2) и Устава на Организация на обединените нации член 1, т. 2 „ ценене правилото на равноправието и самоопределението на народите “, руснаците се надигнаха против потъпкването на техните права, против възраждането на украинският свръхнационализъм, на бандеровския фашизъм. Последваха референдумите в Крим, Донецка и Луганска области на Украйна. В резултат хората в Донбас се самоопределиха за независимо извънукраинско развиване и срещу украинската им асимилация. Подготовката на сходен референдум в Одеска област бе по нацистки преустановен посредством всеобщото ликвидиране и изгаряне в профсъзния дом в гр. Одеса, всеобщ административно-политически и въоръжен гнет. Това „ евроатлантическите политици “ от Европейски Съюз и НАТО не желаеха да видят и да оценят негативно. С насилствени ограничения бе предотвратен и сходен референдум в Харков. В тези украински области, както и в Запорожка, Херсонска, Днепропетровска, Одеска и Николаевска съветското население бе мощно преобладаващо, само че бе подложено, меко казано на неравенство – гонене на образованието и на потреблението на съветски, на български, на русински и така нататък етнически национални езици. Достигна се даже до отвод да им се продаде самун в магазина, в случай че не произнесат с вярната интонация украинският термин за пшеничен самун – поляница. Започна се вътрешноукраинска революция сред фашизираната власт и популацията на двете самообявилите се за самостоятелни републики – Донецка и Луганска.
Минският контрактуван развой с подписите на Украйна, двете републики, Германия и Франция се провали предумишлено от украинците. Украинската власт стартира една седемгодишна война против съветското население на двете републики. Жертвите от жителите и милициите на двете републики надвишиха 14 000. Избити бяха хиляди мирни поданици, най-вече старци, дами и изцяло почтени дребни деца. Милиони украинци, съвсем напълно руснаци, емигрираха в Русия. Западните политици, в това число и българските, т.е. носителите на т. нар „ евроатлантически полезности “, освен си затваряха очите за възраждането на фашизма в нови условия в Украйна, за потреблението на фашистки способи на гнет, агитация и гонене. Нещо повече – те доставяха украинската власт и паравоенните формирования безкрайно с оръжие, а американски и британски военни експерти образоваха над 20 000 украински военнослужащи. Формиран бе нов профашистки и антируски команден състав на украинската войска.
След идването на власт на Байдън Демократическата партия на Съединени американски щати възприе курс на остра борба с Русия, с апелите за приемане на Украйна, Грузия, Швеция и Финландия в НАТО, с настояването на Украйна да има лично нуклеарно оръжие. Ескалацията на русофобството внезапно се увеличи. И Русия и НАТО се готвеха за военни дейности – НАТО посредством воюване от украинците, готови с доставки на оръжие и сателитна военна информация, както и за икономическа, финансова, осведомителна и духовно-цивилизационна война против Русия. Русия не можеше да допусне американски ракети в Харков, които да доближават за 4 минути до Москва, не можеше да допусне нуклеарно оръжие в ръцете на неофашистите в Украйна, както и да бъдат дефинитивно унищожени руснаците в двете републики.
Трето, така наречен „ европеизация “ на някогашните източноевропейски страни и някогашните републики на Съветския съюз се използваше и се употребява като основа за поддържане на украинския неонацизъм. Под маската на хуманни нереални полезности като независимост, народна власт и евроатлантизъм протичаха напълно други процеси. Под егидата на МВФ и Световната банка бе осъществено всеобщото заличаване на националните стопански системи и образуване на голяма безработица и надлежно голям приток на нужната на Западна Европа квалифицирана и образована, елементарно асимилируема работна ръка. Формира се нова класа на капитала придобила в тези страни уродливата форма на олигархат. Само в Украйна към 2013-2014 година имаше 12 огромни свръхолигарси (Коломойски, Р. Ахметов, Порошенко и т.н.), които изсмукваха цялото благосъстояние на страната в съучастничество с крупни ТНК. Огромната маса на популацията на Украйна, и руснаци и украинци, всеобщо обедня, уверено се разтвори ножицата на неравенството. Държавната власт в Украйна, сходно на множеството някогашни социалистически страни, се издигна до сан на колониална администрация на световният водач, в безсловесен реализатор на политически, военни, стопански и така нататък поръчки.
В тези условия войната стана неизбежна. Война сред нацисткото управление на Украйна (подпомагано от Съединени американски щати, НАТО и военнолюбивия Брюкселски чиновнически уред на ЕС) от една страна и от друга – Русия. Главният въпрос при тази към този момент неизбежна война е минимизирането на жертвите, недопускане на нейното прерастване в Трета международна нуклеарна война.
В такива условия политиците от европейските страни, в това число и българските, трябваше да избират от три благоприятни условия: поддръжка на Русия, неутралитет или поддръжка на Украйна. Под натиска на Съединени американски щати всички европейски страни от Европейски Съюз и съвсем всички европейски страни отвън Европейски Съюз, като се изключи славянските източноправославни страни Беларус и Сърбия, застанаха компактно на страната на Украйна. Включиха се в антилиберални наказания на съвсем всичко съветско – търговия с природен газ, петрол и други първични материали, съветски артикули, съветски заведения за хранене, съветски монументи, литература и писатели, в това число световноизвестните Достоевски, Тургенев, композитори като Чайковски, всички съветски спортисти, съветски средства за всеобща информация, съветски публицисти, даже военни репортери и така нататък Прегазено бе главното демократичното право за независимост на напредването на артикули, капитали и хора. Войната, признават това или не го признават европейските псевдополитици от рода на Дер Лайен, Борел, Макрон, Джонсън, Столтенберг, ПростоКиро и така нататък, стана обща война на Съединени американски щати, Европейски Съюз, НАТО и Украйна против Русия, тотална война – осведомителна, финансова, икономическа, военно-техническа, културна и религиозна (включване в санкционния лист на съветския патриарх и преследването на православните свещеници в Украйна).
Сред европейските политици от другите страни и от брюкселската администрация има самобитно съревнование кой ще е по-голям боен ястреб. И в това отношение българските политици, с дребни изключения, бързат като палета пред майка си да се изкарат по-големи католици от папата, непременно да изпреварят полските, немските и румънските военни ястреби. На всяка цена да доставяме оръжие на Украйна с цел да могат да водят война укрофашистите против страната, която ни освободи от турското иго и България я има на политическата карта на света. Това последното за въпитаник на канадско учебно заведение няма никакво значение. За него е значимо да се потвърди като най-раболепен прислужник на мощния стопанин. Тук никакво харвардско обучение не оказва помощ.
В ръководещата коалиция се породи напрежение заради мощно изказване на Нинова – никакво оръжие за Украйна. А в действителност още от 2014 година България доставя украинската войска и украинските фашистки паравоенни организации с муниции и оръжие. По оценка на някои специалисти сред една пета и една четвърт от огнестрелното оръжие и боеприпаси, доставяни в Украйна е българско. Това го знаят всички, даже Нинова. Оправданието, че се продава на американски и полски форми, а не директно на украинците е въпрос на комисионни, а не на политика за недопускане на българско огнестрелно оръжие в конфликтни зони. Правителството на ГЕРБ доставяше такова оръжие освен на украинците, само че и на терористите в Сирия (справка следствието на Д. Гайтанджиева). Служебното държавно управление не приключи тази процедура на доставка на оръжие за Украйна, а министерството на Нинова просто я продължи. Хората в Донбас добре знаят, че оръжието, с което се стреля против тях е българско, че не е на доставчика, а е на производителя, не е на комисионера. И когато българският народ като цяло е срещу изпращането на оръжие на Украйна и срещу глобите против Русия, бе измислена смокиновата дефиниция, под която бе взето решението на Народното събрание.
В сряда на 4 май 2022 година неуморимата Мадам В.В. празненство разгласи Корнелия Нинова за победител: „ Нинова победи! България няма да изпраща оръжие за Украйна. … Така твърдата позиция на Нинова в действителност избави България от замесване във войната. “ Всъщност признатият текст „ ремонтна активност на украинска военна техника във военните предприятия в България “, замества „ доставка на оръжие “. И ние лаиците питаме политиците-военнолюбци от Коалиция „ Демократична България “, Политическа партия „ Продължаваме подмяната “, псевдопартията „ Има Такъв Народ “, от крадливо-олигархическата конструкция ГЕРБ, туркофилите от Движение за права и свободи и тясното управление на Българска социалистическа партия дали изстреляният снаряд от ремонтираният танк, САУ, самоходна гаубица, от някакво ремонтирано оръдие, дали изстреляните патрони от ремонтираните картечниците не убиват съперника, против който се стреля, дали те пръскат благовония, бонбони? А дали към ремонтираната бойна машина в комплект не се доставя и един цялостен боекомплект снаряди и патрони? Елементарната логичност на хората, които не са от „ българския политически хайлайф “ им подсказва че и ремонтираната техника убива не по-малко от новата военна техника.
Всяко едно политическо решение би трябвало да корелира с настоящата политическа конюнктура, с съответната обстановка, обсъждана през призмата на националните ползи на България . Такова би следвало да бъде и решението на Народното събрание. Големите сили Съединени американски щати и Русия си ги мерят опциите. Забравя се националната мъдрост: „ Когато атовете се ритат, магаретата теглят “ (по Хр. Смирненски). Кого пази подправеният български политически хайлайф? Формално и сърцераздирателно се дава отговор че бедният и измъчен украински народ би трябвало да бъде подсилен. А да забележим дали е се поддържа народа посредством оръжие и „ ремонтирана “ бойна техника, отговаряйки си на поредност от въпроси?
Първа група въпроси. Подкрепяме ли демокрацията? Коя народна власт? Украинската ли? Ама там, бяха неразрешени съвсем всички политически партии. А задържан и инквизиран ли е ръководителят на най-голямата опозиционна партия? Май че в Украйна бяха спрени всички други, с изключение на държавните телевизионни канали, неразрешени множеството излъчвания на радиостанции и така нататък Коя народна власт България пази в Украйна? Тази, при която опозиционните дейци са хвърляни в кофите за отпадък или просто като писателя Олес Бузина са застрелвани?
Втора група въпроси. Подкрепяме ли фашизма, нацизма? Защо даваме като страна поддръжка на хората с нацистки убеждения и дейности, носещи фашистки емблеми, знаци, флагове, портрети и даже татуировки? Подкрепяме ли фашистката русофобия („ Москаляку на гиляку “), възбрана на съветски издания, литература, филми, музика и така нататък Подкрепя ме ли като страна потреблението на мирното население в Мариупол като заложници и щит на фашистите от „ Азов “, барикадирали се подземен в „ Азовстал “ и разменящи (като същински терористи) заложници за храни и медикаменти? Дали е демократично скандираното на бандеровския фашистки лозунг „ Слава Украине – героям популярност “? И дали сходно скандиране не е открита профашистка демонстрация на парламентите на европейски страни и на десни български политици, политолози и публицисти?
Третата група въпроси. Хуманно и цивилизовано ли е украинската власт да не изплаща пенсиите на възрастните хора, които са правили вноски в украинската пенсионнна система?
Като застанахме като страна (не като народ) на страната на фашизоидна Украйна по-леко ли живее българският народ? Германия си заплаща газа в рубли, само че ние сме ербап и в този момент ще употребяваме съветски газ през гръцка банка с 30-40% по–висока цена. И това в най-бедната страна в Европейски Съюз, ръководена от мафиотизирани локални и привнесени канадско-американско-израелски предприемачи, самонабедили се за полотици.
Въпросите са безчет и правилните отговори демонстрират, че нашите държавни управляващи посредством решенията на Народното събрание и на Министерския съвет с присъединяване на депутати и министри социалисти не пазят българския народен интерес. Прав е Свиленски да споделя, че при вземането на това решение на Народното събрание няма спечелили. Да, няма спечелили, всички българи сме победни, обществено, инфлационно-финансово, стопански, духовно-културно и национално-исторически. И сме победени в името на колониалната взаимозависимост на ръководещата в България американофилско-русофобска върхушка. Българските управници не можаха да научат, че в политиката има и неутралитет, че не може постоянно българските политици да избират неверната страна, на която да застанат и в която да вкарат България, както по време на Първата, по този начин и по време на Втората международна война, т.е. в лагера на губещата страна. Не сме застраховани от неверните решения и при Трета международна война, даже тя да е единствено ресурсно-енергийна, финансово-икономическа и информационно-технологична война в случай че не престават да ни ръководят политически въздухари.
Напълно склонен съм с мнението на Президента на Република България: „ решението на Народното събрание за Украйна е рискова стъпка към въвличането на България във войната “. Вярно, доста рискова стъпка, противоречаща на ползите на българския народ, който в своето болшинство е срещу глобите против Русия, които са в цялостен ущърб на българите, който е срещу изпращането на оръжие за въоръжените сили на Украйна, даже посредством смокиновата форма – „ ремонтна активност на украинска военна техника “. Нинова се помири със смокиновата защитна дефиниция и избави благодарение на американците обединението, избави министерските постове на четирима министри на Българска социалистическа партия, само че погубва своята партия в полза на американските ползи, в полза на военно-промишления комплекс.
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Защо се стигна до този въоръжен спор? Причини доста, само че две са водещите. Първата е дефицитът на естествени запаси на Земята и стремежът да се употребяват хищнически големите естествени запаси на по-слабата стопански страна Русия. Втората е глобализмът и отстояваната позицията, че в света би трябвало да има една страна водач, страна, която да държи под чехъла си финансово, военно, стопански и информационно-технологически другите страни, и това да е Съединени американски щати.
Само, че в обособени сфери и действия през последните десетилетия се образуваха няколко по-малки водачи. Китай стана самобитно повтаряне на Англия от края на XIX век – фабриката на света. По сходен път вървят и други страни, изключително Индия. Русия направи важен пробив в новите технологии във военното дело и стана водеща военна мощ в света. Сега в света протича развой на образуване на нов многополюсен ред. Но остарелият еднополярен глобално-неолиберален свят не отстъпва и се стреми посредством разнообразни дейности като стопански наказания против избрани незадоволително покорни страни, посредством военни бази в целия свят, посредством забрани за прилагане на нови технологии, посредством мощна осведомителна едностранна информация и така нататък, посредством случайното отпечатване на долари и тяхното потребление за угнетяване и стопанско заличаване на своите съперници се стреми да резервира своето владичество. В такава обстановка, когато се трансформира света и най-много технологиите, както и количеството и качеството на производството на артикули и услуги за ползване, стартират огромните войни за преразпределение на света, такива каквито са Първата и Втората международна война. Сега светът е пред Трета международна война. Войната в Украйна е съзнателно провокирана посредством преврата от 2013 година и последвалото милитаризиране на тази страна.
Сега сцена на борбата сред остарелия неолиберален глобалистки и новия многополярен свят е съвсем цялото постсъветско и източноевропейско пространство, т.е. земите към Русия, в които настъпват под диригентската палка на Съединени американски щати НАТО и Европейски Съюз. В тази борба се използваха и употребяват основно три всеобщи пропагандни средства и целеви акции за обезпечаване на световната мощност на Съединени американски щати:
Първо, неограничен антикомунизъм и антисъветизъм, приравняване на комунизъм и фашизъм, безогледна декомунизация, довела да унищожаването на десетки хиляди предприятия в някогашните социалистически страни и осигурила пазар за западния транснационален капитал (ТНК). Това става под името „ народна власт “ или „ пазарна стопанска система “, налагане на нов „ цивилизационен избор “ или пък „ евроатлантически полезности “. А в действителност става дума за втълпяване на безконечен персонален нарцисизъм, тотално владичество на парите и облагата, обогатяване на богатите, обедняване на бедните, джендъризъм, проституция и принуждение, т.е. победа на глобалисткия неолиберализъм, довел да „ края на историята “ (по Фукуяма).
Второ, фашизацията на Украйна и развиване до краен лимит на русофобията, сравнима единствено с нацисткия антисемитизъм . Това се извършваше и прави към момента под формата на нов ултранационализъм , като контраст на образуването на руския човек. като оръжие против комунизма, против плановата стопанска система и плановото стопанство, против колективизма, равенството и солидарността сред хората.
Това ултранационалистическо оръжие се използваше против Съветския съюз още от времето на измяната на Горбачов, наречено „ перестройка “ (т.е. „ катастройка “) и бе в основата на решенето на тримата огромни предателите-властолюбци Елцин, Кравчук и Шушкевич за прекратяването на Съветския съюз. Разрушаването на единството на хората в Съветския съюз бе последвано от оповестяването на национална самостоятелност на 15 някогашни републики. За да съществуват сходни изкуствени държавни политико-административни структури бе нужна нова некомунистическа основа. И тя бе открита в ултранационализма. Чрез него руснаците (повече от половината население на Украйна) трябваше да станат украинци, руснаците в Литва да станат литовци, а тези в Латвия и Естония надлежно латвийци и естонци. Русите от Литва, Латвия и Естония нямаше по какъв начин посредством естествена държавно-политическа асимилация да станат литовци, латвийци и естонци, тъй като езиковите, културно-историческите и религиозни характерности са прекомерно разнообразни. Една част от русите напуснаха тези три страни и се преселиха в Русия или в други страни. Останалите руснаци бяха лишени от цивилен права, от правото на образование на майчин език, даже им бяха изменени имената с добавката на присъщите за обособената страна окончания на фамилните имена. Например Черняев стана Черняускас. В прибалтийските републики антикомунизма и русофобията се сляха в едно под мотото на неофашизма. Най-уродлива бе формата в Украйна, където украинизацията бе доста по-лесна, тъй като народностната основа на етносите (руси, украинци и русини) е обща, религията е обща, битът и традициите са прекомерно общи, а валякът на двете международни войни на тази територия по този начин премеси съветското, украинското и други популации, че в доста случаи нямаше внезапна граница.
В Украйна историческото образуване на украинизма стартира от Австрия и продължава от немските фашисти и почитателите на Бандера. В модерни условия този развой на украинизация се развива и доусъвършенства посредством директната интервенция на Съединени американски щати, Германия, Франция, Полша, а в този момент и на Англия. Действието се доразвива от вътрешната страна посредством локалната политическа наведена класа (Кравчук, Кучма, Ющенко, Юл. Тимошенко, Порошенко и др.), паравоенни формирования („ Десен бранш “, „ Азов “, „ Айдар “ и други ), олигарси, владеещи освен големи индустриални мощности, само че и цели (феодализирани) региони. Този украинизъм доби прекомерно огромни размери, в прорез с общочовешките хуманни ползи на руснаци и на другите по-малки етноси в Украйна и се трансформира в укрофашизъм.
Събитията през 2013/2014 в Крим и Донбас бяха предизвестени от неофашисткият прелом (т.е. Майдан), подготвян от Съединени американски щати и осъществен посредством помощта на Германия (Меркел) и Франция (Оланд), финансиран от Съединени американски щати с 4.7 милиарда $ (по признанието на Нюланд) и с присъединяване на полски снайперисти. Отнемането на правата на русите, възбраната на съветския език, пълзящата смяна на именната система на голямото голям брой хора (Владимир стана Володимир, българинът Никола стана Микола и т.н.) и други доведоха до нежеланието на хората от най-големия етнос в Украйна (руският) да живеят по този непознат на тях метод. През последните 30 години се образува едно ново украинско фашизирано младо потомство с последна русофобия и поклонничество пред бандеровския фашизъм, образува се дух на изкуствено възвеличаване на всичко украинско. На въоръжение от украинските нацисти бяха употребявани фашистката теза за расовото предимство – русите бяха определяни обществено в митинги и обществени изказвания на виновни партийни и държавни ръководители на Украйна като като по-нисша раса, като някакви си там москаляци, ватници, колоради, бе изгдиган и всеобщо скандиран фашисткият лозунг на Бандера – „ Слава Украине – героям популярност “, на митинги и факелни шествия бе всеобщо скандирано „ Москаляку на гиляку “ (Московците на бесилото). Бяха неразрешени редица политически партии като свалената от власт от майдановците „ Партия на районите “, „ Комунистическа партия на Украйна “ и други леви партии, въведени бяха в всеобща приложимост фашистките знаци освен на книжен и текстилен притежател, само че и в Интернет и като всеобщи персонални идентификационни татуировки. Забранени бяха честванията на успеха над фашизма във Втората международна война, съборени паметниците на руските военни началници, и на управителни дейци на Съветския съюз, даже родени и работили в Украйна.
В сходство с Атлантическата харта (14 август 1941 г.), подписана от Рузвелт и Чърчил и включилия се към нея Съветски съюз след войната трябваше да има „ свободното изложение на желанието на заинтригуваните нации “ (чл. 2) и Устава на Организация на обединените нации член 1, т. 2 „ ценене правилото на равноправието и самоопределението на народите “, руснаците се надигнаха против потъпкването на техните права, против възраждането на украинският свръхнационализъм, на бандеровския фашизъм. Последваха референдумите в Крим, Донецка и Луганска области на Украйна. В резултат хората в Донбас се самоопределиха за независимо извънукраинско развиване и срещу украинската им асимилация. Подготовката на сходен референдум в Одеска област бе по нацистки преустановен посредством всеобщото ликвидиране и изгаряне в профсъзния дом в гр. Одеса, всеобщ административно-политически и въоръжен гнет. Това „ евроатлантическите политици “ от Европейски Съюз и НАТО не желаеха да видят и да оценят негативно. С насилствени ограничения бе предотвратен и сходен референдум в Харков. В тези украински области, както и в Запорожка, Херсонска, Днепропетровска, Одеска и Николаевска съветското население бе мощно преобладаващо, само че бе подложено, меко казано на неравенство – гонене на образованието и на потреблението на съветски, на български, на русински и така нататък етнически национални езици. Достигна се даже до отвод да им се продаде самун в магазина, в случай че не произнесат с вярната интонация украинският термин за пшеничен самун – поляница. Започна се вътрешноукраинска революция сред фашизираната власт и популацията на двете самообявилите се за самостоятелни републики – Донецка и Луганска.
Минският контрактуван развой с подписите на Украйна, двете републики, Германия и Франция се провали предумишлено от украинците. Украинската власт стартира една седемгодишна война против съветското население на двете републики. Жертвите от жителите и милициите на двете републики надвишиха 14 000. Избити бяха хиляди мирни поданици, най-вече старци, дами и изцяло почтени дребни деца. Милиони украинци, съвсем напълно руснаци, емигрираха в Русия. Западните политици, в това число и българските, т.е. носителите на т. нар „ евроатлантически полезности “, освен си затваряха очите за възраждането на фашизма в нови условия в Украйна, за потреблението на фашистки способи на гнет, агитация и гонене. Нещо повече – те доставяха украинската власт и паравоенните формирования безкрайно с оръжие, а американски и британски военни експерти образоваха над 20 000 украински военнослужащи. Формиран бе нов профашистки и антируски команден състав на украинската войска.
След идването на власт на Байдън Демократическата партия на Съединени американски щати възприе курс на остра борба с Русия, с апелите за приемане на Украйна, Грузия, Швеция и Финландия в НАТО, с настояването на Украйна да има лично нуклеарно оръжие. Ескалацията на русофобството внезапно се увеличи. И Русия и НАТО се готвеха за военни дейности – НАТО посредством воюване от украинците, готови с доставки на оръжие и сателитна военна информация, както и за икономическа, финансова, осведомителна и духовно-цивилизационна война против Русия. Русия не можеше да допусне американски ракети в Харков, които да доближават за 4 минути до Москва, не можеше да допусне нуклеарно оръжие в ръцете на неофашистите в Украйна, както и да бъдат дефинитивно унищожени руснаците в двете републики.
Трето, така наречен „ европеизация “ на някогашните източноевропейски страни и някогашните републики на Съветския съюз се използваше и се употребява като основа за поддържане на украинския неонацизъм. Под маската на хуманни нереални полезности като независимост, народна власт и евроатлантизъм протичаха напълно други процеси. Под егидата на МВФ и Световната банка бе осъществено всеобщото заличаване на националните стопански системи и образуване на голяма безработица и надлежно голям приток на нужната на Западна Европа квалифицирана и образована, елементарно асимилируема работна ръка. Формира се нова класа на капитала придобила в тези страни уродливата форма на олигархат. Само в Украйна към 2013-2014 година имаше 12 огромни свръхолигарси (Коломойски, Р. Ахметов, Порошенко и т.н.), които изсмукваха цялото благосъстояние на страната в съучастничество с крупни ТНК. Огромната маса на популацията на Украйна, и руснаци и украинци, всеобщо обедня, уверено се разтвори ножицата на неравенството. Държавната власт в Украйна, сходно на множеството някогашни социалистически страни, се издигна до сан на колониална администрация на световният водач, в безсловесен реализатор на политически, военни, стопански и така нататък поръчки.
В тези условия войната стана неизбежна. Война сред нацисткото управление на Украйна (подпомагано от Съединени американски щати, НАТО и военнолюбивия Брюкселски чиновнически уред на ЕС) от една страна и от друга – Русия. Главният въпрос при тази към този момент неизбежна война е минимизирането на жертвите, недопускане на нейното прерастване в Трета международна нуклеарна война.
В такива условия политиците от европейските страни, в това число и българските, трябваше да избират от три благоприятни условия: поддръжка на Русия, неутралитет или поддръжка на Украйна. Под натиска на Съединени американски щати всички европейски страни от Европейски Съюз и съвсем всички европейски страни отвън Европейски Съюз, като се изключи славянските източноправославни страни Беларус и Сърбия, застанаха компактно на страната на Украйна. Включиха се в антилиберални наказания на съвсем всичко съветско – търговия с природен газ, петрол и други първични материали, съветски артикули, съветски заведения за хранене, съветски монументи, литература и писатели, в това число световноизвестните Достоевски, Тургенев, композитори като Чайковски, всички съветски спортисти, съветски средства за всеобща информация, съветски публицисти, даже военни репортери и така нататък Прегазено бе главното демократичното право за независимост на напредването на артикули, капитали и хора. Войната, признават това или не го признават европейските псевдополитици от рода на Дер Лайен, Борел, Макрон, Джонсън, Столтенберг, ПростоКиро и така нататък, стана обща война на Съединени американски щати, Европейски Съюз, НАТО и Украйна против Русия, тотална война – осведомителна, финансова, икономическа, военно-техническа, културна и религиозна (включване в санкционния лист на съветския патриарх и преследването на православните свещеници в Украйна).
Сред европейските политици от другите страни и от брюкселската администрация има самобитно съревнование кой ще е по-голям боен ястреб. И в това отношение българските политици, с дребни изключения, бързат като палета пред майка си да се изкарат по-големи католици от папата, непременно да изпреварят полските, немските и румънските военни ястреби. На всяка цена да доставяме оръжие на Украйна с цел да могат да водят война укрофашистите против страната, която ни освободи от турското иго и България я има на политическата карта на света. Това последното за въпитаник на канадско учебно заведение няма никакво значение. За него е значимо да се потвърди като най-раболепен прислужник на мощния стопанин. Тук никакво харвардско обучение не оказва помощ.
В ръководещата коалиция се породи напрежение заради мощно изказване на Нинова – никакво оръжие за Украйна. А в действителност още от 2014 година България доставя украинската войска и украинските фашистки паравоенни организации с муниции и оръжие. По оценка на някои специалисти сред една пета и една четвърт от огнестрелното оръжие и боеприпаси, доставяни в Украйна е българско. Това го знаят всички, даже Нинова. Оправданието, че се продава на американски и полски форми, а не директно на украинците е въпрос на комисионни, а не на политика за недопускане на българско огнестрелно оръжие в конфликтни зони. Правителството на ГЕРБ доставяше такова оръжие освен на украинците, само че и на терористите в Сирия (справка следствието на Д. Гайтанджиева). Служебното държавно управление не приключи тази процедура на доставка на оръжие за Украйна, а министерството на Нинова просто я продължи. Хората в Донбас добре знаят, че оръжието, с което се стреля против тях е българско, че не е на доставчика, а е на производителя, не е на комисионера. И когато българският народ като цяло е срещу изпращането на оръжие на Украйна и срещу глобите против Русия, бе измислена смокиновата дефиниция, под която бе взето решението на Народното събрание.
В сряда на 4 май 2022 година неуморимата Мадам В.В. празненство разгласи Корнелия Нинова за победител: „ Нинова победи! България няма да изпраща оръжие за Украйна. … Така твърдата позиция на Нинова в действителност избави България от замесване във войната. “ Всъщност признатият текст „ ремонтна активност на украинска военна техника във военните предприятия в България “, замества „ доставка на оръжие “. И ние лаиците питаме политиците-военнолюбци от Коалиция „ Демократична България “, Политическа партия „ Продължаваме подмяната “, псевдопартията „ Има Такъв Народ “, от крадливо-олигархическата конструкция ГЕРБ, туркофилите от Движение за права и свободи и тясното управление на Българска социалистическа партия дали изстреляният снаряд от ремонтираният танк, САУ, самоходна гаубица, от някакво ремонтирано оръдие, дали изстреляните патрони от ремонтираните картечниците не убиват съперника, против който се стреля, дали те пръскат благовония, бонбони? А дали към ремонтираната бойна машина в комплект не се доставя и един цялостен боекомплект снаряди и патрони? Елементарната логичност на хората, които не са от „ българския политически хайлайф “ им подсказва че и ремонтираната техника убива не по-малко от новата военна техника.
Всяко едно политическо решение би трябвало да корелира с настоящата политическа конюнктура, с съответната обстановка, обсъждана през призмата на националните ползи на България . Такова би следвало да бъде и решението на Народното събрание. Големите сили Съединени американски щати и Русия си ги мерят опциите. Забравя се националната мъдрост: „ Когато атовете се ритат, магаретата теглят “ (по Хр. Смирненски). Кого пази подправеният български политически хайлайф? Формално и сърцераздирателно се дава отговор че бедният и измъчен украински народ би трябвало да бъде подсилен. А да забележим дали е се поддържа народа посредством оръжие и „ ремонтирана “ бойна техника, отговаряйки си на поредност от въпроси?
Първа група въпроси. Подкрепяме ли демокрацията? Коя народна власт? Украинската ли? Ама там, бяха неразрешени съвсем всички политически партии. А задържан и инквизиран ли е ръководителят на най-голямата опозиционна партия? Май че в Украйна бяха спрени всички други, с изключение на държавните телевизионни канали, неразрешени множеството излъчвания на радиостанции и така нататък Коя народна власт България пази в Украйна? Тази, при която опозиционните дейци са хвърляни в кофите за отпадък или просто като писателя Олес Бузина са застрелвани?
Втора група въпроси. Подкрепяме ли фашизма, нацизма? Защо даваме като страна поддръжка на хората с нацистки убеждения и дейности, носещи фашистки емблеми, знаци, флагове, портрети и даже татуировки? Подкрепяме ли фашистката русофобия („ Москаляку на гиляку “), възбрана на съветски издания, литература, филми, музика и така нататък Подкрепя ме ли като страна потреблението на мирното население в Мариупол като заложници и щит на фашистите от „ Азов “, барикадирали се подземен в „ Азовстал “ и разменящи (като същински терористи) заложници за храни и медикаменти? Дали е демократично скандираното на бандеровския фашистки лозунг „ Слава Украине – героям популярност “? И дали сходно скандиране не е открита профашистка демонстрация на парламентите на европейски страни и на десни български политици, политолози и публицисти?
Третата група въпроси. Хуманно и цивилизовано ли е украинската власт да не изплаща пенсиите на възрастните хора, които са правили вноски в украинската пенсионнна система?
Като застанахме като страна (не като народ) на страната на фашизоидна Украйна по-леко ли живее българският народ? Германия си заплаща газа в рубли, само че ние сме ербап и в този момент ще употребяваме съветски газ през гръцка банка с 30-40% по–висока цена. И това в най-бедната страна в Европейски Съюз, ръководена от мафиотизирани локални и привнесени канадско-американско-израелски предприемачи, самонабедили се за полотици.
Въпросите са безчет и правилните отговори демонстрират, че нашите държавни управляващи посредством решенията на Народното събрание и на Министерския съвет с присъединяване на депутати и министри социалисти не пазят българския народен интерес. Прав е Свиленски да споделя, че при вземането на това решение на Народното събрание няма спечелили. Да, няма спечелили, всички българи сме победни, обществено, инфлационно-финансово, стопански, духовно-културно и национално-исторически. И сме победени в името на колониалната взаимозависимост на ръководещата в България американофилско-русофобска върхушка. Българските управници не можаха да научат, че в политиката има и неутралитет, че не може постоянно българските политици да избират неверната страна, на която да застанат и в която да вкарат България, както по време на Първата, по този начин и по време на Втората международна война, т.е. в лагера на губещата страна. Не сме застраховани от неверните решения и при Трета международна война, даже тя да е единствено ресурсно-енергийна, финансово-икономическа и информационно-технологична война в случай че не престават да ни ръководят политически въздухари.
Напълно склонен съм с мнението на Президента на Република България: „ решението на Народното събрание за Украйна е рискова стъпка към въвличането на България във войната “. Вярно, доста рискова стъпка, противоречаща на ползите на българския народ, който в своето болшинство е срещу глобите против Русия, които са в цялостен ущърб на българите, който е срещу изпращането на оръжие за въоръжените сили на Украйна, даже посредством смокиновата форма – „ ремонтна активност на украинска военна техника “. Нинова се помири със смокиновата защитна дефиниция и избави благодарение на американците обединението, избави министерските постове на четирима министри на Българска социалистическа партия, само че погубва своята партия в полза на американските ползи, в полза на военно-промишления комплекс.
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ