В третия ден на юлските Горещници - 17 юли, християнската

В третия ден на юлските Горещници - 17 юли, християнската черква уважава паметта на Света Марина.

Марина е живяла през III век и е била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина приема християнството на дванадесет години и взема решение да посвети своята непорочност на Бог.

Тъй като намерено изповядва вярата, татко ѝ стартира да се отнася грубо с нея.

Когато навършила шестнадесет години, срещнала шефа на Диоцез Ориент Олибрий. Пленен от хубостта ѝ, той я харесва за своя жена. Тя не скрила от него, че изповядва христовата религия, а той заповядал да я арестуват и на идващия ден я изправил на съд.

Редица чудеса се случили по това време с нея, до момента в който била в пандиза – раните й оздравявали, оковите й падали. Накрая било заповядано да я изведат отвън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.

Марина (Маргарита) Антиохийска е канонизирана за Света Великомъченица през 494 година от Папа Геласий I.

През 1969 година Папа Павел VI я изважда от католическия календар, заради подозрението, че Света Марина в никакъв случай не е съществувала. Тя е свалена от католическия календар дружно със Света Катерина Александрийска. От православната черква се уважава на 17 юли.

За българина тя е Огнена Марина, знак на небесния огън, настойничка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Изобразяват я на престол, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст.

По традиция Маринден дамите спазвали редица забрани – те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, с цел да се предпазят от змиите, които през лятото постоянно се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

Горещниците - 15, 16 и 17 юли, народът ни чества в чест на огнената слънчева буря. Дните са отдадени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.

Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се създаде в тези дни, ще изгори. Не се върви пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, с цел да възпламени домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с вълшебства за обич.

Огънят е паметен знак в визиите на българина, той има магическа и пропъждаща мощ.

На Маринден празник имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела и Марчо.