Народният театър – шоуто чрез Шоу е отчуждение от реалността
В тези ноемврийски дни на 2024 година към 7 ноември се развихри една словесна стихия затъмнила в осведомителното пространство значимите исторически дати: Октомврйската гражданска война в Русия (7 ноември 1917 г.), рухването на Берлинската стена (1989 г.), промяната не политическата система в България (10 ноември 1989 г.) и съвпаднало напълно не инцидентно с годишнината от героичната борба на младата българска войска при Сливница (1885 г.). Оформиха се четири основни позиции към слагането в Народния спектакъл на пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “, написана в края на XIX век.
е на така наречен „ културен хайлайф “ на страната – артисти, сценаристи, публицисти, музиканти, писатели и така нататък В тях има разнопосочни гласове – от „ осанна “ до „ разпни го “. Една значима част от актьорското съсловие мина всевъзможни културни и рационални граници в отношението си към протестиращите. Те бяха определяни като „ комплексари “ и „ цензори “ (В. Василев), „ българският народ търси мотиви за борба “ и това е „ аутодафе “ (един от министрите), „ уроди “ и „ говеда “ (Захари Бахаров), дивашка реакция на театрална режисура, „ войнстваща нецензурност “ (за неназована партия). Оплюване на Нешка Робева за нейната позиция за недопустимостта на станалото („ личностни комплекси на Нешка “ от Д. Ценова) и редица други. Като комплексари, диваци, говеда и така нататък бяха избрани голямата част от протестиращите – все хора са високо обучение, персонална просвета, познания и отношение към ставащото в страната, дейни пълноправни жители на България. И то поради няколко вмъкнали се в културен митинг провокатори, необезвредени в точния момент от полицията, а може би и някои хора с психологични отклонения. Такава ли е културата на културния сценичен хайлайф – да обругава свободни жители, протестиращи съгласно своите хрумвания и визии за ставащото на сцената на Народния спектакъл. Той сякаш е национален, само че отразява ли тежненията на народа български? За наслада на българското общество, без значение от премълчаването от най-големите малките екрани с най-скъпо платените публицисти, имаше и голям брой хора на изкуството и културата, които бяха срещу слагането на пиесата на Шоу. Става дума за позицията на Съюза на българските писатели, на други писатели и създатели, на поетесата Маргарита Петкова, на акад. Гранитски, на Нешка Робева, на арх. Мирянов и доста други, които застанаха на страната на истината, а точно, че посредством слагането на тази пиеса се всява напрежение в българското общество и се принизяват достойнството и достолепието на българския народ.
е на непринудено протестиращите, включили се към самодейността на Ивайло Шопски за митинг против слагането на сцената на НАРОДНИЯ спектакъл на една всъщност антинародна, антибългарска пиеса. Техният митинг е естествено продължение на митинга на българските студенти при слагането на пиесата във Виена и Берлин, на българите при започване на XX век при опита за слагането ѝ в Народния спектакъл. Огромната маса от българите възприемат негативно поругаването на българските национални полезности и изключително почитта към знанието, просветата и книгата. Написаното в пиесата и звучащо на сцената поругаване на българската култура се разкрива от самопризнанието на Бърнард Шоу: „ аз съм безспорен профан във връзка с историята и географията “. Това незнание на Бърнард Шоу за българската история и география е схванато ослепително от Мерсия Макдермот, която предизвестява в книгата си „ Имало едно време в България. Спомени и описания “, че в случай че пиесата се играе в България „ би провокирала национално отвращение “ и че Бърнард Шоу е „ жертва на личното си неведение “. Историческите обстоятелства демонстрират, че Шоу не познава българската реалност и си служи с негативни избрания на народностни български черти, служи си с лъжа, с цялостен отвод от познаване на действителността. Още от 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение в Пловдив по предложение на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – основатели на българската книжовност, който се популяризира във всички български земи. Да не приказваме за мрежата от читалища с библиотеки от дарени книги, която във времето, в което написа Шоу, обгръща голямо голям брой от селища в страната. Да, Шоу не може да знае всичко, само че когато сцената на неговата пиеса е България той би могъл да събере и нужната достоверна информация, а не да наскърбява цяла нация. А за какво ли не е избрал в тримерен аспект мястото на действието да е в родната му Ирландия или познатите му Англия и Шотландия? Дали с цел да не обиди националните ирландски, британски и шотландски усеща? Българските – може.
e на някои партии, които търсят мотиви на гърба на естественият митинг да разширят своето въздействие в обществото и да употребяват за това националното отвращение. Това се отнася най-вече за телевизионно забележимите представителни политически лица на митингите в четвъртък и в петък вечерта. Става дума за представителите на националистическите партии Вътрешна македонска революционна организация и „ Възраждане “, които не съумяха да удържат свои обособени представители или външни провокатори от застрашителни дейности. От своя страна ПП/ДБ се възползваха от естествения народен митинг на оскърбеното достолепие на българите. Много показателни за това са два обстоятелството. Първия е тъй наречените „ потърпевш “ Теодор Ушев – активист/симпатизант на ПП/ДБ, за който в интернет-мрежата ни подсетиха, че е създател на известната „ директива до протестиращите против властта “ по какъв начин да се атакуват служителите на реда в тил, написана по време на всеобщите митинги преди няколко години. Вторият факт е петъчната вечер, когато ПП/ДБ активизираха своите постоянно платени (от задгранични НПО) жълтопаветни протестъри за отбрана на антибългарската устременост на постановката на Малкович.
е на голямата част от публицистите и техните ментори и притежатели от централните и най-големите малките екрани, които сполучливо манипулираха публичното мнение с налагане на няколко тези, противоречащи на други тези, изразяващи доста по-масовите отзиви. Една от първите тези е тази за аналогията с творчеството на Алеко Константинов и неговия воин Бай Ганю, посредством който Алеко се бил подигравал на целия народ. Справедливо Маргарита Петкова означи, че „ Сцената на Народния спектакъл не е банята във Виена “. Алеко осмива посредством комедия един следосвобожденски нрав на простак-новобогаташ като вид на бързо забогателите хора, а не на целия народ. Докато при Шоу това е директно посочено за българите, т.е. за целия народ. Другата погрешна теза е за това, че има цензура посредством митинг. Цензура има единствено тогава, когато избран държавен или различен профилиран орган стопира избрани постановки, филми, изложения, текстове. В дадения случай няма никаква възбрана от никого. Всичко зависи от качествата на шефа да преценява тематиката и наличието на постановките с публичния (народния) интерес, а не с персоналния интерес на Малкович за пари и популярност.
Другата погрешна теза, е че Шоу не желал да наскърбява българския народ. Ами тогава да е написал пиесата с основа на множеството британски и немски войни, а не със справедливата война на българите против агресора – Сърбия. Не по-малко манипулативна е тезата, че това е изкуство и на него му е позволено да прави всичко, което му хрумне, че изкуството е надали не изкуство поради самото изкуство. Никой не не разрешава на който и да е създател да прави изкуство, каквото той откри за добре. Тезата, че изкуството е изкуство посредством отдалечаване от действителността (Гърдев) е неприложима за Народния спектакъл. Той е национален, всеобщобългарски спектакъл и заради това с публични средства от налозите се устоя. Но се устоя не с цел да задоволява персоналното его на Малкович и/или на Василев, а да показва, популяризира българските национални културни полезности и ползи. В частния спектакъл е разрешено всичко – до секс и голи подиуми, пробългарска и антибългарска агитация и така нататък. Нека Василев като толкоз доста обича Малкович да си заплати от джоба и да сложи тази пиеса на своя частна сцена в някои от голям брой софийски квартали. И за какво никоя от малките екрани не изиска Василев да разгласява разноските по подготовката, слагането на пиесата и хонорарите на участниците в нея? Както написа една малко известна българска артистка: „ нашето оръжие са думите “. Да, думите са оръжие, колкото и да се показват (в случая) за комедия и смях. И защо се употребява това оръжие на думите във въпросната пиеса? Изкуството, даже театралното, не е изкуство поради самото изкуство. То би трябвало в някаква степен с художествени средства да отразява някаква действителност в живота на хората. В противоположен случай на спектакъл би трябвало да вървят единствено актьори, сценаристи, създатели на сюжети, декоратори и така нататък
Следващата погрешна теза, популяризирана старателно от телевизионните екрани е, че протестиращите не били чели пиесата на Шоу и не разбирали нейната същина и защо става дума. Аз, скромният някогашен театроман, ги запитвам: Всички ли актьори са чели всички пиеси на Шоу? А къде да я прочетат тази пиеса, когато не е издавана на български език? И всички ли актьори, сценаристи, публицисти и така нататък културни дейци и интелектуалци постоянно си купуват книга, откакто са я прочели? Дали не вършат най-вече противоположното – купуват си книга с цел да я прочетат? И имат мнение за нея преди да са прочели книгата и и на основата на това мнение избират да я купят ли ида не я купят.
Аз, както и множеството хора, се поверявам на историческия опит и на мнението на безспорни престижи. За мен престиж е Иван Вазов, въпреки че не е историк, само че е незабравим създател – стихотворец и прозаик, очевидец на събитията от Сръбско-българската война. За мен са престижи и историците, достоверно описали тази борба, както и са направели подробни проучванията на духовното Българско Възраждане. Безспорен престиж е задграничния българовед – Мерсия Макдермот и голям брой други създатели. И аз не съм чел най-слабата пиеса на нобеловия лауреат Шоу. Но от време на време, даже и като изключение, и най-великите създатели могат да бъркат. Обикновено те са лауреати за най-значимите си творби. Народният нюх не можеш да го излъжеш с нарцистични венцехваления.
Има и една друга манипулативна теза, а тя е, че тази пиеса е била поставяна и преди (през 1995 г.) само че не била провокирала негативни реакции. Вярно е, даже постановчикът ѝ тогава (Николай Поляков), в този момент дефинира митингите като „ нелепа клевета “. Прав е, че това е „ нелепа клевета “, само че от страна на управлението на Народния спектакъл. Още античните са споделили, че Всичко се трансформира и нищо не остава същото и ти не можеш да стъпиш два пъти в едни и същи поток “ (Хераклит), те. не можеш в една съща река да влезеш два пъти, водата се е сменила. Едно и също деяние (в случая пиеса) в друга ера не може да има един и същи отзив. През 1995 година в света господства крайният демократичен глобализъм, налаган от американската администрация и соросоидните дейности в съвсем цяла Европа, в това число и в България. Модно бе да се отхвърля националната страна, националния интерес, националната еднаквост, националното достолепие, в скрита форма да се постанова тезата, че човек е дърво без корен и накъдето го повее вятърът натам отива. Времето се промени, светът се трансформира. Старият демократизъм се съпротивява яростно. Ако през 1989-1990 година се събаряха стени сред страните, в този момент се издигат нови по-мощни бариери. Хората схванаха, че човек не може да живее без национална еднаквост, без татковина и ползи на родината. И стартира един всесветски развой на борба сред неолибералния американски вид глобализъм и умерения шовинизъм. Противостоенето е в целия свят, основава се нов международен многополюсен свят. Този международен нравствен разлом тресе освен целия свят, само че и минава в България и визира всички публични групи, съсловия, класи и сектори. Засяга даже обособени хора и близки родственици в фамилиите. Да вземем един татко – поетът Недялко Йорданов, който е безжалостен бранител на пиесата и неговият наследник Недялко Недялков, който е безжалостен съперник на пиесата. Именно тази конюнктура не са решили от управлението на Народния спектакъл, самият Малкович и техните поддръжници от ПП/ДБ и така нататък
В отзвука в Средства за масова информация за митингите се изгуби хронологията на събитията, която може да даде отговор на въпроса: „ Защо се случи това противоборство за една премира на една над 100 годишна пиеса? “ Още през април се появиха първите бегли известия за подготвяната режисура на пиесата на Б. Шоу в Народния спектакъл. След това през м. май 2024 година в известният български откривател на близкото българско минало, журналист и книгоиздател Хр. Георгиев разгласява фрагмент от книгата на Мерсия Макдермот и нейното предизвестие, че една такава режисура ще провокира „ национално отвращение “. Вероятно управлението на театъра не е обърнало внимание на тази обява. Последваха няколко излъчвания по една от така наречен „ дребни “ малките екрани, в които се разясняваше антибългарската устременост на подготвяната за премиера пиеса на Шоу. С наближаването на премиерата от ден на ден се показваха, въпреки и обособени изявления и мнения в интернет. Тези, въпреки и откъслечни, изявления подготвяха хората за отвращение и митинг. Появи се самодейността на Ивайло Шопски и организацията на културен митинг. В четвъртък той бе изопачен от незначителна група хора и заради несъответстващото държание на полицията. Масло в огъня наля и излизането пред протестиращите на основния провинен за постановката на пиесата Васил Василев, както и неубедителните реакции на част от артистите и част от феновете, които имат формалното право да влязат в театъра. Но хилядите към театъра също имаха моралното право да стачкуват. Пресечната точка не бе открита от шефа на театъра и полицията.
В общественото пространство битува мнението, че конфликтът е авансово плануван и режисиран от дълго време. Още пред към две години Василев назначи в театъра човек, обвързван с Движение за права и свободи, човек против който „ въстана “ част от креативния колектив. В резултат бе уволнен „ анонимния “ режисьор – един от най-качествените хора в специалността и с това победи линията на Движение за права и свободи. Мнозина останаха с усещането, че шефът е индивидът на Движение за права и свободи. Дали е по този начин? Кой да ти каже? Тогава артистите не застанаха на амбразурата да бранят българският първокласен режисьор, само че в този момент са на амбразурата да бранят Малкович. Остава дълбокото подозрение у голям брой хора в българското общество, че това е по този начин, изключително в изискванията на битките вътре в Движение за права и свободи. Логически не се връзва метода първо да се избере и притегли задграничен режисьор, който самичък да избере пиесата, която да сложи. Театърът би следвало да има своя тематична политика, самичък да избира пиесите, а по-късно да притегля режисьори и артисти, в случай че е належащо. Остава неразбираем въпросът за какво Малкович от близо двеста творби на Шоу, избира тъкмо това, което е с антибългарски аромат. Навярно е разчитал на българския народен нихилизъм или е изпълнявал поръчка на някого. Случайността е на практика невъзможна. В дните преди, по време и след премиерата Малкович позволи маса неверни подходи. Първо охули българския писателски съюз, без да знае, че в този момент в писателския съюз са най-вече нови и младежи, които нямат никаква виновност или заслуга за предишното. Навярно несъзнателно той застана на позициите на недоумение и несъобразяване с моментната обстановка в света, Европа и в България, време, когато националното става все по-ценно, а световното отстъпва.
В резултат от публичната олелия във връзка с премиерата на пиесата се извърши гигантска политическа операция – отклонение на вниманието на българската общност от основните проблеми на българското общество и по-нататъшно разделяне и противоборство на множеството разнообразни групи и възгледи. Отклонено бе вниманието от следните основни проблеми на обществото, интересуващи най-вече хора: бедността на голяма част от населението; безводието в огромни елементи от страната; операцията на извършените парламентарни избори; войната в Украйна и последвалите социално-икономически проблеми в Европа и в България; недостъпността до качествено опазване на здравето и качествено обучение на голяма част от хората в страната и други Задоволено бе единствено любознанието на софийския жълтопаветен елит. Това ли е най-висшият израз на демокрацията – манипулиране на обществото.
И да приключим като дадем вазовия отговор на лъжливото изказване на Шоу, че българските бойци са били ужасно пияни и подивели. „ Те са във вечността. Вечно в българската история ще остане националният героизъм на българските бойци в славната борба при Сливница. Това, че Василев не знае за Сливница, си е негов проблем.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед49542Проф. Николай Витанов: Едрият бизнес в Съединени американски щати разбра, че им би трябвало известна отмора от имперското пренапряганеАлтернативен Поглед75677Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа " Алтернативен Поглед102948Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед67000Георги Марков: Ще има преден конфликт сред Тръмп и Брюксел за войната в УкрайнаАлтернативен Поглед26323Валентин Вацев: Победата на Тръмп е историческа, даже той не осъзнава изцяло какъв брой значима е тяАлтернативен Поглед102948Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед81741Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната страна Източник: pogled.info
е на така наречен „ културен хайлайф “ на страната – артисти, сценаристи, публицисти, музиканти, писатели и така нататък В тях има разнопосочни гласове – от „ осанна “ до „ разпни го “. Една значима част от актьорското съсловие мина всевъзможни културни и рационални граници в отношението си към протестиращите. Те бяха определяни като „ комплексари “ и „ цензори “ (В. Василев), „ българският народ търси мотиви за борба “ и това е „ аутодафе “ (един от министрите), „ уроди “ и „ говеда “ (Захари Бахаров), дивашка реакция на театрална режисура, „ войнстваща нецензурност “ (за неназована партия). Оплюване на Нешка Робева за нейната позиция за недопустимостта на станалото („ личностни комплекси на Нешка “ от Д. Ценова) и редица други. Като комплексари, диваци, говеда и така нататък бяха избрани голямата част от протестиращите – все хора са високо обучение, персонална просвета, познания и отношение към ставащото в страната, дейни пълноправни жители на България. И то поради няколко вмъкнали се в културен митинг провокатори, необезвредени в точния момент от полицията, а може би и някои хора с психологични отклонения. Такава ли е културата на културния сценичен хайлайф – да обругава свободни жители, протестиращи съгласно своите хрумвания и визии за ставащото на сцената на Народния спектакъл. Той сякаш е национален, само че отразява ли тежненията на народа български? За наслада на българското общество, без значение от премълчаването от най-големите малките екрани с най-скъпо платените публицисти, имаше и голям брой хора на изкуството и културата, които бяха срещу слагането на пиесата на Шоу. Става дума за позицията на Съюза на българските писатели, на други писатели и създатели, на поетесата Маргарита Петкова, на акад. Гранитски, на Нешка Робева, на арх. Мирянов и доста други, които застанаха на страната на истината, а точно, че посредством слагането на тази пиеса се всява напрежение в българското общество и се принизяват достойнството и достолепието на българския народ.
е на непринудено протестиращите, включили се към самодейността на Ивайло Шопски за митинг против слагането на сцената на НАРОДНИЯ спектакъл на една всъщност антинародна, антибългарска пиеса. Техният митинг е естествено продължение на митинга на българските студенти при слагането на пиесата във Виена и Берлин, на българите при започване на XX век при опита за слагането ѝ в Народния спектакъл. Огромната маса от българите възприемат негативно поругаването на българските национални полезности и изключително почитта към знанието, просветата и книгата. Написаното в пиесата и звучащо на сцената поругаване на българската култура се разкрива от самопризнанието на Бърнард Шоу: „ аз съм безспорен профан във връзка с историята и географията “. Това незнание на Бърнард Шоу за българската история и география е схванато ослепително от Мерсия Макдермот, която предизвестява в книгата си „ Имало едно време в България. Спомени и описания “, че в случай че пиесата се играе в България „ би провокирала национално отвращение “ и че Бърнард Шоу е „ жертва на личното си неведение “. Историческите обстоятелства демонстрират, че Шоу не познава българската реалност и си служи с негативни избрания на народностни български черти, служи си с лъжа, с цялостен отвод от познаване на действителността. Още от 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение в Пловдив по предложение на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – основатели на българската книжовност, който се популяризира във всички български земи. Да не приказваме за мрежата от читалища с библиотеки от дарени книги, която във времето, в което написа Шоу, обгръща голямо голям брой от селища в страната. Да, Шоу не може да знае всичко, само че когато сцената на неговата пиеса е България той би могъл да събере и нужната достоверна информация, а не да наскърбява цяла нация. А за какво ли не е избрал в тримерен аспект мястото на действието да е в родната му Ирландия или познатите му Англия и Шотландия? Дали с цел да не обиди националните ирландски, британски и шотландски усеща? Българските – може.
e на някои партии, които търсят мотиви на гърба на естественият митинг да разширят своето въздействие в обществото и да употребяват за това националното отвращение. Това се отнася най-вече за телевизионно забележимите представителни политически лица на митингите в четвъртък и в петък вечерта. Става дума за представителите на националистическите партии Вътрешна македонска революционна организация и „ Възраждане “, които не съумяха да удържат свои обособени представители или външни провокатори от застрашителни дейности. От своя страна ПП/ДБ се възползваха от естествения народен митинг на оскърбеното достолепие на българите. Много показателни за това са два обстоятелството. Първия е тъй наречените „ потърпевш “ Теодор Ушев – активист/симпатизант на ПП/ДБ, за който в интернет-мрежата ни подсетиха, че е създател на известната „ директива до протестиращите против властта “ по какъв начин да се атакуват служителите на реда в тил, написана по време на всеобщите митинги преди няколко години. Вторият факт е петъчната вечер, когато ПП/ДБ активизираха своите постоянно платени (от задгранични НПО) жълтопаветни протестъри за отбрана на антибългарската устременост на постановката на Малкович.
е на голямата част от публицистите и техните ментори и притежатели от централните и най-големите малките екрани, които сполучливо манипулираха публичното мнение с налагане на няколко тези, противоречащи на други тези, изразяващи доста по-масовите отзиви. Една от първите тези е тази за аналогията с творчеството на Алеко Константинов и неговия воин Бай Ганю, посредством който Алеко се бил подигравал на целия народ. Справедливо Маргарита Петкова означи, че „ Сцената на Народния спектакъл не е банята във Виена “. Алеко осмива посредством комедия един следосвобожденски нрав на простак-новобогаташ като вид на бързо забогателите хора, а не на целия народ. Докато при Шоу това е директно посочено за българите, т.е. за целия народ. Другата погрешна теза е за това, че има цензура посредством митинг. Цензура има единствено тогава, когато избран държавен или различен профилиран орган стопира избрани постановки, филми, изложения, текстове. В дадения случай няма никаква възбрана от никого. Всичко зависи от качествата на шефа да преценява тематиката и наличието на постановките с публичния (народния) интерес, а не с персоналния интерес на Малкович за пари и популярност.
Другата погрешна теза, е че Шоу не желал да наскърбява българския народ. Ами тогава да е написал пиесата с основа на множеството британски и немски войни, а не със справедливата война на българите против агресора – Сърбия. Не по-малко манипулативна е тезата, че това е изкуство и на него му е позволено да прави всичко, което му хрумне, че изкуството е надали не изкуство поради самото изкуство. Никой не не разрешава на който и да е създател да прави изкуство, каквото той откри за добре. Тезата, че изкуството е изкуство посредством отдалечаване от действителността (Гърдев) е неприложима за Народния спектакъл. Той е национален, всеобщобългарски спектакъл и заради това с публични средства от налозите се устоя. Но се устоя не с цел да задоволява персоналното его на Малкович и/или на Василев, а да показва, популяризира българските национални културни полезности и ползи. В частния спектакъл е разрешено всичко – до секс и голи подиуми, пробългарска и антибългарска агитация и така нататък. Нека Василев като толкоз доста обича Малкович да си заплати от джоба и да сложи тази пиеса на своя частна сцена в някои от голям брой софийски квартали. И за какво никоя от малките екрани не изиска Василев да разгласява разноските по подготовката, слагането на пиесата и хонорарите на участниците в нея? Както написа една малко известна българска артистка: „ нашето оръжие са думите “. Да, думите са оръжие, колкото и да се показват (в случая) за комедия и смях. И защо се употребява това оръжие на думите във въпросната пиеса? Изкуството, даже театралното, не е изкуство поради самото изкуство. То би трябвало в някаква степен с художествени средства да отразява някаква действителност в живота на хората. В противоположен случай на спектакъл би трябвало да вървят единствено актьори, сценаристи, създатели на сюжети, декоратори и така нататък
Следващата погрешна теза, популяризирана старателно от телевизионните екрани е, че протестиращите не били чели пиесата на Шоу и не разбирали нейната същина и защо става дума. Аз, скромният някогашен театроман, ги запитвам: Всички ли актьори са чели всички пиеси на Шоу? А къде да я прочетат тази пиеса, когато не е издавана на български език? И всички ли актьори, сценаристи, публицисти и така нататък културни дейци и интелектуалци постоянно си купуват книга, откакто са я прочели? Дали не вършат най-вече противоположното – купуват си книга с цел да я прочетат? И имат мнение за нея преди да са прочели книгата и и на основата на това мнение избират да я купят ли ида не я купят.
Аз, както и множеството хора, се поверявам на историческия опит и на мнението на безспорни престижи. За мен престиж е Иван Вазов, въпреки че не е историк, само че е незабравим създател – стихотворец и прозаик, очевидец на събитията от Сръбско-българската война. За мен са престижи и историците, достоверно описали тази борба, както и са направели подробни проучванията на духовното Българско Възраждане. Безспорен престиж е задграничния българовед – Мерсия Макдермот и голям брой други създатели. И аз не съм чел най-слабата пиеса на нобеловия лауреат Шоу. Но от време на време, даже и като изключение, и най-великите създатели могат да бъркат. Обикновено те са лауреати за най-значимите си творби. Народният нюх не можеш да го излъжеш с нарцистични венцехваления.
Има и една друга манипулативна теза, а тя е, че тази пиеса е била поставяна и преди (през 1995 г.) само че не била провокирала негативни реакции. Вярно е, даже постановчикът ѝ тогава (Николай Поляков), в този момент дефинира митингите като „ нелепа клевета “. Прав е, че това е „ нелепа клевета “, само че от страна на управлението на Народния спектакъл. Още античните са споделили, че Всичко се трансформира и нищо не остава същото и ти не можеш да стъпиш два пъти в едни и същи поток “ (Хераклит), те. не можеш в една съща река да влезеш два пъти, водата се е сменила. Едно и също деяние (в случая пиеса) в друга ера не може да има един и същи отзив. През 1995 година в света господства крайният демократичен глобализъм, налаган от американската администрация и соросоидните дейности в съвсем цяла Европа, в това число и в България. Модно бе да се отхвърля националната страна, националния интерес, националната еднаквост, националното достолепие, в скрита форма да се постанова тезата, че човек е дърво без корен и накъдето го повее вятърът натам отива. Времето се промени, светът се трансформира. Старият демократизъм се съпротивява яростно. Ако през 1989-1990 година се събаряха стени сред страните, в този момент се издигат нови по-мощни бариери. Хората схванаха, че човек не може да живее без национална еднаквост, без татковина и ползи на родината. И стартира един всесветски развой на борба сред неолибералния американски вид глобализъм и умерения шовинизъм. Противостоенето е в целия свят, основава се нов международен многополюсен свят. Този международен нравствен разлом тресе освен целия свят, само че и минава в България и визира всички публични групи, съсловия, класи и сектори. Засяга даже обособени хора и близки родственици в фамилиите. Да вземем един татко – поетът Недялко Йорданов, който е безжалостен бранител на пиесата и неговият наследник Недялко Недялков, който е безжалостен съперник на пиесата. Именно тази конюнктура не са решили от управлението на Народния спектакъл, самият Малкович и техните поддръжници от ПП/ДБ и така нататък
В отзвука в Средства за масова информация за митингите се изгуби хронологията на събитията, която може да даде отговор на въпроса: „ Защо се случи това противоборство за една премира на една над 100 годишна пиеса? “ Още през април се появиха първите бегли известия за подготвяната режисура на пиесата на Б. Шоу в Народния спектакъл. След това през м. май 2024 година в известният български откривател на близкото българско минало, журналист и книгоиздател Хр. Георгиев разгласява фрагмент от книгата на Мерсия Макдермот и нейното предизвестие, че една такава режисура ще провокира „ национално отвращение “. Вероятно управлението на театъра не е обърнало внимание на тази обява. Последваха няколко излъчвания по една от така наречен „ дребни “ малките екрани, в които се разясняваше антибългарската устременост на подготвяната за премиера пиеса на Шоу. С наближаването на премиерата от ден на ден се показваха, въпреки и обособени изявления и мнения в интернет. Тези, въпреки и откъслечни, изявления подготвяха хората за отвращение и митинг. Появи се самодейността на Ивайло Шопски и организацията на културен митинг. В четвъртък той бе изопачен от незначителна група хора и заради несъответстващото държание на полицията. Масло в огъня наля и излизането пред протестиращите на основния провинен за постановката на пиесата Васил Василев, както и неубедителните реакции на част от артистите и част от феновете, които имат формалното право да влязат в театъра. Но хилядите към театъра също имаха моралното право да стачкуват. Пресечната точка не бе открита от шефа на театъра и полицията.
В общественото пространство битува мнението, че конфликтът е авансово плануван и режисиран от дълго време. Още пред към две години Василев назначи в театъра човек, обвързван с Движение за права и свободи, човек против който „ въстана “ част от креативния колектив. В резултат бе уволнен „ анонимния “ режисьор – един от най-качествените хора в специалността и с това победи линията на Движение за права и свободи. Мнозина останаха с усещането, че шефът е индивидът на Движение за права и свободи. Дали е по този начин? Кой да ти каже? Тогава артистите не застанаха на амбразурата да бранят българският първокласен режисьор, само че в този момент са на амбразурата да бранят Малкович. Остава дълбокото подозрение у голям брой хора в българското общество, че това е по този начин, изключително в изискванията на битките вътре в Движение за права и свободи. Логически не се връзва метода първо да се избере и притегли задграничен режисьор, който самичък да избере пиесата, която да сложи. Театърът би следвало да има своя тематична политика, самичък да избира пиесите, а по-късно да притегля режисьори и артисти, в случай че е належащо. Остава неразбираем въпросът за какво Малкович от близо двеста творби на Шоу, избира тъкмо това, което е с антибългарски аромат. Навярно е разчитал на българския народен нихилизъм или е изпълнявал поръчка на някого. Случайността е на практика невъзможна. В дните преди, по време и след премиерата Малкович позволи маса неверни подходи. Първо охули българския писателски съюз, без да знае, че в този момент в писателския съюз са най-вече нови и младежи, които нямат никаква виновност или заслуга за предишното. Навярно несъзнателно той застана на позициите на недоумение и несъобразяване с моментната обстановка в света, Европа и в България, време, когато националното става все по-ценно, а световното отстъпва.
В резултат от публичната олелия във връзка с премиерата на пиесата се извърши гигантска политическа операция – отклонение на вниманието на българската общност от основните проблеми на българското общество и по-нататъшно разделяне и противоборство на множеството разнообразни групи и възгледи. Отклонено бе вниманието от следните основни проблеми на обществото, интересуващи най-вече хора: бедността на голяма част от населението; безводието в огромни елементи от страната; операцията на извършените парламентарни избори; войната в Украйна и последвалите социално-икономически проблеми в Европа и в България; недостъпността до качествено опазване на здравето и качествено обучение на голяма част от хората в страната и други Задоволено бе единствено любознанието на софийския жълтопаветен елит. Това ли е най-висшият израз на демокрацията – манипулиране на обществото.
И да приключим като дадем вазовия отговор на лъжливото изказване на Шоу, че българските бойци са били ужасно пияни и подивели. „ Те са във вечността. Вечно в българската история ще остане националният героизъм на българските бойци в славната борба при Сливница. Това, че Василев не знае за Сливница, си е негов проблем.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед49542Проф. Николай Витанов: Едрият бизнес в Съединени американски щати разбра, че им би трябвало известна отмора от имперското пренапряганеАлтернативен Поглед75677Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа " Алтернативен Поглед102948Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед67000Георги Марков: Ще има преден конфликт сред Тръмп и Брюксел за войната в УкрайнаАлтернативен Поглед26323Валентин Вацев: Победата на Тръмп е историческа, даже той не осъзнава изцяло какъв брой значима е тяАлтернативен Поглед102948Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед81741Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната страна Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ