Републиканците на Цветанов скочиха срещу признаването на македонската църква
В църквата, както и в политиката нещата не всеки път се случват както на нас ни се желае. Това, което стана в Македония, беше предстоящо, особено след абдикацията на Българската православна черква през 2019 година дефинитивно да се ангажира с поддръжка за решаването на македонския църковен проблем. Това сподели в интервю за БНР Горан Благоев - журналист, историк и политик от Републиканци за България.
През 2017 година македонският синод се обърна към нашата черква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше подобен явен знак, напомни журналистът.
" След като нашият синод нямаше нито престижа, нито капацитета да свърши това, нещата напълно естествено пристигнаха до това, което се случи през вчерашния ден – сръбският патриарх да разгласи в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония ".
Македонската черква се отделя от сръбската през 1967 година
През 1945-а свещениците, които основават младата македонска черква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия, посочи Благоев.
" Младата македонска черква се основава като антисръбска. За страдание, Титовите управляващи много бързо я трансформират в инструмент на антибългаризма ".
Първите ужилени сме ние, само че казусът е, че не се пазим, разяснява Горан Благоев пред публичната медия. Според него вече нямаме потребен ход, а до момента сме имали няколко благоприятни условия.
" БПЦ ще се докара до положението да би трябвало да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има директно общо историческо минало. Шансовете са пропуснати ".
Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия, акцентира Благоев. По думите му в последните години нашата черква се е посочила като " доста нискоавторитетна в фамилията на православните църкви ".
Посяга се върху историческата памет, защото Охридска архиепископия е била допустима през Средновековието с помощта на приемствеността с църквата на Първото българско царство, посочи още Горан Благоев.
" И тук, ако Светият синод към момента има малко разсъдък, може да реагира екстрено с едно обръщение до всички поместни православни църкви, да отбрани своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще одобри това, което цариградският патриарх диктува и дефинира ".
Трябва да се подходи внимателно, защото достатъчно настроихме хората в Северна Македония " с упорството ни да не влиза Македония в Европейски Съюз ", сподели в умозаключение Горан Благоев.
През 2017 година македонският синод се обърна към нашата черква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше подобен явен знак, напомни журналистът.
" След като нашият синод нямаше нито престижа, нито капацитета да свърши това, нещата напълно естествено пристигнаха до това, което се случи през вчерашния ден – сръбският патриарх да разгласи в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония ".
Македонската черква се отделя от сръбската през 1967 година
През 1945-а свещениците, които основават младата македонска черква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия, посочи Благоев.
" Младата македонска черква се основава като антисръбска. За страдание, Титовите управляващи много бързо я трансформират в инструмент на антибългаризма ".
Първите ужилени сме ние, само че казусът е, че не се пазим, разяснява Горан Благоев пред публичната медия. Според него вече нямаме потребен ход, а до момента сме имали няколко благоприятни условия.
" БПЦ ще се докара до положението да би трябвало да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има директно общо историческо минало. Шансовете са пропуснати ".
Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия, акцентира Благоев. По думите му в последните години нашата черква се е посочила като " доста нискоавторитетна в фамилията на православните църкви ".
Посяга се върху историческата памет, защото Охридска архиепископия е била допустима през Средновековието с помощта на приемствеността с църквата на Първото българско царство, посочи още Горан Благоев.
" И тук, ако Светият синод към момента има малко разсъдък, може да реагира екстрено с едно обръщение до всички поместни православни църкви, да отбрани своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще одобри това, което цариградският патриарх диктува и дефинира ".
Трябва да се подходи внимателно, защото достатъчно настроихме хората в Северна Македония " с упорството ни да не влиза Македония в Европейски Съюз ", сподели в умозаключение Горан Благоев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ