Обясниха ли естеството на „балоните на Ферми“?
В центъра на Млечния път има забавни неща. Там е пъзел от невидими, взаимосвързани петна, там са съсредоточени хранилища на сила, забележими единствено по дължини на радиовълните, има белези с форма на часовници от рентгенова светлина и надвиснали над всичко това – мистериозните „ балони на Ферми “.
Тези „ балони на Ферми “, близнаци от газ, прахуляк и галактически лъчи, излизат от галактическия център като две крила на голям молец, по едно от двете страни на централната черна дупка на галактиката. От върха до върха, мехурчетата се простират на към 50 000 светлинни години (това е към половината от диаметъра на самия Млечен път), само че все пак са забележими единствено при високо енергийни гама-лъчи.
Откъде са пристигнали? Никой в действителност не знае. Но проучване, оповестено на 14 май в The Astrophysical Journal, твърди, че балоните, дружно с мистериозните рентгенови и радиоструктури, заобикалящи галактическия център, са свързани със същата серия от черни дупки, появили се преди към 6 милиона години.
Използвайки няколко компютърни симулации, откривателите демонстрират, че както „ балоните на Ферми “, по този начин и околните рентгенови структури може да са се формирали с един удар, посредством солидна ударна вълна, взривяваща се от централната черна дупка на галактиката, известна още като Стрелец А * (или Sgr A *).
Тази ударна вълна може да е почнала, когато черната дупка ненадейно е изпуснала две големи струи йонизирана материя, летящи в противоположни направления надалеч от галактическия център с близка до тази на светлината скорост. (Астрономите са следили струи като тези, който избухват от галактики с огромни черни дупки и преди, макар че към момента не са сигурни за какво се случват.)
Там, където ударните талази се компресират и загряват газа, се образуват рентгенови структури във формата на часовник; краищата на ударните талази, разширяващи се в междугалактическото пространство на хиляди светлинни години във всяка посока, образуват „ балоните на Ферми “. Целият развой би траял към милион години, написа екипът.
„ Ударът ориентиран напред се генерира незабавно щом струята пробие през атмосферния газ халоген „, пишат откривателите. „ [След] 1 милион години, струята стопира. … След [5 милиона години] балонът се уголемява до настоящия си размер, както го следим през днешния ден. “
Според откривателите хипотезата за ударната вълна изяснява няколко особености на галактическия център, в това число високите температури на „ балоните на Ферми “ и обстоятелството, че долните им ръбове се припокриват съвършено с рентгеновите структури. Ако сходно, не толкоз мощно стремително вълново събитие се е случило няколко милиона години по-късно, то би могло да изясни и по-малките радиоструктури с форма на балон, следени в галактическия център, прибавят откривателите. С други думи: Тези огромни невидими части от пъзела в центъра на галактиката може да се обяснят доста по-добре, в сравнение с учените смятаха до момента.
Публикувано в LiveScience
