В този текст ще представя моето обяснение на имената на

В този текст ще показва моето пояснение на имената на няколко тракийски нации, смисълът на които до този миг не е разяснен или досегашното пояснение не е приемливо. Разкривайки смисъла на тези тракийски етноними, си даваме ясна сметка за единството сред тракийския и българския етнос.

АБАНТИ - Бащи, остарели - от " abba " - татко на арамейски, откъдето идва и думата " абат " - отец. Ако премахнем българската и пеласгийска носовка " -ант " и приставим окончанието " с " или " т ", се получава Абас или Абат.

Етнонимът е и лично име на голям брой царе и други персонажи, свързани с тракийската, българска и етруска античност. Абант е наследник на Посейдон и Аретуза, епоним на абантите, народ, населяващ в най-древни времена остров Евбея, упоменат от Омир в " Илиада " - " абанти със плитка откъм гърба на главата " ( " Сън. Преброяване на корабите ). Същата прическа виждаме на стенописите в двореца в Кносос. Абант се споделя правилният приятел на Персей, Абант е етруски принц, другар на Еней, Абант е троянец, наследник на Евродам и прочие Превеждам името на остров Евбея като " земя на бащите, старите, благородните " - " бащиния ". Името на Йобат, цар на Ликия, който омъжва щерка си за Белерофонт и му оставя трона си, значи " остарял бат " - " остарял татко ". Показателно е свидетелството на Аполодор в Кн. 2 от " Митологическа Библиотека ", че по време на десетия си героизъм - похищението на кравите на великана Герион - когато към този момент е дошъл на остров Еритея в Атлантическия океан, Херакъл станува в планината Абант - затова става дума за име и народ - абанти - чиято античност възхожда към атлантската раса.

АДОМАНТИ - Бездомни, само че и непокорни.

БАНТИИ - Батии - татковци, също както абанти.

БЕСИ - Духове. Бесите са считани за жреческото съсловие на тракийския народ сатри.

БИСТОНИ - Татуирани, изписани нарисувани - от " пис ", " пиша " - благодарение на специфичен нож - бистури ( през днешния ден италианското наименование на ланцета). Името им е обвързвано с името на град Пистоя в Тоскана, Италия, чието наименование идва от дребния, извънредно изострен нож, с чиято помощ занаятчиите са украсявали - изписвали - художествените си творби.

БИТИНИ - Етнонимът е еднакъв с " витини ". Още в книгата си " Връх България " (2016), обясних това име като " отглеждащи лозата " - vitus на латински - от " виеща се ( лиана ) ". Но битини би трябвало да се преведе с по-общ термин - от арамейското byth - дом, къща, обичай, живот, уседналост, развито земеделие. Лчатинското vita произлиза от обичай, живот.

БУБЕИ - Бащи, предшественици, само че и змии. Столицата на индийския щат Ориса ( Одиша ) носи името Бхубанешвар, което има същото значение.

ДРОЗИ - Етнонимът съкрушително припомня римското име Друз и съветската дума " друзья ", " различен ", както, несъмнено и българската " приятел ". А също названието " друзи " на етнорелигиозната общественост, изразител на гностическото направление в исляма. Някои тълковни речници изясняват названието " друзи " като производно от името на техния идеолог Абу Абдулах Мохамад ибн Исмаил ад-Дарази, или Дараши, което значело " шивач " - безусловно от " дреха ". Трудно е да бъде признато сходно пояснение. Несравнимо по-близо до " друзи " е понятието " приятел, съидейник ". Самите друзи също отхвърлят сходна етимология и извеждат името на общността си просто от " сдружени ", " обединени ". В италианската област Калабрия, в провинцията на основния град Реджо Калабрия, се намира община Рицикони и към нея се числи " фракцията " ( по-малко село или махала ) с красноречивото име Дрози. То просто няма по какъв начин да произлиза от ад-Дарази и " шивач ", тъй като е обвързвано със сикулската античност. Самото име Рицикони превеждам като " рижи конници " ( вероятно царски конници ). Следователно ясно е, че таман от понятието " приятел " идва както названието " друзи ", по този начин и името Друз. Правилното пояснение на тракийския етноним " дрози " е " приятели ".

ИДОМЕНЕНСИ - Хора, които са родени и живеят при планината Ида.

КАБИЛЕТИ - Етнонимът несъмнено произлиза от названието на селището Кабиле, край Ямбол, само че коренът " каб " указва " змия, дракон ".

МАРИАНДИНИ (МАРИАНДИЙЦИ) - Мариатини, марятини - живеещи край морето, моряци.

ОДРИСИ - Едреи, великани - безусловно " едри ".

ОТРИОНЕИ - Едри.

САБИ, САБОКИ - Сабазии, слънчеви, изповядващи култа към Сабазий.

Същия етноним намираме на Италийския полуостров във разновидностите сабазии, сабели, сабини.

САПЕИ - Сабазии, слънчеви, само че и " знаещи ". Както изяснявам в публикацията си, отдадена на Сабазий, от това наименование на Бога на Слънцето произлиза думата " познание, просвета " - sapientia.

САТРИ - Кшатрии - воини. Същото име - Сатрикум - Кшатрикум - носи прославеният град на волските в Лациум, през днешния ден в руини.

СКАИ - Секеи, секели, сикули, едно от названията на българите, което произлиза от сагариса - двойната брадва. Известни от " Илиада " са " Скайските " или " Скейски " врати на Троя.

ТЕВКРИ - Едно от названията на троянците - " вълци ". " Те " е членна форма, а звукосъчетанието " вкр " е vrka - " вълк " на санскритски.

ТИНИ - Тълкувам този етноним като " синове ". Същото значи името на Тиниа - висшият господ в етруския мавзолей - " наследник ", " закърмен ". Това е смисълът и на понятието " исполин " ( вж публикацията ми " Титан - генезис и значение на понятието " ). Етнонимът е обвързван и с арамейското слово tyn - земя, глина, тиня, кал.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА