В този по-рисков свят за България е още по-важно да

В този по-рисков свят за България е още по-важно да бъде в еврозоната, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в края на Пролетните срещи на Световната банка (СБ) и МВФ, състояли се тази седмица във Вашингтон.

Според нея страната ни би трябвало да извърши критериите за участие и да употребява тази опция, с цел да укрепи конкурентоспособността си.

Георгиева подчертава и върху нуждата от промени в пенсионната и данъчната система, с цел да се подсигурява дълготрайна резистентност.

По отношение на срещите на СБ и МВФ ръководещият шеф на Фонда уточни те са " постоянно потребни с това, че нашите страни членки имат опция да обсъдят положението и посоките на международната стопанска система дружно и по този метод да подобрят разбирането си за това накъде върви светът ".

Следва цялостният текст на изявлението:

Г-жо Георгиева, завърши главната част от Пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, какви са Вашите заключения?

- Пролетните и годишните срещи на Фонда и Световната банка са постоянно потребни с това, че нашите страни членки имат опция да обсъдят положението и посоките на международната стопанска система дружно и по този метод да подобрят разбирането си за това накъде върви светът.

Винаги е значимо, само че е още по-важно в сегашните условия на висока неустановеност.

Трябва да се означи обаче, че срещите започнаха при в началото по-високи равнища на напрежение, само че в техния край нещата бяха по-спокойни.

Най-общото е, че резултатите от срещите са в три направления.

Първата е, че общото схващане е, че растежът се забавя и аргументите за това закъснение оказват помощ да се обединят страните членки (на Фонда, общо 191 по света - бел. авт.) за това какво би трябвало да се направи. За мен беше доста окуражително да чуя от доста от министрите и от гуверньорите на централните банки изясненост за това, че в изискванията на стопанска система, която е по-често наранена от шокове и рецесии, те осъзнават, че би трябвало на първо място да създадат личните си страни по-устойчиви. Това значи да не отсрочват тези промени, които ще оказват помощ на страните им да имат по-добри условия за развиване и по-голяма резистентност на това, което се случва отвън тях.

Преди да стартират срещите, използвах една фраза - " подредете си къщата " (get your own house in order). Какво ще значи това " подредете си къщата " - като израз го чух от доста от министрите, от доста от гуверньорите като нещо, което те схващат, че не може да се отсрочва.

Ние виждаме, че в Европейския съюз неща, които изглеждаха невъзможни преди, в този момент са вероятни. Германия реформира своята " дългова спирачка ". Препоръките от отчета на Марио Драги имат огромен късмет за реализация, което значи банков съюз, финансов съюз и елиминиране на пречките за растежа вътре в Европа. Това е доста значим резултат за осъзнаването, че нямаме време за губене, че би трябвало да се работи уверено " у дома ".

Вторият извод е, че би трябвало да има опция за открит диалог, за открит разговор, за това накъде би трябвало да върви светът от позиция на комерсиална политика и осъзнаване на това, че свят без правила е безреден.

Такъв свят би бил доста рисков за всички и фактът, че сме в многополюсния свят през днешния ден, тъй като не сме там, където бяхме в предишното, също имаме потребност от правила, имаме потребност от предсказуемост, имаме потребност от правила.

В този подтекст бях позитивно впечатлена от единството на нашите страни членки за това накъде би трябвало да се върви, а точно да не живеем в свят без правила, без правила.

Третият резултат от срещите е - диагнозата за това къде сме и накъде вървим, за всички в този момент е ясна. Къде сме? Спад на вероятностите за напредък, обхващащ стопанските системи на страните, генериращи 85 на 100 от международния БВП. Да си спомним, че паниките на предишните срещи бяха за невисок напредък и висок дълг, в този момент стопанските системи се забавят даже още повече. На този декор новите мита, които Съединените щати имат намерение да наложат, въпреки че не е доста ясно къде ще завърши и ще завърши ли този диалог, са проблем, само че още по-големият проблем е непредсказуемостта. Това беше и думата на седмицата. Тази неустановеност значи, че вложителите не влагат, а потребителите не харчат. Така ние дадохме сигнал, че икономическият напредък се забавя световно от 3,3 на 2,8 на 100, само че също по този начин и в нашите разбори се видя, че вероятността от криза нараства от 17 на 30 на 100. Не предвиждаме криза към този момент, само че не изключваме, че при едно утежняване на обстановката това би могло да се трансформира в действителност.

Казахте, че Европа стартира да се трансформира и една от стъпките в това е желанието да се харчи повече за защита, за отбранителни качества. Виждаме промяната, която направи Германия в тази област. Как смятате, че това харчене за защита в Европа и България в това число би трябвало да се случи, тъй като въпреки всичко това са спомагателни разноски?

- Много високо оценяваме решението на Германия, тъй като това оказва помощ доста на цяла Европа. Без решението на Германия да реформира дълговата спирачка, фискалният напън върху Европа би бил доста огромен.

Какво ще бъде въздействието, зависи от две неща. Първото е - защо и по какъв начин се харчат тези пари. Ако те се харчат за стимулиране на производството вътре в Европа и за развиване на изследователската активност, въздействието върху растежа в кратковременен и дълготраен проект ще бъде позитивно. Припомням, че американската стопанска система получи голяма инжекция от високите вложения в развойна активност, обвързвана с защитата, чиито артикули по-късно преливат в гражданския бранш.

Това за Европа е доста значимо, тъй като тя изостава от Съединени американски щати във връзка с продуктивността на труда. Европейски Съюз изостава, защото европейската икономика не е толкоз новаторска, колкото американската.

Вторият аспект на нарасналите разноски за защита - ще зависи до каква степен деликатно се приоритизират други разноски. Ако Европейски Съюз се преориентира към това да понижи разноски в области, които не способстват за повишаване на икономическата мощ, това би било положително за Общността.

Разбира се, би трябвало доста да се внимава, тъй като в случай че се ориентират тези разноски към импорт от други места, а не за усилване на локалната стопанска система, резултатът няма да е толкоз огромен.

За Европа всичко казано нагоре е значимо, само че доста по-важно е да отстрани пречките за придвижване на труд, капитал, артикули и изключително на услуги във вътрешния пазар.

Днес 300 милиарда евро спестявания на европейските жители работят за американската стопанска система. Ако Европейски Съюз успее да сътвори по-добре итегриран финансов пазар, изключително в случай че има упоритостта да го направи дружно с Англия, тогава тези пари е по-вероятно да работят за Европа.

Един от позитивите от последните месеци е, че Европейският съюз и Англия търсят и намират пътища за икономическа съгласуваност и доближаване. Разбира се, Европа би трябвало да мисли за контакти със съседите, само че и за такива с други елементи на света. Повече търговия с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Канада, Австралия, Нова Зеландия, с африкански страни.

Как виждате България по пътя й към еврозоната?

- България е на доста уверено място по този въпрос и това, което би трябвало да прави страната, е да бъде доста деликатна в идващите месеци, тъй че критериите за влизане в еврозоната да бъдат спазени.

Преди беше значимо за България да влезе в еврозоната. Сега е още по-важно, тъй като ние виждаме, че обединяването на Европа е фактор за повишение на нейната конкурентоспособност в един бързо изменящ се свят. Виждаме и че еврото става по-привлекателно в този многополюсен свят. Така за България и преди беше значимо да понижи трансакционните разноски, да усили привлекателността на стопанската система си, само че в този по-рисков свят е още по-важно да бъдем в еврозоната.

Редица задачи на МВФ, а и вие персонално, сте изказвали мнение за обзор на данъчната система у нас. Смятате ли, че това и в този момент е належащо поради и оповестеното желание на ръководещите за преразглеждане на пенсионния модел?

- Знаем, че пенсионната система няма да издържи, в случай че не се вземат ограничения за нейното подсилване. България е застаряваща нация и в случай че желаеме да се заплащат пенсии в бъдеще, ние би трябвало да се грижим за това в този момент. Инструментите за това са увеличение на пенсионната възраст и възстановяване на финансовия баланс на системата. Това са рационални и верни стъпки. МВФ в границите на тези срещи разгласява отчет за демографията в света, в който констатацията е, че в страните със застаряващо население би трябвало да се поставят повече грижи за това хората да бъдат здрави и трудоспособни по-дълго време. Девизът е " седемдесетте са новите петдесет " и аз съм доказателство за това.

По отношение на данъчната система всяка страна би трябвало от време на време да преглежда балансите си и дали политиките, които работят сега, подсигуряват в задоволителна степен опцията на страната да ускори своя капацитет. И да, считам, че би трябвало да се преразглежда от време на време решението за плоския налог. Дали той ще се промени, или не, ще стане ясно, откакто деликатно се преценяват изгодите и рисковете от такова решение.