По-изгодно е олигархията да остане
В тия скъпи времена, когато единствено да помиришеш бензин си коства бъбрек и половина, е хубаво човек да не прави огромни разходи и да пести. Същото важи и за страна с бюджетни дефицити, раздута администрация, крадлива ръководеща каста, недъгаво правораздаване и нефелни интернационалните контракти в бранш енергетика.
Затова, когато някой получи цялостно парламентарно болшинство с заричане да овладее цените и да пребори корумпирания модел, упованията са да забележим с кое ще се стартира.
Олигархията коства доста и бърка в джоба на всекиго, с цел да овладее институции, финансови потоци, стопански лостове и да направлява разнообразни процеси в своя сгода. Но по какъв начин се бори такова животно?
С доста добре финансирани и уредени институции, в които решителни и материално обезпечени хора се нагърбват с това да рискуват живота си, с цел да борят мафията и да ѝ лишават властта и контрола от животите на останалите.
А по какъв начин в една мафиотизирана страна наливаш средства и преструктурираш институции по този начин, че в действителност да са ефикасни, вместо да се трансфорат в принадлежности на същия олигархичен модел за още повече власт?
Рисковано е, неловко е, скъпо е и е нестабилно. А дефицитът и обществените заплащания нямат време и сила да се занимават с капризи от този вид.
Победил си на изборите, ти си новият каубой и моделът си действа. Защо да си тровиш живота да го разграждаш, с цел да спреш методите за още повече власт и гъделичкане на егото? Или пък да ядосаш в действителност неприятни хора, потвърдили се, че нямат съвест, чест и човечност и в случай че дръзнеш да им отнемеш заграбеното, ще дръзнат да ти разгласят същинска война.
Та ти си миротворец. Каква война с мафията и олигархията. Нека се реализира мир с дипломация и договаряния.
И всеки да си резервира заграбените територии, тъй като войната е скъпа и не е несъмнено, че ще я спечелиш.
Много по-разумно е да призовеш към деескалация. Да кажеш, че истината е комплицирана. Че има “две гледни точки ”. Че не би трябвало да се работи преждевременно. Че разговорът е единственият път напред.
И до момента в който ти философстваш за мира, моделът умерено ще си работи.
По-добре институциите да не се реформират, а да се “балансират ”.
По-добре зависимостите да не се режат, а да се “диверсифицират ”.
Най-добре корупцията не се разрушава, а да се “управлява ”.
И по този начин, без непотребни разтърсвания, без крайности и без риск - всички остават относително удовлетворени. Е, същински недоволните може да би трябвало да бъдат смирени с пояснения какъв брой е мъчно наследството и по какъв начин в действителност всичко се усъвършенства, без това да е истината.
Силно се надявам след известно време този текст да е бил просто скептицизъм, насъбран от десетилетния безконечен Преход. И да кажа “не бях прав ”. Много ми се желае тъкмо с този текст да бъркам и да ми затворят устата с противоположното.
Защото в този момент в действителност имат късмет за това. Само воля да има.
Затова, когато някой получи цялостно парламентарно болшинство с заричане да овладее цените и да пребори корумпирания модел, упованията са да забележим с кое ще се стартира.
Олигархията коства доста и бърка в джоба на всекиго, с цел да овладее институции, финансови потоци, стопански лостове и да направлява разнообразни процеси в своя сгода. Но по какъв начин се бори такова животно?
С доста добре финансирани и уредени институции, в които решителни и материално обезпечени хора се нагърбват с това да рискуват живота си, с цел да борят мафията и да ѝ лишават властта и контрола от животите на останалите.
А по какъв начин в една мафиотизирана страна наливаш средства и преструктурираш институции по този начин, че в действителност да са ефикасни, вместо да се трансфорат в принадлежности на същия олигархичен модел за още повече власт?
Рисковано е, неловко е, скъпо е и е нестабилно. А дефицитът и обществените заплащания нямат време и сила да се занимават с капризи от този вид.
Победил си на изборите, ти си новият каубой и моделът си действа. Защо да си тровиш живота да го разграждаш, с цел да спреш методите за още повече власт и гъделичкане на егото? Или пък да ядосаш в действителност неприятни хора, потвърдили се, че нямат съвест, чест и човечност и в случай че дръзнеш да им отнемеш заграбеното, ще дръзнат да ти разгласят същинска война.
Та ти си миротворец. Каква война с мафията и олигархията. Нека се реализира мир с дипломация и договаряния.
И всеки да си резервира заграбените територии, тъй като войната е скъпа и не е несъмнено, че ще я спечелиш.
Много по-разумно е да призовеш към деескалация. Да кажеш, че истината е комплицирана. Че има “две гледни точки ”. Че не би трябвало да се работи преждевременно. Че разговорът е единственият път напред.
И до момента в който ти философстваш за мира, моделът умерено ще си работи.
По-добре институциите да не се реформират, а да се “балансират ”.
По-добре зависимостите да не се режат, а да се “диверсифицират ”.
Най-добре корупцията не се разрушава, а да се “управлява ”.
И по този начин, без непотребни разтърсвания, без крайности и без риск - всички остават относително удовлетворени. Е, същински недоволните може да би трябвало да бъдат смирени с пояснения какъв брой е мъчно наследството и по какъв начин в действителност всичко се усъвършенства, без това да е истината.
Силно се надявам след известно време този текст да е бил просто скептицизъм, насъбран от десетилетния безконечен Преход. И да кажа “не бях прав ”. Много ми се желае тъкмо с този текст да бъркам и да ми затворят устата с противоположното.
Защото в този момент в действителност имат късмет за това. Само воля да има.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ