Ранени ангели! Зов за Помощ! Трогателна изповед на една дъщеря от Петрич, чиято майка се бори с коварно заболяване
В тези тежки времена за всички, в които всекидневно оплакваме ориста си, смятайки високите цени на тока, на хляба,на храната, когато ругаем големците и богаташите за техния слънчев живот, не се замисляме, че има надалеч по-важни неща, доста по тежки житейски драми, ориси заключени в болнични стаи, фамилии, които страдат от загубата на непосредствен човек, борба за физическо оцеляване и разтърсено от неканени " посетители " здраве.
В живота всичко губи смисъл и стойност, когато заболяването нахълта и лишава силите ни, с които да се противопоставим на всички разказани нагоре проблеми. Държавата е мащеха за тежко болните, ориста им е в ръцете на най-близките им хора и хората с положителни сърца, които хванати ръка за ръка, се пробват да оказват помощ на хора в потребност.
А през днешния ден потребност от помощ има Мария Шилигарова от Петрич. Тежка е историята на Мария. Майка и баба, прелестен и мил човек, попаднал в лапите на подло заболяване. За Мария през днешния ден приказва с болежка щерка и:
Здравейте още веднъж на всички, благи хора-добродетели. След къса отмора в родината, майка ни отново потегли на път за Истанбул - за еднодневна процедура днес-понеделник и връщане на същия ден вечерта - изтощителен маратон, след 3-те дни на процедури предходната седмица и единствено 4-ри дни отмора (това е новият график за идващите 2 месеца-две седмици процедури, две седмици почивка) …но майка ни държи да се прибира с предтекста, че не й пречи пътуването и у дома й е по-добре…наистина, в студеното време е друго да може да се раздвижиш сред 2-3 стаи вместо да бродиш всред четири стени на скромната, въпреки и топла хотелска стая.
Но надълбоко в себе си знам, че майка ни се пробва да пести пари и мисли за разноските за престой и храна…и въпреки да се опитваме с брат ми да й повтаряме да не се тревожи за финансовата част, тя усеща…и става все по-трудно да скриваме от нея, че не всичко е наред с набирането на средства за лекуване и плащанията…Измисляме какво ли не, с цел да я успокоим, а тъжната истина е, че нейната персонална сметка се занулява съвсем след всяка процедура, че скромната й пенсия не се натрупва и не стои непокътната, че взимаме заеми…но въпреки всичко лъжата ни е отчасти “благородна ”, тъй като безчет положителни сърца като вас, от близо и надалеч, подаряват и оказват помощ кой както може и от сърце.
Защото в случай че майка ни разбере за всичките компликации, тя ще се откаже - след огромния напредък и на финалната права, тя ще се откаже - с цел да не е задължение, тъй като постоянно мисли за децата и внучето си, за племенниците, за околните, за всички други преди себе си…
Пиша тези редове с очи цялостни със сълзи освен поради компликациите с лекуването и финансите, а тъй като за похлупак на всичко, какво вършат нашите благи държавни институции за поддръжка на болните хора като нея - вместо да усилят помощите, пращат внезапно нови условия за епикризи и документи, ей по този начин, като за новогодишен подарък. Защото болният човек има време да чака на опашки за лекари и посоки, с цел да потвърди че е нетрудоспособен…защото даже и да има усъвършенстване, онкоболният човек е уязвим от най-малкото, даже и да влезе в ремисия, спокойствието в никакъв случай не е цялостно и е доста значимо и физическото, и психическото здраве да се пазят.
А нашата блага и изстрадала майка е просто огледало на тъжната картинка в нашата блага страна…и ще бърза да взима рейса и влака наопаки довечера, незабавно след днешните процедури, с цел да иде на следващия ден да оправя документи, че да не й понижат пенсията. Боли ме доста да пиша тези редове, тъй като толкоз заболели хора страдат и даже си отпътуват, поради неналичието на поддръжка от страната като цяло.
А ние можем повече, дружно можем повече и Хора като Nikola Rahnev, Лео Кадели, Niki Kunchev/ Ники Кънчев, Любо Киров / Lubo Kirov и редица други са прелестен образец - те ми дават вяра, че има късмет Българинът да осъзнае силата на общите старания и положителните дела…но се изискват общи старания и дейности, изискват се такива водачи като тях, които да въодушевяват и окуражават хората….
Моля ви, прощавайте, в случай че съм ви натоварила с дългите си излияния, само че този път просто дадох излив на възприятията и страстите, с цел да ги изкарам от себе си и може би да оказа помощ и на други да създадат същото… ”много тъга има по този свят ”, само че споделяйки я може да ни олекне дружно и да се окуражим, подкрепим, обединим и продължим напред
Please Help Maria beat cancer
BG07STSA93000023676694 - Мария Станишева Шилигарова / Maria Stanisheva Shiligarova
Revolut - @Iliyahr8t / +359 898 658163
PayPal -
Zelle or PayPal -
