В три часа през нощта полицията почукала по прозореца на

В три часа през нощта полицията почукала по прозореца на жилището на Хасан А. в баварския град Милтенберг. Отвън имало шест или седем коли, споделя Хасан пред „ Зюддойче Цайтунг “. Попитали мъжа дали познава Хайят А.? Когато той дал отговор утвърдително и споделил, че това е майка му, служителите на реда съобщили, че тя би трябвало да бъде екстрадирана от Германия.

Това станало през нощта на 25 против 26 март, единствено няколко часа откакто било открито, че дамата има метастази в черния дроб. „ В напреднал етап “, изяснява Хасан. Той се опитал да изясни на служителите на реда, че майка му не е добре, че депортирането е невероятно. Жената страдала от болки в корема и високо кръвно налягане. Повикана била кола за спешна помощ, която закарва дамата в болница. Но единствено шест часа по-късно Хайят А. била в самолета за България - депортирана непосредствено от болничното заведение.

От юридическа позиция казусът е явен

Случаят на дамата е напълно явен от юридическа позиция, акцентира „ Зюддойче Цайтунг “. В началото на 2024 година тя идва през България в Европейски Съюз - т.е. България носи отговорност за нейната молба за леговище, въпреки същинската ѝ цел да е била Германия – там са се заселили двамата ѝ синове. При това състояние обаче нейната молба за леговище в Германия е била обречена през цялото време.

На 30 септември Федералната работа по миграцията и бежанците в Германия отхвърля молбата, отхвърлена е и последвалото обжалване. Онзи, който няма право на леговище, е задължен да напусне страната – без значение дали има рак или не. Хайят А. е на 61 години и е тежко болна. Веднъж към този момент е имала рак, страда от астма и от дискова херния. Както споделя синът ѝ пред немското издание, дамата даже не можела сама да върви до тоалетната. В деня на депортацията чува втората страшна диагноза: метастази в черния дроб, интервенцията е незабавно нужна, споделят лекарите.

Така се стига до депортирането на болната от рак жена от болничното заведение към България – страна, която от години към този момент е обект на рецензии поради отношението си към бежанците, отбелязва „ Зюддойче Цайтунг “. Дали обаче Германия има правото да депортира тежко болна жена? Или даже е длъжна да га направи, щом такива са наредбите на Дъблинското съглашение? Има и още един въпрос – дали депортациите засягат най-слабите, тъй като те са най-уязвими и не могат да се защитят пред управляващите?

" Те в действителност бяха брутални "

Хасан А. се оплаква пред немското издание от служителите на реда: „ Те в действителност бяха брутални “. Служителите му забранили да придружи майка си с колата за спешна помощ, а и не му разрешили да я последва със своя автомобил. Забранено му било и до сутринта да влезе в клиниката – позволили го чак когато майката към този момент била на път към летището във Франкфурт. Не му споделили и къде ще бъде настанена дамата в България – научил го два дни по-късно от юриста на фамилията.

Робин Маитра от обединяването „ Социално виновни лекари “ отбелязва пред „ Зюддойче Цайтунг “, че хората, които са на лекуване, имат особена потребност от отбрана. Затова в някои немски провинции депортациите от лечебни заведения са неразрешени. В Бавария това не е по този начин – само че депортацията е допустима единствено със единодушието на клиниката. Лечебното заведение, в което е била Хайят А. отхвърля да направи изказване, само че баварското вътрешно министерство твърди, че всичко е осъществено по разпоредбите. Била тествано дали дамата може да бъде превозена, след което била откарана на летището. От министерството показват и това, че роднините нямат право да съпровождат пациентите в колата за спешна помощ.

„ Зюддойче Цайтунг “ написа, че съгласно немското законодателство възбрана за изгонване може да бъде наложена единствено „ при болести, които са рискови за живота, или такива, които могат съществено да се влошат при изгонването “. Такъв би могъл да вземем за пример да бъде казусът, в случай че в страната, към която е отпратен индивидът, не е обезпечено съответното здравно обслужване. Оценката на Федералната работа по миграцията и бежанците е, че медицинските стандарти в България са „ задоволителни “. А когато през октомври тя отхвърля молбата за леговище на Хайят А., информацията за второто заболяване на дамата от рак още не е била известна – т.е. то не е регистрирано.

„ Властите към този момент въобще не регистрират положението на обособените хора “, споделя пред „ Зюддойче Цайтунг “ Яна Вайдхасе от Баварския бежански съвет. В началото на март Бавария е депортирала пакистанец, който след няколко инсулта бил на половина неподвижен. В отговор на отправената към управляващите тъжба, те отвърнали, че Службата по миграцията и бежанците е тази, които взима решенията – Бавария била единствено реализатор.

Дефицити в българската система за предоставяне на леговище

Но това не е тъкмо по този начин, както демонстрират данните, отбелязва немското издание. През 2024 година Германия е отправила 8090 запитвания към България за назад връщане на бежанци. В 3297 случая отговорът е бил позитивен, само че депортираните са единствено 290. „ Миграционните управляващи, които са подчинени на вътрешното министерство, могат да избират кого да депортират “, изяснява Вайдхасе.

„ Зюддойче Цайтунг “ осведоми, че в България Хайят А. била настанена в бежанския център „ Военна рампа “, където по данни на неправителствената организация „ Матео “ се оказва единствено незабавна помощ. Междувременно Административният съд във Вюрцбург се произнася по случая и стига до по-различно решение от Службата по миграцията. В него се споделя, че в българската система за даване на леговище има основни дефицити, които биха могли да оправдаят възбраната за депортиране на Хайят А. Благодарение на това правосъдно решение, на 5 май Хайят А. се завръща назад в Германия.