Бурканът на раздора
В топлите вечери разхождащите се по южната страна на Гданския мост във Варшава са приветствани от неонов надпис " Приятно ми е да те видя ". Този план завоюва състезанието " Неон за Варшава ", проведен през 2013 година за да се избере нов знак на града. Заедно с него в състезанието, чийто победител бе избран с интернет гласоподаване, на огромен триумф се радваше и надписът " +48 22 " (телефонният код на Варшава), който до наскоро красеше пространството над входа на клуб-кафене в центъра. Един от петте плана, стигнали до край, се оказа много противоречив и даже не се стигна до реализирането му. Този план включваше просто три огромни стъклени буркана, само че породи разгорещена полемика и вълна негативни мнения. Какво толкоз възмути поляците?
Дори и за несведущите през 2013 година, когато бе проведен състезанието, стана ясно какво значи " буркан ". Не просто стъклен съд с похлупак, само че и човек, дошъл във Варшава от друго обитаемо място, с цел да учи или работи. Буркан - т.е. пришелец от провинцията. Буркан - човек, който на празници си отива в родното място. Буркан - тъй като си носи оттова храни в буркани.
Варшава е цялостна с пришълци и миграцията към столицата е с дълга традиция в Полша. След Втората международна война
градът е обезлюден и е възобновен
с ръцете на голям брой мигранти, търсещи работа и по-добър живот във възраждащата се от руини Варшава. По-късно, в течение на няколко десетилетия, в Полската национална република миграцията в столицата беше невъзможна, само че през днешния ден Варшава още веднъж притегля доста поляци. По данни на аналитичния портал BIQdata.pl през днешния ден в столицата живеят над 2 млн. души и половината от тях са приходящи. Те се насочват към Варшава в търсене на по-добре платена работа и удобни условия за развиване, идват тук за университетско образование. Те живеят във Варшава, стават все по-видими и от ден на ден въздействат на живота и образа на града. А това, естествено, нервира тези, които считат себе си за по-добри, т.е. същински кореняци варшавяни.
Най-интересното е, че в началото планът с бурканите печелеше състезанието, което изигра ролята на последната капка, преляла чашата на търпението на " същинските " варшавяни. Официалната причина за последвалото анулиране на резултатите от гласуването бе пазаруване на гласове. Във Facebook се появи група " Протест против реализирането на плана победител в състезанието " Неон за Варшава ", където недоволните изливаха възмущението си. Сред тях бяха и такива, които възприемаха плана като насмешка към пришълците и опит да се сътвори
разделяне в обществото,
само че в дебата въпреки всичко преобладаваха гласовете на " кореняците ", които възприемаха триумфа на подобен план като офанзива против обичания им град.
Защото поради " бурканите " трафикът във Варшава е задръстен. Защото заемат местата в университетите. Защото поради тях животът в града от ден на ден наподобява на съревнование с плъхове. Защото поради тях порастват цените на жилищата. Защото работят тук, а заплащат налозите си по родните си места. Защото си вървят там, с цел да се запасяват с храна. Защото не желаят да се почувстват тук вкъщи. Постоянно подлагат на критика. Защото се отнасят към града потребителски, не влагат нищо в него, а имат наглостта и да мърморят. И по какъв начин може да се допусне тъкмо бурканът да е знак на Варшава?
Конкурсът извади нескрито спорове, зреещи във варшавското общество, и раздели дискутиращите на две огромни групи - на такива, които смятат, че им е отнето правото да дефинират какъв да бъде градът и по какъв начин да се развива, и на другите, почувствали, че ги осмиват и изтласкват в ъгъла. Мнозина бяха потресени от мисълта е, че е допустимо потомствените варшавяни да са безусловно малцинство в града. Гостите са станали домакини и са лишили правото да поучават и подлагат на критика, което до този миг са имали единствено и само потомствените столичани.
Когато първите страсти затихнаха, полемиката се придвижи с цялостно озлобление от интернет платформите във вестниците, където пришълците се пробваха да отвърнат на вълната ненавист по собствен адрес. Някои обясняваха, че подвижността приказва за смелостта на човек, че приходящите са хора умни и перспективни, че цялата страна е пособия на Варшава след войната, в това число и посредством пренасочване на приходите от налози към Обществения фонд за възобновяване на столицата, че пришълците в действителност са елитът, който не трябва да се срами от произхода и персоналния си избор. Други без причини се лимитираха просто да натрият носа на многознайковците варшавяни.
Мнозина се опитваха по разнообразни начини да трансфорат спора в детайл на локалната просвета. Хората иронизираха, хиперболизираха. Появиха се гаджети с изображения на буркани, фланелки с надпис " Аз съм буркан ", а магазин с такова име написа на уеб страницата си, че стоките му са предопределени за всички, които се забавляват с спора сред локалните и пришълците.
Група Big Cyc записа ария със заглавие " Буркан ", описваща стереотипния облик на пришълеца. В клипа на песента чиновници в офис, облечени в строги костюми, по време на работно заседание похапват
колбас, увит във вестник
Някои се пробваха да вземат казуса с бурканите на съществено. През 2015 година Магдалена Желязовска издаде книга със заглавие " Ненаситни " - роман за няколко пришълци, които се пробват да си намерят място под слънцето във Варшава - да получат обучение, да стартират работа, да опитат да устроят персоналния си живот.
Книгата е облечен в художествена форма опит да се огледа на живота на актуалните пришълци от вътрешната страна, от тяхна позиция да бъдат показани задачите и компликациите им. Две години по-късно градските управляващи организираха проучването " Идентичност на Варшава и нейните поданици ", в което взеха присъединяване както родените в столицата, по този начин и придошли. Изследването обхвана връзката им с града, облика на столицата и полезностите, от които хората се управляват.
Какво остана от абсурда през днешния ден? Неоновият надпис с буркани по този начин и не се появи, само че съвсем всеки варшавянин към този момент е в час и знае какво е преносното значение на думата. Градските управляващи се пробват да опознават по-добре жителите на града, да ги въвлекат в дейна взаимна активност. Например, с цел да се гласоподава за планове, участващи в състезания, финансирани от градския бюджет, е задоволително единствено да отбележиш в кой регион живееш, а не както до момента наложително да имаш регистрация в столицата или да даваш спомагателни персонална информация. Кампанията с апел
да се заплащат налози във Варшава
тази година бе под лозунга " Чувствай се като вкъщи си ", а на плакатите бе изобразен млад мъж, движещ се по улиците на града с раница и куфар.
Сякаш след няколко години на разисквания и интензивно потребление в културата, бизнеса и проучванията тематиката изчерпа прочувствения си капацитет. В навечерието на последните избори за кмет на Варшава, извоювани от претендента на " Гражданска платформа " Рафал Тшасковски, роден в столицата, някои предвидиха, че за главния му противник от партията " Право и правдивост " Патрик Яки, роден в Ополе, евентуално ще гласоподават всички " буркани ".
Дори и за несведущите през 2013 година, когато бе проведен състезанието, стана ясно какво значи " буркан ". Не просто стъклен съд с похлупак, само че и човек, дошъл във Варшава от друго обитаемо място, с цел да учи или работи. Буркан - т.е. пришелец от провинцията. Буркан - човек, който на празници си отива в родното място. Буркан - тъй като си носи оттова храни в буркани.
Варшава е цялостна с пришълци и миграцията към столицата е с дълга традиция в Полша. След Втората международна война
градът е обезлюден и е възобновен
с ръцете на голям брой мигранти, търсещи работа и по-добър живот във възраждащата се от руини Варшава. По-късно, в течение на няколко десетилетия, в Полската национална република миграцията в столицата беше невъзможна, само че през днешния ден Варшава още веднъж притегля доста поляци. По данни на аналитичния портал BIQdata.pl през днешния ден в столицата живеят над 2 млн. души и половината от тях са приходящи. Те се насочват към Варшава в търсене на по-добре платена работа и удобни условия за развиване, идват тук за университетско образование. Те живеят във Варшава, стават все по-видими и от ден на ден въздействат на живота и образа на града. А това, естествено, нервира тези, които считат себе си за по-добри, т.е. същински кореняци варшавяни.
Най-интересното е, че в началото планът с бурканите печелеше състезанието, което изигра ролята на последната капка, преляла чашата на търпението на " същинските " варшавяни. Официалната причина за последвалото анулиране на резултатите от гласуването бе пазаруване на гласове. Във Facebook се появи група " Протест против реализирането на плана победител в състезанието " Неон за Варшава ", където недоволните изливаха възмущението си. Сред тях бяха и такива, които възприемаха плана като насмешка към пришълците и опит да се сътвори
разделяне в обществото,
само че в дебата въпреки всичко преобладаваха гласовете на " кореняците ", които възприемаха триумфа на подобен план като офанзива против обичания им град.
Защото поради " бурканите " трафикът във Варшава е задръстен. Защото заемат местата в университетите. Защото поради тях животът в града от ден на ден наподобява на съревнование с плъхове. Защото поради тях порастват цените на жилищата. Защото работят тук, а заплащат налозите си по родните си места. Защото си вървят там, с цел да се запасяват с храна. Защото не желаят да се почувстват тук вкъщи. Постоянно подлагат на критика. Защото се отнасят към града потребителски, не влагат нищо в него, а имат наглостта и да мърморят. И по какъв начин може да се допусне тъкмо бурканът да е знак на Варшава?
Конкурсът извади нескрито спорове, зреещи във варшавското общество, и раздели дискутиращите на две огромни групи - на такива, които смятат, че им е отнето правото да дефинират какъв да бъде градът и по какъв начин да се развива, и на другите, почувствали, че ги осмиват и изтласкват в ъгъла. Мнозина бяха потресени от мисълта е, че е допустимо потомствените варшавяни да са безусловно малцинство в града. Гостите са станали домакини и са лишили правото да поучават и подлагат на критика, което до този миг са имали единствено и само потомствените столичани.
Когато първите страсти затихнаха, полемиката се придвижи с цялостно озлобление от интернет платформите във вестниците, където пришълците се пробваха да отвърнат на вълната ненавист по собствен адрес. Някои обясняваха, че подвижността приказва за смелостта на човек, че приходящите са хора умни и перспективни, че цялата страна е пособия на Варшава след войната, в това число и посредством пренасочване на приходите от налози към Обществения фонд за възобновяване на столицата, че пришълците в действителност са елитът, който не трябва да се срами от произхода и персоналния си избор. Други без причини се лимитираха просто да натрият носа на многознайковците варшавяни.
Мнозина се опитваха по разнообразни начини да трансфорат спора в детайл на локалната просвета. Хората иронизираха, хиперболизираха. Появиха се гаджети с изображения на буркани, фланелки с надпис " Аз съм буркан ", а магазин с такова име написа на уеб страницата си, че стоките му са предопределени за всички, които се забавляват с спора сред локалните и пришълците.
Група Big Cyc записа ария със заглавие " Буркан ", описваща стереотипния облик на пришълеца. В клипа на песента чиновници в офис, облечени в строги костюми, по време на работно заседание похапват
колбас, увит във вестник
Някои се пробваха да вземат казуса с бурканите на съществено. През 2015 година Магдалена Желязовска издаде книга със заглавие " Ненаситни " - роман за няколко пришълци, които се пробват да си намерят място под слънцето във Варшава - да получат обучение, да стартират работа, да опитат да устроят персоналния си живот.
Книгата е облечен в художествена форма опит да се огледа на живота на актуалните пришълци от вътрешната страна, от тяхна позиция да бъдат показани задачите и компликациите им. Две години по-късно градските управляващи организираха проучването " Идентичност на Варшава и нейните поданици ", в което взеха присъединяване както родените в столицата, по този начин и придошли. Изследването обхвана връзката им с града, облика на столицата и полезностите, от които хората се управляват.
Какво остана от абсурда през днешния ден? Неоновият надпис с буркани по този начин и не се появи, само че съвсем всеки варшавянин към този момент е в час и знае какво е преносното значение на думата. Градските управляващи се пробват да опознават по-добре жителите на града, да ги въвлекат в дейна взаимна активност. Например, с цел да се гласоподава за планове, участващи в състезания, финансирани от градския бюджет, е задоволително единствено да отбележиш в кой регион живееш, а не както до момента наложително да имаш регистрация в столицата или да даваш спомагателни персонална информация. Кампанията с апел
да се заплащат налози във Варшава
тази година бе под лозунга " Чувствай се като вкъщи си ", а на плакатите бе изобразен млад мъж, движещ се по улиците на града с раница и куфар.
Сякаш след няколко години на разисквания и интензивно потребление в културата, бизнеса и проучванията тематиката изчерпа прочувствения си капацитет. В навечерието на последните избори за кмет на Варшава, извоювани от претендента на " Гражданска платформа " Рафал Тшасковски, роден в столицата, някои предвидиха, че за главния му противник от партията " Право и правдивост " Патрик Яки, роден в Ополе, евентуално ще гласоподават всички " буркани ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ