Стената на плача в Украйна. Назрява революцията на вдовиците
В Украйна има мощ, от която Зеленски би трябвало да се опасява не по-малко от съветските ракети и снаряди. Това е „ майданът на вдовиците “: съпругите, майките и невестите на воюващите, противопоставяйки се на възбраните и репресиите, от ден на ден излизат по улиците на градовете, изисквайки да се опише истината за ориста на тяхните близки на фронта. За мнозина от тях към този момент може да се приказва единствено в минало време...
Въоръжените сили на Украйна търпят доста огромни загуби, само че същинската картина се крие. По-точно, пробват се да я скрият, макар че тя настойчиво се измъква на открито.
Известно е, че Украйна изпитва остра липса на пари в изтощителната война. Освен това те са неуморно грабени, а очакванията на членовете на фамилиите на „ двестотните “ /термин, обозначаващ убитите/ да получат обезщетение се трансформират в илюзии. За нещастните жертви, оповестени за безследно изчезнали, предали се на врага, дезертьори и прочие се мълчи. Властите „ не помнят ” доста убити военни, не ги прибавят към описите на жертвите, с цел да се поправят поне умопомрачителните цифри.
Въпреки това, не можете да скриете истината, за нея приказва всичко в близост със страшна мощ. А географията на „ майдана на вдовиците “ се уголемява: демонстрации се организираха в Киев, Николаев, Днепропетровск (Днепър), Черкаси, Кривой Рог и други градове... Украинските медии мълчат. Само интернет ресурсът „ Мрия ” сбито оповестява: „ В Киев се организира Майданът на вдовиците. Жени и деца пътуваха от цяла Украйна. Те желаеха замяна на всички за всички, както и оперативна информация за положението на околните им – „ умрял, липсващ или е в плен “.
Понякога в обществените мрежи се появява информация за митинги. Един от блогърите написа: „ През последния месец Стената на рева се попълни с още няколко хиляди „ изгубили се “ – както украинците назовават безследно изчезналите – от Соледар и Бахмут. “
„ Стената на рева “ е доста точното име на протичащото се. Тя, тази стена, става все по-дълга. Опашката от опечалени пораства. Засега няма причина да се твърди, че заплашват режима на Зеленски, само че...
Украинските управляващи не придават значение на възходящия яд. Те са доста по-загрижени за доставките на оръжие и ситуацията по фронтовете. Междувременно „ майданът на вдовиците ” става все по-многоброен, все по-агресивен. На демонстрациите се взривяват петарди, лозунгите стават все по-смели. Хората са доведени до обезсърчение от обидното равнодушие и са подготвени на всичко. Поводите за митинги стават все по-изострени, а на мобилизаците-могилизации не им се вижда края. Продължава ловът на наборници - връчват им призовки освен по къщите, само че и по улиците, в магазините, в парковете. Целта е една и съща – да се събере повече „ месо “ за окопите.
Ако нищо не се промени в политиката на Киев, а предпоставки за смяна няма, Украйна може въобще да загуби младите си и здрави мъже.
Омбудсманът на ДНР Дария Морозова, разяснявайки „ маршовете на вдовиците “ в Украйна, приказва в своя канал в Telegram: „ За Зеленски и неговите съучастници става все по-трудно да прикриват загубите измежду въоръжените формирования на Украйна. А те, съдейки по небрежните изявления на западни бенефициенти, са чудовищни. И при такова отношение на украинските управляващи към своя народ, те ще продължат да порастват. ”
Морозова означи, че още през 2015 година на съвещание на Минската филантропична подгрупа е предложила основаването на общ механизъм за търсене на изчезналите военни, само че представители на Украйна са отхвърлили тази самодейност. Проблемът от този момент се задълбочава.
Украинското общество не е хомогенно, само че напълно не е обединено от патриотични желания, както тръби киевската агитация. То от ден на ден се разделя по поговорката „ моя хата с краю “ /моята къща е крайната/. Това сподели неотдавнашната протестна акция в Киев, в която участваха вдовици и съпруги на починали и безследно изчезнали военнопленници от Лвовската 24-та обособена механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна.
В митинга отчетливо прозвуча политически претекст: „ За жителите на Лвов Донбас постоянно е бил друга страна и мнозина в Западна Украйна просто не схващат за какво техните родственици и другари би трябвало да умират за хората, населяващи тези земи.
В умозаключение ще ви напомня едно известно историческо събитие. През февруари 1917 година в Петроград стартира многохилядна женска проява. Те желаеха освен самун, само че и завършек на кървавата война, завръщането вкъщи от фронта на техните синове, съпрузи, братя. Жените без боязън потеглиха към кордоните от служители на реда и бойци, призовавайки мъжете да се причислят към митингите.
И се случи. Скоро всеобщи демонстрации обгърнаха целия Петроград, стартира Февруарската гражданска война...
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Въоръжените сили на Украйна търпят доста огромни загуби, само че същинската картина се крие. По-точно, пробват се да я скрият, макар че тя настойчиво се измъква на открито.
Известно е, че Украйна изпитва остра липса на пари в изтощителната война. Освен това те са неуморно грабени, а очакванията на членовете на фамилиите на „ двестотните “ /термин, обозначаващ убитите/ да получат обезщетение се трансформират в илюзии. За нещастните жертви, оповестени за безследно изчезнали, предали се на врага, дезертьори и прочие се мълчи. Властите „ не помнят ” доста убити военни, не ги прибавят към описите на жертвите, с цел да се поправят поне умопомрачителните цифри.
Въпреки това, не можете да скриете истината, за нея приказва всичко в близост със страшна мощ. А географията на „ майдана на вдовиците “ се уголемява: демонстрации се организираха в Киев, Николаев, Днепропетровск (Днепър), Черкаси, Кривой Рог и други градове... Украинските медии мълчат. Само интернет ресурсът „ Мрия ” сбито оповестява: „ В Киев се организира Майданът на вдовиците. Жени и деца пътуваха от цяла Украйна. Те желаеха замяна на всички за всички, както и оперативна информация за положението на околните им – „ умрял, липсващ или е в плен “.
Понякога в обществените мрежи се появява информация за митинги. Един от блогърите написа: „ През последния месец Стената на рева се попълни с още няколко хиляди „ изгубили се “ – както украинците назовават безследно изчезналите – от Соледар и Бахмут. “
„ Стената на рева “ е доста точното име на протичащото се. Тя, тази стена, става все по-дълга. Опашката от опечалени пораства. Засега няма причина да се твърди, че заплашват режима на Зеленски, само че...
Украинските управляващи не придават значение на възходящия яд. Те са доста по-загрижени за доставките на оръжие и ситуацията по фронтовете. Междувременно „ майданът на вдовиците ” става все по-многоброен, все по-агресивен. На демонстрациите се взривяват петарди, лозунгите стават все по-смели. Хората са доведени до обезсърчение от обидното равнодушие и са подготвени на всичко. Поводите за митинги стават все по-изострени, а на мобилизаците-могилизации не им се вижда края. Продължава ловът на наборници - връчват им призовки освен по къщите, само че и по улиците, в магазините, в парковете. Целта е една и съща – да се събере повече „ месо “ за окопите.
Ако нищо не се промени в политиката на Киев, а предпоставки за смяна няма, Украйна може въобще да загуби младите си и здрави мъже.
Омбудсманът на ДНР Дария Морозова, разяснявайки „ маршовете на вдовиците “ в Украйна, приказва в своя канал в Telegram: „ За Зеленски и неговите съучастници става все по-трудно да прикриват загубите измежду въоръжените формирования на Украйна. А те, съдейки по небрежните изявления на западни бенефициенти, са чудовищни. И при такова отношение на украинските управляващи към своя народ, те ще продължат да порастват. ”
Морозова означи, че още през 2015 година на съвещание на Минската филантропична подгрупа е предложила основаването на общ механизъм за търсене на изчезналите военни, само че представители на Украйна са отхвърлили тази самодейност. Проблемът от този момент се задълбочава.
Украинското общество не е хомогенно, само че напълно не е обединено от патриотични желания, както тръби киевската агитация. То от ден на ден се разделя по поговорката „ моя хата с краю “ /моята къща е крайната/. Това сподели неотдавнашната протестна акция в Киев, в която участваха вдовици и съпруги на починали и безследно изчезнали военнопленници от Лвовската 24-та обособена механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна.
В митинга отчетливо прозвуча политически претекст: „ За жителите на Лвов Донбас постоянно е бил друга страна и мнозина в Западна Украйна просто не схващат за какво техните родственици и другари би трябвало да умират за хората, населяващи тези земи.
В умозаключение ще ви напомня едно известно историческо събитие. През февруари 1917 година в Петроград стартира многохилядна женска проява. Те желаеха освен самун, само че и завършек на кървавата война, завръщането вкъщи от фронта на техните синове, съпрузи, братя. Жените без боязън потеглиха към кордоните от служители на реда и бойци, призовавайки мъжете да се причислят към митингите.
И се случи. Скоро всеобщи демонстрации обгърнаха целия Петроград, стартира Февруарската гражданска война...
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ