Аладжа манастир
В три елементи ще ви опиша за Аладжа манастир и Катакомбите - едни от най-интересните забележителности наоколо до Варна. Места завладяващи с тайнствен дух, история, вяра и природа. Те се намират на 17 км. североизточно от Варна, в вертикален скален масив на Франгенското плато, висок съвсем 40 метра.
Потеглихме с колата от Варна. Минавайки около кв. " Виница ", изминахме към 15-20 минути. Паркирахме до чешмата под Аладжа манастир, отпихме вода и тръгнахме към нашето странствуване.
Манастирът принадлежи към огромна група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на античното Сарматско море. Истинското му християнско име, най-малко доколкото аз знам, не е известно. Но „ Аладжа ” в превод от арабско-персийски значи " цветен, пъстър " - име обещано му по турско време, поради непокътнатите към момента тогава фрески на параклиса. Скрити в гъста зеленина, наоколо до нея, има още една група сходни пещери: " Катакомбите ", само че всичко по реда си.
Изкачвайки стълбите до входа, в прохладната сянка на дърветата, обмислях това, което бях чела преди време. Предположението, че този манастир е част от по-голям комплекс - голям брой сходни обители, намиращи се на територията на Балканите и Близкия Изток, обединени от исихазма - обучение търсещо интензивно единението с Бог. Исихазамът се популяризира през XIII-XIV век, тъкмо в такива манастирски обители. По всичко проличава, че монасите са намирали същинско усамотение и успокоение (каквото значи и думата " исихия " от гръцки език) в тези високи скали. Потапяли са се, в търсенето на единство с Бог, шепнейки безкрайно молитвите си.
Приятно подредени градинки, алпинеум и място за отдих са първите неща, които ни посрещнаха. Макар изключително топъл юлски ден, тук незабавно се усещаше прохладата. Започнахме да изкачваме металната рампа, с помощта на която не ни се наложи, сходно на тогавашните жители, да се катерим по дървени стълби на тази огромна височина.
Друг забавен факт за този християнски монумент е, че изследванията му стартират през 1912 година от известните братя Шкорпил. Те откриват, че името на манастира се загатва за пръв път в книга на съветски създател, издадена през 1832 година.
Аладжа манастир се състои от две нива. На първото е манастирската черква. Още с първата крачка виждаш издълбаните в скалата стълби. Иконите в камъка от дясно се виждат мъчно. За страдание, съвсем нищо не е останало от стенописите.
Оглеждам се. Все още обаче може да се разграничи олтарната ниша на иконата. Тя цялата е с сложени монетки в дупките на скалата. Не знам дали хората, които ги слагат са знаели, че там е имало изображение на Богородица с младенеца, и дали с този акт не са разрушили стенописа. Опитвам се, най-малко да си го показва. Оглеждам " стаята " и виждам издълбани ниши в камъка, сходни на скамейка.
Вече желая да слезна по тези каменни стълби. Стръмни, тесни и малко страшни. С изключително съмнение приближавам надолу по тях. Излизам тъкмо пред стеснен кулоар, в които са ситуирани шест отшелнически килии. Вече съм уверена, че монасите не са били фенове на комфорта. Ограничени от към пространство килии, в миналото отделени една от друга с дървени загради. Още първоначално ми направи усещане, че всичко тук е ниско, само че в този момент пред килиите чувството е още по натрапчиво, а аз не съм с височина 1.80 м.
Продължавайки виждам дребни нишички тук-там, където са поставяли движимости и евентуално икони.Продължава:
Аладжа манастир - част IIПродължава: Катакомбите - част III
Потеглихме с колата от Варна. Минавайки около кв. " Виница ", изминахме към 15-20 минути. Паркирахме до чешмата под Аладжа манастир, отпихме вода и тръгнахме към нашето странствуване.
Манастирът принадлежи към огромна група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на античното Сарматско море. Истинското му християнско име, най-малко доколкото аз знам, не е известно. Но „ Аладжа ” в превод от арабско-персийски значи " цветен, пъстър " - име обещано му по турско време, поради непокътнатите към момента тогава фрески на параклиса. Скрити в гъста зеленина, наоколо до нея, има още една група сходни пещери: " Катакомбите ", само че всичко по реда си.
Изкачвайки стълбите до входа, в прохладната сянка на дърветата, обмислях това, което бях чела преди време. Предположението, че този манастир е част от по-голям комплекс - голям брой сходни обители, намиращи се на територията на Балканите и Близкия Изток, обединени от исихазма - обучение търсещо интензивно единението с Бог. Исихазамът се популяризира през XIII-XIV век, тъкмо в такива манастирски обители. По всичко проличава, че монасите са намирали същинско усамотение и успокоение (каквото значи и думата " исихия " от гръцки език) в тези високи скали. Потапяли са се, в търсенето на единство с Бог, шепнейки безкрайно молитвите си.
Приятно подредени градинки, алпинеум и място за отдих са първите неща, които ни посрещнаха. Макар изключително топъл юлски ден, тук незабавно се усещаше прохладата. Започнахме да изкачваме металната рампа, с помощта на която не ни се наложи, сходно на тогавашните жители, да се катерим по дървени стълби на тази огромна височина.
Друг забавен факт за този християнски монумент е, че изследванията му стартират през 1912 година от известните братя Шкорпил. Те откриват, че името на манастира се загатва за пръв път в книга на съветски създател, издадена през 1832 година.
Аладжа манастир се състои от две нива. На първото е манастирската черква. Още с първата крачка виждаш издълбаните в скалата стълби. Иконите в камъка от дясно се виждат мъчно. За страдание, съвсем нищо не е останало от стенописите.
Оглеждам се. Все още обаче може да се разграничи олтарната ниша на иконата. Тя цялата е с сложени монетки в дупките на скалата. Не знам дали хората, които ги слагат са знаели, че там е имало изображение на Богородица с младенеца, и дали с този акт не са разрушили стенописа. Опитвам се, най-малко да си го показва. Оглеждам " стаята " и виждам издълбани ниши в камъка, сходни на скамейка.
Вече желая да слезна по тези каменни стълби. Стръмни, тесни и малко страшни. С изключително съмнение приближавам надолу по тях. Излизам тъкмо пред стеснен кулоар, в които са ситуирани шест отшелнически килии. Вече съм уверена, че монасите не са били фенове на комфорта. Ограничени от към пространство килии, в миналото отделени една от друга с дървени загради. Още първоначално ми направи усещане, че всичко тук е ниско, само че в този момент пред килиите чувството е още по натрапчиво, а аз не съм с височина 1.80 м.
Продължавайки виждам дребни нишички тук-там, където са поставяли движимости и евентуално икони.Продължава:
Аладжа манастир - част IIПродължава: Катакомбите - част III Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ