На море, баня или вила през горещините? Как се е почивало в България преди повече от век
В тези горещи дни и месеци доста български жители потеглиха или следва да потеглят към плажовете на България, Гърция и Турция, към планински курорти, санаториуми, към СПА центрове и вили. Но по какъв начин е било преди повече от 100 години?
През 80-те години на XIX век, в първите години на нова България към момента единствено стеснен хайлайф знае какво е това отмора, курорт и бани.
Между 1881 и 1885 година е издигната край брега на Черно море резиденция, наречена на галеното на италиански име на княз Александър Първи - „ Сандрово “. До завършването ѝ през 1885 година президентът летува в остарялата постройка на манастира „ Св. Димитър “.
При абдикацията му през август 1886 година парцелът е изкупен от страната. През 1893 година по самодейност на брачната половинка на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза , резиденцията се преименува на Евксиноград .
Междувременно, още през 1891 Кобургът прави тук маза за произвеждане на бели виновност и коняк. Ала прекомерно постоянно той посещава и курорта Карлсбад (днес Карлови Вари в Западна Чехия).
Не единствено владетелите и техните семейства, само че и хайлайфът още от 80-те години на XIX в. стартира почивки на море, нерядко и в чужбина.
Разказвайки през 1889 година за пътуването си до островите Халки и Принкипо (на турски Бююкада , най-големият от Принцовите острови) на 15 юли 1889 година някогашният завеждащ политическия кабинет на княза, външен министър, министър на правораздаването и за малко министър-председател, Константин Стоилов , записва в дневника си: „ Захванах морските бани. ”
„ Отиваме на бани “, „ отиваме на село “. Когато нямаше курорти и улеснения
По това време, в края на XIX в., към момента не съществуват по-сетнешните летни курорти, балнеосанаториуми или днешните СПА центрове. Инфраструктурата на местата за отдих предвид на по-сетнешните критерии е отчайваща.
По-голямата част от популацията счита летуването за някаква привилегия, отредена единствено за аристократите
Липсват хотели и заведения за хранене. А и по-голямата част от популацията, даже и градското, та и столичани, считат летуването за някаква привилегия, отредена единствено за аристократите.
В началото даже и тези, които имат средства, нямат навика в летните жеги да се запътят към някое летовище. Дори и думата „ курорт “ не е позната. По тази причина множеството софиянци просто отиват на посетители по родни места и по родственици в страната.
Синът на Тодор Г. Влайков , Марин, си спомня след години по какъв начин просто пътували до родния на татко му Пирдоп или до Копривщица.
Разбира се, има въпреки всичко и такива, които употребяват в тези месеци немалкото бани, които са ситуирани в покрайнините на София – Княжево, Горна баня, Панчарево, Банкя . В такива случаи споделят „ отиваме на бани “ или „ отвиваме на село “.
Пътуват натоварени с огромни бахчи и кошници. В тях има скътано нещо за ястие – кюфтета, баници, свеж лук, плодове
До там пътуват нормално с файтон, на който могат да се видят пасажери, натоварени с огромни бахчи и кошници. В тях има скътано нещо за ястие – кюфтета, баници, свеж лук, всякакви плодове и друго.
Знаят, че там не ги чака необикновен комфорт. Все още липсват хотелски стаи или ахчийници. Самите села са неблагоустроени и със схлупени колиби, издигнати с тиня и баданосани с вар.
В Панчарево , където се намират единствено няколко вили на заможни софиянци, къпането се прави в Искъра . Плаж няма, защото по тогавашните показа излагането на слънце е нездравословно за здравето.
Болни от цялата страна идват и в Горна баня, с цел да се лекуват. В тези случаи локални поданици дават чартърен освен техни соби, само че и чардаците, където привикналият с несгодите български селяндур разстила домъкнати със себе си завивки. И храната е нормално от донесените в торбата самун, сирене и сланина.
Как е другаде из страната
Бани и летовища обаче има освен край столицата. Започват да се обрисуват и на други места, където са налице положителни естествени условия и лековити води.
В покрайнините на Сливен жителите могат да се възползват непретенциозно от места като Аблановата кория, Сините камъни, село Сотиря, боровите гори към Чумерна, Минералните бани ситуирани на 12-13 км от града или пък водениците по река Тунджа .
Правят си сами колиби от клони, а завивки и съдове за готвене си носят от къщи. От каракачанските мандри в близост купуват мляко, сирене, а от време на време и агнета.
От бостаните в равнината идват дини и пъпеши, които се изстудяват на кладенците край водениците.
Макар изискванията на минералните бани да са към момента примитивни, идват да се церят и чужденци от Румъния и Турция. Други пък употребяват още от 80-те Старозагорските, както и Кортенските минерални бани, Новозагорско.
Почивката в чужбина по европейските курорти
На фона на това, както се видя нагоре обаче, най-състоятелните почиват и в чужбина. В множеството случаи това са столичани, само че освен.
Разказвайки за Видин от 1910 година Димо Казасов е безапелационен: " През това време един първокачествен билет за отиване и връщане до Виена с първокласните австрийски и маджарски параходи струваше 30 лв. и не бяха малко заможните видинчани, които прекарваха летните дни в австрийските курорти. "
Някои от оказалите се в един или различен курорт в чужбина изживяват (подобно на днешните професори ЛГБТ общностите) и културен потрес, изключително в случай че не го вършат постоянно или са попаднали там инцидентно.
Литературният критик Малчо Николов свидетелства какво вижда когато сред март 1911 година и януари 1912 година е в Мюнхен :
У нас през това време бе срамно градската жена да се покаже боса и през най-големите горещини
" Когато дойдох в Мюнхен, таксито беше към този момент заменило файтона. А през лятото в хубавото курортно село Хершинг на Амерското езеро видях да се къпят мъже и дами в бански костюми в езерото – смесеният плаж беше към този момент факт, до момента в който у нас през това време бе срамно градската (за селската не става и дума – бел. моя С.Д.) жена да се покаже боса и през най-големите горещини. "
" И в друго отношение Мюнхен бе доста „ напреднал “: не се смяташе за позорно неомъжена жена да има дете – фройлайн мутер (госпожица майка) бе не напълно рядко събитие. "
Строежа на лични вили
Другите богати и състоятелни се ориентират към летовища в страната. Някои стартират на границата на двете епохи да си строят и лични вили.
Още през 90-те години на XIX в. доста търговци, офицери и служители от близки градове в цялата страна си купуват където има минерални извори и води места с цел да строят по-късно към баните летни къщи.
Явно най-привлекателното място заради близостта му до София и към момента нестаналото мода и нужда летуване на морето, става Чамкория (днешният Боровец ).
Още преди войните там към този момент имат частни вили видни политици, банкери, академични професори, генерали, дипломати, търговци.
Малцина към този момент имат свои вили и в Костенец баня .
„ Прислуга бърза, чиста и акуратна “ - подобренията на инфраструктурата
Постепенно обаче стартира очевидно да се мисли за инфраструктурата на повечко места, където има бани, и за построяването там на подобаващи хотели и заведения за хранене.
В началото на XX век се появяват в упоменатите села край София скари навън, бирарии, гостилници
В началото на XX век се появяват в упоменатите села край София скари навън, бирарии, гостилници, както и духова музика веселяща почиващите. И въпреки всичко те не престават да не са по джоба на доста хора, пристигнали тук само накарани от заболяването, която церят.
В Банкя, да вземем за пример, е издигната нова баня, а през 1911 година стартира и нейната употреба. Цените не са по силите на локалното население, което продължава да употребява остарялата баня.
За утешение се ражда и мълвата, че водата в новата не била лековита, защото инженерите при градежа ѝ позволили неточност и смесили положителната вода с калпава.
Дървена постройка ресторантче се появява и на Чамкория. Известна е като „ Песъко “. Израства и нова двуетажна постройка, на която е изписано „ Хотел на Самоковската градска община ”. Нощувката там е на цена 1 лев.
На долния му етаж е ситуиран ресторант. Предлаганата храна е качествена и относително евтина. За един обяд от чорба, готвено и десерт се заплаща сума от 80 стотинки. Курортът тогава не е толкоз безценен, колкото мъчнопроходим.
Като резултат от тези инициативи се преобразява и Банкя, известна тогава като Банки.
През 1912 година новопоявилият се в. „ Софийски глас “ още в първия си брой разгласява на първата си страница внушителна реклама: „ ХОТЕЛ ПРИ БАНКИ . На респект. гости на фамозните минерални бани в село Банки, имаме чест да известим, че наехме най-модерния и огромен хотел и ресторант „ ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ ”, който отначало възобновихме. "
" Хотелът се намира в най-здравословната и живописната част на селото, покрай минералните бани. Господа посетителите ще намерят цялостно успокоение, отлична българска, френска, и немска кухня, от експерт готвач и всякакви натурални локални и чуждестранни питиета. Цени умерени. Прислуга бърза, чиста и акуратна. С чудесно уважение. Бр. Пандо и Георги С. Христовски. "
Тези усъвършенствания очевидно трансформират в навечерието на войните и образа на Горна баня . Там се издига към този момент модерния хотел „ Независима България “. Сред посетителите е и един от членовете на огромната компания за произвеждане на питиета в Стара Загора – „ Бр. Шаханови “.
В Костенец пък отваря порти ресторант „ Природа “ и защото пъстървата тук е в обилие, тя се сервира когато и да е в неограничени количества. Само против 1 лев посетителят би могъл да си разреши изобилен обяд, като добави изстудена ракия и мезе към нея.
Хотел със ресторант е издигнат и на Кортенските бани, Новозагорско.
Но за няколко години не се реализира доста и проблемите и на Чамкория, Костенец баня и на други места остават. Летуват относително малко посетители. Охолно могат да прекарат единствено тези, които имат или са в положение да наемат цяла вила и донесат нужните мебелировка и готварски уреди.
„ Слънцето е нездравословно! “. Варна остава за бъдещето
Все още морска Варна не се посещава за плаж или слънчеви бани, а само за красиви пейзажи и въздух. Пак да напомним – слънцето се счита за нездравословно.
По този метод капацитетът на морския курорт до войните остава относително неизползван. Ала като че ли първите упования, че страната един ден може да развива и морски туризъм, както и за положителните благоприятни условия на Варна в това отношение са към този момент факт.
Потенциалът на морския курорт до войните остава относително неизползван
На 1 август 1908 година във в. „ Келнерски глас ” можем да прочетем следните мисли провокирани от летния сезон: „ Всеки град си има своите прерогативи. Така и ние се гордеем с преимуществата на нашия град Варна. Той е първ град по търговия и не от последните по промишленост в България. Но не е единствено това. Главното му предимство са морските бани и приятните за разходка местности край морските крайбрежия, като да вземем за пример местността Траката, Евксиноград, Двореца, Свети Константин и Елена, Манастира, Лозята, Кьошковете, Галата, Карантината, Пенерджик – местности, които са необичайност в други градища, освен в България, само че и в странство. ”
Спадът на сезона през 1908 година създателят на материала, гледащ от „ камбанарията на келнера “, отдава на скъпите и надскачащи цените в хотелите наеми поставени от варненци на частните квартири по домовете им, а от друга и на „ неразположеността на българската буржУазия да харчи пари за здравието си. ”
За да добави: „ Така, да вземем за пример, една стая с две кревати в най-отдалечените квартали не може да се наеме с по-малко 100 лв. месечно. Една квартира за едно семейство от 4-5 души, не може да се наеме с по-малко от 250 до 300 лв.. Като създадем една равносметка, за всяко настрана лице са нужни от 500 до 600 лв. с цел да прекара един месец във Варна и да прави ползотворни за здравето си морски бани. ”
Но Варна би трябвало да чака своето време. То ще настъпи 20-те години на XX в.
*В цитатите от архивните документи е непокътнат истинският правопис.
**Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
През 80-те години на XIX век, в първите години на нова България към момента единствено стеснен хайлайф знае какво е това отмора, курорт и бани.
Между 1881 и 1885 година е издигната край брега на Черно море резиденция, наречена на галеното на италиански име на княз Александър Първи - „ Сандрово “. До завършването ѝ през 1885 година президентът летува в остарялата постройка на манастира „ Св. Димитър “.
При абдикацията му през август 1886 година парцелът е изкупен от страната. През 1893 година по самодейност на брачната половинка на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза , резиденцията се преименува на Евксиноград .
Междувременно, още през 1891 Кобургът прави тук маза за произвеждане на бели виновност и коняк. Ала прекомерно постоянно той посещава и курорта Карлсбад (днес Карлови Вари в Западна Чехия).
Не единствено владетелите и техните семейства, само че и хайлайфът още от 80-те години на XIX в. стартира почивки на море, нерядко и в чужбина.
Разказвайки през 1889 година за пътуването си до островите Халки и Принкипо (на турски Бююкада , най-големият от Принцовите острови) на 15 юли 1889 година някогашният завеждащ политическия кабинет на княза, външен министър, министър на правораздаването и за малко министър-председател, Константин Стоилов , записва в дневника си: „ Захванах морските бани. ”
„ Отиваме на бани “, „ отиваме на село “. Когато нямаше курорти и улеснения
По това време, в края на XIX в., към момента не съществуват по-сетнешните летни курорти, балнеосанаториуми или днешните СПА центрове. Инфраструктурата на местата за отдих предвид на по-сетнешните критерии е отчайваща.
По-голямата част от популацията счита летуването за някаква привилегия, отредена единствено за аристократите
Липсват хотели и заведения за хранене. А и по-голямата част от популацията, даже и градското, та и столичани, считат летуването за някаква привилегия, отредена единствено за аристократите.
В началото даже и тези, които имат средства, нямат навика в летните жеги да се запътят към някое летовище. Дори и думата „ курорт “ не е позната. По тази причина множеството софиянци просто отиват на посетители по родни места и по родственици в страната.
Синът на Тодор Г. Влайков , Марин, си спомня след години по какъв начин просто пътували до родния на татко му Пирдоп или до Копривщица.
Разбира се, има въпреки всичко и такива, които употребяват в тези месеци немалкото бани, които са ситуирани в покрайнините на София – Княжево, Горна баня, Панчарево, Банкя . В такива случаи споделят „ отиваме на бани “ или „ отвиваме на село “.
Пътуват натоварени с огромни бахчи и кошници. В тях има скътано нещо за ястие – кюфтета, баници, свеж лук, плодове
До там пътуват нормално с файтон, на който могат да се видят пасажери, натоварени с огромни бахчи и кошници. В тях има скътано нещо за ястие – кюфтета, баници, свеж лук, всякакви плодове и друго.
Знаят, че там не ги чака необикновен комфорт. Все още липсват хотелски стаи или ахчийници. Самите села са неблагоустроени и със схлупени колиби, издигнати с тиня и баданосани с вар.
В Панчарево , където се намират единствено няколко вили на заможни софиянци, къпането се прави в Искъра . Плаж няма, защото по тогавашните показа излагането на слънце е нездравословно за здравето.
Болни от цялата страна идват и в Горна баня, с цел да се лекуват. В тези случаи локални поданици дават чартърен освен техни соби, само че и чардаците, където привикналият с несгодите български селяндур разстила домъкнати със себе си завивки. И храната е нормално от донесените в торбата самун, сирене и сланина.
Как е другаде из страната
Бани и летовища обаче има освен край столицата. Започват да се обрисуват и на други места, където са налице положителни естествени условия и лековити води.
В покрайнините на Сливен жителите могат да се възползват непретенциозно от места като Аблановата кория, Сините камъни, село Сотиря, боровите гори към Чумерна, Минералните бани ситуирани на 12-13 км от града или пък водениците по река Тунджа .
Правят си сами колиби от клони, а завивки и съдове за готвене си носят от къщи. От каракачанските мандри в близост купуват мляко, сирене, а от време на време и агнета.
От бостаните в равнината идват дини и пъпеши, които се изстудяват на кладенците край водениците.
Макар изискванията на минералните бани да са към момента примитивни, идват да се церят и чужденци от Румъния и Турция. Други пък употребяват още от 80-те Старозагорските, както и Кортенските минерални бани, Новозагорско.
Почивката в чужбина по европейските курорти
На фона на това, както се видя нагоре обаче, най-състоятелните почиват и в чужбина. В множеството случаи това са столичани, само че освен.
Разказвайки за Видин от 1910 година Димо Казасов е безапелационен: " През това време един първокачествен билет за отиване и връщане до Виена с първокласните австрийски и маджарски параходи струваше 30 лв. и не бяха малко заможните видинчани, които прекарваха летните дни в австрийските курорти. "
Някои от оказалите се в един или различен курорт в чужбина изживяват (подобно на днешните професори ЛГБТ общностите) и културен потрес, изключително в случай че не го вършат постоянно или са попаднали там инцидентно.
Литературният критик Малчо Николов свидетелства какво вижда когато сред март 1911 година и януари 1912 година е в Мюнхен :
У нас през това време бе срамно градската жена да се покаже боса и през най-големите горещини
" Когато дойдох в Мюнхен, таксито беше към този момент заменило файтона. А през лятото в хубавото курортно село Хершинг на Амерското езеро видях да се къпят мъже и дами в бански костюми в езерото – смесеният плаж беше към този момент факт, до момента в който у нас през това време бе срамно градската (за селската не става и дума – бел. моя С.Д.) жена да се покаже боса и през най-големите горещини. "
" И в друго отношение Мюнхен бе доста „ напреднал “: не се смяташе за позорно неомъжена жена да има дете – фройлайн мутер (госпожица майка) бе не напълно рядко събитие. "
Строежа на лични вили
Другите богати и състоятелни се ориентират към летовища в страната. Някои стартират на границата на двете епохи да си строят и лични вили.
Още през 90-те години на XIX в. доста търговци, офицери и служители от близки градове в цялата страна си купуват където има минерални извори и води места с цел да строят по-късно към баните летни къщи.
Явно най-привлекателното място заради близостта му до София и към момента нестаналото мода и нужда летуване на морето, става Чамкория (днешният Боровец ).
Още преди войните там към този момент имат частни вили видни политици, банкери, академични професори, генерали, дипломати, търговци.
Малцина към този момент имат свои вили и в Костенец баня .
„ Прислуга бърза, чиста и акуратна “ - подобренията на инфраструктурата
Постепенно обаче стартира очевидно да се мисли за инфраструктурата на повечко места, където има бани, и за построяването там на подобаващи хотели и заведения за хранене.
В началото на XX век се появяват в упоменатите села край София скари навън, бирарии, гостилници
В началото на XX век се появяват в упоменатите села край София скари навън, бирарии, гостилници, както и духова музика веселяща почиващите. И въпреки всичко те не престават да не са по джоба на доста хора, пристигнали тук само накарани от заболяването, която церят.
В Банкя, да вземем за пример, е издигната нова баня, а през 1911 година стартира и нейната употреба. Цените не са по силите на локалното население, което продължава да употребява остарялата баня.
За утешение се ражда и мълвата, че водата в новата не била лековита, защото инженерите при градежа ѝ позволили неточност и смесили положителната вода с калпава.
Дървена постройка ресторантче се появява и на Чамкория. Известна е като „ Песъко “. Израства и нова двуетажна постройка, на която е изписано „ Хотел на Самоковската градска община ”. Нощувката там е на цена 1 лев.
На долния му етаж е ситуиран ресторант. Предлаганата храна е качествена и относително евтина. За един обяд от чорба, готвено и десерт се заплаща сума от 80 стотинки. Курортът тогава не е толкоз безценен, колкото мъчнопроходим.
Като резултат от тези инициативи се преобразява и Банкя, известна тогава като Банки.
През 1912 година новопоявилият се в. „ Софийски глас “ още в първия си брой разгласява на първата си страница внушителна реклама: „ ХОТЕЛ ПРИ БАНКИ . На респект. гости на фамозните минерални бани в село Банки, имаме чест да известим, че наехме най-модерния и огромен хотел и ресторант „ ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ ”, който отначало възобновихме. "
" Хотелът се намира в най-здравословната и живописната част на селото, покрай минералните бани. Господа посетителите ще намерят цялостно успокоение, отлична българска, френска, и немска кухня, от експерт готвач и всякакви натурални локални и чуждестранни питиета. Цени умерени. Прислуга бърза, чиста и акуратна. С чудесно уважение. Бр. Пандо и Георги С. Христовски. "
Тези усъвършенствания очевидно трансформират в навечерието на войните и образа на Горна баня . Там се издига към този момент модерния хотел „ Независима България “. Сред посетителите е и един от членовете на огромната компания за произвеждане на питиета в Стара Загора – „ Бр. Шаханови “.
В Костенец пък отваря порти ресторант „ Природа “ и защото пъстървата тук е в обилие, тя се сервира когато и да е в неограничени количества. Само против 1 лев посетителят би могъл да си разреши изобилен обяд, като добави изстудена ракия и мезе към нея.
Хотел със ресторант е издигнат и на Кортенските бани, Новозагорско.
Но за няколко години не се реализира доста и проблемите и на Чамкория, Костенец баня и на други места остават. Летуват относително малко посетители. Охолно могат да прекарат единствено тези, които имат или са в положение да наемат цяла вила и донесат нужните мебелировка и готварски уреди.
„ Слънцето е нездравословно! “. Варна остава за бъдещето
Все още морска Варна не се посещава за плаж или слънчеви бани, а само за красиви пейзажи и въздух. Пак да напомним – слънцето се счита за нездравословно.
По този метод капацитетът на морския курорт до войните остава относително неизползван. Ала като че ли първите упования, че страната един ден може да развива и морски туризъм, както и за положителните благоприятни условия на Варна в това отношение са към този момент факт.
Потенциалът на морския курорт до войните остава относително неизползван
На 1 август 1908 година във в. „ Келнерски глас ” можем да прочетем следните мисли провокирани от летния сезон: „ Всеки град си има своите прерогативи. Така и ние се гордеем с преимуществата на нашия град Варна. Той е първ град по търговия и не от последните по промишленост в България. Но не е единствено това. Главното му предимство са морските бани и приятните за разходка местности край морските крайбрежия, като да вземем за пример местността Траката, Евксиноград, Двореца, Свети Константин и Елена, Манастира, Лозята, Кьошковете, Галата, Карантината, Пенерджик – местности, които са необичайност в други градища, освен в България, само че и в странство. ”
Спадът на сезона през 1908 година създателят на материала, гледащ от „ камбанарията на келнера “, отдава на скъпите и надскачащи цените в хотелите наеми поставени от варненци на частните квартири по домовете им, а от друга и на „ неразположеността на българската буржУазия да харчи пари за здравието си. ”
За да добави: „ Така, да вземем за пример, една стая с две кревати в най-отдалечените квартали не може да се наеме с по-малко 100 лв. месечно. Една квартира за едно семейство от 4-5 души, не може да се наеме с по-малко от 250 до 300 лв.. Като създадем една равносметка, за всяко настрана лице са нужни от 500 до 600 лв. с цел да прекара един месец във Варна и да прави ползотворни за здравето си морски бани. ”
Но Варна би трябвало да чака своето време. То ще настъпи 20-те години на XX в.
*В цитатите от архивните документи е непокътнат истинският правопис.
**Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ