Музикална история еп. 35: „The Jack“ на „AC/DC“
В този епизод на нашата музикална графа ще приказваме за една от песните с най-запомнящо се начало. Това е „ The Jack “ на „ AC/DC “ от 1975 година.
Няма по какъв начин да разгърнем тази история преди да сме разказали и за началото на самата група. Тя се образува в Австралия през 1974 година от братята George, Angus & Malcolm Young (Джордж, Ангъс и Малкълм Йънг), които са с шотландски генезис. Най-големият е Джордж и той става продуцент. Ангъс е бъдещият китарист, а Малкълм свири на темп китара. Бандата приема име, написано върху адаптор на фамилната им шевна машина, употребена от сестра им Маргарет. С AC и DC отбелязват непрекъснат и изменчив ток, а знакът посред им е за високо напрежение. Обясняват го с това, че символизира дивата сила, с която групата извършва музиката си.
На първи декември 1975 година AC/DC, към този момент в непрекъснат състав, издава втория си албум „ TNT “. Дори и по това време те са издавали албумите си в региона на Австралия и Нова Зеландия. Затова музиката им още няма толкоз мощен изход в другите континенти. Една от паметните песни в албума, третата подред, е „ The Jack “. Тя е записана напролет на 1975 година в „ Albert Studios “ в Сидни, Австралия, и е продуцирана от „ Albert Productions “. Заглавието идва от жаргонна дума в австралийския британски, с която се отбелязва гонорея. Гонореята, наричана още и трипер, е болест, излъчена по сексуален път. Тя се предизвиква от бактерия и се лекува главно с антибиотици. Малко след издаването на първия албум на групата „ High Voltage “ през 1974 година, момчетата се настаняват в Мелбърн. Първо са в хотел „ Octagone “ („ Октагон “), а по-късно в къща на „ Лансдаун Роуд “, наоколо до квартала на алените фенери, или „ Red-Light District “. Английският израз, с който е назоваван квартала, отбелязва място, където е много мощно развита проституцията, или има повече сексшопове, стриптийз питейни заведения и други неща, свързани с този тип промишленост.
Названието произлиза от традицията прозорците на обществените домове да се отбелязват с червени фенери. И така, момчетата от групата постоянно след концерти си викат девойки от квартала в своята квартира. Полицията е заинтригувана какво става, защото от прозорците се виждат хора, разхождащи се по долни дрехи, и претъпкани пепелници. Но когато схващат, че става дума за група млади музиканти, която се е настанила там, стопира да се интересува. В по-късно изявление Малкълм Йънг споделя: „ Проститутките ни опознаха и доста от тях се навъртаха в близост. Идваха всевъзможни дами, тъй като бяхме млади и в група. “ Йънг споделя още, че не е имало нищо учудващо в това да се почука в три през нощта на вратата им и цялостен рой сервитьорки, връщащи се от работа, да влязат, носейки бутилки с алкохол, торба с дрога и всичко останало. Момичетата постоянно са другарски настроени и постоянно вършат секс с някои от членовете на групата, най-много с вокалиста Bon Scott (Бон Скот), само че и с барабаниста Phil Rudd (Фил Ръд) и басиста Mark Evans (Марк Евънс). Братята Йънг не са били особени красавци, а и са избягвали сходни връзки.
По това време не се приказва толкоз за СПИН и за други заразни заболявания и по тази причина младежите не употребяват защитни средства. Една вечер, до момента в който Малкълм свири с Бон Скот в Мелбърн, получава записка. В нея някакво момиче го упреква, че е инфектирано от него с гонорея. Малкълм е доста сюрпризиран, тъй като до тогава той самият не е имал подобен проблем, а и както към този момент казахме, братята Йънг, един от които е и той, по-рядко се занимават с такива девойки. Но по-рядко не значи, че напълно не са се занимавали. Това стряска младежа. В това време концертът продължава и той засвирва блус. А Бон Скот, научил преди малко за бележката, стартира да се смее и да задява Малкълм, пеейки върху неговия блус „ She’s Got The Jack, She’s Got The Jack… “ (Тя има трипер, тя има трипер)… Иначе казано, Малкълм, който най-вече се пази от девойките, пръв е инфектиран. А Бон, който всяка вечер е с разнообразни дами, споделяни и от други момчета, се усеща прелестно. Няколко дни след концерта, на групова подготовка, Бон Скот отново пее същия стих върху бавния блус, свирен от Малкълм. А тогава към този момент освен Малкълм е инфектиран, а и останалите, в това число и Бон Скот. Скот обаче споделя друга история в изявление през 1976 година.
Той твърди, че пръв е инфектиран с гонорея. Въпреки, че знае за заболяването си, той още веднъж прави секс с продажница, смятайки, че тя е толкоз грозна, че надали би го направила и с различен мъж и би му трансферирала заболяването. Но по-късно тя влиза в прилежащата стая и го прави с барабаниста Фил, като по-късно съумява да болести и него. Няколко седмици по-късно момичето му желае финансово обезщетение от 35 $ за лекарство против гонорея. Според нея той я е заразил, а не тя него. Двете истории, разказани от Малкълм и Бон, не са в несъгласие и е прекомерно допустимо да са се случвали редом една с друга. И когато момичето е предизвестило Малкълм с бележката, Бон да е знаел, че в действителност той е виновен за нейното заразяване. В истинския текст на „ The Jack “ Бон Скот пее „ She’s Got The Clap “ (Clap е друга дума за трипера) и изрежда имената на девойките, с които са спали, като ги упреква, че всички те са заразни. При първото осъществяване на парчето в концерт, всички тези девойки са на първия ред и Бон ги сочи, споменавайки ги поименно. По описа на Бон Скот, във всеки идващ път, в който я пеят в Мелбърн, въпросните девойки се разбягват към дъното на залата, с цел да не се схваща, че са обекта на песента.
Веднъж на концерт Бон Скот вика дамата, която евентуално е заразил, и ѝ изяснява, че е сбъркала и че той ѝ дължи парите. Впоследствие историята не е доказана и от други, само че поради скандалното държание на Бон Скот през целия му къс живот, тя като нищо може да се е случила по този метод. В няколко концертни записа може да се чуе текст, доста непосредствен до оригинала. Пример е концертът от 30 април 1978 година в Аполо, Глазгоу, Шотландия, публикуван в албума им „ If You Want Blood You’ve Got It “. Там ясно може да се чуе „ Gonorrhea “. В други концерти може да се чуе пък едно встъпление, в което Бон Скот пее „ Gonorrhea, I`ve just had my first dose of gonorrhea “ (Гонорея, преди малко получих своята първа доза гонорея). Той употребява мелодията от песента „ Maria “ от мюзикъла „ West Side Story “ („ Уестсайдска история “) по музика на Leonard Bernstein (Ленард Бърнстейн), където в оригинала се пее „ Maria, I just kissed a girl named Maria “ („ Мария, преди малко целунах момиче на име Мария “). Има няколко непокътнати концертни версии, включващи това встъпление. По-късно текстът е изменен за песента да е годна за радиоизлъчване.
В текста Бон Скот прави игра на думи, като от самото начало заблуждава слушателите, че става дума за покер. Накрая дамата взима валето, което е печелившата карта, а останалите имат Royal Flush. Тук би трябвало да създадем две обяснения. Думата за картата вале и за трипера в британски език е една и съща и е към този момент упоменатата Clap, което разрешава заиграването с нея. Конкретно в някои типове покер валето е наричано и Jack (Джак). А Royal Flush (Роял Флаш) в покера е най-силната и рядка композиция от карти, или другояче казано, най-силната ръка, при която пет карти от една и съща багра са в строго избран ред. В взаимозависимост от разновидностите на играта, тази композиция играе друга роля и може да се сътвори в друг миг. В текста има препратки и към други комбинации, да вземем за пример „ Full House “ (Фул Хаус). Всички те по някакъв метод се свързват и с букет от заболявания, които можеш да получиш от една лека жена. В текста има още десетки препратки от покера към секса и в случай че ви е забавно и познавате добре британския, можете и сами да ги дешифрирате. „ The Jack “ се извършва от групата повече от 40 години. Често песента провокира девойките да събличат тениските и сутиените си на нея. А коронният номер на Ангъс Йънг на тази ария е да си смъква панталоните, с цел да покаже задните си елементи. В първия концерт, в който вършат песента, остава напълно гол, а на идващите носи боксерки за благовъзпитание.
Както отбелязва уеб сайтът „ SongFacts “, от AC_DC държат повече на музиката, в сравнение с текстовете си. Затова нерядко текстовете им са просто за развлечение и в тях няма нищо изключително. „ The Jack “ става известна на света чак през 1976 година, с помощта на разширеното издание на албума „ High Voltage “ („ Високо напрежение “), пуснат в Европа и Америка.
Групата прави още веднъж интерпретацията с истинския текст на концерт в Торонто през 2003 година пред към 500000 души. Събитието е отдадено на болните от рядко и остро респираторно заболяване, което тогава намалява потока от туристи в града. В ролята на реализатор е вокалистът Брайън Джонсън. Той замества Бон Скот, откакто Скот умира през 1980 година от алкохолно натравяне, ненавършил 34 години.
„ AC/DC “ през днешния ден не е това, което е била през 70-те години. Но „ The Jack “ продължава да печели млади фенове, които от време на време въобще не си дават сметка кой е този Джак и какво стои зад песента.
Следвайте ни във,и
Няма по какъв начин да разгърнем тази история преди да сме разказали и за началото на самата група. Тя се образува в Австралия през 1974 година от братята George, Angus & Malcolm Young (Джордж, Ангъс и Малкълм Йънг), които са с шотландски генезис. Най-големият е Джордж и той става продуцент. Ангъс е бъдещият китарист, а Малкълм свири на темп китара. Бандата приема име, написано върху адаптор на фамилната им шевна машина, употребена от сестра им Маргарет. С AC и DC отбелязват непрекъснат и изменчив ток, а знакът посред им е за високо напрежение. Обясняват го с това, че символизира дивата сила, с която групата извършва музиката си.
На първи декември 1975 година AC/DC, към този момент в непрекъснат състав, издава втория си албум „ TNT “. Дори и по това време те са издавали албумите си в региона на Австралия и Нова Зеландия. Затова музиката им още няма толкоз мощен изход в другите континенти. Една от паметните песни в албума, третата подред, е „ The Jack “. Тя е записана напролет на 1975 година в „ Albert Studios “ в Сидни, Австралия, и е продуцирана от „ Albert Productions “. Заглавието идва от жаргонна дума в австралийския британски, с която се отбелязва гонорея. Гонореята, наричана още и трипер, е болест, излъчена по сексуален път. Тя се предизвиква от бактерия и се лекува главно с антибиотици. Малко след издаването на първия албум на групата „ High Voltage “ през 1974 година, момчетата се настаняват в Мелбърн. Първо са в хотел „ Octagone “ („ Октагон “), а по-късно в къща на „ Лансдаун Роуд “, наоколо до квартала на алените фенери, или „ Red-Light District “. Английският израз, с който е назоваван квартала, отбелязва място, където е много мощно развита проституцията, или има повече сексшопове, стриптийз питейни заведения и други неща, свързани с този тип промишленост.
Названието произлиза от традицията прозорците на обществените домове да се отбелязват с червени фенери. И така, момчетата от групата постоянно след концерти си викат девойки от квартала в своята квартира. Полицията е заинтригувана какво става, защото от прозорците се виждат хора, разхождащи се по долни дрехи, и претъпкани пепелници. Но когато схващат, че става дума за група млади музиканти, която се е настанила там, стопира да се интересува. В по-късно изявление Малкълм Йънг споделя: „ Проститутките ни опознаха и доста от тях се навъртаха в близост. Идваха всевъзможни дами, тъй като бяхме млади и в група. “ Йънг споделя още, че не е имало нищо учудващо в това да се почука в три през нощта на вратата им и цялостен рой сервитьорки, връщащи се от работа, да влязат, носейки бутилки с алкохол, торба с дрога и всичко останало. Момичетата постоянно са другарски настроени и постоянно вършат секс с някои от членовете на групата, най-много с вокалиста Bon Scott (Бон Скот), само че и с барабаниста Phil Rudd (Фил Ръд) и басиста Mark Evans (Марк Евънс). Братята Йънг не са били особени красавци, а и са избягвали сходни връзки.
По това време не се приказва толкоз за СПИН и за други заразни заболявания и по тази причина младежите не употребяват защитни средства. Една вечер, до момента в който Малкълм свири с Бон Скот в Мелбърн, получава записка. В нея някакво момиче го упреква, че е инфектирано от него с гонорея. Малкълм е доста сюрпризиран, тъй като до тогава той самият не е имал подобен проблем, а и както към този момент казахме, братята Йънг, един от които е и той, по-рядко се занимават с такива девойки. Но по-рядко не значи, че напълно не са се занимавали. Това стряска младежа. В това време концертът продължава и той засвирва блус. А Бон Скот, научил преди малко за бележката, стартира да се смее и да задява Малкълм, пеейки върху неговия блус „ She’s Got The Jack, She’s Got The Jack… “ (Тя има трипер, тя има трипер)… Иначе казано, Малкълм, който най-вече се пази от девойките, пръв е инфектиран. А Бон, който всяка вечер е с разнообразни дами, споделяни и от други момчета, се усеща прелестно. Няколко дни след концерта, на групова подготовка, Бон Скот отново пее същия стих върху бавния блус, свирен от Малкълм. А тогава към този момент освен Малкълм е инфектиран, а и останалите, в това число и Бон Скот. Скот обаче споделя друга история в изявление през 1976 година.
Той твърди, че пръв е инфектиран с гонорея. Въпреки, че знае за заболяването си, той още веднъж прави секс с продажница, смятайки, че тя е толкоз грозна, че надали би го направила и с различен мъж и би му трансферирала заболяването. Но по-късно тя влиза в прилежащата стая и го прави с барабаниста Фил, като по-късно съумява да болести и него. Няколко седмици по-късно момичето му желае финансово обезщетение от 35 $ за лекарство против гонорея. Според нея той я е заразил, а не тя него. Двете истории, разказани от Малкълм и Бон, не са в несъгласие и е прекомерно допустимо да са се случвали редом една с друга. И когато момичето е предизвестило Малкълм с бележката, Бон да е знаел, че в действителност той е виновен за нейното заразяване. В истинския текст на „ The Jack “ Бон Скот пее „ She’s Got The Clap “ (Clap е друга дума за трипера) и изрежда имената на девойките, с които са спали, като ги упреква, че всички те са заразни. При първото осъществяване на парчето в концерт, всички тези девойки са на първия ред и Бон ги сочи, споменавайки ги поименно. По описа на Бон Скот, във всеки идващ път, в който я пеят в Мелбърн, въпросните девойки се разбягват към дъното на залата, с цел да не се схваща, че са обекта на песента.
Веднъж на концерт Бон Скот вика дамата, която евентуално е заразил, и ѝ изяснява, че е сбъркала и че той ѝ дължи парите. Впоследствие историята не е доказана и от други, само че поради скандалното държание на Бон Скот през целия му къс живот, тя като нищо може да се е случила по този метод. В няколко концертни записа може да се чуе текст, доста непосредствен до оригинала. Пример е концертът от 30 април 1978 година в Аполо, Глазгоу, Шотландия, публикуван в албума им „ If You Want Blood You’ve Got It “. Там ясно може да се чуе „ Gonorrhea “. В други концерти може да се чуе пък едно встъпление, в което Бон Скот пее „ Gonorrhea, I`ve just had my first dose of gonorrhea “ (Гонорея, преди малко получих своята първа доза гонорея). Той употребява мелодията от песента „ Maria “ от мюзикъла „ West Side Story “ („ Уестсайдска история “) по музика на Leonard Bernstein (Ленард Бърнстейн), където в оригинала се пее „ Maria, I just kissed a girl named Maria “ („ Мария, преди малко целунах момиче на име Мария “). Има няколко непокътнати концертни версии, включващи това встъпление. По-късно текстът е изменен за песента да е годна за радиоизлъчване.
В текста Бон Скот прави игра на думи, като от самото начало заблуждава слушателите, че става дума за покер. Накрая дамата взима валето, което е печелившата карта, а останалите имат Royal Flush. Тук би трябвало да създадем две обяснения. Думата за картата вале и за трипера в британски език е една и съща и е към този момент упоменатата Clap, което разрешава заиграването с нея. Конкретно в някои типове покер валето е наричано и Jack (Джак). А Royal Flush (Роял Флаш) в покера е най-силната и рядка композиция от карти, или другояче казано, най-силната ръка, при която пет карти от една и съща багра са в строго избран ред. В взаимозависимост от разновидностите на играта, тази композиция играе друга роля и може да се сътвори в друг миг. В текста има препратки и към други комбинации, да вземем за пример „ Full House “ (Фул Хаус). Всички те по някакъв метод се свързват и с букет от заболявания, които можеш да получиш от една лека жена. В текста има още десетки препратки от покера към секса и в случай че ви е забавно и познавате добре британския, можете и сами да ги дешифрирате. „ The Jack “ се извършва от групата повече от 40 години. Често песента провокира девойките да събличат тениските и сутиените си на нея. А коронният номер на Ангъс Йънг на тази ария е да си смъква панталоните, с цел да покаже задните си елементи. В първия концерт, в който вършат песента, остава напълно гол, а на идващите носи боксерки за благовъзпитание.
Както отбелязва уеб сайтът „ SongFacts “, от AC_DC държат повече на музиката, в сравнение с текстовете си. Затова нерядко текстовете им са просто за развлечение и в тях няма нищо изключително. „ The Jack “ става известна на света чак през 1976 година, с помощта на разширеното издание на албума „ High Voltage “ („ Високо напрежение “), пуснат в Европа и Америка.
Групата прави още веднъж интерпретацията с истинския текст на концерт в Торонто през 2003 година пред към 500000 души. Събитието е отдадено на болните от рядко и остро респираторно заболяване, което тогава намалява потока от туристи в града. В ролята на реализатор е вокалистът Брайън Джонсън. Той замества Бон Скот, откакто Скот умира през 1980 година от алкохолно натравяне, ненавършил 34 години.
„ AC/DC “ през днешния ден не е това, което е била през 70-те години. Но „ The Jack “ продължава да печели млади фенове, които от време на време въобще не си дават сметка кой е този Джак и какво стои зад песента.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ