1 юли 1881 г. Княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция
В учебниците по история Търновската конституция е посочена за модел на модерност за XIX в.
Малцина обаче знаят, че тя обаче просъществува едвам две години. През този интервал поръчител за съществуването на Търновската конституция е Русия, която няколко години по-късно ще се опълчи на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Да се върнем на дата 1 юли 1881 година Свиканото II Велико национално заседание суспендира Търновската конституция и гласоподава желаните от княз Александър Батенберг изключителни властови компетенции да ръководи страната в идващите седем години.
Тази стъпка предстояща. От възкачването си на престола през 1879 година
княз Александър Батенберг е в обтегнати връзки с Либералната партия ,
която държи на парламентарната система, заложена в Търновската конституция, за сметка на монархическата власт. След две следващи изборни победи на либералите и разпускането на Първото нормално национално заседание обаче той е заставен да им даде властта през март 1880 година. Неколкократните му действия за прекратяване на конституцията не срещат поддръжка от Русия, която има господстващо въздействие над Княжеството. Руското мнение се трансформира едвам след убийството на цар Александър II от народоволци през март 1881. Новият съветски цар, Александър III, повежда реакционна политика вкъщи и фаворизира подобен поврат на политиката в България.
На 27 април 1881 година Александър І Батенберг смъква държавното управление на либералите на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание. Назначава за министър-председател ген. Казимир Ернрот. Генералът извършва по едно и също време функционалностите на боен и на вътрешен министър. Правителството е формирано от последователи на монарха. Страната е разграничена на пет области, ръководени от изключителни комисии.
След избирането на Александър І Батенберг (1879-1886) за княз на Княжество България ген. Ернрот става негов персонален консултант и по този начин се включва в българската вътрешна и външна политика. През интервала 1880-1881 година е боен министър в държавното управление на Драган Цанков. Подкрепя княз Александър Батенберг в упоритостите му да анулира Търновската конституция и да откри едноличен режим. Именно благодарение на съветския военачалник – министър на войната в Княжеството – князът изготвя проект за държавен прелом.
На 11 май са оповестени обществено настояванията за изключителни княжески компетенции за интервал от 7 години. Издава се и княжески декрет за образуване на военни съдилища срещу дейностите на опозицията. Под военния диктат на министър-председателя се привиква Велико национално заседание, в което болшинство получават последователите на княза. То заседава в Свищов на 1 юли 1881 година и единствено за два часа утвърждава желаните от княза компетенции и анулира Търновската конституция.
В страната се вкарва едноличен режим на княза за период от 7 години.
Той обаче просъществува до декември 1883 година
Основна причина за това са настъпилите различия сред Австро-Унгария и Русия, които поддържат в началото режима.
Берлинският контракт постанова на България да дострои незавършената жп линия Виена – Цариград посредством права на своя територия. След като поддържа преврата в Княжеството, Австро-Унгария чака от Батенберг да извърши този ангажимент с приоритет пред всички останали железопътни планове. Руското държавно управление, което е в съюзни връзки с австрийското, поддържа претенциите му. Същевременно обаче съветските поддръжници на режима в Княжеството упорстват за преимущество на плана за железница от София до Русе, която, наред с развиването на корабоплаването по Дунав, би осигурила комфортни транспортни връзки сред Княжеството и Русия.
Режимът на Александър Батенберг пренарежда и политическата система в страната.
Стига се, че Либералната партия се разцепва дефинитивно на две обединения – ръководената от Драган Цанков, която поддържа промените в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за цялостното възобновяване на главния закон.
Изхабилата престижа си Консервативна партия на процедура престава да действа и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, извоювани от непримиримите либерали. Със съставянето на новото Каравелово държавно управление през юни 1884 конституционните промени са в действителност анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на Четвъртото нормално национално заседание.
