Денят на бесарабските българи – спомен за арпаджик, вино и един к...
В украинската част на Бесарабия разбрах (почти) всичко за арпаджика, вярдячката, наличието на избата, къде са най-вкусните яйца, по какъв начин да се загубиш сполучливо, само че на всички места да ти се радват. И че на софра не се споделя: „ Не съм гладна, нахраних се “, тъй като след това родителите се карат на „ щерката “, която те е поканила, че не ядеш.
Чушмелий, откъм гърба – езерото Ялпуг
Миналата есен гостувах на Международния фестивал за етнографско кино, който се организира – сърцето на бесарабските българи. Отседнах в село Чушмелий/Криничне, на улица „ Ликарняная “. Посрещнаха ме с кафе и събиране на арпаджик, изпратиха ме със мемоари за цялостен живот.
Разхождах се в лозята, ядох грозде, майтапих се, че при още една разходка – грозде за вино няма да остане. Встрани от гроздето – кокошки. От тях са и яйцата, които ядох с домати от градината.
Животът доста наподобява на българските родопски и източнобългарски села. С всички се поздравяваме, като че ли се познаваме от години. Хората са работливи, във всяка къща се грижат за годишна продукция. Цялото село Чушмелий мирише на арпаджик – цели тавани на къщи са цялостни с него, чисти се по циментирани дворове и зелени площи.
Всички приказват български – разбирам го още първия ден, когато се изгубвам към 15 пъти (ориентацията не ми е мощна страна). Говорим си на български, а вярвайте – огромно говорене падна, до момента в който най-сетне схвана къде ми е улицата. Десет индивида попитах, всички на български дават отговор с готовност да оказват помощ – и бабите, и децата. Българският им обаче е един доста хубав – остарял. Много симпатично е да вземем за пример какъв брой доста употребяват думата „ сетне “. „ Отиваме в Болград, сетне ще вървим към село “.
В двора на Болградската гимназия „ Георги С. Раковски “ възпитаник ни поздрави: „ Добър ден на всички! “. Други младежи държат да ги фотографирам, изщраквам с апарата. Влизаме в гимназията на името на Раковски, още един юноша се причислява, споделя: „ Аз лепих плакатите из Болград за Международния фестивал за етнографско кино „ ОКО “.
Видях и грамота от държавното управление на Украйна, връчена на гимназията с признателност за напъните ѝ в популяризирането на българската просвета. Украйна благодари на Болградската гимназия, която носи името на български воин, че разпространява българската просвета.
Елате в Бесарабия – без значение дали преди, или откакто Украйна победи. Тук ще се чувствате като вкъщи, хубаво е. Пък и на арпаджика му би трябвало работна мощ, доматите също няма сами да се изядат.
Илияна Маринкова
Чушмелий, откъм гърба – езерото Ялпуг
Миналата есен гостувах на Международния фестивал за етнографско кино, който се организира – сърцето на бесарабските българи. Отседнах в село Чушмелий/Криничне, на улица „ Ликарняная “. Посрещнаха ме с кафе и събиране на арпаджик, изпратиха ме със мемоари за цялостен живот.
Разхождах се в лозята, ядох грозде, майтапих се, че при още една разходка – грозде за вино няма да остане. Встрани от гроздето – кокошки. От тях са и яйцата, които ядох с домати от градината.
Животът доста наподобява на българските родопски и източнобългарски села. С всички се поздравяваме, като че ли се познаваме от години. Хората са работливи, във всяка къща се грижат за годишна продукция. Цялото село Чушмелий мирише на арпаджик – цели тавани на къщи са цялостни с него, чисти се по циментирани дворове и зелени площи.
Всички приказват български – разбирам го още първия ден, когато се изгубвам към 15 пъти (ориентацията не ми е мощна страна). Говорим си на български, а вярвайте – огромно говорене падна, до момента в който най-сетне схвана къде ми е улицата. Десет индивида попитах, всички на български дават отговор с готовност да оказват помощ – и бабите, и децата. Българският им обаче е един доста хубав – остарял. Много симпатично е да вземем за пример какъв брой доста употребяват думата „ сетне “. „ Отиваме в Болград, сетне ще вървим към село “.
В двора на Болградската гимназия „ Георги С. Раковски “ възпитаник ни поздрави: „ Добър ден на всички! “. Други младежи държат да ги фотографирам, изщраквам с апарата. Влизаме в гимназията на името на Раковски, още един юноша се причислява, споделя: „ Аз лепих плакатите из Болград за Международния фестивал за етнографско кино „ ОКО “.
Видях и грамота от държавното управление на Украйна, връчена на гимназията с признателност за напъните ѝ в популяризирането на българската просвета. Украйна благодари на Болградската гимназия, която носи името на български воин, че разпространява българската просвета.
Елате в Бесарабия – без значение дали преди, или откакто Украйна победи. Тук ще се чувствате като вкъщи, хубаво е. Пък и на арпаджика му би трябвало работна мощ, доматите също няма сами да се изядат.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ