Самопризнанията на Борисов
В този избор Българска социалистическа партия останаха сами.
Ако преди имаше мотив Бойко Борисов да бъде питан дали когато се огледа в огледалото, вижда Делян Пеевски, в този момент този въпрос към този момент е изцяло непотребен.
В годишния си преглед за изминаващата 2017 година министър председателят и водач на ГЕРБ направи всички признания, които са нужни за оценката кой ръководи страната и за какво процесите в нея протичат тъкмо по избран метод, а точно: изваждане на повърхността на маловажни и безпредметни тематики и надълбоко покриване на същностните, движещи сили на държавната машина.
В обзорно изявление пред Българска национална телевизия за актуалната година министър-председателят заяви няколко структурно определящи обстоятелството за действието на политическия модел у нас.
Доган ръководи
Първо: Бойко Борисов призна, че почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган, от “27 години е в ръководството на България”. Ключов миг е използваното от премиера настоящо време. Друг основен миг е основаването на Движението за права и свободи при започване на януари 1990 година. Оттам нататък сметката е обикновена, а изводът явен – без да желае, водачът на ГЕРБ призна отричаното с всички сили досега съдействие с Движение за права и свободи.
Колаборацията сред двете обединения, за която в предходния мандат говореха намерено представителите на Република България, а в сегашния – вицепремиерът Валери Симеонов, волно или не беше обявена от министър-председателя в прав текст.
Знанието за нея, на фона на предпразничната наздравица от самия Доган, с която той на процедура обезпечи на Борисов спокойствието, че остава на власт, е от основно значение за разбирането на всичко протичащо се у нас.
Пеевски – олигархът народен представител
Разбира се, изтърваната от премиера имитация изяснява и второто изключително значимо негово изявление, че скандалният парламентарист от Движение за права и свободи, предприемач и медиен издател Делян Пеевски е “просто депутат”. Впрочем, това е теза на Борисов още от 2013 година, когато избирането на Пеевски за началник на ДАНС провокира невиждани цивилен митинги.
На въпрос от страна на водещия – дали в действителност депутатът е единствено това, министър-председателят побърза да отсече: “ако има нещо, щяха да го извадят”. След което пък тотално се обърка в описанието на Пеевски с констатацията, че “двама олигарха” водят война посредством медиите си, визирайки изданията на депутата и “Икономедия” на Иво Прокопиев.
Разбира се, министър председателят пропусна да означи, че във войната, както самият той я назовава, единият олигарх е подсилен от целия държавен уред, който самичък потъпква законите си и прекрачва правосъдни решения в името на... продобиване на борбата.
Неслучайно точно шефът на комисията по конфискация акцентира дебело, че запорът върху имуществото на Прокопиев не му пречи да продаде изданията си. Издания, които са едни от дребното останали сериозни към властта у нас. Но това е единствено щрих и подробност за изясняване на фактическата конюнктура.
Да се върнем на тематиката Пеевски – в случай че Борисов признава депутата за “олигарх”, то той е изцяло наясно с концентрацията на всевъзможен тип въздействие и власт в ръцете на един елементарен народен представител. Колкото до допълнението, че няма по какъв начин да е друго, тъй като в случай че имало нещо за Пеевски, щели да му го изкарат, самият Борисов се вкара още веднъж в подлия капан на езика.
За народния представител от дълго време са “извадени” редица обстоятелства или подозрения – за благосъстоятелност с подставени лица, уличаван е в неистини, медии са съобщавали за офшорни компании свързани с него. Но нищо от обществено известните данни не е подлагано на институционална инспекция.
Нещо повече – икономическият министър в кабинета на Борисов с ненаситност оповестява коя офшорка е обвързвана с някогашния банкер Цветан Василев, само че в никакъв случай не направи връзки сред сходни компании и Пеевски. Прокуратурата пък под разнообразни предлози изрично отхвърля да ревизира "просто народен представител "-а.
И в случай че към тези обстоятелства прибавим известният запис от Банкя, в който прокурор се обръща към Борисов, говорейки за Сотир Цацаров с думите: “Ти си го избра”, то е напълно явен и отговорът на въпроса по какъв начин се получава по този начин, че от 27 години битие Движение за права и свободи 27 години е все във властта.
Липсващата политическа класа
Третото значимо известие, което направи министър-председателят в интервюто-самопризнание, е една напълно нова за него теза. Липсата на политическа класа. С този факт той изясни “безотговорното поведение” на Българска социалистическа партия да упорства за избор на съмнение към кабинета в навечерието на председателството. Любопитно е, че с въпросната липса Борисов оправда и личното си държание, и за какво държавното управление постоянно си трансформира решенията под натиска на митинги.
Всъщност, не е правилно, че политическа класа в България няма. Има, най-малкото тъй като има ръководещи. Нищо, че те самите се назовават “шайка” (по Антон Тодоров). Проблемът е, че равнището е извънредно ниско. А то е такова, каквото е, тъй като “това е материалът” (по паметното просветление на Борисов в Чикаго преди години).
Впрочем в същото пояснение се корени и повода, че ден след всички признания на премиера, които осветяват напълно подмолните темели на ръководството по оста ДПС-Борисов-Цацаров, страната не е гръмнала. Тя към този момент е неспособна да се съпротивлява.
Добрата вест
А пък с цел да стартира, е належащо: първо - министър-председателят да “не си избира сам” основен прокурор и второ – този основен прокурор да “изкара”, в случай че употребяваме лексиката на Борисов, това, което има за полуолигарха-полудепутат Пеевски. Подобно нещо, несъмнено, няма да се случи, тъй като “Ахмед Доган 27 години е в управлението”. Ето за какво няма и политическа класа – няма кой да я сътвори друга.
В самопризнанията на Борисов, обаче има една несъмнено добра вест. И тя е, че към този момент разполагаме с фактическото изобличение на задкулсието. Всички части от пъзъла са подредени. А те при започване на европредседателството са много по-полезни от вота на съмнение на Корнелия Нинова, който няма да засегне нито една от тези тематики.
Защото и той е част от въпросния пъзъл, подреждащ общата картина на скритата коалиция Пеевски – Борисов.
* Текстът е оповестен тук.
Ако преди имаше мотив Бойко Борисов да бъде питан дали когато се огледа в огледалото, вижда Делян Пеевски, в този момент този въпрос към този момент е изцяло непотребен.
В годишния си преглед за изминаващата 2017 година министър председателят и водач на ГЕРБ направи всички признания, които са нужни за оценката кой ръководи страната и за какво процесите в нея протичат тъкмо по избран метод, а точно: изваждане на повърхността на маловажни и безпредметни тематики и надълбоко покриване на същностните, движещи сили на държавната машина.
В обзорно изявление пред Българска национална телевизия за актуалната година министър-председателят заяви няколко структурно определящи обстоятелството за действието на политическия модел у нас.
Доган ръководи
Първо: Бойко Борисов призна, че почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган, от “27 години е в ръководството на България”. Ключов миг е използваното от премиера настоящо време. Друг основен миг е основаването на Движението за права и свободи при започване на януари 1990 година. Оттам нататък сметката е обикновена, а изводът явен – без да желае, водачът на ГЕРБ призна отричаното с всички сили досега съдействие с Движение за права и свободи.
Колаборацията сред двете обединения, за която в предходния мандат говореха намерено представителите на Република България, а в сегашния – вицепремиерът Валери Симеонов, волно или не беше обявена от министър-председателя в прав текст.
Знанието за нея, на фона на предпразничната наздравица от самия Доган, с която той на процедура обезпечи на Борисов спокойствието, че остава на власт, е от основно значение за разбирането на всичко протичащо се у нас.
Пеевски – олигархът народен представител
Разбира се, изтърваната от премиера имитация изяснява и второто изключително значимо негово изявление, че скандалният парламентарист от Движение за права и свободи, предприемач и медиен издател Делян Пеевски е “просто депутат”. Впрочем, това е теза на Борисов още от 2013 година, когато избирането на Пеевски за началник на ДАНС провокира невиждани цивилен митинги.
На въпрос от страна на водещия – дали в действителност депутатът е единствено това, министър-председателят побърза да отсече: “ако има нещо, щяха да го извадят”. След което пък тотално се обърка в описанието на Пеевски с констатацията, че “двама олигарха” водят война посредством медиите си, визирайки изданията на депутата и “Икономедия” на Иво Прокопиев.
Разбира се, министър председателят пропусна да означи, че във войната, както самият той я назовава, единият олигарх е подсилен от целия държавен уред, който самичък потъпква законите си и прекрачва правосъдни решения в името на... продобиване на борбата.
Неслучайно точно шефът на комисията по конфискация акцентира дебело, че запорът върху имуществото на Прокопиев не му пречи да продаде изданията си. Издания, които са едни от дребното останали сериозни към властта у нас. Но това е единствено щрих и подробност за изясняване на фактическата конюнктура.
Да се върнем на тематиката Пеевски – в случай че Борисов признава депутата за “олигарх”, то той е изцяло наясно с концентрацията на всевъзможен тип въздействие и власт в ръцете на един елементарен народен представител. Колкото до допълнението, че няма по какъв начин да е друго, тъй като в случай че имало нещо за Пеевски, щели да му го изкарат, самият Борисов се вкара още веднъж в подлия капан на езика.
За народния представител от дълго време са “извадени” редица обстоятелства или подозрения – за благосъстоятелност с подставени лица, уличаван е в неистини, медии са съобщавали за офшорни компании свързани с него. Но нищо от обществено известните данни не е подлагано на институционална инспекция.
Нещо повече – икономическият министър в кабинета на Борисов с ненаситност оповестява коя офшорка е обвързвана с някогашния банкер Цветан Василев, само че в никакъв случай не направи връзки сред сходни компании и Пеевски. Прокуратурата пък под разнообразни предлози изрично отхвърля да ревизира "просто народен представител "-а.
И в случай че към тези обстоятелства прибавим известният запис от Банкя, в който прокурор се обръща към Борисов, говорейки за Сотир Цацаров с думите: “Ти си го избра”, то е напълно явен и отговорът на въпроса по какъв начин се получава по този начин, че от 27 години битие Движение за права и свободи 27 години е все във властта.
Липсващата политическа класа
Третото значимо известие, което направи министър-председателят в интервюто-самопризнание, е една напълно нова за него теза. Липсата на политическа класа. С този факт той изясни “безотговорното поведение” на Българска социалистическа партия да упорства за избор на съмнение към кабинета в навечерието на председателството. Любопитно е, че с въпросната липса Борисов оправда и личното си държание, и за какво държавното управление постоянно си трансформира решенията под натиска на митинги.
Всъщност, не е правилно, че политическа класа в България няма. Има, най-малкото тъй като има ръководещи. Нищо, че те самите се назовават “шайка” (по Антон Тодоров). Проблемът е, че равнището е извънредно ниско. А то е такова, каквото е, тъй като “това е материалът” (по паметното просветление на Борисов в Чикаго преди години).
Впрочем в същото пояснение се корени и повода, че ден след всички признания на премиера, които осветяват напълно подмолните темели на ръководството по оста ДПС-Борисов-Цацаров, страната не е гръмнала. Тя към този момент е неспособна да се съпротивлява.
Добрата вест
А пък с цел да стартира, е належащо: първо - министър-председателят да “не си избира сам” основен прокурор и второ – този основен прокурор да “изкара”, в случай че употребяваме лексиката на Борисов, това, което има за полуолигарха-полудепутат Пеевски. Подобно нещо, несъмнено, няма да се случи, тъй като “Ахмед Доган 27 години е в управлението”. Ето за какво няма и политическа класа – няма кой да я сътвори друга.
В самопризнанията на Борисов, обаче има една несъмнено добра вест. И тя е, че към този момент разполагаме с фактическото изобличение на задкулсието. Всички части от пъзъла са подредени. А те при започване на европредседателството са много по-полезни от вота на съмнение на Корнелия Нинова, който няма да засегне нито една от тези тематики.
Защото и той е част от въпросния пъзъл, подреждащ общата картина на скритата коалиция Пеевски – Борисов.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ