На днешната дата в историята - 549 години от рождението на Николай Коперник
В Торун, Полша се ражда Николай Коперник. По майчина линия е на половина германец, което провокира разногласия за националната му принадлежност и до ден сегашен.
Коперник утежнява връзките си с римокатолическата черква, откакто се трансформира в най-отявления бранител на хелиоцентричната доктрина, която измества Земята от центъра на Вселената. Една концепция, която влиза в цялостен контраст с католическата доктрина.
Хелиоцентричната доктрина съществувала от няколко века, само че най-вече във фрагментарна форма – забравена във времето в резултат на систематична религиозна опресия. Системата на Коперник акцентира седем съществени теоретични правила, разказани в неговото съчинение „ За въртенето на небесните сфери “, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година и постоянно е одобрявано за началото на актуалната астрономия и на общата научна гражданска война:
1. Не съществува един център на всички небесни орбити или сфери.
2. Центърът на Земята не е център на света, а единствено център на тежестта, и на лунната орбита.
3. Всички сфери се движат към Слънцето, което стои сякаш в средата, на всичко.
4. Разстоянието сред Земята и Слънцето е незначително малко спрямо дистанцията сред нея и звездите.
5. Всички придвижвания, които следим на сферата на неподвижните звезди, не принадлежат на нея, а на Земята. Именно Земята с принадлежащите й стихии прави непрекъснато въртене към неизменимите си полюси, при което небесната корав и най-горното небе остават неподвижни през всичкото време.
6. Всички придвижвания, които виждаме при Слънцето, не принадлежат на него, а на Земята и на нашата сфера. Заедно с нея се въртим към Слънцето, както и останалите планети, тъй че Земята прави по едно и също време няколко придвижвания.
7. Привидните прави и противоположни придвижвания на планетите не принадлежат на тях а на Земята. Следователно нейното придвижване е задоволително, с цел да изясни огромен брой от забележимите по небето придвижвания.
Коперник също показва и Вселената, като едно затворено пространство, което е лимитирано от сферата на звездите.
Теорията на Коперник поставя завършек на многовековните опити на учените да схванат истината за планетите и техните придвижвания, като оборва всички съществуващи досега научни документи по тематиката.
Нещо повече - „ За въртенето на небесните сфери “ мощно разклаща престижа на църквата. Нейните деятели схващат какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се популяризира свободно сред учените и не минава доста време, когато революционното значение на този труд се демонстрира в цялостна мощ. Появяват се други учени, които не престават делото на Коперник, като да вземем за пример Галилео Галилей. Те развиват и популяризират концепцията за безкрайността на Вселената, в която Земята е сходна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо голям брой, което принуждава църквата да стартира яростно гонене на всички почитатели на учението на Коперник.
Коперник утежнява връзките си с римокатолическата черква, откакто се трансформира в най-отявления бранител на хелиоцентричната доктрина, която измества Земята от центъра на Вселената. Една концепция, която влиза в цялостен контраст с католическата доктрина.
Хелиоцентричната доктрина съществувала от няколко века, само че най-вече във фрагментарна форма – забравена във времето в резултат на систематична религиозна опресия. Системата на Коперник акцентира седем съществени теоретични правила, разказани в неговото съчинение „ За въртенето на небесните сфери “, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година и постоянно е одобрявано за началото на актуалната астрономия и на общата научна гражданска война:
1. Не съществува един център на всички небесни орбити или сфери.
2. Центърът на Земята не е център на света, а единствено център на тежестта, и на лунната орбита.
3. Всички сфери се движат към Слънцето, което стои сякаш в средата, на всичко.
4. Разстоянието сред Земята и Слънцето е незначително малко спрямо дистанцията сред нея и звездите.
5. Всички придвижвания, които следим на сферата на неподвижните звезди, не принадлежат на нея, а на Земята. Именно Земята с принадлежащите й стихии прави непрекъснато въртене към неизменимите си полюси, при което небесната корав и най-горното небе остават неподвижни през всичкото време.
6. Всички придвижвания, които виждаме при Слънцето, не принадлежат на него, а на Земята и на нашата сфера. Заедно с нея се въртим към Слънцето, както и останалите планети, тъй че Земята прави по едно и също време няколко придвижвания.
7. Привидните прави и противоположни придвижвания на планетите не принадлежат на тях а на Земята. Следователно нейното придвижване е задоволително, с цел да изясни огромен брой от забележимите по небето придвижвания.
Коперник също показва и Вселената, като едно затворено пространство, което е лимитирано от сферата на звездите.
Теорията на Коперник поставя завършек на многовековните опити на учените да схванат истината за планетите и техните придвижвания, като оборва всички съществуващи досега научни документи по тематиката.
Нещо повече - „ За въртенето на небесните сфери “ мощно разклаща престижа на църквата. Нейните деятели схващат какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се популяризира свободно сред учените и не минава доста време, когато революционното значение на този труд се демонстрира в цялостна мощ. Появяват се други учени, които не престават делото на Коперник, като да вземем за пример Галилео Галилей. Те развиват и популяризират концепцията за безкрайността на Вселената, в която Земята е сходна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо голям брой, което принуждава църквата да стартира яростно гонене на всички почитатели на учението на Коперник.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ