Класираха българската баница сред най-вкусните ястия в света
В топ 50 на най-вкусните ястия със сирене в света попадат още два български обичайни специалитета - овчарската (41 позиция) и шопската салата (14 позиция).
В другите краища на България баницата със сирене се прави по друг метод и може да има друг усет, изясни пред Радио София проф. доктор Ана Кочева, началник на секция „ Диалектология “ в Института за български език при Българска академия на науките.
В това тя се е убедила с сътрудниците си, до момента в който са пътували по отношение на работата над интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия.
„ Обиколихме Мизия, Тракия, Македония, българските исторически диаспори по света. Установихме, че баницата е най-традиционното българско ядене. Тя е обвързвана както с празничната софра, по този начин и с всекидневието “, описа проф. Кочева.
По думите ѝ, някои от думите, с които се отбелязва баницата, имат славянски генезис, което е доказателство какъв брой от дълго време се подготвя по нашите земи. Други названия са млин, чеп, зелник („ само че не е безусловно със зеле, а с всевъзможни зелении от градината – лапад, спанак, даже билки “) и други.
Най-старата позната форма е „ гибаница “ във Видинския край. (Глаголът нагибам значи прегъвам, сгъвам.) Има названия и от турския език, да вземем за пример бюрек, сладка татлия и така нататък
Познати са още млечна, дърпана, мързелива, ялова баница.
„ Можем да приказваме за кулинарни балканизми и във връзка с езика, и във връзка с храната “, подчертава проф. Кочева.
В другите краища на България баницата със сирене се прави по друг метод и може да има друг усет, изясни пред Радио София проф. доктор Ана Кочева, началник на секция „ Диалектология “ в Института за български език при Българска академия на науките.
В това тя се е убедила с сътрудниците си, до момента в който са пътували по отношение на работата над интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия.
„ Обиколихме Мизия, Тракия, Македония, българските исторически диаспори по света. Установихме, че баницата е най-традиционното българско ядене. Тя е обвързвана както с празничната софра, по този начин и с всекидневието “, описа проф. Кочева.
По думите ѝ, някои от думите, с които се отбелязва баницата, имат славянски генезис, което е доказателство какъв брой от дълго време се подготвя по нашите земи. Други названия са млин, чеп, зелник („ само че не е безусловно със зеле, а с всевъзможни зелении от градината – лапад, спанак, даже билки “) и други.
Най-старата позната форма е „ гибаница “ във Видинския край. (Глаголът нагибам значи прегъвам, сгъвам.) Има названия и от турския език, да вземем за пример бюрек, сладка татлия и така нататък
Познати са още млечна, дърпана, мързелива, ялова баница.
„ Можем да приказваме за кулинарни балканизми и във връзка с езика, и във връзка с храната “, подчертава проф. Кочева.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ