Защо Томислав Дончев е последен в София и какво друго не знаем за него
„ В това първи в Габрово, финален в София може да има доста закачки, само че да кажем, че и първият и последният са значими “, разяснява мястото си в листите пред View Sofia някогашният вицепремиер Томислав Дончев.
„ Няма да минаваме през метафорите от Светата книга: „ Така последните ще станат първи, а първите – последни ", само че ще ви опиша, че когато си с огромна група в планината е доста значимо кой е първи. Той дефинира посоката, само че последният също има тежки отговорности. Той следи да вземем за пример да не се загуби някой ", акцентира политикът.
Относно уменията си, за които гласоподавателите му и не допускат, Дончев признава, че умее да готви и то доста добре, а също така минава по 14 хиляди крачки дневно.
По мотив вота на 2 април той е безапелационен, че най-големият проблем е, че хората се умориха от избори.
„ Ако изборите не пораждат нищо, в един миг ще изчезне смисълът да се гласоподава. Надеждата ми е, дали от разсъдък, дали от грижа или даже от боязън да се окажем групово безмислени, да превърнем политиката в това, което би трябвало да бъде - групова система, която намира решения, а не основава проблеми “, отбелязва Дончев. Той дефинира себе си като скришен реакционер и по този начин изяснява, че продължава да е обвързван с една и съща партия.
„ А през днешния ден хората си сменят всичко непрестанно - колите, телефоните, прическите, лицата, жилищата, партиите. Няма да се върша на морализатор, 21 век пристигна с опцията всеки да сменя нови идентичности в търсене на себе си. Аз още не съм приключил с тази си еднаквост “, счита политикът. Той твърди, че сега всеки ден за него е друг.
„ Има дни, в коити има повече разбори, мислене и писане, само че всекидневно срещи, доста срещи. С гилдии, общности, с хора. В офиси, в читалища, по улиците. И да, доста срещи с медиите. Някой от тях приятни “, не крие Дончев. За него този уморителен график е част от това, което се назовава „ policymaking “.
„ Правенето на политика е висшата сложна дисциплинираност. То изисква секторна експертиза, умеенето на управляваш институции, хора, процеси, пари, време, умеенето да дефинираш цели - до хоризонта и оттатък него, умеенето да убеждаваш и да се бориш за доверие, силата да водиш. Интересно е, от време на време вдъхновяващо “, счита Дончев. Той е прям и за противоположната страна на политиката - това да си жертва на комплексното и пермаментно съмнение и отчаяние.
„ Тежи и това да те ненавиждат хора, за нещо, което не си сторил. Много тежи и това, че от време на време равнището – и на причините и даже на политическите конфликти е доста ниско “, признава кандидат-депутатът. Той е уверен, че в случай че ГЕРБ завоюва изборите, ще има повече развиване и непоклатимост.
„ Няма да минаваме през метафорите от Светата книга: „ Така последните ще станат първи, а първите – последни ", само че ще ви опиша, че когато си с огромна група в планината е доста значимо кой е първи. Той дефинира посоката, само че последният също има тежки отговорности. Той следи да вземем за пример да не се загуби някой ", акцентира политикът.
Относно уменията си, за които гласоподавателите му и не допускат, Дончев признава, че умее да готви и то доста добре, а също така минава по 14 хиляди крачки дневно.
По мотив вота на 2 април той е безапелационен, че най-големият проблем е, че хората се умориха от избори.
„ Ако изборите не пораждат нищо, в един миг ще изчезне смисълът да се гласоподава. Надеждата ми е, дали от разсъдък, дали от грижа или даже от боязън да се окажем групово безмислени, да превърнем политиката в това, което би трябвало да бъде - групова система, която намира решения, а не основава проблеми “, отбелязва Дончев. Той дефинира себе си като скришен реакционер и по този начин изяснява, че продължава да е обвързван с една и съща партия.
„ А през днешния ден хората си сменят всичко непрестанно - колите, телефоните, прическите, лицата, жилищата, партиите. Няма да се върша на морализатор, 21 век пристигна с опцията всеки да сменя нови идентичности в търсене на себе си. Аз още не съм приключил с тази си еднаквост “, счита политикът. Той твърди, че сега всеки ден за него е друг.
„ Има дни, в коити има повече разбори, мислене и писане, само че всекидневно срещи, доста срещи. С гилдии, общности, с хора. В офиси, в читалища, по улиците. И да, доста срещи с медиите. Някой от тях приятни “, не крие Дончев. За него този уморителен график е част от това, което се назовава „ policymaking “.
„ Правенето на политика е висшата сложна дисциплинираност. То изисква секторна експертиза, умеенето на управляваш институции, хора, процеси, пари, време, умеенето да дефинираш цели - до хоризонта и оттатък него, умеенето да убеждаваш и да се бориш за доверие, силата да водиш. Интересно е, от време на време вдъхновяващо “, счита Дончев. Той е прям и за противоположната страна на политиката - това да си жертва на комплексното и пермаментно съмнение и отчаяние.
„ Тежи и това да те ненавиждат хора, за нещо, което не си сторил. Много тежи и това, че от време на време равнището – и на причините и даже на политическите конфликти е доста ниско “, признава кандидат-депутатът. Той е уверен, че в случай че ГЕРБ завоюва изборите, ще има повече развиване и непоклатимост.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ