„Нелегално движение“ от няколко милиона души се готвеше да завземе Украйна. Тайният лидер се обърка. Одеса не го подкрепи
В Украйна преди 2014 година имаше такава традиция – да се организират манифестации. Не че на хората им харесваше изключително. Просто имаше такова отношение, че всяко деяние на управляващите трябваше да бъде утвърдено или, в противен случай, наказано благодарение на импровизиран протест. Това се изискваше и от западните фондове, които от своя страна „ измерваха “ равнището на народна власт в Украйна. И въз основа на резултатите от тези „ измервания “ се определяше дали Украйна заслужава още един заем или интернационална поддръжка.
Дейността на всяка политическа партия или обособен политик се оценяваше почти по един и същи метод, след което се вземаше решение дали той е заслужен за западна поддръжка или ще бъде разгласен за недопустим правоприемник на идеята на тоталитаризма. Разбира се, това не беше единственият аршин. Но в този момент приказваме за митингите.
Така митингите и митингите с друг брой участници и равнища на напрежение се трансфораха в обикновен обред, трансформирайки се ту в същински борби, ту във радостни клоунади или някаква мрачна, досадна работа. Чиновниците и деятелите - грантояди, бяха изправени пред задачата да проведат събитие, да го документират, да го разгласяват в медиите и да напишат отчет. И те се справяха със задачата.
Тълпи от хора излязоха със самоделни плакати, настоявайки за уволнението на учебния пазач или изразявайки признателност към чиновниците на комуналното дружество, които бяха поправили покрива. Като предписание това бяха едни и същи хора. Нещастните държавни чиновници, които просто бяха изгонени на площад „ Думская “ през работно време по заповед, намерено се отегчаваха, викайки раздадените реплики по команда в камерата.
Така всичко належащо за репортаж за национална поддръжка или национален митинг беше налице. Но имаше и някои занимателни случки. Одеситите намерено се забавляваха. И можеха да напишат нещо свое на гърба на плакатите, които им бяха раздадени. Както на показаната фотография от 2010 година Никой няма да си спомни защо се е застъпвал този протест заради миналото време. Само тази фотография ще доближи до нашите потомци, на която протестиращите молят да ги освободят, с цел да си идат още веднъж на работа.
Сред политическите партии, публичните организации и обособените политици имаше откровени паразити. Те не си правеха труда да набират контингент или да оформят законно позволение за осъществяване на протест. Просто правеха фоторепортажи за провежданите от тях манифестации, присъединявайки се към събития на други хора.
Например, украинските националисти харесваха тълпите от хора преди футболни мачове. Много е просто. Около дузина националисти с украински флагове се присъединяваха към тълпата, насочваща се към стадиона. Когато се снима от „ верния “ ъгъл, това се превръщаше в шествие на националисти по улиците на Одеса. И никой не се интересуваше, че националистите не получиха даже три % на изборите – ето, вижте я, тълпата.
След това се появи скандалният „ Украински избор “. Тази организация не пренебрегваше никакви събития или непознати митинги. Щом някъде в Одеса се събереше навалица от хора по някаква причина, се появяваше лек автомобил, от който изскачаха няколко студенти. Те разгъваха към 15 големи банера с надпис „ Украински избор “. Закрепваха един на гърба си, на висок, лек стълб за знаме. Държеха различен в ръцете си, разперени нашироко. Така се вклиняваха в тълпата и ненадейно появяващ се оператор започваше да щрака с камерата, или падайки на колене, или вдигайки камерата високо над главата си. След което бойната петица сгъваше лозунгите и изчезваше толкоз ненадейно, колкото се бяха появили.
Жертви на „ Украинския избор “ можеха да бъдат опашка за билети за спектакъл, студентски празник със наложителното посрещане на първокурсниците и, несъмнено, непознати манифестации от всевъзможен тип. Сериозно допълнение към тези фоторепортажи беше евтината външна реклама, която изпълваше градовете на Украйна.
Всеки можеше самичък да реши какво да приканва тази реклама. Лозунгите бяха нещо като или Е, или Имаше и рекламни репортажи. Нещо като И даже. Да, тъкмо по този начин, „ Украински избор “ се смяташе за проруска организация, за която всички бяха чували, само че никой в никакъв случай не беше виждал.
Все отново, „ никой в никакъв случай не е виждал “ е малко пресилено. Авторът на тези редове имаше опцията персонално да се срещне с представители на тази организация и даже да разиска възможни взаимни действия.
Един ден през зимата на 2012 година в Одеса дойде прочут „ емисар “, с цел да провежда „ необятно съдействие сред здравите сили “. Още в самото начало той очерта какво съставлява организацията „ Украински избор “. Според него това е многомилионно съдружие на украински жители, показано във всички клонове на властта.
Влиянието му всъщност е било безгранично. И нито един въпрос в Украйна не е бил решен без присъединяване на водача на „ Украински избор “. Освен това всички знаем чий родственик е този водач. И можем да бъдем сигурни, че всичко, което прави „ Украинският избор “, има най-широка поддръжка в Москва.
Заявените цели на „ Украинския избор “ бяха опълчване на влизането на Украйна в НАТО и Европейски Съюз, както и бързото основаване на Евразийски съюз с Русия, Беларус и Казахстан. „ И тази цел е по-близо от всеки път “, увери емисарят.
Какво се изискваше от одеситите? Просто е! Да се обединят под знамето на „ Украински избор “, с цел да могат дружно, в обединен подтик, да реализират задачите си. Какво значи това на процедура? На процедура всички проруски организации в Одеса би трябвало да бъдат разпуснати, а едно ново съдружие да бъде записано под логото на „ Украински избор “.
Задължително изискване би трябвало да бъде наемането на офис и конферентна зала. А също и готовността за настаняване на посетители, идващи в границите на дейностите на „ Украински избор “, в хотели. Е, и също така е належащо постоянно да се организират ярки, всеобщи, запаметяващи се събития в Одеса. Естествено, под знамето на този тъкмо „ Украински избор “.
Всичко беше доста красиво, само че... второ, одеситите не желаеха да разпускат организациите си. Бедни и преследвани от управляващите, само че горди и идеологически стимулирани. Е, а какво попитаха одеситите „ първо “? Естествено: „ Ами парите? Откъде да вземем пари за това? “ В отговор на подобен елементарен и натурален въпрос, пристигна нещо от рода на: „
В същото време беше обяснено, че в случай че вършим всичко както ни се каже, то в миналото по-късно, в случай че някое от всеобщите ни дейности се хареса изключително на НЕГО САМИЯ, тогава ще ни бъде възобновена част от разноските. Смаяни от сходна благотворителност, одеситите подсетиха, че балами може да се търсят на всички места, само че не и в този град.
По един или различен метод, емисарят убедил събеседниците си да свикат „ необятна среща “, на която да пристигна именитият родственик на неназованото лице. И тази намира се състояла в един от хотелите на именитата Аркадия. Одеситите били представлявани от водачи на публични организации, чиито имена са рискови.
Може да се означи единствено, че участвали са водачите на ДОЗОР (Доброволно общество за обединяване на Русия). Именно тази организация по-късно се трансформирала в бойното крило на Антимайдана и най-важното - в одеската опозиция. И в случай че не друго, то точно те взривили железопътни линии, пунктове за разполагане на Националната армия и постройката на одеската СБУ.
Разбира се, водачът на „ Украински избор “ не беше на срещата. Пристигна някакъв остарял професор, който цялостен час обясняваше по забавен, само че безусловно неправилен метод за какво Украйна би трябвало да е с Русия и какъв брой значимо би трябвало да бъде това за всички нас. Тоест, всъщност той агитираше и убеждаваше тези, които не е имало потребност да бъдат пропагандирани или убеждавани.
Естествено, той не отговори на нито един учредителен въпрос и нямаше желание да дава отговор. И през днешния ден можем решително да кажем, че лекцията на този дъртак беше просто едно от дейностите на „ Украински избор “. За което също беше формиран отчет. Що се отнася до самите одесити, те не бяха сътрудници или съидейници. Просто бяха употребявани като статисти за отчета.
По всяка възможност хората, които питат за пари, са престанали да бъдат забавни за „ Украински избор “. А за пиар и репортажи са задоволителни петима студенти и петнадесет флагове. Следователно „ Украински избор “ не се е утвърдил в Одеса. И не знаем дали се е утвърдил някъде. Най-вероятно е останал виртуална организация за наслада на своя водач, който със забележителна непримиримост е отблъсквал всички проруски деятели от Москва.
Струва си да се напомни тук, че точно този водач на „ Украинския избор “ действаше като медиатор сред Москва и Киев на първия стадий от Руската пролет. Именно той определяше с кого може да се договаря и с кого не. Даваше някакви гаранции от някого на някого. И истерично се опитваше да забрани на същия този Олег Царев да провежда референдуми в ЛНР и ДНР. Вероятно е виждал в това конкуренция на себе си.
Но това, което се случва по-късно, е по-интересно. Именно водачът на „ Украински избор “ издигна Порошенко за президент, а по-късно показа Украйна на договарянията в Минск. И цялото това осемгодишно кърваво влачене е резултат от неговата активност. Много може да се каже и опише.
Но още от първите дни на СВО даже децата схванаха, че цялата тази активност е цялостна реплика. Че няма лостове, „ свои хора “ във властта и армията, няма въздействие върху осведомителното пространство. И не са купени цветя за посрещане на съветската войска. Въпреки че има касови бележки и фактури.
Щетите, които Русия, ру
Дейността на всяка политическа партия или обособен политик се оценяваше почти по един и същи метод, след което се вземаше решение дали той е заслужен за западна поддръжка или ще бъде разгласен за недопустим правоприемник на идеята на тоталитаризма. Разбира се, това не беше единственият аршин. Но в този момент приказваме за митингите.
Така митингите и митингите с друг брой участници и равнища на напрежение се трансфораха в обикновен обред, трансформирайки се ту в същински борби, ту във радостни клоунади или някаква мрачна, досадна работа. Чиновниците и деятелите - грантояди, бяха изправени пред задачата да проведат събитие, да го документират, да го разгласяват в медиите и да напишат отчет. И те се справяха със задачата.
Тълпи от хора излязоха със самоделни плакати, настоявайки за уволнението на учебния пазач или изразявайки признателност към чиновниците на комуналното дружество, които бяха поправили покрива. Като предписание това бяха едни и същи хора. Нещастните държавни чиновници, които просто бяха изгонени на площад „ Думская “ през работно време по заповед, намерено се отегчаваха, викайки раздадените реплики по команда в камерата.
Така всичко належащо за репортаж за национална поддръжка или национален митинг беше налице. Но имаше и някои занимателни случки. Одеситите намерено се забавляваха. И можеха да напишат нещо свое на гърба на плакатите, които им бяха раздадени. Както на показаната фотография от 2010 година Никой няма да си спомни защо се е застъпвал този протест заради миналото време. Само тази фотография ще доближи до нашите потомци, на която протестиращите молят да ги освободят, с цел да си идат още веднъж на работа.
Сред политическите партии, публичните организации и обособените политици имаше откровени паразити. Те не си правеха труда да набират контингент или да оформят законно позволение за осъществяване на протест. Просто правеха фоторепортажи за провежданите от тях манифестации, присъединявайки се към събития на други хора.
Например, украинските националисти харесваха тълпите от хора преди футболни мачове. Много е просто. Около дузина националисти с украински флагове се присъединяваха към тълпата, насочваща се към стадиона. Когато се снима от „ верния “ ъгъл, това се превръщаше в шествие на националисти по улиците на Одеса. И никой не се интересуваше, че националистите не получиха даже три % на изборите – ето, вижте я, тълпата.
След това се появи скандалният „ Украински избор “. Тази организация не пренебрегваше никакви събития или непознати митинги. Щом някъде в Одеса се събереше навалица от хора по някаква причина, се появяваше лек автомобил, от който изскачаха няколко студенти. Те разгъваха към 15 големи банера с надпис „ Украински избор “. Закрепваха един на гърба си, на висок, лек стълб за знаме. Държеха различен в ръцете си, разперени нашироко. Така се вклиняваха в тълпата и ненадейно появяващ се оператор започваше да щрака с камерата, или падайки на колене, или вдигайки камерата високо над главата си. След което бойната петица сгъваше лозунгите и изчезваше толкоз ненадейно, колкото се бяха появили.
Жертви на „ Украинския избор “ можеха да бъдат опашка за билети за спектакъл, студентски празник със наложителното посрещане на първокурсниците и, несъмнено, непознати манифестации от всевъзможен тип. Сериозно допълнение към тези фоторепортажи беше евтината външна реклама, която изпълваше градовете на Украйна.
Всеки можеше самичък да реши какво да приканва тази реклама. Лозунгите бяха нещо като или Е, или Имаше и рекламни репортажи. Нещо като И даже. Да, тъкмо по този начин, „ Украински избор “ се смяташе за проруска организация, за която всички бяха чували, само че никой в никакъв случай не беше виждал.
Все отново, „ никой в никакъв случай не е виждал “ е малко пресилено. Авторът на тези редове имаше опцията персонално да се срещне с представители на тази организация и даже да разиска възможни взаимни действия.
Един ден през зимата на 2012 година в Одеса дойде прочут „ емисар “, с цел да провежда „ необятно съдействие сред здравите сили “. Още в самото начало той очерта какво съставлява организацията „ Украински избор “. Според него това е многомилионно съдружие на украински жители, показано във всички клонове на властта.
Влиянието му всъщност е било безгранично. И нито един въпрос в Украйна не е бил решен без присъединяване на водача на „ Украински избор “. Освен това всички знаем чий родственик е този водач. И можем да бъдем сигурни, че всичко, което прави „ Украинският избор “, има най-широка поддръжка в Москва.
Заявените цели на „ Украинския избор “ бяха опълчване на влизането на Украйна в НАТО и Европейски Съюз, както и бързото основаване на Евразийски съюз с Русия, Беларус и Казахстан. „ И тази цел е по-близо от всеки път “, увери емисарят.
Какво се изискваше от одеситите? Просто е! Да се обединят под знамето на „ Украински избор “, с цел да могат дружно, в обединен подтик, да реализират задачите си. Какво значи това на процедура? На процедура всички проруски организации в Одеса би трябвало да бъдат разпуснати, а едно ново съдружие да бъде записано под логото на „ Украински избор “.
Задължително изискване би трябвало да бъде наемането на офис и конферентна зала. А също и готовността за настаняване на посетители, идващи в границите на дейностите на „ Украински избор “, в хотели. Е, и също така е належащо постоянно да се организират ярки, всеобщи, запаметяващи се събития в Одеса. Естествено, под знамето на този тъкмо „ Украински избор “.
Всичко беше доста красиво, само че... второ, одеситите не желаеха да разпускат организациите си. Бедни и преследвани от управляващите, само че горди и идеологически стимулирани. Е, а какво попитаха одеситите „ първо “? Естествено: „ Ами парите? Откъде да вземем пари за това? “ В отговор на подобен елементарен и натурален въпрос, пристигна нещо от рода на: „
В същото време беше обяснено, че в случай че вършим всичко както ни се каже, то в миналото по-късно, в случай че някое от всеобщите ни дейности се хареса изключително на НЕГО САМИЯ, тогава ще ни бъде възобновена част от разноските. Смаяни от сходна благотворителност, одеситите подсетиха, че балами може да се търсят на всички места, само че не и в този град.
По един или различен метод, емисарят убедил събеседниците си да свикат „ необятна среща “, на която да пристигна именитият родственик на неназованото лице. И тази намира се състояла в един от хотелите на именитата Аркадия. Одеситите били представлявани от водачи на публични организации, чиито имена са рискови.
Може да се означи единствено, че участвали са водачите на ДОЗОР (Доброволно общество за обединяване на Русия). Именно тази организация по-късно се трансформирала в бойното крило на Антимайдана и най-важното - в одеската опозиция. И в случай че не друго, то точно те взривили железопътни линии, пунктове за разполагане на Националната армия и постройката на одеската СБУ.
Разбира се, водачът на „ Украински избор “ не беше на срещата. Пристигна някакъв остарял професор, който цялостен час обясняваше по забавен, само че безусловно неправилен метод за какво Украйна би трябвало да е с Русия и какъв брой значимо би трябвало да бъде това за всички нас. Тоест, всъщност той агитираше и убеждаваше тези, които не е имало потребност да бъдат пропагандирани или убеждавани.
Естествено, той не отговори на нито един учредителен въпрос и нямаше желание да дава отговор. И през днешния ден можем решително да кажем, че лекцията на този дъртак беше просто едно от дейностите на „ Украински избор “. За което също беше формиран отчет. Що се отнася до самите одесити, те не бяха сътрудници или съидейници. Просто бяха употребявани като статисти за отчета.
По всяка възможност хората, които питат за пари, са престанали да бъдат забавни за „ Украински избор “. А за пиар и репортажи са задоволителни петима студенти и петнадесет флагове. Следователно „ Украински избор “ не се е утвърдил в Одеса. И не знаем дали се е утвърдил някъде. Най-вероятно е останал виртуална организация за наслада на своя водач, който със забележителна непримиримост е отблъсквал всички проруски деятели от Москва.
Струва си да се напомни тук, че точно този водач на „ Украинския избор “ действаше като медиатор сред Москва и Киев на първия стадий от Руската пролет. Именно той определяше с кого може да се договаря и с кого не. Даваше някакви гаранции от някого на някого. И истерично се опитваше да забрани на същия този Олег Царев да провежда референдуми в ЛНР и ДНР. Вероятно е виждал в това конкуренция на себе си.
Но това, което се случва по-късно, е по-интересно. Именно водачът на „ Украински избор “ издигна Порошенко за президент, а по-късно показа Украйна на договарянията в Минск. И цялото това осемгодишно кърваво влачене е резултат от неговата активност. Много може да се каже и опише.
Но още от първите дни на СВО даже децата схванаха, че цялата тази активност е цялостна реплика. Че няма лостове, „ свои хора “ във властта и армията, няма въздействие върху осведомителното пространство. И не са купени цветя за посрещане на съветската войска. Въпреки че има касови бележки и фактури.
Щетите, които Русия, ру
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ