Владимир Сиркаров: Политическият популизъм води до икономически рискове
В настоящия миг в световен проект има серизно напрежение, само че обществените финанси и паричният съвет у нас по никакъв метод не са застрашени.
Но предвид на политическата рецесия в страната, която допуска много популистки оферти за събиране на по-голям електорат, има огромен риск да формираме огромни дефицити. Това разяснява в рубриката " Портфейл " на Дарик радио икономистът Владимир Сиркаров.
Според него е притеснително, че това се случва във времена на растеж на брутния вътрешен артикул и доста ниска безработица, в които, по принцип, би трябвало да се стремим към уравновесени бюджети.
" В сходна комплицирана обстановка, казусът на един длъжностен кабинет е, че в случай че предложи по-рестриктивен бюджет, ще има сериозна опозиция от политическите обединения, а в случай че политиките са прекомерно " великодушни ", ще бъде упрекнат, че излиза от своите пълномощия.
В сегашния случай, решението да се удължи бюджетната рамка на предходното ръководство беше взето с упованието, че ще има постоянен кабинет, въпреки че за множеството хора беше ясно, че това беше съвсем невероятно ", сподели още Сиркаров.
Оттук насетне дебатите за бюджета ще са в два съществени разновидността - единият е с 3% бюджетен недостиг, а другият с продължение на актуалните политики и недостиг от 6.9% на годишна база за 2023 година В последна сметка, крайното решение ще е на бъдещото Народно заседание.
" За България е значимо да дискутираме тези въпроси, и то освен, с цел да запазим възможностите си за влизане в еврозоната, и това несъмнено е годна причина, само че още по-ключовата е, че устойчивото ръководство на обществените финанси е значимо за всички нас. Защото колкото повече се разтваря " ножицата " сред разноските и приходите, и колкото по-големи стават дефицитите, толкоз по-големи стават и рисковете за финансирането под формата на дълг ".
" Цената на този дълг се усилва в световен проект, а за България тя ще е още по-висока поради спомагателната рискова награда. Затова се надявам, че политиците ще съумеят да намерят консенсус по основните тематики, в това число обществените финанси и енергетиката ", счита икономистът.
По мотив съответните оферти на служебното държавно управление, Сиркаров разяснява, че последователното унищожаване на диференцираните Данък добавена стойност ставки е положително решение, защото те бяха краткотрайна мярка, също така данъчното облагане би трябвало да е заслужено и елементарно за администриране.
В спешен миг сходни диференцирани ставки биха могли да дадат " глътка въздух " на избрани браншове, само че водят до деформиране и неравностойно състояние за други.
От друга страна, предлагането за новия налог върху така наречен " свръхпечалба " е безусловно недомислено и погрешно, сподели още той.
" Той е дефиниран по този начин, че огромна част от българските компании ще попаднат в хипотезата за " свръхпечалби " и това е напълно целеустремено. Подобни еднократни дейности са в прорез с прогнозируемостта на данъчната политика и биха се възприели като мощно отрицателен сигнал от страна на евентуалните задгранични вложители.
И то единствено за да се съберат незабавни доходи, предвид на евентуалните опасности за бюджетния недостиг ", сподели Владимир Сиркаров.
Рязкото разширение на обществените обществени разноски е сериозен риск, освен пред България, само че и в цяла Европа, тъй като когато се заложат обществени разноски е доста мъчно по-късно те да бъдат съкратени.
Икономистът даде образец с минималната работна заплата, която, съгласно проектите на служебното държавно управление, ще продължи да нараства и през идващите няколко години.
" Въпросът за приходите е внимателен и той не може да се позволи с административни ограничения. Надявам се да се намерят запаси и в приходната част, тъй че с по-добра събираемост и по-адекватна работа на законодателно ниво да могат да се събират спомагателни приходи в бюджета ", сподели още Владимир Сиркаров.
По думите му, има възможност в близко бъдеще да бъде издигнат за следващ път и дебатътпо отношение на подоходното облагане и евентуалното унищожаване на така наречен " плосък " налог.
" Виждаме, че натискът от Международния валутен фонд и Организацията за икономическо съдействие и развиване в тази посока към този момент стартира да се ускорява.
Това става и през призмата на неравенството в приходите, въпреки че повода за него изрично не е в данъчното облагане ", съобщи икономистът.
Той разяснява и обстановката с банковите банкрути в Съединени американски щати и Европа, само че, по думите му, сега няма възможност за " верижна реакция ".
" В Европа има напрежение и по линия на повишението на лихвените проценти и стягането на паричната политика, само че това е неизбежно. В България системата е добре капитализирана и има задоволително буфери, и то много по-големи от тези в Западна Европа.
И то не тъй като не сме в еврозоната, а тъй като България има доста по-висок рисков профил. Важно е да го кажем, тъй като има политически партии, които се " заиграват " неточно с тази тематика.
И нещо, което е обвързвано с тематиката за така наречен " свръхпечалби " - банките генерират рекордни облаги през последните години, само че огромна част от тях ще послужат като буфери за възможния развой по повишението на лихвите и у нас. А той ще стартира, въпреки и със забавяне ", изясни Владимир Сиркаров.
Но предвид на политическата рецесия в страната, която допуска много популистки оферти за събиране на по-голям електорат, има огромен риск да формираме огромни дефицити. Това разяснява в рубриката " Портфейл " на Дарик радио икономистът Владимир Сиркаров.
Според него е притеснително, че това се случва във времена на растеж на брутния вътрешен артикул и доста ниска безработица, в които, по принцип, би трябвало да се стремим към уравновесени бюджети.
" В сходна комплицирана обстановка, казусът на един длъжностен кабинет е, че в случай че предложи по-рестриктивен бюджет, ще има сериозна опозиция от политическите обединения, а в случай че политиките са прекомерно " великодушни ", ще бъде упрекнат, че излиза от своите пълномощия.
В сегашния случай, решението да се удължи бюджетната рамка на предходното ръководство беше взето с упованието, че ще има постоянен кабинет, въпреки че за множеството хора беше ясно, че това беше съвсем невероятно ", сподели още Сиркаров.
Оттук насетне дебатите за бюджета ще са в два съществени разновидността - единият е с 3% бюджетен недостиг, а другият с продължение на актуалните политики и недостиг от 6.9% на годишна база за 2023 година В последна сметка, крайното решение ще е на бъдещото Народно заседание.
" За България е значимо да дискутираме тези въпроси, и то освен, с цел да запазим възможностите си за влизане в еврозоната, и това несъмнено е годна причина, само че още по-ключовата е, че устойчивото ръководство на обществените финанси е значимо за всички нас. Защото колкото повече се разтваря " ножицата " сред разноските и приходите, и колкото по-големи стават дефицитите, толкоз по-големи стават и рисковете за финансирането под формата на дълг ".
" Цената на този дълг се усилва в световен проект, а за България тя ще е още по-висока поради спомагателната рискова награда. Затова се надявам, че политиците ще съумеят да намерят консенсус по основните тематики, в това число обществените финанси и енергетиката ", счита икономистът.
По мотив съответните оферти на служебното държавно управление, Сиркаров разяснява, че последователното унищожаване на диференцираните Данък добавена стойност ставки е положително решение, защото те бяха краткотрайна мярка, също така данъчното облагане би трябвало да е заслужено и елементарно за администриране.
В спешен миг сходни диференцирани ставки биха могли да дадат " глътка въздух " на избрани браншове, само че водят до деформиране и неравностойно състояние за други.
От друга страна, предлагането за новия налог върху така наречен " свръхпечалба " е безусловно недомислено и погрешно, сподели още той.
" Той е дефиниран по този начин, че огромна част от българските компании ще попаднат в хипотезата за " свръхпечалби " и това е напълно целеустремено. Подобни еднократни дейности са в прорез с прогнозируемостта на данъчната политика и биха се възприели като мощно отрицателен сигнал от страна на евентуалните задгранични вложители.
И то единствено за да се съберат незабавни доходи, предвид на евентуалните опасности за бюджетния недостиг ", сподели Владимир Сиркаров.
Рязкото разширение на обществените обществени разноски е сериозен риск, освен пред България, само че и в цяла Европа, тъй като когато се заложат обществени разноски е доста мъчно по-късно те да бъдат съкратени.
Икономистът даде образец с минималната работна заплата, която, съгласно проектите на служебното държавно управление, ще продължи да нараства и през идващите няколко години.
" Въпросът за приходите е внимателен и той не може да се позволи с административни ограничения. Надявам се да се намерят запаси и в приходната част, тъй че с по-добра събираемост и по-адекватна работа на законодателно ниво да могат да се събират спомагателни приходи в бюджета ", сподели още Владимир Сиркаров.
По думите му, има възможност в близко бъдеще да бъде издигнат за следващ път и дебатътпо отношение на подоходното облагане и евентуалното унищожаване на така наречен " плосък " налог.
" Виждаме, че натискът от Международния валутен фонд и Организацията за икономическо съдействие и развиване в тази посока към този момент стартира да се ускорява.
Това става и през призмата на неравенството в приходите, въпреки че повода за него изрично не е в данъчното облагане ", съобщи икономистът.
Той разяснява и обстановката с банковите банкрути в Съединени американски щати и Европа, само че, по думите му, сега няма възможност за " верижна реакция ".
" В Европа има напрежение и по линия на повишението на лихвените проценти и стягането на паричната политика, само че това е неизбежно. В България системата е добре капитализирана и има задоволително буфери, и то много по-големи от тези в Западна Европа.
И то не тъй като не сме в еврозоната, а тъй като България има доста по-висок рисков профил. Важно е да го кажем, тъй като има политически партии, които се " заиграват " неточно с тази тематика.
И нещо, което е обвързвано с тематиката за така наречен " свръхпечалби " - банките генерират рекордни облаги през последните години, само че огромна част от тях ще послужат като буфери за възможния развой по повишението на лихвите и у нас. А той ще стартира, въпреки и със забавяне ", изясни Владимир Сиркаров.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ