Как невидимата Емона стана шампион
В този снежен ден от началото на зимата с Емона се борим с пътя. Само в случай че се вгледате ще разберете, че тя поставя големи старания, с цел да го премине.
Има увреждане, с което живее цялостен живот.
" Когато един човек се откаже, съобщи, той е жертван. Когато кажеш " аз мога " и станеш, и се изправиш все пак, ставаш и живееш по този начин, както искаш и мечтаеш ", споделя Емона.
Емона е от децата, изоставени от родителите си, тъй като са родени с проблем. Сега е на 27, само че по-голямата част от тях са минали по домовете. В Плевен, село Борислав, Луковит, Ловеч.
Разбира, че родителите ѝ са живи, когато е на 17. Преживява сама две животоспасяващи интервенции, наложени поради малформациите с които е родена. Оцелява. После още веднъж. Извън домовете.
Питаме я, дали ѝ е било мъчно да оцелее, откакто излиза от вкъщи.
" Беше ми мъчно, тъй като се притеснявах парите дали ще ми стигнат. Притеснявах се от това дали ще ме завземе гладът и дали ще мога да пребивавам обикновено, защото тогава приходите ми бяха доста малко ", споделя момичето.
Казва, че ѝ се е случвало да гладува.
" Когато пристигнах в София съм яла солети и вафли с моята най-хубава другарка Стефка, с която дойдохме дружно с концепцията да си имаме наш дом един ден, нещо наше, сигурен покрив ", споделя Емона.
На въпроса дали в миналото е била ядосана на живота, дава отговор по този начин:
" Сърдита - не, само че разочарована - да. Защо все на мен, за какво това тестване ми се случва ", дава отговор тя.
Какво би споделила на самотните деца, които ще я гледат в предаването?
" На тях бих споделила в никакъв случай да не се отхвърлят и когато имат проблем да търсят помощ от институциите, само че най-много в никакъв случай да не се отхвърлят и да се борят. Да си споделят: Аз мога! Това е доста значимо. Има ли предпочитание - има и метод ", дава отговор Емона.
" Видях, че имам два избора. Или да се предам и да остана по институциите, да пребивавам ден за ден или да се занимавам с нещо - спорт, учене, работа, като всички естествени хора ", споделя Емона.
И траяла по този начин: с бадминтон. Щурата концепция ѝ предложил рехабилитаторът от вкъщи в Луковит - Кольо Николов. Сега несъмнено се гордее с нея. Вече има медали. И се готви за Олимпиадата в Париж през 2024 година
" Просто благодаря на него, че той ме срещна с този спорт и след това на българската параолимпийска организация, че ми разреши да упражнявам професионално тук в НСА. Треньорка ми е Румяна Иванова, на която желая доста да благодаря ", споделя Емона.
Тя счита, че доста е значимо да се научиш да губиш, с цел да продължиш напред.
" Аз не умеех да изгубвам. Но в бадминтона научих, че загубата те кара да се мотивираш още по-силно да искаш да победиш ".
Сега Емона е студентка в четвърти курс на Минно-геоложкия университет. Работи във компания за механически надзор, с цел да се устоя.
Най-голямата ѝ фантазия е да има личен дом. Учи се да живее. Да приема насладата.
" Вижте, само че с цел да жънеш триумф и да имаш триумф е хубаво да имаш на кого да го споделиш този триумф, тъй като когато нямаш на кого да го споделиш не е същото. Когато имаш на кого да споделиш триумфа си, хубавото, насладата става двойна ", споделя Емона.
Не ѝ се случвало постоянно по-домовете. Прекарала е цялото си детство до момента в който мечтае да иде на спектакъл. Като " невидимо дете ", което гледа другите деца зад решетките. После в джунглата отвън тях. Усмихва се, че е доста по-истински " сървайвър " от тези в телевизионните излъчвания.
" За мен беше значимо да имам какво да хапна, с цел да не колабирам. Просто с цел да спестиш, би трябвало да се лишиш. Защото не можеш да разчиташ на страната, за жалост го споделям. Надявам се с новото държавно управление и новите промени да има смяна в тази тенденция ", споделя младото момиче.
Емона е разчувствана от новия парламент и новата вълна в политиката. Струва ѝ се, че животът е комплициран тъй като омразата не е добър урок.
Отправя зов:
" Да създадат по този начин, че да го няма това разделяне, което го има сега. Да се обединим и да станем едно цяло и да работим в една посока. И те би трябвало да работят в една посока, с цел да забележим смяна ", споделя Емона.
Емона не познава политикатата. Само това, че в света има доста невидими хора, които политиката не познава. Но от време на време той се трансформира тъкмо от тях. От лекарите, които ѝ създали рожден ден в " Пирогов ", от рехабилитатора който ѝ подал ръка в Луковит, от медиците в " ИСУЛ ", които ѝ избавили живота и не я оставили сама. От приятелката ѝ Стефка, с която гладували дружно, само че не се изгубили по пътя.
Всеки е забележим, стига да искаш да го видиш.
Репортажът на Катя Тодорова може да гледате във видеото
Има увреждане, с което живее цялостен живот.
" Когато един човек се откаже, съобщи, той е жертван. Когато кажеш " аз мога " и станеш, и се изправиш все пак, ставаш и живееш по този начин, както искаш и мечтаеш ", споделя Емона.
Емона е от децата, изоставени от родителите си, тъй като са родени с проблем. Сега е на 27, само че по-голямата част от тях са минали по домовете. В Плевен, село Борислав, Луковит, Ловеч.
Разбира, че родителите ѝ са живи, когато е на 17. Преживява сама две животоспасяващи интервенции, наложени поради малформациите с които е родена. Оцелява. После още веднъж. Извън домовете.
Питаме я, дали ѝ е било мъчно да оцелее, откакто излиза от вкъщи.
" Беше ми мъчно, тъй като се притеснявах парите дали ще ми стигнат. Притеснявах се от това дали ще ме завземе гладът и дали ще мога да пребивавам обикновено, защото тогава приходите ми бяха доста малко ", споделя момичето.
Казва, че ѝ се е случвало да гладува.
" Когато пристигнах в София съм яла солети и вафли с моята най-хубава другарка Стефка, с която дойдохме дружно с концепцията да си имаме наш дом един ден, нещо наше, сигурен покрив ", споделя Емона.
На въпроса дали в миналото е била ядосана на живота, дава отговор по този начин:
" Сърдита - не, само че разочарована - да. Защо все на мен, за какво това тестване ми се случва ", дава отговор тя.
Какво би споделила на самотните деца, които ще я гледат в предаването?
" На тях бих споделила в никакъв случай да не се отхвърлят и когато имат проблем да търсят помощ от институциите, само че най-много в никакъв случай да не се отхвърлят и да се борят. Да си споделят: Аз мога! Това е доста значимо. Има ли предпочитание - има и метод ", дава отговор Емона.
" Видях, че имам два избора. Или да се предам и да остана по институциите, да пребивавам ден за ден или да се занимавам с нещо - спорт, учене, работа, като всички естествени хора ", споделя Емона.
И траяла по този начин: с бадминтон. Щурата концепция ѝ предложил рехабилитаторът от вкъщи в Луковит - Кольо Николов. Сега несъмнено се гордее с нея. Вече има медали. И се готви за Олимпиадата в Париж през 2024 година
" Просто благодаря на него, че той ме срещна с този спорт и след това на българската параолимпийска организация, че ми разреши да упражнявам професионално тук в НСА. Треньорка ми е Румяна Иванова, на която желая доста да благодаря ", споделя Емона.
Тя счита, че доста е значимо да се научиш да губиш, с цел да продължиш напред.
" Аз не умеех да изгубвам. Но в бадминтона научих, че загубата те кара да се мотивираш още по-силно да искаш да победиш ".
Сега Емона е студентка в четвърти курс на Минно-геоложкия университет. Работи във компания за механически надзор, с цел да се устоя.
Най-голямата ѝ фантазия е да има личен дом. Учи се да живее. Да приема насладата.
" Вижте, само че с цел да жънеш триумф и да имаш триумф е хубаво да имаш на кого да го споделиш този триумф, тъй като когато нямаш на кого да го споделиш не е същото. Когато имаш на кого да споделиш триумфа си, хубавото, насладата става двойна ", споделя Емона.
Не ѝ се случвало постоянно по-домовете. Прекарала е цялото си детство до момента в който мечтае да иде на спектакъл. Като " невидимо дете ", което гледа другите деца зад решетките. После в джунглата отвън тях. Усмихва се, че е доста по-истински " сървайвър " от тези в телевизионните излъчвания.
" За мен беше значимо да имам какво да хапна, с цел да не колабирам. Просто с цел да спестиш, би трябвало да се лишиш. Защото не можеш да разчиташ на страната, за жалост го споделям. Надявам се с новото държавно управление и новите промени да има смяна в тази тенденция ", споделя младото момиче.
Емона е разчувствана от новия парламент и новата вълна в политиката. Струва ѝ се, че животът е комплициран тъй като омразата не е добър урок.
Отправя зов:
" Да създадат по този начин, че да го няма това разделяне, което го има сега. Да се обединим и да станем едно цяло и да работим в една посока. И те би трябвало да работят в една посока, с цел да забележим смяна ", споделя Емона.
Емона не познава политикатата. Само това, че в света има доста невидими хора, които политиката не познава. Но от време на време той се трансформира тъкмо от тях. От лекарите, които ѝ създали рожден ден в " Пирогов ", от рехабилитатора който ѝ подал ръка в Луковит, от медиците в " ИСУЛ ", които ѝ избавили живота и не я оставили сама. От приятелката ѝ Стефка, с която гладували дружно, само че не се изгубили по пътя.
Всеки е забележим, стига да искаш да го видиш.
Репортажът на Катя Тодорова може да гледате във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ