Мистерията на британските гробища в Пловдив
В централния гробищен парк на Пловдив има един самостоятелен имот на метър по-ниско равнище от останалите, ограден с каменен дувар и съвършено поддържан. В него почиват останките на англичани, ирландци, шотландци, умряли в плен от рани и заболявания. През 1918 година община Пловдив отделя това място и там са заровени военни, умряли и другаде. Освен в Пловдив, английски гробища има и в София.
Ейбрахам Дж. Джоунс , артилерист, е умрял на 24 години единствено дни преди края на войната от инфлуенца в Солун. Семейството му скоро научава къде тъкмо е заровен, тъй че през днешния ден, наред с Н.Пр. Ема Хопкинс, дипломат на Англия у нас, военното аташе на посолството и капелан от Британската войска, беше и Дейвид Джоунс, праплеменник на починалия. " През войната Англия и България са били врагове, само че скръбта ни по починалите е обща и не трябва да повтаряме грешките, довели до този спор, " сподели Хопкинс.
Първата международна война опустошава като коса милиони млади животи . И на Британските гробища в Пловдив на плочите е маркирана все възраст, която рядко надвишава 30-те . Човек схваща напълно добре нещата, обаче, когато се допре до същинската история на другояче анонимните за нас имена. Оказва се, че за 100 години от своето битие, едвам в този момент на това гробище идват близки на заровените . Първият, разпознал през лятото собствен родственик, е възрастен англичанин, пристигнал на екскурзия в Пловдив. Нели Михайлова, която се грижи за английския имот, традиция в фамилията ѝ още от 1964-та година, видяла по какъв начин той обходил плоча след плоча, до момента в който спрял пред една, положил цветя и се разплакал. Каква е тъкмо историята, не излиза наяве, защото тя не знае британски език, само че явно младежът, заровен под тази плоча, не е пропуснат.
Днес фамилията на 24-годишния артилерист с рядкото към този момент име Ейбрахам Джоунс уважи прачичо си с обособена молитва, произнесена от капелана. Когато потегля към касапницата на Първата международна, Ейбрахам е бил един от трима братя, израснали в малко британско селце. Само той умира, а майка му го жали дълги години. Не е бил женен, не оставя потомство. Детството му минало край една красива дребна река. Днес праплеменникът му остави на гроба му речен камък от нея с надпис: " Има ъгълче на непозната земя, която е вечно Англия " .
Снимките на гробищата, на плочата, на военното аташе дружно със фамилията се чакат с неспокойствие в Англия от другите родственици. Сто години след гибелта си 24-годишният артилерист като че ли се връща на мястото, където е бил благополучен.
Ако тази история е вълнуваща, само че се среща относително постоянно по всички военни гробища, белязали международните спорове и захвърлили синове и татковци в незнайни краища, то другата е същинска мистерия и то не от в този момент. Днес отговор дава отново дамата, която всеки ден е там и се грижи за гробищата, само че от истината става още по-мистериозно.
Защо години наред на единствения друг от другите монументи на Британските гробища в Пловдив някой настойчиво върви, носи цветя, пали свещ?
Оказва се, че това прави здравна сестра от Хисаря , малко над 50-годишна. Разказала историята на Нели Михайлова.
Преди години тя сънувала млад мъж, който ѝ споделил - когато имаш проблеми, когато си тъжна, ела на гроба ми на Британските гробища в Пловдив, единствения висок монумент и аз ще ти оказа помощ. Жената даже не знаела, че има такива гробища. Дошла в Пловдив, намерила го. Това е паметникът на мл. лейтенант от Британската авиация Чарлз Грейг .
Роден е на 23 декември 1894 година, умрял е на 24-годишна възраст. Съвсем неотдавна ревизия от английската организация, сплотяваща пет сдружения на ветерани, е оставила на паметника ламинирано копие от авиаторското удостоверение на Чарлз Грейг, издадено през 1915 година с номер 2197. От фотографията гледа млад приветлив мъж. Човек може единствено да гадае що за ирационални сили са участници в тази история, дали духът на летеца е разтревожен, дали тя не е някоя преродена здравна сестра, в която той се е влюбил и тази обич по някакъв невероятен метод още оцелява, що за знамение е това. Типично по английски, страховито и призрачно, само че в действителност е напълно същинска история. Последният път, когато е идвала, е било на Задушница, донесла вино, жито, палила свещ, плакала...Казвала, че в действителност намира утешение и като че ли черпи сила от паметника. Указанието било да стои зад него. Както се черпи сила от дърво. И тя го прави. До ден-днешен. Странна илюстрация на войната, която като че ли в никакъв случай не свършва.
Автор: Веселина Божилова
Ейбрахам Дж. Джоунс , артилерист, е умрял на 24 години единствено дни преди края на войната от инфлуенца в Солун. Семейството му скоро научава къде тъкмо е заровен, тъй че през днешния ден, наред с Н.Пр. Ема Хопкинс, дипломат на Англия у нас, военното аташе на посолството и капелан от Британската войска, беше и Дейвид Джоунс, праплеменник на починалия. " През войната Англия и България са били врагове, само че скръбта ни по починалите е обща и не трябва да повтаряме грешките, довели до този спор, " сподели Хопкинс.
Първата международна война опустошава като коса милиони млади животи . И на Британските гробища в Пловдив на плочите е маркирана все възраст, която рядко надвишава 30-те . Човек схваща напълно добре нещата, обаче, когато се допре до същинската история на другояче анонимните за нас имена. Оказва се, че за 100 години от своето битие, едвам в този момент на това гробище идват близки на заровените . Първият, разпознал през лятото собствен родственик, е възрастен англичанин, пристигнал на екскурзия в Пловдив. Нели Михайлова, която се грижи за английския имот, традиция в фамилията ѝ още от 1964-та година, видяла по какъв начин той обходил плоча след плоча, до момента в който спрял пред една, положил цветя и се разплакал. Каква е тъкмо историята, не излиза наяве, защото тя не знае британски език, само че явно младежът, заровен под тази плоча, не е пропуснат.
Днес фамилията на 24-годишния артилерист с рядкото към този момент име Ейбрахам Джоунс уважи прачичо си с обособена молитва, произнесена от капелана. Когато потегля към касапницата на Първата международна, Ейбрахам е бил един от трима братя, израснали в малко британско селце. Само той умира, а майка му го жали дълги години. Не е бил женен, не оставя потомство. Детството му минало край една красива дребна река. Днес праплеменникът му остави на гроба му речен камък от нея с надпис: " Има ъгълче на непозната земя, която е вечно Англия " .
Снимките на гробищата, на плочата, на военното аташе дружно със фамилията се чакат с неспокойствие в Англия от другите родственици. Сто години след гибелта си 24-годишният артилерист като че ли се връща на мястото, където е бил благополучен. Ако тази история е вълнуваща, само че се среща относително постоянно по всички военни гробища, белязали международните спорове и захвърлили синове и татковци в незнайни краища, то другата е същинска мистерия и то не от в този момент. Днес отговор дава отново дамата, която всеки ден е там и се грижи за гробищата, само че от истината става още по-мистериозно.
Защо години наред на единствения друг от другите монументи на Британските гробища в Пловдив някой настойчиво върви, носи цветя, пали свещ?
Оказва се, че това прави здравна сестра от Хисаря , малко над 50-годишна. Разказала историята на Нели Михайлова.
Преди години тя сънувала млад мъж, който ѝ споделил - когато имаш проблеми, когато си тъжна, ела на гроба ми на Британските гробища в Пловдив, единствения висок монумент и аз ще ти оказа помощ. Жената даже не знаела, че има такива гробища. Дошла в Пловдив, намерила го. Това е паметникът на мл. лейтенант от Британската авиация Чарлз Грейг .
Роден е на 23 декември 1894 година, умрял е на 24-годишна възраст. Съвсем неотдавна ревизия от английската организация, сплотяваща пет сдружения на ветерани, е оставила на паметника ламинирано копие от авиаторското удостоверение на Чарлз Грейг, издадено през 1915 година с номер 2197. От фотографията гледа млад приветлив мъж. Човек може единствено да гадае що за ирационални сили са участници в тази история, дали духът на летеца е разтревожен, дали тя не е някоя преродена здравна сестра, в която той се е влюбил и тази обич по някакъв невероятен метод още оцелява, що за знамение е това. Типично по английски, страховито и призрачно, само че в действителност е напълно същинска история. Последният път, когато е идвала, е било на Задушница, донесла вино, жито, палила свещ, плакала...Казвала, че в действителност намира утешение и като че ли черпи сила от паметника. Указанието било да стои зад него. Както се черпи сила от дърво. И тя го прави. До ден-днешен. Странна илюстрация на войната, която като че ли в никакъв случай не свършва.
Автор: Веселина Божилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ