Мачът с Осиек е тест за колектива в ЦСКА
В ЦСКА споделиха " А " и направиха действия към преодоляване на очевидния треньорски проблем. Моментът очевидно не е подобаващ за " Б " и " В ", броени дни преди първия мач с Осиек. Провалите с Етър и Черно море въпреки всичко сложиха на масата мъчителни въпроси, чиито отговори не могат да бъдат отлагани още дълго. Но сигурно разтърсвания на разнообразни равнища в клуба не са целесъобразни преди значимите евромачове.
Ако след резилите на старта на сезона имаше проблем, който не търпеше отсрочване, това бе треньорският. Той сигурно би бил задача с нараснала компликация сега, в случай че погледите бяха ориентирани отвън клуба. Качествени свободни треньори надали биха се хвърлили в сходна случка. Пие си утринното кафе в някой безоблачен курорт, получава позвъняване и по обяд лети за София, следобяд води подготовка, а след три дни излиза на европейската сцена. Това е полуда. Никой рационален треньор няма да рискува името си в такава обстановка. А от наличните варианти единствено Люпко Петрович може да свърши работа в навечерието на мачовете с подлия хърватски противник. Стига да получи поддръжка и от играчите.
Решението след края на предишния шампионат да се резервира щабът изглеждаше разумно. Факт е, че ЦСКА не сподели кой знае каква игра в края на сезона. Но пък реализира положителни резултати. Какво се обърка от този момент до началото на сегашния сезон? Дали пък в подготовката не бяха нарушени някои функции в щаба.
Така и не стана ясно кой всред Митов и Петрович водеше тренировките, редеше състава и определяше тактиката. Да не приказваме, че се появи и трети човек, който даваше директиви от тъчлинията в хода на дуелите. И хаосът стана цялостен. Повечето почитатели си мислеха, че водещата фигура е Петрович, до момента в който Добри Митов оказва помощ и се учи. Но очевидно нещата не са стояли тъкмо по този начин. Всъщност ще разберем напълно скоро, в случай че смяната в тима се случи. Иначе надали Люпко е бил окей хем всички да мислят, че той носи отговорността, хем да не взема напълно решенията. Е, в този момент играчите няма да имат опрощение, че не знаят кого да слушат. Защото имаше и такива изявления след мача с Черно море. Отделен е въпросът за какво се позволи това комплициране на треньорските функции и се постановиха промени в придвижване. Не трябваше ли по-рано виновните за спортно-техническата част да виждат проблемите? Това е техен доста огромен пропуск.
Треньорският безпорядък разумно рефлектира и върху представянето на футболистите. В тима обаче има освен игрова и идейна отпадналост, само че и напрежение сред играчите.
Срещу Етър и изключително против Черно море на няколко пъти прехвърчаха остри забележки сред съотборниците в алено. И след мача имаше намеци по време на диалозите с почитатели. Това е неприемливо! Не може представянето на ЦСКА да става пленник на някакви самостоятелни капризи и сръдни сред играчите. Ясно е, че не може 25 души да бъдат най-хубави другари. Това никой не го и чака. Но когато си на терена, би трябвало да си един тим с останалите. На Люпко това му е пределно ясно и неслучайно в първото си изявление като старши треньор подчертава върху потребността от колектив. Само по този начин може да се излезе от тежката обстановка. Отделен е въпросът дали ще има кой да го послуша. Предстоящите мачове с Осиек и Славия ще бъдат тест за колектива в тима. Сега е времето играчите да се потвърдят и да си върнат най-малко частично доверието на последователите. В противоположен случай те ще стават още по-критични.
Впрочем сериозният глас на почитателите закъсня. Преди години блокада на съблекалнята щеше да има още след равенството с Етър. Публиката на ЦСКА постоянно е била най-претенциозната и взискателна в България. Това е вдигало летвата за представянето на играчите. Преди 20-ина години такива като Стойчо Атанасов и Чорбаджийски щяха да си събрали багажа след най-вече един полусезон. Феновете бяха прекомерно дълго търпеливи и благосклонни освен към огромна част от играчите, само че и към избрани фигури от управлението. Някои хора би трябвало да се замислят за кого по-точно бяха виковете " Оставка " след края на мача с Черно море. Натам най-малко водят декларацията на една от водещите почитател групи в Сектор Г и мненията на огромна част от почитателите в формалния конгрес и обществените мрежи.
Проблемът с представянето на терена на част от налаганите, само че неоправдаващи упованията футболисти е доста по-дълбок. Те несъмнено са доста положителни и възпитани момчета, може би имат и огромно предпочитание да играят футбол, само че това задоволително ли е за титулярната фланелка на " Армията "? Има ли качества за ЦСКА Стойчо Атанасов? И в случай че да - потвърдил ли ги е през миналите повече от 3 години? А Чорбаджийски надгражда ли в петата си поредна година като титуляр?
Над ЦСКА са надвиснали още един куп въпроси, чиито отговори се чакат от почитателите. Те се питат къде е надграждането, поради което бяха привлечени цели 7 нови футболисти. Защо, когато ЦСКА трябваше да обръща резултата с Черно море, на терена единствен от новите бе Соломон-Отабор, който пристигна преди две седмици? Тони Уот пък бе включен за финалните 25 минути. Защо Давидов е записал единствено едно полувреме от началото на сезона? Защо за значимия мач с Черно море Бодуров и Фабрини отсъстваха? Защо алените излизат всеки мач с друга централна двойка бранители? Пламен Гълъбов състезател за надграждане в ЦСКА ли е? Миналата година Бикел бе употребен и като ляв бек, в този момент го пускат десен, следващата година централен нападател ли ще играе?
Разбира се, отговорите на тези въпроси могат да се отсрочат във времето от единствено себе си, нужни са единствено положителни игри и победи. В ЦСКА се чака тъкмо това. Двубоите с хърватите ще са първото тестване. И то би трябвало да бъде преодоляно. Армейците могат да наподобяват по доста по-различен метод от предходните несполучливи мачове. Неслучайно врелият в сходни борби Паро Никодимов уточни пред " Тема Спорт " няколко случая, в които армейците са се вдигали за европейските борби след провали на родна земя. И то против несравнимо по-силни противници от Осиек. Сега всичко е в главата на едноличния старши треньор и в краката на футболистите, които би трябвало да потвърдят дали имат място на " Българска войска ". /topsport.bg
Ако след резилите на старта на сезона имаше проблем, който не търпеше отсрочване, това бе треньорският. Той сигурно би бил задача с нараснала компликация сега, в случай че погледите бяха ориентирани отвън клуба. Качествени свободни треньори надали биха се хвърлили в сходна случка. Пие си утринното кафе в някой безоблачен курорт, получава позвъняване и по обяд лети за София, следобяд води подготовка, а след три дни излиза на европейската сцена. Това е полуда. Никой рационален треньор няма да рискува името си в такава обстановка. А от наличните варианти единствено Люпко Петрович може да свърши работа в навечерието на мачовете с подлия хърватски противник. Стига да получи поддръжка и от играчите.
Решението след края на предишния шампионат да се резервира щабът изглеждаше разумно. Факт е, че ЦСКА не сподели кой знае каква игра в края на сезона. Но пък реализира положителни резултати. Какво се обърка от този момент до началото на сегашния сезон? Дали пък в подготовката не бяха нарушени някои функции в щаба.
Така и не стана ясно кой всред Митов и Петрович водеше тренировките, редеше състава и определяше тактиката. Да не приказваме, че се появи и трети човек, който даваше директиви от тъчлинията в хода на дуелите. И хаосът стана цялостен. Повечето почитатели си мислеха, че водещата фигура е Петрович, до момента в който Добри Митов оказва помощ и се учи. Но очевидно нещата не са стояли тъкмо по този начин. Всъщност ще разберем напълно скоро, в случай че смяната в тима се случи. Иначе надали Люпко е бил окей хем всички да мислят, че той носи отговорността, хем да не взема напълно решенията. Е, в този момент играчите няма да имат опрощение, че не знаят кого да слушат. Защото имаше и такива изявления след мача с Черно море. Отделен е въпросът за какво се позволи това комплициране на треньорските функции и се постановиха промени в придвижване. Не трябваше ли по-рано виновните за спортно-техническата част да виждат проблемите? Това е техен доста огромен пропуск.
Треньорският безпорядък разумно рефлектира и върху представянето на футболистите. В тима обаче има освен игрова и идейна отпадналост, само че и напрежение сред играчите.
Срещу Етър и изключително против Черно море на няколко пъти прехвърчаха остри забележки сред съотборниците в алено. И след мача имаше намеци по време на диалозите с почитатели. Това е неприемливо! Не може представянето на ЦСКА да става пленник на някакви самостоятелни капризи и сръдни сред играчите. Ясно е, че не може 25 души да бъдат най-хубави другари. Това никой не го и чака. Но когато си на терена, би трябвало да си един тим с останалите. На Люпко това му е пределно ясно и неслучайно в първото си изявление като старши треньор подчертава върху потребността от колектив. Само по този начин може да се излезе от тежката обстановка. Отделен е въпросът дали ще има кой да го послуша. Предстоящите мачове с Осиек и Славия ще бъдат тест за колектива в тима. Сега е времето играчите да се потвърдят и да си върнат най-малко частично доверието на последователите. В противоположен случай те ще стават още по-критични.
Впрочем сериозният глас на почитателите закъсня. Преди години блокада на съблекалнята щеше да има още след равенството с Етър. Публиката на ЦСКА постоянно е била най-претенциозната и взискателна в България. Това е вдигало летвата за представянето на играчите. Преди 20-ина години такива като Стойчо Атанасов и Чорбаджийски щяха да си събрали багажа след най-вече един полусезон. Феновете бяха прекомерно дълго търпеливи и благосклонни освен към огромна част от играчите, само че и към избрани фигури от управлението. Някои хора би трябвало да се замислят за кого по-точно бяха виковете " Оставка " след края на мача с Черно море. Натам най-малко водят декларацията на една от водещите почитател групи в Сектор Г и мненията на огромна част от почитателите в формалния конгрес и обществените мрежи.
Проблемът с представянето на терена на част от налаганите, само че неоправдаващи упованията футболисти е доста по-дълбок. Те несъмнено са доста положителни и възпитани момчета, може би имат и огромно предпочитание да играят футбол, само че това задоволително ли е за титулярната фланелка на " Армията "? Има ли качества за ЦСКА Стойчо Атанасов? И в случай че да - потвърдил ли ги е през миналите повече от 3 години? А Чорбаджийски надгражда ли в петата си поредна година като титуляр?
Над ЦСКА са надвиснали още един куп въпроси, чиито отговори се чакат от почитателите. Те се питат къде е надграждането, поради което бяха привлечени цели 7 нови футболисти. Защо, когато ЦСКА трябваше да обръща резултата с Черно море, на терена единствен от новите бе Соломон-Отабор, който пристигна преди две седмици? Тони Уот пък бе включен за финалните 25 минути. Защо Давидов е записал единствено едно полувреме от началото на сезона? Защо за значимия мач с Черно море Бодуров и Фабрини отсъстваха? Защо алените излизат всеки мач с друга централна двойка бранители? Пламен Гълъбов състезател за надграждане в ЦСКА ли е? Миналата година Бикел бе употребен и като ляв бек, в този момент го пускат десен, следващата година централен нападател ли ще играе?
Разбира се, отговорите на тези въпроси могат да се отсрочат във времето от единствено себе си, нужни са единствено положителни игри и победи. В ЦСКА се чака тъкмо това. Двубоите с хърватите ще са първото тестване. И то би трябвало да бъде преодоляно. Армейците могат да наподобяват по доста по-различен метод от предходните несполучливи мачове. Неслучайно врелият в сходни борби Паро Никодимов уточни пред " Тема Спорт " няколко случая, в които армейците са се вдигали за европейските борби след провали на родна земя. И то против несравнимо по-силни противници от Осиек. Сега всичко е в главата на едноличния старши треньор и в краката на футболистите, които би трябвало да потвърдят дали имат място на " Българска войска ". /topsport.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ