Вижте трогателната история на бездомник, възвърнал зрението си
„ В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и кьорав като къртица. Сега имам покрив, другари и виждам света към мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е лекар Събчев “, декларира 72-годишният Станислав Станчев.
„ Е, чак пък вълшебник! Просто си свърших работата! Но постоянно е прелестно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят! “ споделя оповестеният за държател на вълшебни умения доктор Кирил Събчев.
За Станислав, чийто живот минал като в късна есен - с доста тиня, мраз, страдания и малко слънчеви дни, всяко положително обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от дребен, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал другари, разкрил, че футболът му се отдава и стигнал дори до стадион „ Славия “, където ритал с митове като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и основал две деца - щерка и наследник. Но след това ориста отново му обърнала тил - златният му поминък - часовникарството, занемарен, той тръгнал да скита по фабрики, гледал крави, част от околните му умряли, с други, дори и с децата му, пътищата се разделили и най-после останал самичък, болен и към този момент остарял. Върнал се в родното си село, само че заварил дома си разрушен и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, само че тогава пък го връхлетяла слепотата.
„ Ослепях преди 2 години, ненадейно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, само че като че ли животът ми бе приключил. Ама не се дадох, пък и се откри кой да ми помогне! “, споделя дребничкият мъж.
Социалните служби настанили Станислав, който към този момент не можел самичък да се грижи за себе си, в спешен център във Враца, а оттова го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм.
„ Беше ми доста тежко, като се каже обществен дом, човек си мисли подслон, бедност, самотност... Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлота! “, радва се някогашният скитник.
Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите сходни обществени заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна - изцяло слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 експерти - фелдшер, медицински сестри, обществен служащ и санитари.
„ Всеки човек, който одобряваме, го консултираме със експерти и в случай че има вяра за спасяването на зрението му, го пращаме на лекуване “, споделя директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с доктор Събчев.
„ Беше общоприета интервенция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и индивидът прогледна! “ изяснява лекарят от Монтана.
Рутинната процедура за медика обаче е знамение за някогашния скитник. Повече от месец след интервенцията Станислав е впечатлен освен от майсторството на доктора, върнал зрението му, само че и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал взор възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че към този момент вижда.
„ Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да имам вяра, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето! “, вълнува се възрастният мъж.
„ Нито едно лекуване няма да е сполучливо, в случай че лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лекуването е в доверието, останалото е професионализъм! “, споделя пък доктор Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на признателност и хвалба, а освен упреци към българските лекари. Защото макар всички пpoблeми в опазването на здравето, неналичието на средства и нестанали промени множеството от медиците у нас са експерти и си правят съзнателно работата, счита той. 51-годишният доктор е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се срещнал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е доктор в очно поделение в регионалната болница в Монтана, а доктор Събчева е началник на Инфекциозното поделение./Труд
„ Е, чак пък вълшебник! Просто си свърших работата! Но постоянно е прелестно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят! “ споделя оповестеният за държател на вълшебни умения доктор Кирил Събчев.
За Станислав, чийто живот минал като в късна есен - с доста тиня, мраз, страдания и малко слънчеви дни, всяко положително обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от дребен, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал другари, разкрил, че футболът му се отдава и стигнал дори до стадион „ Славия “, където ритал с митове като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и основал две деца - щерка и наследник. Но след това ориста отново му обърнала тил - златният му поминък - часовникарството, занемарен, той тръгнал да скита по фабрики, гледал крави, част от околните му умряли, с други, дори и с децата му, пътищата се разделили и най-после останал самичък, болен и към този момент остарял. Върнал се в родното си село, само че заварил дома си разрушен и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, само че тогава пък го връхлетяла слепотата.
„ Ослепях преди 2 години, ненадейно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, само че като че ли животът ми бе приключил. Ама не се дадох, пък и се откри кой да ми помогне! “, споделя дребничкият мъж.
Социалните служби настанили Станислав, който към този момент не можел самичък да се грижи за себе си, в спешен център във Враца, а оттова го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм.
„ Беше ми доста тежко, като се каже обществен дом, човек си мисли подслон, бедност, самотност... Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлота! “, радва се някогашният скитник.
Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите сходни обществени заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна - изцяло слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 експерти - фелдшер, медицински сестри, обществен служащ и санитари.
„ Всеки човек, който одобряваме, го консултираме със експерти и в случай че има вяра за спасяването на зрението му, го пращаме на лекуване “, споделя директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с доктор Събчев.
„ Беше общоприета интервенция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и индивидът прогледна! “ изяснява лекарят от Монтана.
Рутинната процедура за медика обаче е знамение за някогашния скитник. Повече от месец след интервенцията Станислав е впечатлен освен от майсторството на доктора, върнал зрението му, само че и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал взор възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че към този момент вижда.
„ Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да имам вяра, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето! “, вълнува се възрастният мъж.
„ Нито едно лекуване няма да е сполучливо, в случай че лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лекуването е в доверието, останалото е професионализъм! “, споделя пък доктор Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на признателност и хвалба, а освен упреци към българските лекари. Защото макар всички пpoблeми в опазването на здравето, неналичието на средства и нестанали промени множеството от медиците у нас са експерти и си правят съзнателно работата, счита той. 51-годишният доктор е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се срещнал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е доктор в очно поделение в регионалната болница в Монтана, а доктор Събчева е началник на Инфекциозното поделение./Труд
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ