Росен Барчовски: Генералът казва какво да правим и ние трябва да следваме, а не да умуваме
В сложни и спешни моменти е хубаво човек да се допита да по-опитни и претърпели доста неща хора. Селекционерът на националния ни тим по баскетбол Росен Барчовски е измежду тях. „ Тема Спорт “ се свърза с 59-годишния експерт, с цел да поговорим за изключителната обстановка, в която се намира целият свят.
Г-н Барчовски, първо по какъв начин сте, по какъв начин се чувствате?
- Благодаря добре съм, обезпокоен като всички останали, само че другояче съм добре. Аз съм обществен човек, не мога да пребивавам без медии, телевизия и обществени мрежи. Единственото хубаво е, че се принудих и прочетох първата си книга от доста време насам, преди доста четях. Имам своите терзания – здравни, за околните си, за всички останали, терзания общо, за положението на стопанската система, до каква степен ще стигне това, за обичания ми спорт. Опитвам се да се държа, към момента мисля, че сме на границата сред паниката и един прелестен комизъм, с който устояваме. Някои споделят – за какво в този момент би трябвало да има присмиване, само че това ни поддържа. Тази тънка подигравка, която е присъща за нашия народ, само че той доста е претърпял и доста пъти е оцелявал точно и с помощта на това, то ни поддържа. Мисля, че към момента персонално аз съм в положително положение на духа и работя от вкъщи, на компютъра, все едно всичко това ще завърши още на следващия ден или до две седмици, въпреки да осъзнавам, че може да продължи два месеца, шест или една година.
@@@
В ролята си на народен селекционер какво вършиме при по този начин създалата се обстановка?
- При мен е доста изключително, тъй като безусловно ден преди да се разгласи изключителното състояние, като всички и аз неглижирах обстановката и бях във вихъра си, тъй като бях тръгнал да провеждам
шампионат в България с
Гърция, Сърбия и
Турция през лятото
преди олимпийските квалификации, смятайки, че на тях ще им е комфортно, тъй като са на час път отсам. Имах късмет и приказвах персонално с Рик Питино (треньора на Гърция) и той ми сподели, че на драго сърце ще дойдат, единствено би трябвало да се види тъкмо програмата. И откакто организирахме диалози с Игор Кокошков за Сърбия, безусловно на другия ден всичко рухна. Това ме съкруши, тъй като се бях ентусиазирал доста. Не знам дали щеше да стане, само че бе доста допустимо и щеше да е страховит празник. Това ме смачка. Иначе, като всички останали, това време изравни хората. Няма треньори на национални тимове или елементарни такива, няма богати хора и небогати, всички са сред четири стени. Да, някои може да имат 16 стаи, други единствено една, само че си сред четири стени и нищо по-различно не вършат хората.
Какво бихте посъветвали с вашия натрупат житейски опит? Какво да вършат младите, най-много спортистите?
- Те са длъжни да бъдат дисциплинирани. В спорта обстановката е сходна. Ние сме нещо като полувоенно формирование, където началникът, генералът, споделя какво да се прави и то се прави, а не да се умува. Защото, в случай че се умува, едни потеглят наляво, други надясно, трети напред, четвърти обратно и
ще ни гръмнат всички
Когато сме дружно, като пестник, може да паднат двама-трима, само че ще оцелеем като цяло. Така че младите би трябвало да слушат и да извършват. Нищо не пречи обаче да си поддържат формата, дори и в домашни условия. Не е нужна консултация с треньора, могат да си поддържат тялото и да развият качества, да си слагат, в случай че желаят, за цел да покачат силата си. Не им трябват уреди – коремни преси, лицеви опори, клекове и други, слагат си за цел - какво пък в този интервал ще стана по-силен. Силата е нужна за всеки спорт.
Другият вид е психиката…
- Точно по този начин, може да се развиваш ментално – да четеш, да се образоваш, да гледаш мачове и надпревари, да не си губиш времето. Ако стоиш единствено на телефона и таблета и си играеш, това е пагубно. Целенасоченият човек може да употребява всичко. Гледали сме доста филми, някой примерно ще седи с години в пандиза, само че си споделя, че ще се построи като темперамент или с физика. Това е филм, само че за какво да не се случи и в тази конюнктура?! И без това няма какво да вършим.
Казахте, че би трябвало да сме единни и да следваме генерала. В неделя обаче станахме очевидци на разединение и Кубрат Пулев написа мощен пост по тематиката във Фейсбук…
- Аз имам своите политически желания, само че сега съм ги поставил встрани, както би трябвало всички да създадат. За седмица двамата водачи на страната излязоха дружно и бях уверен, че това дава кураж на уплашения народ и по този начин би трябвало да бъде. Но
тъкмо седмица ни би трябвало,
с цел да обърнем всичко
Не бях склонен с първото изказване, не със същността му, а че се прави по този начин. В подобен миг тези неща се вършат на четири очи, по този начин вършат мъжете. Дали по-късно трябваше да има подобен отговор, също не съм уверен.
Това сигурно не ни оказва помощ на нас…
- Няма по какъв начин. Не пречи да се осведомяваме, само че би трябвало да сме единни и да вършим едно и също. Не може всеки да прави каквото му хрумне. Това е необикновен тип международна война, единствено че сега не са тези против тези, а са всички против един. Но този един е незнаен. Това е военно състояние. И в подобен миг човек би трябвало да си потисне егото и да извършва. Сложен е отпред човек, който е експерт, професор, военачалник, управлява голяма болница (Венцислав Мутафчийски). Откъде да намерим по-добър, да внесем от чужбина ли? Може, само че не видях някъде на открито да се оправят по-добре. Следваме напътствията му. Дори да са неверни, по-добре всички да ги следваме.
Какво е мнението ви за баскетболното ни състезание? Какво би трябвало да се случи?
- Като баскетболен човек желая да се изчака оптимално, само че действителността е такава, че би трябвало да се спре. Разбирам желанието на множеството клубове да изчакат още и да доиграят, тъй като е пъклен тягостно един шампионат да не свършва, имаш упоритости да направиш нещо и изведнъж… да махнеш сцената на спортиста е същото като при актьора. Но съм
@@@
безспорен реалист
и би трябвало да спрем
след което, дай Боже да се случат нещата, ще измислим нещо ново. Да отлагаме за по 15 дни няма смисъл.
Има подобен проблем и във футболното състезание. ЦСКА даже изиска помощ от страната, тъй като финансово клубът мъчно може да издържи.
- Футболът е друга материя. При нас, в баскетбола, клубовете не са толкоз губещи от телевизионни права, билети и продукти. Докато при футбола това го има. Там към този момент е доста по-тежко това решение, а колкото по-високо е равнището – европейски шампионати, Шампионска лига, толкоз по-сложно е всичко. Аз ги разбирам, те не са по-глупави от нас, осъзнават, че това състояние мъчно ще отмине, няма по какъв начин да събереш тимовете, да изтренираш играчите… Разбирам ЦСКА, мъчат се да създадат всичко допустимо да продължи. Не одобрявам само апел БФС и страната да помогне. Да, те ще оказват помощ, само че не може на всички и в този миг би трябвало да сме солидарни.
@@@
Какъв апел бихте отправили към популацията?
- Първо - дисциплинираност, второ - религия, единствено да не се загуби тя, тъй като това е най-лошото. И, трето, преустройване – човек да откри по какъв начин да се развива професионално вкъщи, по какъв начин да се отвори към фамилията си, по какъв начин да се върне към книгите. По-малко телевизия, медии и телефони, тъй като може да избухнем.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Г-н Барчовски, първо по какъв начин сте, по какъв начин се чувствате?
- Благодаря добре съм, обезпокоен като всички останали, само че другояче съм добре. Аз съм обществен човек, не мога да пребивавам без медии, телевизия и обществени мрежи. Единственото хубаво е, че се принудих и прочетох първата си книга от доста време насам, преди доста четях. Имам своите терзания – здравни, за околните си, за всички останали, терзания общо, за положението на стопанската система, до каква степен ще стигне това, за обичания ми спорт. Опитвам се да се държа, към момента мисля, че сме на границата сред паниката и един прелестен комизъм, с който устояваме. Някои споделят – за какво в този момент би трябвало да има присмиване, само че това ни поддържа. Тази тънка подигравка, която е присъща за нашия народ, само че той доста е претърпял и доста пъти е оцелявал точно и с помощта на това, то ни поддържа. Мисля, че към момента персонално аз съм в положително положение на духа и работя от вкъщи, на компютъра, все едно всичко това ще завърши още на следващия ден или до две седмици, въпреки да осъзнавам, че може да продължи два месеца, шест или една година.
@@@В ролята си на народен селекционер какво вършиме при по този начин създалата се обстановка?
- При мен е доста изключително, тъй като безусловно ден преди да се разгласи изключителното състояние, като всички и аз неглижирах обстановката и бях във вихъра си, тъй като бях тръгнал да провеждам
шампионат в България с
Гърция, Сърбия и
Турция през лятото
преди олимпийските квалификации, смятайки, че на тях ще им е комфортно, тъй като са на час път отсам. Имах късмет и приказвах персонално с Рик Питино (треньора на Гърция) и той ми сподели, че на драго сърце ще дойдат, единствено би трябвало да се види тъкмо програмата. И откакто организирахме диалози с Игор Кокошков за Сърбия, безусловно на другия ден всичко рухна. Това ме съкруши, тъй като се бях ентусиазирал доста. Не знам дали щеше да стане, само че бе доста допустимо и щеше да е страховит празник. Това ме смачка. Иначе, като всички останали, това време изравни хората. Няма треньори на национални тимове или елементарни такива, няма богати хора и небогати, всички са сред четири стени. Да, някои може да имат 16 стаи, други единствено една, само че си сред четири стени и нищо по-различно не вършат хората.
Какво бихте посъветвали с вашия натрупат житейски опит? Какво да вършат младите, най-много спортистите?
- Те са длъжни да бъдат дисциплинирани. В спорта обстановката е сходна. Ние сме нещо като полувоенно формирование, където началникът, генералът, споделя какво да се прави и то се прави, а не да се умува. Защото, в случай че се умува, едни потеглят наляво, други надясно, трети напред, четвърти обратно и
ще ни гръмнат всички
Когато сме дружно, като пестник, може да паднат двама-трима, само че ще оцелеем като цяло. Така че младите би трябвало да слушат и да извършват. Нищо не пречи обаче да си поддържат формата, дори и в домашни условия. Не е нужна консултация с треньора, могат да си поддържат тялото и да развият качества, да си слагат, в случай че желаят, за цел да покачат силата си. Не им трябват уреди – коремни преси, лицеви опори, клекове и други, слагат си за цел - какво пък в този интервал ще стана по-силен. Силата е нужна за всеки спорт.
Другият вид е психиката…
- Точно по този начин, може да се развиваш ментално – да четеш, да се образоваш, да гледаш мачове и надпревари, да не си губиш времето. Ако стоиш единствено на телефона и таблета и си играеш, това е пагубно. Целенасоченият човек може да употребява всичко. Гледали сме доста филми, някой примерно ще седи с години в пандиза, само че си споделя, че ще се построи като темперамент или с физика. Това е филм, само че за какво да не се случи и в тази конюнктура?! И без това няма какво да вършим.
Казахте, че би трябвало да сме единни и да следваме генерала. В неделя обаче станахме очевидци на разединение и Кубрат Пулев написа мощен пост по тематиката във Фейсбук…
- Аз имам своите политически желания, само че сега съм ги поставил встрани, както би трябвало всички да създадат. За седмица двамата водачи на страната излязоха дружно и бях уверен, че това дава кураж на уплашения народ и по този начин би трябвало да бъде. Но
тъкмо седмица ни би трябвало,
с цел да обърнем всичко
Не бях склонен с първото изказване, не със същността му, а че се прави по този начин. В подобен миг тези неща се вършат на четири очи, по този начин вършат мъжете. Дали по-късно трябваше да има подобен отговор, също не съм уверен.
Това сигурно не ни оказва помощ на нас…
- Няма по какъв начин. Не пречи да се осведомяваме, само че би трябвало да сме единни и да вършим едно и също. Не може всеки да прави каквото му хрумне. Това е необикновен тип международна война, единствено че сега не са тези против тези, а са всички против един. Но този един е незнаен. Това е военно състояние. И в подобен миг човек би трябвало да си потисне егото и да извършва. Сложен е отпред човек, който е експерт, професор, военачалник, управлява голяма болница (Венцислав Мутафчийски). Откъде да намерим по-добър, да внесем от чужбина ли? Може, само че не видях някъде на открито да се оправят по-добре. Следваме напътствията му. Дори да са неверни, по-добре всички да ги следваме.
Какво е мнението ви за баскетболното ни състезание? Какво би трябвало да се случи?
- Като баскетболен човек желая да се изчака оптимално, само че действителността е такава, че би трябвало да се спре. Разбирам желанието на множеството клубове да изчакат още и да доиграят, тъй като е пъклен тягостно един шампионат да не свършва, имаш упоритости да направиш нещо и изведнъж… да махнеш сцената на спортиста е същото като при актьора. Но съм
@@@безспорен реалист
и би трябвало да спрем
след което, дай Боже да се случат нещата, ще измислим нещо ново. Да отлагаме за по 15 дни няма смисъл.
Има подобен проблем и във футболното състезание. ЦСКА даже изиска помощ от страната, тъй като финансово клубът мъчно може да издържи.
- Футболът е друга материя. При нас, в баскетбола, клубовете не са толкоз губещи от телевизионни права, билети и продукти. Докато при футбола това го има. Там към този момент е доста по-тежко това решение, а колкото по-високо е равнището – европейски шампионати, Шампионска лига, толкоз по-сложно е всичко. Аз ги разбирам, те не са по-глупави от нас, осъзнават, че това състояние мъчно ще отмине, няма по какъв начин да събереш тимовете, да изтренираш играчите… Разбирам ЦСКА, мъчат се да създадат всичко допустимо да продължи. Не одобрявам само апел БФС и страната да помогне. Да, те ще оказват помощ, само че не може на всички и в този миг би трябвало да сме солидарни.
@@@Какъв апел бихте отправили към популацията?
- Първо - дисциплинираност, второ - религия, единствено да не се загуби тя, тъй като това е най-лошото. И, трето, преустройване – човек да откри по какъв начин да се развива професионално вкъщи, по какъв начин да се отвори към фамилията си, по какъв начин да се върне към книгите. По-малко телевизия, медии и телефони, тъй като може да избухнем.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ