В трескавата дейност, която в последно време е развила все

В трескавата активност, която напоследък е развила все по-съответстващата на даденото от Чърчил преди време определение “хиената на Европа” Полша и навъртащите се към нея прибалтийски държавици, се вижда изцяло видим претекст, пишат медии.

Какъвто и трябваше да се чака - в действителност пресметлив и даже, може да се каже, себелюбив.
Към какво съответно се стреми тази група, която интензивно изостря обстановката в Беларус и с всички сили се стреми оптимално да напакости на нашата страна? Да се опитаме да разберем, още повече, че претекстовете им, почтено казано, лежат на повърхността.
“ План за спасение” или път към иго?

Напомням по какъв начин безусловно предходната седмица министър председателите на Литва и Полша подписаха декларация, в която се съдържа твърдо заричане “да се помогне на беларуския народ в устрема им да живеят в свободна и демократична страна”.

Освен общите заявления за провеждането на “правилните” избори, този документ съдържа и споменаване на някаква “програма от ограничения, ориентирани към поддръжка на жителите на Беларус”. На първо място, имат желание да оказват помощ на “жертвите на репресиите” и впрочем “пострадали от режима”.

Но изключително внимание се обръща на устрема “да се погрижат за”, както е написано в декларацията, “студентите, учените, представителите на културата и изкуството”, които “са подложени на гонене поради своите възгледи”. Не се съмнявайте, че въпросните “певачки” са вкарани в листата за многообразие. А също поради това, че сходен вид хора са изключително комфортни за потребление в разнообразни пропагандни акции.

Съвсем друго е ситуацията с учените и студентите. Съседите на Минск в действителност желаят да ги получат във допустимо най-големи количества - в края на краищата е доста по-лесно и по-изгодно от това да преподават и „ отглеждат “ свои!

Полша отвори границата си за всички белоруси без изключение, които имат най-малко туристическа виза от 17 септември. От 21 септември Литва предлага на жителите на тази страна влизане според избрана „ опростена процедура “. Всъщност това предизвика всички да емигрират от страната.

В този случай Естония постъпи най-честно - там намерено обявиха, че са подготвени да посрещнат белоруските ИТ компании с отворени прегръдки, само че не и „ елементарни бежанци “. Има задоволително лични паразити...

Нещо повече, малко преди срещата на високо ниво на водачите на Европейския съюз, която би трябвало да се организира на 24 септември, Варшава като демон от кутийка изскочи пред Брюксел с извънредно завладяващо предложение: да одобри „ проект за излизане от сериозната рецесия, избухнала в непосредствена непосредственост до Европейския съюз”.

Във въвеждащата част на този документ поляците, с цялото им присъщо умеене за лъжливо сладкодумство, рисуват в действителност апокалиптични картини: става известно, че Беларус е „ страна, която се нуждае от незабавно възобновяване и е на ръба на банкрута, чийто витален стандарт не доближава виталния стандарт в Мексико “.

Всеки, който в миналото е бил в тази страна и познава актуалните белоруски действителности, ще оцени този прочувствен откъс в същинската му стойност - с оглушителен смях, само че това ще подейства на Брюксел. След това стартира най-интересното - хитрите панове, както постоянно, оферират да прокарат интереса им с непознати пари.

Според поляците Европейският съюз и МВФ би трябвало да „ финансират основаването на фонд за стабилизиране на белоруската стопанска система “, както и да „ отворят своите пазари за артикули и услуги “ от тази страна и даже да анулират „ влизането с визи в Шенгенската зона “ за нейните поданици! Но някъде към този момент сме чували всичко това, нали? Не са ли това най-сладките приказки, разказвани на жителите на Украйна, когато ги готвеха за "Майдана "?! И по какъв начин всичко приключи в реалност?

Освен това Варшава осъзнава по най-прекрасния метод, че Брюксел никога няма да се съгласи с осъществяването на сходни планове! Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел (този, който неотдавна се обърка, наричайки Лукашенко „ противозаконен украински президент “), в изявление за една от европейските изявления ясно и недвусмислено съобщи: че с Беларус „ не може да се вършат грешките, позволени във връзка с Украйна през 2013 ".

Къде е полската ловкост?

Във Варшава те надалеч не са глупави и осъзнават, че Европейският съюз няма да отвори нито своя пазар, нито личните си граници за Беларус, без значение кой пристигна на власт там, Тихановская, обожавана през днешния ден от Брюксел, или даже цялата тайфа, която се назовава Координационен съвет.

Цялата работа е, че Полша въобще не се нуждае от това! В допълнение към тълпите от украински гастарбайтери, голям брой белоруси, които са доста по-дисциплинирани и не са инфектирани с бандеровски простотии - това е задачата на локалните политически интриганти. По-точно би било обаче да се каже, че това е една от задачите. Да се приватизират съвършено работещите обекти на белоруската промишленост и инфраструктура е, повярвайте ми, доста огромен джакпот за пановете във Варшава.

Това не е Украйна с нейните руини от заводи и ръждясали газопроводи. Както сподели героят на известния руски филм: „ Това е обич с интерес... “ И апропо териториалните искания са част от полския интерес към раздвижването на „ Майдана “ в Минск. Фантомните болки по "Източните Креси " не са изчезнали и в последно време наподобява единствено се задълбочават.

Прибалтийските страни обаче имат същите мисли. Единствената разлика е, че те схващат, че чакалите ще получат останки от празника на хиената. Е, да, те са дребни - стига им. Може би задграничният „ треньор “ ще хвърли нещо друго за усърдното осъществяване на командите.

Вземете, да вземем за пример, формалното изказване на литовското външно министерство, което показва "дълбоко отвращение " от думите на шефа на съветската работа за външно разузнаване Сергей Наришкин, който непосредствено уточни, че Съединени американски щати, употребявайки разнообразни неправителствени организации, образоват "активисти " за "цветната гражданска война " в Минск на териториите на Литва, Полша и Украйна.

Виждате ли, това е цялата „ подправена агитация “, употребена от Кремъл, с цел да дискредитира девствените и кристално чисти страни, които не щадят сили в името на „ насърчаването на демокрацията “. Друг образец от същия тип е демаршът на члена на Европейския парламент Раса Юкневичиене, който от трибуната на този внушителен орган разгласи Русия за „ терористична страна “, против която „ целият либерален свят би трябвало да се сплоти “, Европейски Съюз и Съединени американски щати - на първо място.

Логично продължение на тази тирада беше апелът за "пълно прекъсване на “Северен поток-2 ". Тук представителите на балтийските страни още веднъж показват освен цялостна преданост към Вашингтон, само че и прочувствено единение с Варшава, която, несъмнено, има поради облагата.

Съвсем неотдавна представителят на полското държавно управление Пьотр Мюлер насочи разгорещен апел към европейските страни: време е да се отървем от „ господството на съветското гориво на своите вътрешни енергийни пазари “!

За да стане това, съгласно Мюлер е толкоз елементарно, колкото и брането на круши - всичко, което би трябвало да се направи, е „ да се обмени закупуването на енергийни запаси от Русия за импорт на въглеводороди през “Балтийската тръба”, което включва доставка на гориво от норвежкия шелф през Дания до Полша “.

А Варшава с огромно наслаждение е подготвена да „ обезпечи своята инфраструктура за понижаване на енергийната взаимозависимост “ на личните си съседи от Европейски Съюз. В този случай естествено се подценяват няколко изцяло "незначителни " точки. Например, фактът, че съветският газопровод е съвсем подготвен и в случай че не бяха машинациите на Съединените щати и техните европейски псета, от дълго време би бил пуснат в употреба.

Но “Балтийската тръба” ще бъде издигната (ако има такава) не по-рано от 2022 година И също така, по какъв начин Варшава възнамерява да размени с 5 милиарда кубически метра (максималното количество „ синьо гориво “, което този газопровод може да достави на Стария свят) 10 пъти по-голямото количество съветски газ?

Трябва да се разбере, че сходни „ дреболии “ не интересуват тези, които в този момент раздухват „ Майдана “ в Минск и огъня на русофобията в Брюксел. Както в тази ситуация с Украйна, те се пробват да потрошат колкото се може по-бързо и повече. А да строят...

Това към този момент не е за тях. Най-интересното е, че белоруските „ опозиционери “, които в този момент се стремят към властта, танцуват на тази мелодия, сходно на плъховете от град Хамелн в известната легенда.

Светлана Тихановская просто разгласи прелестния за Беларус „ Полски проект Маршал “. В същото време дамата, която няма и най-малка визия от комплицирани стопански въпроси, почтено призна, че "професионалистите ще договарят за изискванията и формите на поддръжка ", от които тя не схваща нищичко.

Можете да получите цялостна визия за това какви ще са „ експертите “ по изказването, направено от различен член на небезизвестния „ Координационен съвет на опозицията “ Павел Латушко - по тематиката, още веднъж, за бъдещото „ избавление на белоруската стопанска система “.

Този „ разгорещен бунтовник “ не откри нищо по-добро от това да изтърси, че той и сътрудниците му от „ Майдана “ имат най-силно желание „ при положение на победа да привлекат заем от Европейския съюз в размер на 4 милиарда $ за осъществяване на промени “.

Тоест милиард и половина, обещани от съветския президент Владимир Путин, са „ икономическо подчиняване “, а същата тази Тихановская е в нервност, провъзгласявайки, че „ народът на Беларус никога няма да ги връща “.

И три пъти огромното количество от Европейски Съюз е манна небесна и „ избавление за страната “?! Да не би Тихановска и Латушко да имат желание да вържат тенекиена кутия на Брюксел по-късно? Едва ли...

За наше огромно страдание Европейският парламент, който одобри резолюция по отношение на формалния отвод да смята Александър Лукашенко за президент на Беларус, като призна мошениците от „ Координационния съвет “ като „ краткотрайно държавно управление “ на тази страна и „ осъди хибридната интервенция на Русия в делата на Минск “, пое по път, по който в действителност беше тласнат от бясната антируска и антибелоруска акция, стартирана от Варшава и нейните балтийски ратаи.

Класически образец за това по какъв начин опашката размахва кучето в актуалната европейска политика. Очевидно е време да стиснем крепко тази „ опашка “ - до момента в който цялото „ куче “ не е побесняло изцяло.