WWF: Изоставени съоръжения в реките създават риск от наводнения
В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неразбираема благосъстоятелност, само че евентуално рискови речни бариери и корекции на реките, оповестява природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са построени преди 1989 година Те варират от дребни уреди като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани уреди за водохващане, воденици и дребни водноелектрически централи.
Бариерите попречват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите постоянно води и до струпване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, по този начин и локалните общности, които губят благоприятни условия за прехранване, лов на риба, отдих и резистентен туризъм. акцентират от организацията.
Само по поречието на Лом бяха разпознава над 40 речни бариери, множеството от които от дълго време не носят изгода, само че вредят на реката и локалните хора, като основават риск от наводнения и понижават качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в предпазени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в предпазени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново изследване на WWF, направено в границите на план за възобновяване на река Лом, финансиран по стратегия Open Rivers (Свободни реки).
„ Все още срещаме разбирането, че щом едно оборудване е построено в предишното, то наложително е потребно и през днешния ден. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, издигнати през 70-те и 80-те години, не са поддържани и към този момент не извършват първичната си функционалност. Някои от тях даже основават риск – да вземем за пример, когато са полуразрушени, те трансформират посоката и силата на речното течение по непредсказуем метод и основават заплаха от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са причина за съществени наводнения. Съвременните разбирания за ръководство на реките демонстрират, че връщането към по-естествено положение на речното корито, когато реката има задоволително място да се разлива при високи води и няма трудности по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, по този начин и за природата. “ Това сподели Стоян Михов, еколог и началник на стратегия „ Води “ във WWF България.
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две предпазени зони от Натура 2000 (защитени зони „ Река Лом “ и „ Западна Стара планина и Предбалкан “) и в предпазена околност „ Река Лом “. Съществуването им попречва миграцията на предпазени от закона рибни популации – като огромния щипок и дребната кротушка – и опонира на заложената от българските институции цел на поддържане на съгласуваност на местообитанието на тези и други типове.
Голяма част от бариерите по Лом не извършват първичните си функционалности, а тук-там даже утежняват проводимостта на реката и усилват риска от наводнения. Премахването им – започвайки от устията към по-горните сектори, би имало бърз и осезателен позитивен резултат върху биоразнообразието. По този метод ще се възвърне връзката с Дунав и ще се основат условия за непоклатимост на рибните популации в цялото течение на реката, показват от природозащитната организация.
Бариерите попречват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите постоянно води и до струпване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, по този начин и локалните общности, които губят благоприятни условия за прехранване, лов на риба, отдих и резистентен туризъм. акцентират от организацията.
Само по поречието на Лом бяха разпознава над 40 речни бариери, множеството от които от дълго време не носят изгода, само че вредят на реката и локалните хора, като основават риск от наводнения и понижават качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в предпазени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в предпазени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново изследване на WWF, направено в границите на план за възобновяване на река Лом, финансиран по стратегия Open Rivers (Свободни реки).
„ Все още срещаме разбирането, че щом едно оборудване е построено в предишното, то наложително е потребно и през днешния ден. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, издигнати през 70-те и 80-те години, не са поддържани и към този момент не извършват първичната си функционалност. Някои от тях даже основават риск – да вземем за пример, когато са полуразрушени, те трансформират посоката и силата на речното течение по непредсказуем метод и основават заплаха от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са причина за съществени наводнения. Съвременните разбирания за ръководство на реките демонстрират, че връщането към по-естествено положение на речното корито, когато реката има задоволително място да се разлива при високи води и няма трудности по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, по този начин и за природата. “ Това сподели Стоян Михов, еколог и началник на стратегия „ Води “ във WWF България.
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две предпазени зони от Натура 2000 (защитени зони „ Река Лом “ и „ Западна Стара планина и Предбалкан “) и в предпазена околност „ Река Лом “. Съществуването им попречва миграцията на предпазени от закона рибни популации – като огромния щипок и дребната кротушка – и опонира на заложената от българските институции цел на поддържане на съгласуваност на местообитанието на тези и други типове.
Голяма част от бариерите по Лом не извършват първичните си функционалности, а тук-там даже утежняват проводимостта на реката и усилват риска от наводнения. Премахването им – започвайки от устията към по-горните сектори, би имало бърз и осезателен позитивен резултат върху биоразнообразието. По този метод ще се възвърне връзката с Дунав и ще се основат условия за непоклатимост на рибните популации в цялото течение на реката, показват от природозащитната организация.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ