Престъпление и наказание като Breaking Bad: защо да четем Достоевски и откъде да започнем?
В TikTok можем да се натъкнем на огромен размер от неуместно и морално упаднало наличие, само че това не е единствената страна на обществената медия. Лиам Сканлън употребява трбуната за основаването на стойностно видео наличие, в което разяснява творби на едни от най-великите писатели, от които можем да научим доста. А и освен да научим, а и да се поучим.
Един от тях е небезизвестният Фьодор Достоевски. Както Сканлън го разказва най-общо: " тъмен публицист, който написа за и в доста тъмни времена ".
Писателят предлага първо да се прочете книгата на Достоевски - " Престъпление и наказване ". Той я оприличава на сериала Breaking Bad, само че с деяние, разрастващо се в Средновековието. Сканлън описва книгата като " история на изкуплението ".
Той продължава, като изяснява хронологията. " Погледът му се уголемява, като вижда от ден на ден и повече от обществото ", показва писателят.
Следващите три книги на Достоевски, които да прочетете след " Престъпление и наказване ", са както следва: " Идиот ", " Бесове " и " Братя Карамазови ".
" Какво кара " естествените хора " да правят несгоди и по какъв начин хората да продължат да правят добрини в свят, който непрестанно се пробва да ги принуди да работят в обратната посока? Това са част от въпросите, които се задават най-често в международната литература като. Малко, обаче, са хората, обаче, които ги задават и разнищват на толкоз надълбоко ниво, умопомрачаващо и обидно красиво, колкото Достоевски съумява. Голяма " заслуга " за това има безусловно ненормалния му персонален живот ", разяснява тиктокърът.
" Да четеш книгите на Достоевски е съвсем толкоз мъчно, колкото и животът му*. Той е създател, който изисква 100 % от внимането на читателя. Героите на Достоевски постоянно полудяват от вярванията си и постоянно са подготвени да убият за тях. Той изправя луди персонажи против други такива и ги кара да се борят на интелектуално равнище до момента в който не се стигне до същинската истина и поверие такива, каквито са ", споделя още писателят.
*Достоевски се ражда през 1821г. и израства в покрайнините на Москва в фамилията на състоятелен лекар, Михаил Андреевич Достоевски, който работи в благотворителна болница, обслужваща извънредно небогати хора. Строг, изискващ, леден човек от доблестен жанр с отнета купа - прадядото и дядото на Достоевски са свещеници, какъвто по традиция би трябвало да стане и Михаил, само че 15-годишен той бяга от семинарията и от фамилията си. Когато е на 20, Михаил Андреевич става студент в московската Имперска медико-хирургична академия, след което е назначен в болница в Москва като боен доктор, а през 1818 година става основен доктор. Година по-късно се дами за Мария, момиче от семейство на съветски търговци с татарски корени, което е с 11 години по-младо от него.
През 1820 година бащата на Достоевски напуща военната работа и стартира работа в Мариинската болница за небогати. В фамилията на Михаил и Мария се ражда Михаил М. Достоевски, по-късно Фьодор, още пет деца и фамилията заживява в малко имение, част от болничния комплекс, наречено Даровое, написа viewsofia.com.
Малкият Фьодор и брат му Михаил, доста близки, непрекъснато са изложени на прекарвания, които нормално възрастните крият от децата си, свързани с изтощителната беднотия, тежките заболявания и покрусителната гибел в болничното заведение. В изкуството, познато ни като литература, се счита, че положителните писатели са любопитни по природа, извънредно съчувствени и универсално нуждаещи се да схващат вътрешния живот и свят на индивида - при Достоевски това се случва още в детството и брутално тежките гледки в градините и зад стените на Мариинската болница остават в съзнанието и книгите му постоянно. Един ден, до момента в който се разхожда и си играе в рамките на болничното заведение, Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с огромна решетка от общата част на парцела. Родителите му не разрешават да поддържа връзка с хора от другата страна на преградата, с цел да предпазят детето от протичащото се там, само че той подценява възбраната и постоянно беседва с отделените пациенти. На това място инцидентно става очевидец на обезчестяване на деветгодишно момиче, което в никакъв случай не не помни.
3-годишен Фьодор Достоевски открива героичните саги, приказките и легендите, неумишлено противопоставяйки се на православното образование, налагано му от гледачките и фамилията му. Влюбва се в магичността на фолклора, мощно повлиян от Алина Фроловна - жена, която оказва помощ и гледа децата на семейство Достоевски. Като малко дете той по този начин маниакално се завладява от страховитите приказки и готическата литература, че стартира да страда от съвсем под паника халюцинации, които по-късно утихват. Когато е на 4, майка му Мария го научава да чете и написа, запознавайки го с Библията и съветската литература - Николай Карамзин, Александър Пушкин и Гаврил Державин, също с британската и немската, четейки му Ан Радклиф и Фридрих Шилер.
В фамилията се подхранва литературния дух и усет, дребният Фьодор и брат му обожават пиесата " Разбойниците " на Шилер и поемите на Пушкин, от чиято гибел всички са надълбоко съкрушени.
През 1833 година Михаил Андреевич изпраща невъобразимо любопитния си, грамотен и надарен наследник във френски интернат, а по-късно в извънредно елитното и скъпо московско учебно заведение " Колеж за благородни момчета ".
13-годишният Фьодор не се усеща добре измежду съучениците си - деца на аристократични и изтънчени фамилии, което възприятие пропива по-късния му разказ " Юноша ". Битието на младите му години е тежко, изключително поради гибелта на майка му през 1837г., разследване от туберколоза. По това време Достоевски претърпява и няколко съществени болести на гърлото, преди да замине за Петербург дружно с брат си, където учи инженерни науки и военно дело - извънредно омразна материя за мечтателната му душа, само че определена от татко му с оглед кариерното развиване на момчетата поради политическата обстановка в Русия и царуването на Николай I. Михаил Младши и Фьодор се разделят - по-големият брат отпътува за Естония, поради неприятното си здраве и по-благоприятните условия за учене, а Фьодор взима всичките си изпити и влиза в академията с финансовата помощ на петербургските си попечители.
Писателят ненавижда образователното заведение, няма интерес към изучаваните математика и военно дело, влекат го архитектурата, рисуването, литературата, съучениците му странят от него, тъй като е друг, самоуверен, с висок морал, непоклатимо възприятие за правдивост и правда; пази новопостъпилите плахи възпитаници, подлага на критика корупцията измежду офицерите и оказва помощ на бедните - дейности и полезности, дължащи се на живота и възпитанието му като дете.
Бащата на Фьодор е погубен през 1839 година от един от крепостните си селяни след най-обикновен битов, разгулен спор (след гибелта на Мария Михаил Андреевич се пропива тежко). Момчето е съкрушено и получава тежък припадък на епилепсия. Съвременният психолог Луис Брегър твърди, че Фьодор не претърпява толкоз тежко гибелта на майка си, тъй като през целия му живот тя отявлено и показателно обича и се грижи повече за Михаил, нейното обичано дете, и физическият отклик у Достоевски след нейната кончина се показва в болесттите на гърлото и гърдите, " соматичен знак ", съгласно психолога. За сметка на това гибелта на Михаил Андреевич е смазваща за здравето и душeвността на Фьодор, който непрекъснато получава тежки епилептични припадъци след трагичното събитие.
Животът на писателя в Петербург продължава - той взима всичките си изпити, получава сан кадет инженер, постоянно върви на опера, спектакъл, концерти и балет, само че се пристрастява към хазарта и изгубва доста от дребното си положение. По това време работи като чертожник, което е извънредно унизително за него - през 1844 година отхвърля предоставена му командировка и е уволнен. Живее в жилището на другар на брат му, доктор Райзенкампф, сближава се с заболели и небогати хора, които съставляват мощен интерес за него. Превежда " Последният Албини “ (Жорж Санд), " Йожени Гранде “ (Оноре дьо Балзак), " Мария Стюарт “ и " Разбойниците “ (Шилер), " Борис Годунов “ (Пушкин), " Райнеке Фукс “ (Гьоте), " Дон Карлос “ и друга художествена литература, с което изкарва в допълнение пари. Става мигновено прочут с преводите си, културната интелигенция е възхитена, само че парите по никакъв начин не му стигат и се принуждава да напише личен разказ.
" Бедни хора ", творбата, с което той желае единствено да припечели малко повече и се надява на обичайно обществено внимание, става възторг на съветския книжовен небосвод. Пишейки " Бедни хора ", той споделя на приятеля си Димитрий Григорович: " Важното сега е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся. “ След последна редакция през 1845г. Достоевски изпраща ръкописа на Григорович, който е очарован, и го споделя с различен собствен другар - Николай Некрасов. Двамата, без мирис и думи, в четири часа сутринта се явяват пред дома на Достоевски, с цел да изразят възторга си. Некрасов занася ръкописа на най-известния и авторитетен критик по това време - Висарион Белински, който, в началото песимистичен, възкликва: " Роди се новият Гогол! "
След обявата на " Бедни хора " Достоевски навлиза в съветските литературно-културни среди - среща се с доста хора, увлича се по религиозни и метафизичен тематики, взе участие в книжовен кръжок. Написва " Двойник ", която не се харесва на публиката и рецензията. През 40-те години на 19-ти век настава подем на обществено тематичната литература, изцяло противоположна на дотогавашните романтизъм и идеализъм. По това време Достоевски се увлича по философията на социализма, обещаваща висока интелектуалност, правдивост и тъждество за небогати и богати. Научава доста за нея от Белински, само че вижданията на двамата се разминават поради атеистичната настройка на рецензия и мощната православна религия на писателя.
Здравето на Фьодор Достоевски се утежнява още веднъж, само че той продължава да написа и под перото му излизат творбите " Господин Прохарчин “, " Хазайката “, " Слабо сърце “ и " Бели нощи “, които нямат никакъв триумф и писателят още веднъж обеднява. Това го принуждава да се включи в кръга на Бетеков и утопичните социалисти, чийто членове живеят в комуна и си оказват помощ. Кръгът се разпада и Достоевски се причислява към различен, този път социо-християнски кръг, този на Михаил Петрашевски, в който се разискват публични промени, унищожаване на цензурата, крепостното право и понижаване броя на крепостните селяни.
Тайни разследващи служби и сътрудници проверяват кръга на Петрашевски и рапортуват активността му в съветското Министерство на вътрешните работи. Достоевски е упрекнат в четене на анти-монархична литература - писания на Белински като " Кореспонденция с Гогол “, " Криминални писма “ и " Речта на боеца “. Писателят отхвърля да ги е харесал, само че след осеммесечно следствие е задържан и наказан на гибел поради интрига против императора дружно с други членове на кръга, през 1849г.
22 декември 1849 година - Фьодор Достоевски и останалите задържани са подредени на Семьоновския плац в Санкт Петербург за изтезанието. Буквално минути преди убийството бегом идва делегат, носещ писмо, с което се анулира смъртната присъда и се заменя с 4-годишно изгнание в Омск, Сибир. " Грешката " е напълно нарочна, целяща да стресира, сплаши, унижи членовете на Кръга на Петрашевски. Достоевски идва в Тоболск след 14 дни път с шейна на 11 януари 1850 година, където е сборният пункт за пандизчии. Живее и работи там в смут, бедност, нечистотия и мраз цели четири години. За изтезанието Достоевски написа: " Те ни прочетоха цялата смъртна присъда, разрешиха ни да целунем кръста, счупиха меч над главите ни и ни облякоха (в бяла риза). След това трима от нас бяха сложени на поста за процедурата ", а за прекарването си в катограта написва " Записки от мъртвия дом " през 60-те години на 19-ти век.
Писателят се завръща в Санкт Петербург през 1854 година и издава, с изключение на историята на заточението си, първа част от единствения си недовършен разказ " Неточка Незванова ". Започва работа като редови войник в сибирски батальон, сближава се с барон Александър Егорович Врангел, който харесва творбите му извънредно доста и двамата заживяват дружно. Според откриватели, Достоевски се връща от трудовия лагер " нов човек, напълно друг ". В публикация на New York Times от 1986-а написа, много неемпатично, че: " концентрационият лагер е най-хубавото нещо, случвало се на Фьодор Достоевски. " Във всеки случай той претърпява промяна.
Малко по-късно писателят се влюбва в Мария Димитриевна Исаева, омъжена дама, която в началото не откликва на възприятията му. Достоевски написва писмо до генерал Тотлебен, в което се извинява за непокорната си и тайна активност в социалистическите кръгове, с което си извюва правото да печата още веднъж книги и да се ожени. Тогава Александър Исаев, брачният партньор на Мария, боен и пияч, отпътува отвън града и умира. Тя се съгласява да заживее с Достоевски, само че няма религия в литературния му гений и не приема предлагането му за брак поради неприятното му финансово положение. Скоро по-късно Фьодор схваща, че Мария има връзка с 24-годишен преподавател, само че все пак двамата се женят през 1957-а. Не са щастливи и съвсем не живеят дружно - тя е шокирана и отблъсната от епилептичните му пристъпи, за които той не споделя преди сватбата. Здравето на писателя се утежнява след брака и той напуща армията, само че до гибелта си остава под полицейско наблюдаване. Седем години по-късно Мария умира от туберколоза. За нея той написа: " Тя ме обичаше безгранично, аз също я обичах без мярка, само че не живеехме щастливо до края на дните си. “
Сред всички пороци в съветската царска реалност на 19-ти век Достоевски се отдава на хазарта, което го унищожава и ощетява през целия му живот, само че съгласно откриватели той е " може би най-известният компулсивен комарджия в историята ". Адикцията му въодушевява " Играч на рулетка " по-късно. По времето на първия му брак някои от творбите му са оповестени във вестници, сборници и списания. Писателят стартира да пътува из Европа - Германия, Белгия, Франция, Англия, Швейцария и Северна Италия при започване на 60-те години, разказва неприязънта си към европейските страни, капитализма, модернизацията, материализма, католицизма и протестантството в " Зимни бележки за летни усещания “. През 1863-а се среща с втората си любима Полина Суслова в Париж, която по-късно му изневерява, той губи всичките си пари на комар и двамата се разделят. Полина умира от туберколоза, по едно и също време с което си отива и Михаил Достоевски и писателят е заставен да се грижи за доведения си наследник и за фамилията на брат си, взимайки непрекъснато заеми от познати и родственици.
Достоевски написа първите две елементи на " Престъпление и наказване " през 1866 г. в сп. " Руски вестник “ и романът се радва на голям триумф, въпреки критиците да имат смесени отзиви. В идната година образованите руснаци съвсем не четат друго и " Престъпление и наказване " става знак и безусловно отражение на душата на съветския човек. По това време той работи и по " Играч на рулетка ", за който му помага Анна Григориевна Сниткина, 25 години по-млада от него (Достоевски диктува, тя пише). Обстоятелствата, при които написа романа, са тежки. Писателят дължи доста пари на издателя си Фьодор Стеловски и с цел да изплати задълженията си, Достоевски се съгласява на изключително високи залози: че ще напише нов разказ и ще го даде на Стеловски в границите на 30 дни. В противоположен случай Стеловски ще има правата върху цялата творба на Достоевски и на всички романи, които ще напише в бъдеще. За да форсира темпото, Достоевски взема решение да наеме Анна. Романът е публикуван в период, на 30 октомври 1866г., рожденият му ден (по остарял стил).
Двамата се женят през 1867г., само че Достоевски тогава има проблеми с алкохола, което отблъсква Анна. Приходите от великия от днешна позиция разказ не стигат за нищо, поради което дамата залага мебелите, бижутата и пианото си - с тези пари Анна и Фьодор отпътуват на сватбено странствуване в Европа. Първоначално посещават Берлин, Дрезден и Хамбург, където писателят проиграва всички пари на брачната половинка си; двамата залагат персонални движимости, сватбените си халки, дарове, бижута и облекла, с цел да преживеят. Продължават да пътуват, като тя към този момент е бременна. Малко по-късно в Женева се повтаря сагата с хазарта и залагането, а в това време се ражда първото им дете - София, кръстена на героинята от " Престъпление и наказване ". Бебето умира три месеца по-късно от пневмония и поради финансовите усложнения Достоевски стартира работа по нов разказ.
В Женева Достоевски написва 100 страници от " Идиот " за двадесет и три дни - съпрузите са извънредно небогати и съкрушени от гибелта на детето си, местят се във Вьове, където Достоевски се надява, че ще написа повече и по-лесно, по-късно отпътуват за Милано, след това за Флоренция, където писателят приключва романа. Семейството непрекъснато се мести от град на град - Прага, Дрезден, Берлин и назад в Петербург. В Дрезден им се ражда втора щерка - Любов Достоевска, поради което, съгласно Анна, Достоевски се излекува от хазартната си взаимозависимост. Сватбеното странствуване преди завръщането им в Русия трае 4 години и 3 месеца.
В идващите години на живота си Достоевски написа нихилистичния си разказ " Бесове " (1869г.), Анна ражда сина им Фьодор (1871г.), написа за разнообразни списания, продава фамилен парцел и припечелва малко пари (за които Анна отговаря), издава своя " Дневник на писателя ", само че здравето му се утежнява. Писателят страда от кашлица и зной, лекува се в Берлин, диагностициран е с остър катар, против който му е предписана сода. Подобрява се навреме и там стартира да написа " Юноша ", ражда му се още един наследник - Алексей.
Творбите му, изключително " Дневникът ", се четат ужасно доста, Достоевски получава писма от читатели, печели малко повече пари, студенти по филантропични науки го търсят и беседват с него. Въпреки това, съгласно The Guardian, самонадеяният, необикновен юноша, който нахлува в съветската литература с " Бедни хора ", от дълго време е липсващ: " Достоевски по този начин и не възвръща увереността си. Дори до момента в който написа някои от най-великите книги в международната литература той остава обхванат от безпокойството, че към момента не е " открил репутацията си “.
През лятото на 1876 година Достоевски още веднъж страда от зной, само че лекари му споделят, че при здравословен климат може да живее още 15 години. Когато се завръща в Русия, император Александър II му заповядва да го посети в двореца, да му показа " Дневницитите на писателя “ и го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличение на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест посетител на някои салони в Петербург. Запознава се с доста авторитетни персони, в това число принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста Алексей Суворин, музиканта Антон Рубинщайн и художника Иля Репин. Става почетен член на Руската академия на науките и през 1879г. взе участие в в интернационален конгрес по авторско право, ръководен от Виктор Юго.
На 1 февруари 1880 година сп. " Руски вестник “ стартира обявата на първите елементи на последния разказ на Достоевски " Братя Карамазови “, а последните са оповестени през ноември същата година. Романът е признат за възхитително създание и връх на човешката словестност още с появяването си. На 3 февруари 1880 година Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва, два дни по-късно изнася феноменална тирада в памет на поета в претъпкана зала - хората плачат истерично и сърцераздирателно, някои припадат, други напущат залата. Речта му е посрещната с бурни овации и върхова емоционалност и даже дългогодишният му противник Тургенев го прегръща и поздравява.
Краят на живота на Достоевски идва вследствие на многобройни белодробни кръвоизливи. Едни от последните му думи са от Евангелието на Матей: " А Йоан Го възпираше и думаше: аз нуждая се да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? “ Писателят умира на 9 февруари 1881г. в 8:22 часа, в Санкт Петербург. Според разнообразни сведения сред 40 и 100 хиляди души участват на погребението му в Тихвинското гробище покрай Александро-Невската лавра. На надгробният му камък написа: " Истина, истина ви споделям: в случай че житното зърно, паднало в земята, не почине, остава си само; в случай че ли почине, принася доста плод. " (Йоан 12:24).
Hemmingway once said of Fyodor Dostoevsky, “how can he write so poorly but make me feel SO MUCH? ” I’ve always felt the same - sometimes reading him is a slog but you’ll have your mind more consistently blown than any other writer in most cultures. @liamscanlon5565
Последвайте канала на
Един от тях е небезизвестният Фьодор Достоевски. Както Сканлън го разказва най-общо: " тъмен публицист, който написа за и в доста тъмни времена ".
Писателят предлага първо да се прочете книгата на Достоевски - " Престъпление и наказване ". Той я оприличава на сериала Breaking Bad, само че с деяние, разрастващо се в Средновековието. Сканлън описва книгата като " история на изкуплението ".
Той продължава, като изяснява хронологията. " Погледът му се уголемява, като вижда от ден на ден и повече от обществото ", показва писателят.
Следващите три книги на Достоевски, които да прочетете след " Престъпление и наказване ", са както следва: " Идиот ", " Бесове " и " Братя Карамазови ".
" Какво кара " естествените хора " да правят несгоди и по какъв начин хората да продължат да правят добрини в свят, който непрестанно се пробва да ги принуди да работят в обратната посока? Това са част от въпросите, които се задават най-често в международната литература като. Малко, обаче, са хората, обаче, които ги задават и разнищват на толкоз надълбоко ниво, умопомрачаващо и обидно красиво, колкото Достоевски съумява. Голяма " заслуга " за това има безусловно ненормалния му персонален живот ", разяснява тиктокърът.
" Да четеш книгите на Достоевски е съвсем толкоз мъчно, колкото и животът му*. Той е създател, който изисква 100 % от внимането на читателя. Героите на Достоевски постоянно полудяват от вярванията си и постоянно са подготвени да убият за тях. Той изправя луди персонажи против други такива и ги кара да се борят на интелектуално равнище до момента в който не се стигне до същинската истина и поверие такива, каквито са ", споделя още писателят.
*Достоевски се ражда през 1821г. и израства в покрайнините на Москва в фамилията на състоятелен лекар, Михаил Андреевич Достоевски, който работи в благотворителна болница, обслужваща извънредно небогати хора. Строг, изискващ, леден човек от доблестен жанр с отнета купа - прадядото и дядото на Достоевски са свещеници, какъвто по традиция би трябвало да стане и Михаил, само че 15-годишен той бяга от семинарията и от фамилията си. Когато е на 20, Михаил Андреевич става студент в московската Имперска медико-хирургична академия, след което е назначен в болница в Москва като боен доктор, а през 1818 година става основен доктор. Година по-късно се дами за Мария, момиче от семейство на съветски търговци с татарски корени, което е с 11 години по-младо от него.
През 1820 година бащата на Достоевски напуща военната работа и стартира работа в Мариинската болница за небогати. В фамилията на Михаил и Мария се ражда Михаил М. Достоевски, по-късно Фьодор, още пет деца и фамилията заживява в малко имение, част от болничния комплекс, наречено Даровое, написа viewsofia.com.
Малкият Фьодор и брат му Михаил, доста близки, непрекъснато са изложени на прекарвания, които нормално възрастните крият от децата си, свързани с изтощителната беднотия, тежките заболявания и покрусителната гибел в болничното заведение. В изкуството, познато ни като литература, се счита, че положителните писатели са любопитни по природа, извънредно съчувствени и универсално нуждаещи се да схващат вътрешния живот и свят на индивида - при Достоевски това се случва още в детството и брутално тежките гледки в градините и зад стените на Мариинската болница остават в съзнанието и книгите му постоянно. Един ден, до момента в който се разхожда и си играе в рамките на болничното заведение, Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с огромна решетка от общата част на парцела. Родителите му не разрешават да поддържа връзка с хора от другата страна на преградата, с цел да предпазят детето от протичащото се там, само че той подценява възбраната и постоянно беседва с отделените пациенти. На това място инцидентно става очевидец на обезчестяване на деветгодишно момиче, което в никакъв случай не не помни.
3-годишен Фьодор Достоевски открива героичните саги, приказките и легендите, неумишлено противопоставяйки се на православното образование, налагано му от гледачките и фамилията му. Влюбва се в магичността на фолклора, мощно повлиян от Алина Фроловна - жена, която оказва помощ и гледа децата на семейство Достоевски. Като малко дете той по този начин маниакално се завладява от страховитите приказки и готическата литература, че стартира да страда от съвсем под паника халюцинации, които по-късно утихват. Когато е на 4, майка му Мария го научава да чете и написа, запознавайки го с Библията и съветската литература - Николай Карамзин, Александър Пушкин и Гаврил Державин, също с британската и немската, четейки му Ан Радклиф и Фридрих Шилер.
В фамилията се подхранва литературния дух и усет, дребният Фьодор и брат му обожават пиесата " Разбойниците " на Шилер и поемите на Пушкин, от чиято гибел всички са надълбоко съкрушени.
През 1833 година Михаил Андреевич изпраща невъобразимо любопитния си, грамотен и надарен наследник във френски интернат, а по-късно в извънредно елитното и скъпо московско учебно заведение " Колеж за благородни момчета ".
13-годишният Фьодор не се усеща добре измежду съучениците си - деца на аристократични и изтънчени фамилии, което възприятие пропива по-късния му разказ " Юноша ". Битието на младите му години е тежко, изключително поради гибелта на майка му през 1837г., разследване от туберколоза. По това време Достоевски претърпява и няколко съществени болести на гърлото, преди да замине за Петербург дружно с брат си, където учи инженерни науки и военно дело - извънредно омразна материя за мечтателната му душа, само че определена от татко му с оглед кариерното развиване на момчетата поради политическата обстановка в Русия и царуването на Николай I. Михаил Младши и Фьодор се разделят - по-големият брат отпътува за Естония, поради неприятното си здраве и по-благоприятните условия за учене, а Фьодор взима всичките си изпити и влиза в академията с финансовата помощ на петербургските си попечители.
Писателят ненавижда образователното заведение, няма интерес към изучаваните математика и военно дело, влекат го архитектурата, рисуването, литературата, съучениците му странят от него, тъй като е друг, самоуверен, с висок морал, непоклатимо възприятие за правдивост и правда; пази новопостъпилите плахи възпитаници, подлага на критика корупцията измежду офицерите и оказва помощ на бедните - дейности и полезности, дължащи се на живота и възпитанието му като дете.
Бащата на Фьодор е погубен през 1839 година от един от крепостните си селяни след най-обикновен битов, разгулен спор (след гибелта на Мария Михаил Андреевич се пропива тежко). Момчето е съкрушено и получава тежък припадък на епилепсия. Съвременният психолог Луис Брегър твърди, че Фьодор не претърпява толкоз тежко гибелта на майка си, тъй като през целия му живот тя отявлено и показателно обича и се грижи повече за Михаил, нейното обичано дете, и физическият отклик у Достоевски след нейната кончина се показва в болесттите на гърлото и гърдите, " соматичен знак ", съгласно психолога. За сметка на това гибелта на Михаил Андреевич е смазваща за здравето и душeвността на Фьодор, който непрекъснато получава тежки епилептични припадъци след трагичното събитие.
Животът на писателя в Петербург продължава - той взима всичките си изпити, получава сан кадет инженер, постоянно върви на опера, спектакъл, концерти и балет, само че се пристрастява към хазарта и изгубва доста от дребното си положение. По това време работи като чертожник, което е извънредно унизително за него - през 1844 година отхвърля предоставена му командировка и е уволнен. Живее в жилището на другар на брат му, доктор Райзенкампф, сближава се с заболели и небогати хора, които съставляват мощен интерес за него. Превежда " Последният Албини “ (Жорж Санд), " Йожени Гранде “ (Оноре дьо Балзак), " Мария Стюарт “ и " Разбойниците “ (Шилер), " Борис Годунов “ (Пушкин), " Райнеке Фукс “ (Гьоте), " Дон Карлос “ и друга художествена литература, с което изкарва в допълнение пари. Става мигновено прочут с преводите си, културната интелигенция е възхитена, само че парите по никакъв начин не му стигат и се принуждава да напише личен разказ.
" Бедни хора ", творбата, с което той желае единствено да припечели малко повече и се надява на обичайно обществено внимание, става възторг на съветския книжовен небосвод. Пишейки " Бедни хора ", той споделя на приятеля си Димитрий Григорович: " Важното сега е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся. “ След последна редакция през 1845г. Достоевски изпраща ръкописа на Григорович, който е очарован, и го споделя с различен собствен другар - Николай Некрасов. Двамата, без мирис и думи, в четири часа сутринта се явяват пред дома на Достоевски, с цел да изразят възторга си. Некрасов занася ръкописа на най-известния и авторитетен критик по това време - Висарион Белински, който, в началото песимистичен, възкликва: " Роди се новият Гогол! "
След обявата на " Бедни хора " Достоевски навлиза в съветските литературно-културни среди - среща се с доста хора, увлича се по религиозни и метафизичен тематики, взе участие в книжовен кръжок. Написва " Двойник ", която не се харесва на публиката и рецензията. През 40-те години на 19-ти век настава подем на обществено тематичната литература, изцяло противоположна на дотогавашните романтизъм и идеализъм. По това време Достоевски се увлича по философията на социализма, обещаваща висока интелектуалност, правдивост и тъждество за небогати и богати. Научава доста за нея от Белински, само че вижданията на двамата се разминават поради атеистичната настройка на рецензия и мощната православна религия на писателя.
Здравето на Фьодор Достоевски се утежнява още веднъж, само че той продължава да написа и под перото му излизат творбите " Господин Прохарчин “, " Хазайката “, " Слабо сърце “ и " Бели нощи “, които нямат никакъв триумф и писателят още веднъж обеднява. Това го принуждава да се включи в кръга на Бетеков и утопичните социалисти, чийто членове живеят в комуна и си оказват помощ. Кръгът се разпада и Достоевски се причислява към различен, този път социо-християнски кръг, този на Михаил Петрашевски, в който се разискват публични промени, унищожаване на цензурата, крепостното право и понижаване броя на крепостните селяни.
Тайни разследващи служби и сътрудници проверяват кръга на Петрашевски и рапортуват активността му в съветското Министерство на вътрешните работи. Достоевски е упрекнат в четене на анти-монархична литература - писания на Белински като " Кореспонденция с Гогол “, " Криминални писма “ и " Речта на боеца “. Писателят отхвърля да ги е харесал, само че след осеммесечно следствие е задържан и наказан на гибел поради интрига против императора дружно с други членове на кръга, през 1849г.
22 декември 1849 година - Фьодор Достоевски и останалите задържани са подредени на Семьоновския плац в Санкт Петербург за изтезанието. Буквално минути преди убийството бегом идва делегат, носещ писмо, с което се анулира смъртната присъда и се заменя с 4-годишно изгнание в Омск, Сибир. " Грешката " е напълно нарочна, целяща да стресира, сплаши, унижи членовете на Кръга на Петрашевски. Достоевски идва в Тоболск след 14 дни път с шейна на 11 януари 1850 година, където е сборният пункт за пандизчии. Живее и работи там в смут, бедност, нечистотия и мраз цели четири години. За изтезанието Достоевски написа: " Те ни прочетоха цялата смъртна присъда, разрешиха ни да целунем кръста, счупиха меч над главите ни и ни облякоха (в бяла риза). След това трима от нас бяха сложени на поста за процедурата ", а за прекарването си в катограта написва " Записки от мъртвия дом " през 60-те години на 19-ти век.
Писателят се завръща в Санкт Петербург през 1854 година и издава, с изключение на историята на заточението си, първа част от единствения си недовършен разказ " Неточка Незванова ". Започва работа като редови войник в сибирски батальон, сближава се с барон Александър Егорович Врангел, който харесва творбите му извънредно доста и двамата заживяват дружно. Според откриватели, Достоевски се връща от трудовия лагер " нов човек, напълно друг ". В публикация на New York Times от 1986-а написа, много неемпатично, че: " концентрационият лагер е най-хубавото нещо, случвало се на Фьодор Достоевски. " Във всеки случай той претърпява промяна.
Малко по-късно писателят се влюбва в Мария Димитриевна Исаева, омъжена дама, която в началото не откликва на възприятията му. Достоевски написва писмо до генерал Тотлебен, в което се извинява за непокорната си и тайна активност в социалистическите кръгове, с което си извюва правото да печата още веднъж книги и да се ожени. Тогава Александър Исаев, брачният партньор на Мария, боен и пияч, отпътува отвън града и умира. Тя се съгласява да заживее с Достоевски, само че няма религия в литературния му гений и не приема предлагането му за брак поради неприятното му финансово положение. Скоро по-късно Фьодор схваща, че Мария има връзка с 24-годишен преподавател, само че все пак двамата се женят през 1957-а. Не са щастливи и съвсем не живеят дружно - тя е шокирана и отблъсната от епилептичните му пристъпи, за които той не споделя преди сватбата. Здравето на писателя се утежнява след брака и той напуща армията, само че до гибелта си остава под полицейско наблюдаване. Седем години по-късно Мария умира от туберколоза. За нея той написа: " Тя ме обичаше безгранично, аз също я обичах без мярка, само че не живеехме щастливо до края на дните си. “
Сред всички пороци в съветската царска реалност на 19-ти век Достоевски се отдава на хазарта, което го унищожава и ощетява през целия му живот, само че съгласно откриватели той е " може би най-известният компулсивен комарджия в историята ". Адикцията му въодушевява " Играч на рулетка " по-късно. По времето на първия му брак някои от творбите му са оповестени във вестници, сборници и списания. Писателят стартира да пътува из Европа - Германия, Белгия, Франция, Англия, Швейцария и Северна Италия при започване на 60-те години, разказва неприязънта си към европейските страни, капитализма, модернизацията, материализма, католицизма и протестантството в " Зимни бележки за летни усещания “. През 1863-а се среща с втората си любима Полина Суслова в Париж, която по-късно му изневерява, той губи всичките си пари на комар и двамата се разделят. Полина умира от туберколоза, по едно и също време с което си отива и Михаил Достоевски и писателят е заставен да се грижи за доведения си наследник и за фамилията на брат си, взимайки непрекъснато заеми от познати и родственици.
Достоевски написа първите две елементи на " Престъпление и наказване " през 1866 г. в сп. " Руски вестник “ и романът се радва на голям триумф, въпреки критиците да имат смесени отзиви. В идната година образованите руснаци съвсем не четат друго и " Престъпление и наказване " става знак и безусловно отражение на душата на съветския човек. По това време той работи и по " Играч на рулетка ", за който му помага Анна Григориевна Сниткина, 25 години по-млада от него (Достоевски диктува, тя пише). Обстоятелствата, при които написа романа, са тежки. Писателят дължи доста пари на издателя си Фьодор Стеловски и с цел да изплати задълженията си, Достоевски се съгласява на изключително високи залози: че ще напише нов разказ и ще го даде на Стеловски в границите на 30 дни. В противоположен случай Стеловски ще има правата върху цялата творба на Достоевски и на всички романи, които ще напише в бъдеще. За да форсира темпото, Достоевски взема решение да наеме Анна. Романът е публикуван в период, на 30 октомври 1866г., рожденият му ден (по остарял стил).
Двамата се женят през 1867г., само че Достоевски тогава има проблеми с алкохола, което отблъсква Анна. Приходите от великия от днешна позиция разказ не стигат за нищо, поради което дамата залага мебелите, бижутата и пианото си - с тези пари Анна и Фьодор отпътуват на сватбено странствуване в Европа. Първоначално посещават Берлин, Дрезден и Хамбург, където писателят проиграва всички пари на брачната половинка си; двамата залагат персонални движимости, сватбените си халки, дарове, бижута и облекла, с цел да преживеят. Продължават да пътуват, като тя към този момент е бременна. Малко по-късно в Женева се повтаря сагата с хазарта и залагането, а в това време се ражда първото им дете - София, кръстена на героинята от " Престъпление и наказване ". Бебето умира три месеца по-късно от пневмония и поради финансовите усложнения Достоевски стартира работа по нов разказ.
В Женева Достоевски написва 100 страници от " Идиот " за двадесет и три дни - съпрузите са извънредно небогати и съкрушени от гибелта на детето си, местят се във Вьове, където Достоевски се надява, че ще написа повече и по-лесно, по-късно отпътуват за Милано, след това за Флоренция, където писателят приключва романа. Семейството непрекъснато се мести от град на град - Прага, Дрезден, Берлин и назад в Петербург. В Дрезден им се ражда втора щерка - Любов Достоевска, поради което, съгласно Анна, Достоевски се излекува от хазартната си взаимозависимост. Сватбеното странствуване преди завръщането им в Русия трае 4 години и 3 месеца.
В идващите години на живота си Достоевски написа нихилистичния си разказ " Бесове " (1869г.), Анна ражда сина им Фьодор (1871г.), написа за разнообразни списания, продава фамилен парцел и припечелва малко пари (за които Анна отговаря), издава своя " Дневник на писателя ", само че здравето му се утежнява. Писателят страда от кашлица и зной, лекува се в Берлин, диагностициран е с остър катар, против който му е предписана сода. Подобрява се навреме и там стартира да написа " Юноша ", ражда му се още един наследник - Алексей.
Творбите му, изключително " Дневникът ", се четат ужасно доста, Достоевски получава писма от читатели, печели малко повече пари, студенти по филантропични науки го търсят и беседват с него. Въпреки това, съгласно The Guardian, самонадеяният, необикновен юноша, който нахлува в съветската литература с " Бедни хора ", от дълго време е липсващ: " Достоевски по този начин и не възвръща увереността си. Дори до момента в който написа някои от най-великите книги в международната литература той остава обхванат от безпокойството, че към момента не е " открил репутацията си “.
През лятото на 1876 година Достоевски още веднъж страда от зной, само че лекари му споделят, че при здравословен климат може да живее още 15 години. Когато се завръща в Русия, император Александър II му заповядва да го посети в двореца, да му показа " Дневницитите на писателя “ и го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличение на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест посетител на някои салони в Петербург. Запознава се с доста авторитетни персони, в това число принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста Алексей Суворин, музиканта Антон Рубинщайн и художника Иля Репин. Става почетен член на Руската академия на науките и през 1879г. взе участие в в интернационален конгрес по авторско право, ръководен от Виктор Юго.
На 1 февруари 1880 година сп. " Руски вестник “ стартира обявата на първите елементи на последния разказ на Достоевски " Братя Карамазови “, а последните са оповестени през ноември същата година. Романът е признат за възхитително създание и връх на човешката словестност още с появяването си. На 3 февруари 1880 година Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва, два дни по-късно изнася феноменална тирада в памет на поета в претъпкана зала - хората плачат истерично и сърцераздирателно, някои припадат, други напущат залата. Речта му е посрещната с бурни овации и върхова емоционалност и даже дългогодишният му противник Тургенев го прегръща и поздравява.
Краят на живота на Достоевски идва вследствие на многобройни белодробни кръвоизливи. Едни от последните му думи са от Евангелието на Матей: " А Йоан Го възпираше и думаше: аз нуждая се да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? “ Писателят умира на 9 февруари 1881г. в 8:22 часа, в Санкт Петербург. Според разнообразни сведения сред 40 и 100 хиляди души участват на погребението му в Тихвинското гробище покрай Александро-Невската лавра. На надгробният му камък написа: " Истина, истина ви споделям: в случай че житното зърно, паднало в земята, не почине, остава си само; в случай че ли почине, принася доста плод. " (Йоан 12:24).
Hemmingway once said of Fyodor Dostoevsky, “how can he write so poorly but make me feel SO MUCH? ” I’ve always felt the same - sometimes reading him is a slog but you’ll have your mind more consistently blown than any other writer in most cultures. @liamscanlon5565
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ