В този светъл за нас българите празничен ден, сме се

„ В този ярък за нас българите празничен ден, сме се събрали тук на Централната алея в най- красивата градина на Пловдив „ Цар Симеон “, където са паметниците на толкоз почтени българи, с цел да изправим една историческа неправда ! “

С тези думи историкът доктор Стефан Шивачев даде началото на едно дълго чакано събитие, събрало голям брой хора в градината за формалното разкриване на възобновения бюст-паметник  на Благодетеля на Пловдив – Димитър Петров Кудоглу. Сред тях бяха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, Председателят на Общинския съвет инж. Александър Държиков, Областния  управител доктор Ангел Стоев, почетния консул на Украйна в Пловдив инж. Димитър Георгиев, заместник-кметовете Пламен Панов и Георги Титюков, Кметовете  на Район Централен Георги Стаменов, дружно със заместника си – Фиданка Кацарова и на Район Тракия – Костадин Димитров, ректорите на Медицински университет, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “, УХТ и Аграрен университет, доста общински съветници, общественици, културни дейци, жители, дружно с наследниците на Димитър Кудоглу – Петър Братанов, Нели Братанова, Пенчо Братанов и Петър Братанов-младши, които подариха финансовите средства за осъществяването на този план. Присъстваха и огромна част от хората, помогнали за построяването на този монумент:  проектант Петко Прокопиев, скулптора Свилен Костадинов, Огнян Читаков, Нина Димовска, проектант Нина Новак, екипът на отдел „ Култура, археология и културно завещание “ на община Пловдив. Пред паметника бяха още началникът на РУО – Пловдив Антоанета Пакова, омбудсманът Борислав Стаматов и десетки фенове на делото на Димитър Кудоглу от Пловдив, София и други градове на страната.

Преди свалянето на бялото платно върху бюст-паметника, каквато е традицията при разкриване, слова произнесоха доктор Стефан Шивачев и Кметът на Пловдив – Здравко Димитров.

От името на наследниците, прочувствено слово с думи на признателност към всички, спомогнали за възобновяване на паметника произнесе Пенчо Братанов. Той връчи възпоменателен плакет „ Димитър Петров Кудоглу “ на Кмета Здравко Димитров, Председателя на Общинския съвет инж. Александър Държиков, заместник-кмета по просвета, археология и туризъм Пламен Панов, на доктор Стефан Шивачев, който дружно с доктор Мая Лесинска са откриватели на живота и делото на Димитър Кудоглу. Плакет получи и Огнян Читаков.

Бялото платно смъкнаха дружно Кметът Здравко Димитров и Пенчо Братанов, бяха положени венци и цветя. Празникът приключи с голям брой фотоси за спомен от този незабравим за пловдивчани ден.

„ Връщайки се към предишното, би трябвало да кажа, че Община Пловдив постоянно е подпомагала Димитър Кудоглу в неговото епохално дарителско дело. Още през 1917 година, в разгара на Първата международна война, той декларира пред обществеността своето желание да сътвори в Пловдив една болница, благотворително здравно заведение, в което да се лекуват бежанците и бедните пловдивски жители. Общината показва подготвеност да даде място за тази болница. В средата на 20-те години на 20 век, когато Кудоглу трансформира своята концепция и замисля към този момент здравно заведение от диспансерен вид, дружно с него е тогавашния общински съвет и кметът доктор Панайот Костов, който също произлиза от бежанските среди. Той е дружно с Кудоглу при откриването на Дома на благотворителността на 8 ноември 1927г., когато прочита решението за провъзгласяването на Димитър Кудоглу за почетен пловдивски жител. Така той става осмият почетен жител на нашия град, наред с военачалник Аркадий Столипин, Найден Геров, Люсиен Шевалас, Александър Богориди, Христо Г. Данов и Иван Вазов. От 1927 до 1944 година кметът на Пловдив постоянно е член на Ефорията на Дома и подкрепя неговата активност. Още в деня на гибелта на Димитър Кудоглу на незабавно съвещание Общинският съвет взема решение да поеме разноските по погребението, да обезпечи място за гроб в алеята на най-заслужилите пловдивчани в гробищния парк,  а улицата около Дома на благотворителността да носи името „ Димитър Кудоглу “. Две години след гибелта на Кудоглу Пловдивската община осъществя неговото последно предпочитание – на подарения от него парцел да  бъде построен Дом за деца на името на Димитър и Екатерина Кудоглу. През годините Белодробната болница в Пловдив носи името на Димитър Кудоглу. Учредена е и годишна премия на негово име за дарителски жестове в нашия град. И когато през предходната година внесох предложение за възобновяване на бюст-паметника на Кудоглу в градината „ Цар Симеон “ с цялостно единогласие Общинският съвет одобри това решение. Радвам се, че през днешния ден ние в действителност връщаме част от историческата памет на нашия град. “, сподели в словото си Кметът Здравко Димитров и добави, че Белодробна болница, в която през днешния ден се намира „ Втори дом “ на украинските бежанци,  постоянно ще бъде единствено и само на пловдивчани.

В словото си доктор Стефан Шивачев напомни обстоятелства от живота и делото на огромния пловдивски покровител.  

Вижте цялостния текст:

Димитър Петров Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940г. Пловдивчани отдават последна респект на своя максимален покровител, каквато градът не помни. Десетки хиляди вземат участие в шествието от Катедралния храм до Дома на благотворителността и националното здраве, в поклонението в представителната зала на Дома и изпращането на тленните остатъци до Пловдивския гробищен парк. Това е същинско поклонение пред делото на Димитър Кудоглу на всички тези, които най-малко един път са прекрачвали прага на Дома на благотворителността с вярата да получат съвет и излекуване.

Димитър Кудоглу има сърцето на същински християнин, радушен към болката на близък, с който дели своето благосъстояние, с цел да облекчи страданията на немотния, да сътвори благополучие и наслада на близките си. Пловдивчани назовават основаното от него здравно заведение „ Дом на човеколюбието “, който дава заслон на всички оскърбени от живота, където благотворителността изтрива сълзите на разплаканите от житейските неволи. Неговите действия са почтени за една Евангелска алегория.

До средата на 20-те години на 20 век той подарява над два милиона лв. за учредяване на безвъзмездни трапезарии по време на войните, помощи за бедните и образуване на фондове в Българска академия на науките за подкрепяне на научни проучвания. Но най-голямото му дело е основаването през 1927 г.  в Пловдив на Дома на благотворителността и националното здраве, който носи неговото име „ Димитър Петров Кудоглу “. Кудоглу закупува постройката на представителния хотел „ Цар Симеон “ на Централния площад, заплаща нейното преустрояване и оборудването с най- модерната за времето здравна инсталация, обезпечава работата на квалифицирани лекари и финансирането на активността. Така че в „ Дома на благотворителността “ да се лекуват гратис, освен неговите съселяни – бежанци от българското село Габрово в Беломорска Тракия, само че и всички небогати пловдивчани от рисковите обществени заболявания по това време – детските, туберкулозата, венерическите. Създава Противобясна станция за гратис лекуване на заболелите от цяла Южна България. Така той осъществя своето житейско верую „ Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи човеку, да прави положителни и потребни каузи “.

Създаването на Дома на благотворителността е обвързано със специфичен закон, квалифициран от българския министър-председател Андрей Ляпчев и признат единомислещо със ставане на крайници и няколкоминутна акламация от Народното събрание на 21 декември 1926г.  За издръжката на Дома през целия интервал на неговото битие до втората половина на 40-те години на 20 век Димитър Кудоглу обезпечава над 39 милиона лв.. Дарените на Пловдив и на българския народ парцели от Димитър Кудоглу са на стойност над 26 милиона лв.. С това той почтено заема мястото на най-големия донор на българското опазване на здравето. Във Вечната книга на българските донори неговото име е паралелно с имената на Васил Априлов и братята Евлоги и Христо Георгиеви.

От есента на 1939 година Димитър Кудоглу идва да живее в Пловдив. Тук, на балкона на дома на неговите родственици, месец преди гибелта си, той произнася паметните думи: „ Душата ми се цялостни, като виждам Дома. Това е моята същинска рожба “.

Пловдивчани ще запомнят този невисок, добре облечен човек с готовността да поддържа всеки, който се е обръщал за помощ към него. Затова и всички го назовават „ Благодетеля “.

Веднага след гибелта и погребението на Димитър Кудоглу  по решение на Общинския съвет скулпторът Мина Иванов основава този бюст, който през 1940 година е  подложен в източния завършек на градината „ Цар Симеон “ против Дома на благотворителността и националното здраве. Така Димитър Кудоглу „ застава “ в паметта на града паралелно до Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Петлешков. Превратностите в историческата орис на България, единствено четири години по-късно, довеждат до коренна смяна. През 1951 година е закрита фондацията „ Дом на благотворителността и националното здраве “ с възмутителната дефиниция, че „ би трябвало да се анулират законите от предишното, които единствено на думи плануват унизителни за трудещите се благотворителни мероприятия “. Новото общество се построява на други правила и няма потребност от щедрост.

През месец май 1951 година пловдивчани са потресени от разрушаването на бюст-паметника на Димитър Кудоглу в градината „ Цар Симеон “. В яростно писмо до ръководителя на  Градския национален съвет членът на ефорията на Дома Недко Каблешков написа: „ Какво зло е сторил този мъртвец, та се изхвърля по подобен метод бюстът, подложен там още през 1940 година със средства на някогашния Градски съвет? Още на идната заран там беше посадена трева, с цел да не проличава дори де е бил… “ Чак на 8 септември се получава отговор, че Градският национален съвет смята за най-подходящо бюстът да бъде подложен във фоайето на постройката на Дома, защото за него няма място в откритите градски пространства.

През 1973 година в управническите среди на Пловдив се ражда концепцията да се разшири съществуващата Централна поща. Така ще бъде издигнат още един колосален монумент на социализма. А и ще бъде доизличена паметта за благодетелния човек Димитър Кудоглу, като се събори постройката на неговия Дом на благотворителността и националното здраве. Тя просто е на пътя на грандоманските проекти на ръководещите. С разрушаването на постройката и това място на бюст паметника се оказва неловко.

Но в публичната памет на Пловдив Благодетелят Димитър Кудоглу и неговия Дом на благотворителността и националното здраве имат неизиличимо место. За пръв път след края на 40-те години тогава в Пловдив се провежда протестна акция за избавяне постройката на Дома. Своята почтена позиция декларират в подписка архитекти, инженери, доста жители. Бюстът на Димитър Кудоглу е признат на предпазване в градската художествена изложба и през днешния ден още веднъж ще заеме своето място в най-красивата градина на Пловдив.

Нека считаме това като незабравим ден за запазване историческата памет на Пловдив, като стъпка към връщане паметта за Дома на благотворителността и националното здраве. Защото на Димитър Кудоглу ние изискуем толкоз доста. Защото и през днешния ден са ни нужни понятия като състрадание, щедрост, благодетели.